Отворена дискусия > ТЪРСЯ ПОМОЩ
Случи ми се нещо странно, моля за съвет
theshadow:
Quote (tattul)И понеже преживяванията са подобни - следователно има закономерност, следователно са допустима истина.
Ако започнеш да наблюдаваш различни култури, ще установиш "подобност", но само в рамките на дадената култура, която определя несъзнавано заучаване на тази култура. Което заучаване си е съвсем в реда на нещата.
Примерно за изживявания в клинична смърт...
На вярващият в Буда никога няма да му се причуе, привиди Мохамед, а ще е Буда. Мюсюлманин няма да му се привиди Йехова, а нещо друго, свързано с вярванията, сред които е. Евреинът няма да си говори с Мохамед.
Какъв е шансът на християнин да му се привиди, причуе примерно Парвати? Дори няма да я знае коя е в една голяма част от случаите- тази богиня е втората жена на бог Шива. Няма да му се привиди, защото илюзията се подхранва от културата. Или на християнин да му се привиди, причуе Ганапати (бог с глава на слон)? А в Индия нещата ще стоят по съвсем друг начин. Там това е известна култура...
В християнския свят ще се прояви християнската митология, в мюсюлманския- мюсюлманската, в Индия- тамошните вярвания... Условието е да има допустимо вярване в съзнанието, на което да стъпи съграждането на илюзията.
Това е майа.
При тези атеисти, които са наистина с твърди атеистични убеждения, не се появява нищо. Не се генерират илюзии. Изключвам сълзливите истории на ментетата, издаващи булевардни книги, които са в стил: имало атеист, дето няма по-голям атеист от този, едва ли не, но еди каква си трагедия и внезапно станал най-суеверния на света- това са лъжи.
Атеистът, ако наистина е такъв, знае защо няма бог. Чел е известно количество свещени книги. Никой не може да го разубеди, че е нормално бог да му духне в носа за душа - така се прави душа (реално описание на правенето на душа в библията е, не си го измислям). Чел е разни такива неща и ги определя като митология, както не приема Зевс за различно от измислица- същото...
Как такъв човек, на който здравият му разум е категоричен в детайли, че религията е измислица, ще се разубеди? Няма как. При клинична смърт такъв човек осъзнава реалността и не вижда нищо. Не вижда Исус, не вижда Мохамед, извънземни, висши сили или нещо друго, не вижда починали роднини, не вижда абсолютно нищо.
Аналогично е с чуването на гласове и убежденията за среща с духове. Срещата, чуването са прекалено културално белязани, за да се приемат за реални.
Delta:
Аз лично отказвам да повярвам, че всичко свършва със смъртта. И не защото не е честно. Някакси нелогично м,и се вижда. Именно заради старта и опита, за които спомена татул...
Баща ми ме е учил, че нищо във Вселената не е случайно, има причинно-следствена връзка за всичко и че нищо не се губи... стигаме до трансформацията пак, която градивна или деградивна е, зависи.
Аз вярвам (щях да напиша знам... , но не съм сигурна дали го ЗНАМ или искам да е така), че има нещо след смъртта. Най-малкото от гледна точка на справедливостта: не може цял живот да си бил самото зло и да останеш ненаказан, точно ти... не го приемам някакси. Или да няма отплата за добрините ти. Прозвуча малко като приказка, ама карай
МИМ - и аз обичам тишинката на гробищните паркове, като у дома си се чувствам там, макар, че понякога ми е чоглаво
tattul:
theshadow, говорех за личните ни преживявания в процеса на практиките - който каквито прави там, за личния опит на всеки един от нас. .. Религията наистина е майа, но няма как без нея защото на хората тя е необходима, правя компромис и твърдя , че донякъде обяснява нещо си, което е потребност в хората, но не материална. Би могло да се каже даже, че всяка потребност извън жизнено необходимите потребности на тялото на човек е майа, защото се базира на желания, мечти или пък са формирани от определен вид култура. Но пък в стремежа си хората да създават, няма как да избегнат майа. Но също така не може да им я отнемеш, защото за много хора тя е света , който познават и отговоря на изискванията и представите им за живот. Когато човек се почувства сигурен и в хармония със себе си, тогава може да дърпа леко булото надолу и да види какво има отвъд неговите представи. Но когато си под влиянието на дадена култура - както ти сочиш религията примерно, това грудно ще стане. Религията е необходима на тълпата - тя я държи под контрол и същевремено задоволява някаква духовна потребност, затова тя е сила, която дълго още ще съществува. Сила, майа, все тая! Когато човек излезне от условностите и рамките, тогава започва да си задава въпроси, които преди това си е задавал, но някак си бързо е намирал отговорите тук там и на ужким. Задава ги е предимно от това, какво ще правя ако еди кой си отиде от той свят , или пък какво ще правя ако тя ме напусне или дрън , дрън... И всичко в кръга на желанията и емоциите. Когато дадено желание или емоция са задоволени, човек бързо потъва в майа блажен, защото отново се е приспал и е доволен. Там се намират всички отговори и за смърта и за живота - и атеисти и християни и мюсюлмани и една камара още незнам ти какви си вярващи потъват в забравата, защото майа също им дава отговори, приемливи за тях. Не може да ги съдиш хората, те си се чувстват добре ...там... Сложностава , когато започваш да чувстваш, че земята започва да се клати под краката ти и намирането на лесни отговори, не може да те потопи отново спокойно в съня и тогава започваш да търсиш, само че докато го правиш пак си в майа. Всъщност някога излизали се от нея? Нима ти не си в майа. Единствено твоята смърт може да ти даде отговор на въпроса - да или не, има ли няма ли....Моята смърт също. Тя също би ми дала отговор. Но ако умра, ..отговор няма да има, нито мога да кажа на някой си нещо..... И така почва търсенето и начин да се поледне в невидимото , за да си дадем отговор...
Бях християнка поради факта, че съм родена в такава среда, такава култура. ИЗпитвах необходимост от принадлежност. Но бързо взех да схващам , че между религия и вяра и търсене има голяма, ма много голяма разлика За това се зарових и в другите култури и религии и започнах да чета да търся , да сверявам и да съпоставям и така.....Стигнах до един извод, аз съм вярващ овек, но не и религиозен. Тогава трябваше да разбера в какво точно вярвам - Бог, Богиня, Христос, само в себе си. Е, аз съм от тези, които никога няма да приемат атеизма, някак не ми звучи , не ми пасва. Направих още една стъпка и видях и други неща, които вече започват да формират други представи и въпроси, но някак запълват картината и усещам покой и стабилност. - и така....Сега съм човек, който уважава света и живота заради неговата красота и всичко, което може да се погледне и да се приеме, като дар от небето за нас. Обичам изкуството, музиката , поезията , строителството , неща плод на човешкия ум и желанието му да твори и да създава. Научих се да описвам нещата и да не казвам, аз съм това или онова, вярвам в това или онова, тоест да си слагам рамки и да се съпоставям с някой и да се пъхам в нещо. Водещ е личния ми опит - малък и голям, това също няма значение. И вярвам в него, просто защото всичко е преживяно. Тук съм много съгласна с теб - че човек е важно как тълкува нещата . То се случва едно, но ние си мислим, че е друго и става мазало. Трябва много внимателно да наблюдаваме и да внимаваме с интерпретациите инак се получават неприятни ситуации и това води до грешки... Но не всичко, или аз поне на този етап мога да докажа всичко. За това се придвижвам според възможностите си и гледам да се крепя над прага на лудоста. Някой като чете да не помисли, че говоря за себе си, не говоря за това, което имам като опит и въпросите, които той поставя пред мен в процеса на търсене. Същото важи и за всеки един от вас.
tattul:
И theshadow, все си мисля, че между вярващ в Бог и суеверие има разлика от земята до небето. Често съм си мислила, с какво мога да сменя "вярващ в Бог" , е подходущо ми се вижда - Уважавам и подкрепям Силата, търся Силата или Енергията на живота....Бог трябва да го видиш, Силата се усеща и се носи около нас или вътре в нас.. ...Не знам как ще прозвучи, но майа започва да пада, когато човек започва да сваля маските на Бога.
theshadow:
Quote (Delta)Аз лично отказвам да повярвам, че всичко свършва със смъртта. И не защото не е честно. Някакси нелогично м,и се вижда. Именно заради старта и опита, за които спомена татул...
Хищникът изяжда животното, което хване- често пъти го яде, докато то е още живо и усеща такава болка, каквато изразните средства не са достатъчни, за да опишат. Това логично ли е? Не е ли по-логично, ако хищникът фотосинтезираше, за да не се налага да избира между смъртта си от глад и това да убива животно за храна. Изобщо, логично е на мястото на цялата хранителна верига да вземе да застане фотосинтезата и пиенето на вода, за да няма хапнати ни животни, ни растения. Да?
Таковата, освен че хищникът изглежда е устроен нелогично, той е устроен да яде по доста жесток начин полуживото още животно, което в крайна сметка на н-тата захапка ще умре в адска болка. Не е логично ставащото, но само това, че не е логично, то достатъчно условие ли е, за да е налице красивият изход от жестоката ситуация?
Логичното, фотосинтезата, обаче дали е съставна на реалността? Не е. Жестоко е това, което е реалност. Не е красиво. То боли. Затова има поле за развитие на майа.
Това е само един пример... Със сигурност ще се сетиш за още много такива примери.
Ето още един... Че само един пример може би няма да е достатъчен да илюстрирам какво имам предвид.
