За да прояви човек, човешко съзнание, сиреч да се развие правилно, трябва да попадне в правилна среда - тоест, да бъде отгледан от хора. Ако вземеш една котка - още гола и сляпа и се грижиш за нея (аз съм го правила), тя няма да проговори на човешки език. Тя си остава котка. Развива се като котка и макар и домашна и привързана, си е котка. Хапе, драска, мяуче и си прави всичко котешко там. Така , че не говоря за бебешкия период. Прост пример - Моцарт. На 5 или на 6 години изнася първият си концерт. Изпълнявал е сложни композиции и пиеси и още тогава е импровизирал, по време на самото свирене. Баща му е бил музикант и композитор и е развивал таланта му, но само след като Моцарт е притежавал такъв. Едва ли би станал Моцарт, който познаваме, ако е отгледан от коне например.
Проявата на вундеркински способности у децата започва в много ранна детска възраст и те са наистина изумителни. Жалко, че не всички от тях ги развиват и оставят такива до край. Повечето са не разбрани и понеже се чувстват различни или пък започват да ги тормозят, изследвайки ги защо са такива, много от тях започват да страдат и губят талантите си. Когато човек няма силата и психиката да овладее таланта си в една или друга област, от дар тя се превръща в огромна тежест, бреме. Но всички тези способности се проявяват, само когато човек, е отгледан от хора и то правилно с необходимите грижи. Това е условието. Котките и кучетата и змиите, отгледани от човек, си остават такива, каквито са. Не се научават да говорят и не хващат вилица.
Ти достатъчно примери за крайности даде, така че на всички стана ясно предполагам, какво се случва , когато човешко дете, попадне под не под човешки грижи. Когато бебето се роди, то е напълно безпомощно. И започва леко по леко, да се учи под грижите на майка си. За изграждането на солидна, здравословна основа в развитието на детето, потребностите, които то изпитва - физически и емоционални, трябва да бъдат задоволени от майката. Но от човешката майка. Ако попаднат не там, където трябва, те научават друго - тоест опита на майката под чийто грижи са. Тоест те стават част от това семейство и се държат като такива - вълци например. Приемат за свое семейство глутницата и се развиват според опита си натрупан в нея. Там са получили основата си - ходят на четири крака, вият, лижат храната си и я ядат сурова. Но са се развили "правилно". Майката е предала опита си, дарила ги е с грижи - храна и топлина и те са станали като зверовете. Чудно, защо обаче, никое животно отгледано от човек, не проявява същите "възможности"?
Състоянието на майката и околната среда стават първият опит на детето. То е като програмиране и обуславя следващите нива на развитие и е предпоставка за проява на следващо ниво на осъзнаване и формиране на съзнание съответно.
Та задачата на детето в този период е да се научи да действа с тялото си като основно средство на живота. Когато тази възможност е нарушена или неправилна, тя води в друга посока. То усвоява друг модел на поведение, понякога почти завинаги. Изведено от тази среда, то не оцелява. Оцелели има - само един, до 50 годишна възраст, отгледан от маймуни. Придобил е човешки навици, понаучил се е да говори и да стои изправен, но опита на тялото в първите години остава за винаги. На енергийно ниво, това е първият енергиен център - оцеляването, сигурност, правото да бъдеш тук, доверието, храната и грижата на майката. Основа, която определя развитието на човешкото в човека. Веднъж изградена тази твърдост, тя остава за винаги. Ако човек се развива според средата , в която живее то , тя ще търпи развитие и лечение. Живота в природата се върти само около оцеляването и способностите на тези деца, отгледани от животни ще се развиват само в насока, която ще им дава сигурност в намирането на храна, ще се придържат към сигурността на глутницата например и ще се чувстват защитени само там. Развили са само едно съзнание - на оцеляването. Емоционално те също получават защита - в леговището, под грижата на майката. И до там. Други потребности нямат.
Човешкото съществуване и развитие има доста по-сложен и по-дълъг път. Всяка година е важна и уроците, които научава детето в човешка среда, започват развитието му като личност, едва след 3-4 година. Детето е проходило вече, изучава света самостоятелно ( не знам имаш ли деца, но на две години стават ужасни, ти им обуваш панталоните например, те, те блъскат и ти крещят обидено - АШ САМ!) , има собствено мнение, започва да проявява характер и заложби. На 4 , карат първия си "пубертет". Преживях го два пъти
.Както и в наблюденията си над другите деца Хубаво е да се учиш от тях. Възможностите им, чертите на характера им те изумяват непрестанно. Променят се и растат с дни. Това е период на усилено натрупване на знания и умения, не само с помоща на родителите, а е "самостоятелна" проява на потребност от тяхна страна. Усвоили са основата, сиреч тялото и сега започват да изследват света - идва ред на ума. Потребността на ума или съзнаието да знае и да разбира е в ход. Освен основата - оцеляването, детето е минало и през втория епат, етапа на сетивното изследване на света и придвижването, да чувстваш и да имаш удоволствие - това е горе долу1- 2-3 годишна възраст....Да приемем, че детето се е развивало правилно, грижите и любящото сърце на майката са били на лице и детето е удовлетворено и щастливо. Но развитието му не спира до тук. Ново ниво на осъзнаване следва, когато детето започва да задава въпроси и да търси отговори. В глутницата този етап е прекъснат, дори няма предпоставки за развитието му.
Човешкото съзнание са разширява, само когато се движи и се стимулира само от промяната. Тялото расте, но расте и съзнанието, разширява се и започва да задава въпроси - кой съм аз, от къде съм дошъл, как съм се появил, защо съм момиче или момче. Формират се представите за принадлежност и индивидуалност. Много родители задават въпроса тогава "Какъв/каква ще станеш като пораснеш?" Някои от децата имат отговор, дали собствен или наложен отвън, други заявяват просто ще стана - аз, тоест споменават Името си. За мен това е по-важно, те започват да се самопределят като индивидуалност и е предпоставка за едно много по-задълбочено търсене на даден етап от развитието им. Проблема е, че са твърде малки и неопитни и родителите все още имат думата в насаждане на мнение и модел на поведение. Тогава започва и формирането на принадлежност на детето към дадена група - социална. Тоест ти си такъв и или онакъв. Принадлежност към раса, етническа група, род, семейство и така нататък. За мен това е пак етап на "Глутницата". Детето е ограничено от мисленето на родителите, поставени са му рамки и му е определен път на развитие. Казано му е - ти си това. Много от тези деца несъзнателно започват да следват този модел. Други продължават с търсенето на индивидуалността си и проявяват неподчинение, отхвърляйки всичко наложено отвън като истина. Тук на този етап е първия бунт, в който детето иска да бъде себе си. От тук започва развитието на крехката човешка индивидуалност. Талантите и заложбите вече са проявени. Първите въпроси за живота и смъртта вече са зададени. Задачите на развитие са - да реализираш автономност, което следва изявява на правото да действаш самостоятелно и да бъдеш индивид. Тоест формиране на собствено мислене, плод на личен опит...Това отговаря на формиране на трети енергиен център - Егото на личността. Да се формираш като личност, това значи да почнеш да мислиш самостоятелно.
Човек не е само физическо тяло, той е пътна, но и финна енергия, която започва развитието си още от бебешка възраст, но за разлика от физическото ниво, започва да проявява явно съществуването си на по-късен етап. Умът или мисленето е плод на по-финните нива на съзнание или енергии. Това става с натрупване чрез личен опит и правилно отношение към детето. Когато развитието на човек спре на даден етап, последиците не само на физическо ниво, а се отразяват и на енергийно ниво. Това някак психологията го пропуска, не знам защо. Няма го в учебниците? Не съществува, защото не се вижда? Щом не се вижда, значи не е нужно като знание? Психологията не ми се вижда осакатена наука, но не обяснява всичко. Обяснява видимото и като всяка наука действа с определени понятия и методи, разкрити само на "посветени", тоест образовани. Много психолози стават такива, а дори не знаят защо. Боравят със сухи понятия и термини и са като кучето на Павлов.
. Изидгнали са се на едно ниво и спират до там. Не че са глупави хора, просто толкова знаят. Търсенето им е приключило там и те са се реализирали на ниво мисъл. Енергийният потенциал в човека предполага много повечекато способности и възможности. Предполага търсене и развитие на ново, следващо ниво на съзнание.
Та този потенциал започва формирането си в детска възраст - 5-6 годишна възраст. Развиват първи, втори, трети енергиен център и до там. Животът им се върти около правата, които придобиват като индивидуалности на тези етапи. Някои развиват само мисленето, считайки го като най-висшия етап от човешкото съществуване, като отхвърлят всичко друго присъщо на човека , както и правото му да има собствено мнение - тоест стават завършени Его-исти. Други остават на ниво - задоволяване на потребности - оцеляване, битката е сведена до минимума - има храна и подслон има живот. Трети цял живот са в подчинение в кръга на личните си емоции и страстти, стигащи до извратеност и глупост, липса на самоуважение, впримчване, притежание и така нататък и така нататък. Емоционално подскачат и припиликват и се радват и падат оплитайки се сами в краката си или в краката на другите, очаквайки някой да ги стъпче или да ги изведе за носа напред, като им реши проблемите и ги обгрижва, ащитава и мисли вместо тях. Липса на всякаква решителност и проява на творчество. Макар, че центърът на човешкото съзидание е именно там.
....
Ако продължа напред ще стане прекалено дълго. Това е, което имах предвид ниво на съзнание или на осъзнаване. Само че на определен етап, човек започва да действа самостоятелно и независимо от другите.
Само да спомена първите духовни посвещения на деца започват от 5- до 7 годишна възраст. Много от тях са проявили такива "заложби" - псиспособности, различно мислене,основано на личното търсене и изказ на мнение. Зададени въпроси, намиране на отговори...и така от векове.
Казах ви за голямата ми дъщеря. Тя е орентирана към търсене - за нея света не се изчерпва само с намирането на храна, дрехи, удоволствия. В момента изпитва друга потребност, която тя развива сама. В първи клас, нарочно не я записах в часовете по Религия. Не исках, тази потребност, която виждах в детето си, да бъде формирана и употребена неправилно. Тоест да се причисли към лоното на вярващите християни, обеснявайки и що е грях, вина и как и в кой е правилно да се вярва. Тя обаче сама направи избора си. Отиде и се записа, зявявайки ми доволна, че го е направила, след като аз категорично Й отказах. Останах доволна, също и тя. Оставих я да направи избор, който е продиктуван от нейната лична потребност и жажда за търсене, а тя разбра, че не всички отговори може да ги получи там. Това ми е достатъчно.
Другата, по - малката, стигна до там, да ми обясни как прави магии сама
. Все едно ми зашлеви шамар. Ако я пусна в практиката на Мадлуд "Програмиране на ситуация" , сигурна съм, че ще ви скрие шапката. Говоря сериозно. И се получават нещата при нея. Хич него приемам с гордост, ошашавена бях. Начина и на мислене още не мога да го "проуча", тя пази всичко в пълна тайна, наблюдавате и после те забива с нещо от рода на "Време не пилей, устата си милей!" и млъква, витаейки уж в нейния си свят...Гошко с "вълшебните очички" , сбърква учителката със способността си да се концентрира. Инак в къщи си е диво и проклето хлапе, което твърди, че майка му и баща му са се оженили ,за да се роди той. И заявил на майка си, че той съзнава, че тя му е нужна сега, защото е малък, после...тя трябва да се махне...Е, науката предполагам има отговор за всичко..., но на мен не ми е достатъчен, а на определен етап, на тези деца , за да се развият правилно, също няма да им даде необходимите отговори и подкрепа. ....
