Да направиш стъпка от едно мислене към друго, изисква опит и постоянство. Вчера доста поразсъждавах - за или против. В даден момент не знам дали е толкова важно има ли душа няма, какво има и вобще дали го има и преди и после след това и така нататък. На този етап предпочитам да няма нищо, така е по-лесно да смеля някои неща и да остана в реалността. Иначе Сянка ще ти висна пред вратата и ще имаш нова пациентка. Та....Когато ти се изсипва с голямата лопата на главата и затънеш до гуша, ти се ще да погледнеш и да си спомниш реалността. И започваш да отсяваш и да наблюдаваш. Това спасява временно положението. Останалото с времето, когато си готов. ,
Кастанеда съм го чела, но преди доста време. И спрях защото тази негова мрачна "философия", направо ме стисна за гушата. Смърта си е неизбежна, но не може да се разхождаш под ръка с нея. Той говори за война и за това, че знае че е обречен да умре един ден. Е , ако си войн , това е съдбата ти - рано или късно те чака смъртта. А ако си болен неизлечимо, пак нямаш избор - трябва да приемеш фактите. Защото това е реалноста. Когато си на ръба и виждаш как живота ти изтича между пръстите, осъзнаваш , че и възможностите ти също се изчерпват, тогава следва да направиш избор и преоценка на живота си и да промениш и да наваксваш много неща. Пак въпрос на избор. Но не всички сме войни в живота и не всички сме болни. Живеем и изпитваме страдание и болка, страхуваме се, но все ак волята ни е насочена към живота. Ако ли пък почнем да мислим за смъртта, тоест да ни стане придржител, май се налага да търсим специализирана помощ, щото това си е заболяване - за депресията става дума. Та Кастанеда, си е пример, но не най- добрия. Това е само неговата гледна точка.
Някъде четох, че най-добрия учител, че Учителят на учителите е живота. И е така. Хоата не черпят вдъхновение от смъртта, а от многообразието и пъстротата на живота. Там е всичко, което им е нужно. И ако живееш красиво, избираш красивото, дори го пренасяш в отвъдното - без значение дали съществува или не. Защото това в един момент няма никакво значение. Единственото , което има значение е самия живот и участието ти в него. Както казваш Сянка, човек е тук за да мисли, когато мисли създава - въпроса е обаче съзнателно или несъзнателно. Какво гради и какво налива в живота чрез мислите си В един момент , един постоянен страх или мисъл ориентирана, към смъртта, могат да помрачат или да опропастят живота и мечтите на човек. Когато човек създава и осъзнава постъпките си, той не се страхува от смъртта. Не че няма какво да губи, напротив, но той живее с мисълта, че всеки ден е спечелен в името на живота, че днес е създал нещо, което ще служи и на останалите и че живота му има смисъл - тоест той се е реализирал като човек. В смърта той не губи нищо, но губят близките му. Това е. Неговата смърт е урок и страдание за друг и път, който трябва да бъде извървян и преодолян. Съществува само това - този цикъл. Раждане-живот-смърт. А има ли няма ли живот след смъртта - това , да любопитно е, но понеже умовете ни са слаби, нека да има, така живота минава по-лесно. Не държа и на реалните енергийни феномени
..., понякога особено се дразня, когато нещо звучи като проповед и някой е открил топлата вода от веднъж. Може да се връщаме към нещо казано 100 ида го преговорим 101, но по добре така, първо , винаги нещо търпи развитие и винаги нещо просто не е така или изпуснато, така че без печати и предписания. А развитието на "реалните енергийни феномени", носи отговорност и човек трябва да има психика за това.
, а и не мисля че трябва да бъде самоцел. Дразнещ е дори факта, че това се споменава.
Та четейки те Сянка, може и да те повтарям, но това е мойто мнение. Все пак в момента съм Наблюдател....