Да речем аз намирам за много логично минималната работна заплата в България да е 1000 лв при запазени същите цени, инфлация и прочие. Страшно логично ми се вижда. Логично ми се вижда всеки един жител на тази държава, който се покършва от работа, да взема поне 1000 лв заплата на месец, че и повече, според зависи какво работи. Хиляди причини за това мога да посоча. 310 лв е минималната работна заплата. Те зимата не стигат само сметката за ток и за парно да се покрие. А хората трябва и да ядат някакси. Уличните кучета са по-обгрижвани дали са яли и спали, отколкото хората.
И... Пак идва въпросът... Не е логично ставащото, но само това, че не е логично, то достатъчно условие ли е, за да е налице красивият изход от жестоката ситуация?
Та... Много неща изглеждат по-логични от това, което реалността предлага. Лесно ли е тогава красивата майа, която изглежда къде по-логична от грозната реалност, да възтържествува?
Мнозина избират майа. Един вид живеят си в матрицата, слепи и глухи за грозната заобикаляща ги реалност.
Всеки сам избира за себе си как да живее. Аз само казвам, че човек, който се занимава с магия, може да си навреди, ако не разпознава майа.
Quote (Delta) Най-малкото от гледна точка на справедливостта: не може цял живот да си бил самото зло и да останеш ненаказан, точно ти... не го приемам някакси.
Знам, че ще ме намразиш за думите ми, но е умишлена залъгалка от страна на религиите, че наказанието ще е след смъртта, за да не се търси реванш и някои управници (както пише в библията- дадени от бога), да си безчинстват безпроблемно, съпътствани от дълъг живот. Покрай тях това хваща и редица безчинстващи хора, заради притъпеното от религията: "отстоявай си правата сега на място и без да чакаш друг да ги отстоява вместо теб, но не сега и не пред теб, а като иде на небето при самолетите, там един в една бяла роба, ще го съди, намери за виновен и прати при нещо, приличащо съмнително на поукрасена коза (след повечко алкохол представата изглежда съвсем натуралистична), което е лошо, но в същото време ще го накаже за греховете му".
Има в поезията ни един поет, Христо Ботев, който много добре е описал за какво иде реч в своето творчество... Примерно в "Моята молитва":
"Не ти, комуто се кланят
калугери и попове
и комуто свещи палят
православните скотове;
не ти, който си помазал
царе, папи, патриарси,
а в неволя си зарязал
мойте братя сиромаси;
не ти, който учиш робът
да търпи и да се моли
и храниш го дор до гробът
само със надежди голи;
не ти, боже на лъжците,
на безчестните тирани,
не ти, идол на глупците,
на човешките душмани!"
Или да речем в "Борба":
"Бой се от бога, почитай царя!"
Свещена глупост! Векове цели
разум и совест с нея се борят;
борци са в мъки, в неволи мрели,
но, кажи, що са могли да сторят!
Светът, привикнал хомот да влачи,
тиранство и зло и до днес тачи;
тежка желязна ръка целува,
лъжливи уста слуша със вяра:
мълчи, моли се, кога те бият,
кожата да ти одере звярът
и кръвта да ти змии изпият,
на бога само ти се надявай:
"Боже, помилуй - грешен съм азе",
думай, моли се и твърдо вярвай -
бог не наказва, когото мрази...
Тъй върви светът! Лъжа и робство
на тая пуста земя царува!"
И за съжаление често пъти на наистина прекрасни хора им се случват наистина ужасни неща. Няма закономерност, която да гарантира на "лошите" само "лошо", а на "добрите", само "добро".
Майа е, че може да има такава закономерност.
Религия като майа се натрапва и поддържа от най-дълбока древност с главен спонсор управници. Затова са големите храмове, пълни с разкош, за които са похарчени купища пари и са със статут на любимци на владетели и управници от както религиите съществуват, без значение кои са имената на тези религии.
Владетели и управници плащат, за да поддържат силната на деня илюзия и уйдисват на акъла на свещениците да си налагат илюзията и с меч, кръв, война (кръстоносни походи, джихади и други форми на агресивно налагане на илюзията на заразените от друга илюзия), защото това е завоевание, а всяко завоевание е още пари... Кървави пари... Които се падат на управници и на свещеници.
И понеже е некрасиво... Винаги има още логични илюзии, които да изгладят това несъвършенство... Примерно- правенето на разлика между вярването в бог и в суеверието. Или примерно пренаписването на сюжетите на религията, така че да са социално приемливи. Или забравянето на цели откъси от историята, където религиите са показвали истинското си лице и заменянето им с твърдението: но религиите не са такива и еди каква си полза имало било от тях, с което набързо се оправдава смъртта, причинена от религиите за милиони убити хора. И така нататък...
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия