Отворена дискусия > ТЪРСЯ ПОМОЩ
Случи ми се нещо странно, моля за съвет
theshadow:
Quote (pavelajax)Обикновените сънища, независимо от какво са породени нямат никаква стойност и сила! Всичко това са халюцинации на личността. Не си губете времето да се мъчите да ги разчитате.
pavelajax, а може би все пак да не се убива психоанализата на Фройд без време... Фройд е прав за много неща относно сънищата... И не само...
По-градивно е да се опиташ да проследяваш причинно-следствени връзки, щом си подхванал Кастанеда...
Как като процес:
Quote (tattul)борба със страха от смъртта, чувството за собствена значимост и самосъжалението.
Как това води до натрупване на енергия, която да даде написания от теб "достъп до реални енергийни феномени", т.е. опиши в детайли всичко по този процес на натрупване на енергия...
Трябва да внимаваш с Кастанеда- при него далеч не всичко, което описва е истина и/или е необходимо и/или е безопасно.
Той гледа от своята камбанария на умиращ от рак човек. На него му трябва да има смъртта за съветник и по неизбежимост, смъртта му е спътник. За да се справи докато е жив с кризата, в която е... Криза, породена от болестта, която в крайна сметка го е убила, той е нямал право на самосъжаление, нито на чувство за собствена значимост. Помисли какво би нанесъл на роднините и приятелите си, ако се държи по начин, различен от описания от него, който той нарича "контролирана глупост"- Кастанеда се вкарва в играене на роли и не го крие или по-точно, който иска да се досети, се досеща... Зад всички тези измислени персонажи с вменени им конкретни роли стоят огромни познания по магия, но не и написани да са лесно достъпни.
За какво е необходим на здрав човек такъв съветник и спътник в живота, какъвто е смъртта? Правилният му спътник и съветник на здравия човек следва да е самият живот.
Защото... Фройд още го е казал, че инстинктите са два- към живота и към смъртта. Не е правилно здрав човек да се фиксира към инстинкта Танатос (към смъртта). Това може да му влоши здравето и качеството на живот. Защото Танатос като инстинкт се проявява да сложи по-бърз край на живота и блокира инстинкта за самосъхранение.
Книгите на Кастанеда са трудно четиво... Не по-лесни са тенсегритите...
Ако си се фиксирал към смъртта като съветник- спри това. Промени го на живота като съветник... Ако си държиш на здравето...
MIM:
Delta, спомнила си си го на сън, спокойно. когато сънуваш заминал, изобщо не осначава, че ще го мреш, нито някой друг. аз се радвам, когато сънувам заминалите си. радвам им се,това е спомена ми за тях. остави глупостите, които ти натрапват... мисли с главата си! никога не ходя на гробища..е понякога на погребения..няма как..иначе е гот да се разхождам в гробищен парк, харесва ми. приятно ми е да чета имената на камъните, дори им се кефя. споко,не съм некроман))))))))))) там е тихо, спокойно, само животни понякога и( евентуално погребение), но пак е тихо и зелено)
хм,гулупостите (според мен) за липса на душа няма и да коментирам. за мен имам си доказателства.
не се шашкай от нормални неща,усмихни се! всичко е наред)))
theshadow:
Quote (MIM)хм,гулупостите (според мен) за липса на душа няма и да коментирам. за мен имам си доказателства.
MIM, нямаш реални доказателства в смисъл такъв, че ако човек е искрен пред себе си много бързо разбира какво се е объркал, че е доказателство. Но това няма значение... Всеки има право да вярва в каквото пожелае.
tattul:
Да направиш стъпка от едно мислене към друго, изисква опит и постоянство. Вчера доста поразсъждавах - за или против. В даден момент не знам дали е толкова важно има ли душа няма, какво има и вобще дали го има и преди и после след това и така нататък. На този етап предпочитам да няма нищо, така е по-лесно да смеля някои неща и да остана в реалността. Иначе Сянка ще ти висна пред вратата и ще имаш нова пациентка. Та....Когато ти се изсипва с голямата лопата на главата и затънеш до гуша, ти се ще да погледнеш и да си спомниш реалността. И започваш да отсяваш и да наблюдаваш. Това спасява временно положението. Останалото с времето, когато си готов. ,
Кастанеда съм го чела, но преди доста време. И спрях защото тази негова мрачна "философия", направо ме стисна за гушата. Смърта си е неизбежна, но не може да се разхождаш под ръка с нея. Той говори за война и за това, че знае че е обречен да умре един ден. Е , ако си войн , това е съдбата ти - рано или късно те чака смъртта. А ако си болен неизлечимо, пак нямаш избор - трябва да приемеш фактите. Защото това е реалноста. Когато си на ръба и виждаш как живота ти изтича между пръстите, осъзнаваш , че и възможностите ти също се изчерпват, тогава следва да направиш избор и преоценка на живота си и да промениш и да наваксваш много неща. Пак въпрос на избор. Но не всички сме войни в живота и не всички сме болни. Живеем и изпитваме страдание и болка, страхуваме се, но все ак волята ни е насочена към живота. Ако ли пък почнем да мислим за смъртта, тоест да ни стане придржител, май се налага да търсим специализирана помощ, щото това си е заболяване - за депресията става дума. Та Кастанеда, си е пример, но не най- добрия. Това е само неговата гледна точка.
Някъде четох, че най-добрия учител, че Учителят на учителите е живота. И е така. Хоата не черпят вдъхновение от смъртта, а от многообразието и пъстротата на живота. Там е всичко, което им е нужно. И ако живееш красиво, избираш красивото, дори го пренасяш в отвъдното - без значение дали съществува или не. Защото това в един момент няма никакво значение. Единственото , което има значение е самия живот и участието ти в него. Както казваш Сянка, човек е тук за да мисли, когато мисли създава - въпроса е обаче съзнателно или несъзнателно. Какво гради и какво налива в живота чрез мислите си В един момент , един постоянен страх или мисъл ориентирана, към смъртта, могат да помрачат или да опропастят живота и мечтите на човек. Когато човек създава и осъзнава постъпките си, той не се страхува от смъртта. Не че няма какво да губи, напротив, но той живее с мисълта, че всеки ден е спечелен в името на живота, че днес е създал нещо, което ще служи и на останалите и че живота му има смисъл - тоест той се е реализирал като човек. В смърта той не губи нищо, но губят близките му. Това е. Неговата смърт е урок и страдание за друг и път, който трябва да бъде извървян и преодолян. Съществува само това - този цикъл. Раждане-живот-смърт. А има ли няма ли живот след смъртта - това , да любопитно е, но понеже умовете ни са слаби, нека да има, така живота минава по-лесно. Не държа и на реалните енергийни феномени ..., понякога особено се дразня, когато нещо звучи като проповед и някой е открил топлата вода от веднъж. Може да се връщаме към нещо казано 100 ида го преговорим 101, но по добре така, първо , винаги нещо търпи развитие и винаги нещо просто не е така или изпуснато, така че без печати и предписания. А развитието на "реалните енергийни феномени", носи отговорност и човек трябва да има психика за това. , а и не мисля че трябва да бъде самоцел. Дразнещ е дори факта, че това се споменава.
Та четейки те Сянка, може и да те повтарям, но това е мойто мнение. Все пак в момента съм Наблюдател....
tattul:
За мен има нещо, което съществува, нещо от невидимия свят. Опит. Но това доста стресира и обърква. Сега не чак толкова. За това съм Наблюдател с главно Н. Гласове на починали, духове и какво ли още не - дали са халюцинации или истина ще разберем с времето. Всеки трябва да мине през това. И да пита и да споделя и да чете различни мнения и да с тигне до своята истина, като цели да запази разсъдъка си здрав. Не е лесничко. Аз го мисля за забавно отклонение или за част от шегите на живота, но за мен това е реално, съществува и ме преследва. Както всеки един от нас. И понеже преживяванията са подобни - следователно има закономерност, следователно са допустима истина. За това и е този форум, защото ако не се споделя, напрежението се натрупва и гърмиш! И попадаш в школата за звездни магове например...кой от кой по откачени или меркантилни. Не искам да ги обидя, но с времето и практиката се научих да не вярвам дори на себе си ......Обаче, ако не се довериш пък, пак лошо....за това трябва да си имаме доверие и да споделяме и да се подкрепяме. Тук сме "общество" . Налагаме си етика и принципи, които да подържат хармонията и разбирателството. Това ни крепи, обединява и ни води напред.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия