Отворена дискусия > ТЪРСЯ ПОМОЩ
Случи ми се нещо странно, моля за съвет
tattul:
Че нали оставаше.....Духът...уж...Енергията не се губеше, ми се трансформира.....Нямам никакво мнение в момента, просто защото нищо от това, което съм си мислила, че знам, знам, че не истина или е половин истина или е поне пътят към истината. И вобще, не искам да знам нищо в момента....Макар че искам. Надявам се някой да успее да разбере какво написах туко що! За това следя темата и си мисля по-добре да загубя нещо - тоест илюзиите си, колкото и изгодни да ми изглеждат на моменти. Щото точната дума е изгодни. Не се страхувам от смърта, но мисля ако трябва да се разделя с близките си...За това и съществува илюзията, избягваме смърта, търсим начин да избегнем всичко и така в своето неприемане си създаваме истина, която ни приляга. Може би когато сме готови да приемем истината, тогава я разбираме....Аман от емоции...
theshadow:
tattul, няма как да остане нещо, което не съществува. Няма дух, диша и прочие.
Всичко, което човек е като личност, съществува по една единствена причина- умението на човек да има мисловни процеси. Мисленето е основата, върху която цял куп фактори въздействат и в крайна сметка се формира личността на човека в познатите ни измерения. Не се ли развие това умение... Човек в познатите му характеристики не се получава. Мислите... Вече писах за мислите в предния пост.
Нищо не се губи, а само се трансформира... Но не е казано, че трансформацията е винаги в посока на градивност, нали? Не е правилно да се забравя за деградацията. Човек, след като умре, всички могат да видят в какво се трансформира, но като изключим някои нездрави елементи и други, на които медицината им вменява подобни ангажименти, никой не иска да гледа подобна трансформация... Защото е деградивност... Факт, който илюзията прикрива, обещавайки вечна красива градивност, възможна в парадигмата на измислицата дух, душа...
tattul:
И преди да съм си забравила въпроса, дето идва наведнъж....от какво тогава се определя йерархията в съзнанието на хората? Щом има само смърт - значи няма предишен опит. Тогава? Идеята с натрупването, макар и да е майа е удобна, но не вярна. Остава жалката истина, че имаме "един опит" и в него свършва всичко. Живота ни, опита, болката , страданието, радостта, са тук и сега , както и поправителните .... нима осъзнавайки човек това, трябва да преобърне живота си и да приеме нов начин на живот и нови принципи? Е, ако е така - кой поставя условията и защо. Сам по себе си живота е безсмислен. Поне мен това ме убива напоследък...и същевременно не ми дава мира. Трудно ми е да си създам цел и да повярвам в нея, поради факта, че всичко ми се стува илюзия огромна и така обаче стигам до безпътица .....Липсата на вяра и цел те смазва, убива те. Исках нещо, получих го. И все пак както очаквах се оказа едно голямо нищо...част от всичкото нищо. И ми е по-добре да живея и да потъна в нищото, не че ме гони депресия....просто се уморих от това да се напрягам да погледна и да "позная" нещо като "истинско", в такива случай ми се иска просто да потъна в нищото.....
tattul:
theshadow, а в непознатите ни измерея, а? Май се опитвам да се хвана за всяка твоя думичка и да я разпокъсам......А това с личността , ясно, това, го знам, приемам, това ясно...И все пак остава нещо - не оставам Аз - със името, което нося, не остава нищо от мен, освен спомени в живите, но ...енергията, която сме , те това е въпроса....
Започвам да вярвам в думита на тези, които казват яж, пий и се весели - един живот имаш! Нима те са стигнали до истината? Е, да ама остава онова гадно бодване в сърцето, което изпитвам напоследък, когато приемам или се запитвам неудобни или не важащи за мен въпроси, някак не стойностни за мен ..ей това бодване ме уморява и ме кара да търся - моята или общата истина?
е, на казах си го.......
theshadow:
Няма нищо предопределено. Ето защо човек има избор.
Може да реши да се изживява като ученик, но тогава дали ще живее наистина пълноценно и дали ще има свободата да мисли сам, защото много "гурута" с удоволствие използват за лични цели отказът от лична мисъл на "ученика"?
Може да избере да спре да се чувства като ученик, за който винаги има следващ изпит и безкрайни уроци. Това е свобода, но с тази свобода идват и цял набор от отговорности. Тогава за човек става каквото и сама си се досетила- сменя си начина на живот и си създава нови принципи, за да бъде в хармония със себе си и със света. Да, сам по себе си животът е безсмислен, затова нищо не е по-важно от друго...
Всъщност, точно защото не е лесно да се вземе подобна свобода с произтичащата от нея отговорност и да се пренареди човек, се създава среда за тази илюзия, че винаги има само градивност, която е в рамките на безсмъртното съществуване.
Ако си чела Кастанеда, постоянен спътник на черния маг (и не само, но измислицата автопортрет на Кастанеда с името Дон Хуан, е описан от самия Кастанеда като черен маг) е не какво да е, а Смъртта. Тя е това, което е с мага постоянно... Цитирам написаното от Кастанеда:
"Всяко късче знание, което става сила, съдържа в ядрото си смъртта като основна сила. Докосването на смъртта е окончателно, затова всяко нещо, докоснато от смъртта, наистина се превръща в сила."
.....
"Воинът избира път със сърце, който и да било път със сърце, и го следва; тогава той е радостен и се смее. Той знае, понеже вижда, че животът му ще изтече твърде скоро. Той вижда, че никое нещо не е по-важно от което и да било друго."
.....
"Когато нищо не е сигурно, ние оставаме нащрек, винаги готови да действаме. По-вълнуващо е да не знаем зад кои храст се крие заекът, отколкото да се държим така, сякаш знаем всичко.
Докато човек има самочувствието, че е най-важното нещо на света, той не може истински да оцени света около себе си. Той е като кон с капаци — вижда единствено себе си и нищо друго.
Смъртта е нашият вечен спътник. Тя винаги е от лявата ни страна, на една ръка разстояние от нас. Смъртта е единственият мъдър съветник, когото воинът има. Всеки път, когато изпита чувството, че всичко върви зле и с него е свършено, той може да се обърне към своята смърт и да я попита дали е така. Неговата смърт ще му каже, че греши, че нищо друго няма значение освен нейното докосване. Неговата смърт ще му каже: „Аз още не съм те докоснала.“ "
...
"„Нашата смърт ни чака и точно това действие, което извършваме в момента, може да се окаже последната ни битка на земята. Наричам я битка, понеже си е борба. Повечето хора минават от едно дело към друго без всякаква борба, без изобщо да се замислят. Воинът ловец, обратното, преценява всяко свое действие; и понеже познава отблизо своята смърт, той действа обмислено, така, сякаш всяко негово действие е последната му битка. Само един глупак би пропуснал да забележи преимуществото, което има воинът ловец над събратята си. Воинът ловец отдава на последната си битка дължимото уважение. Съвсем естествено е в последното си действие на земята да вложи най-доброто от себе си. Така става по-приятно. Това притъпява острието на ужаса му.“"
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия