Отворена дискусия > ТЪРСЯ ПОМОЩ
проблем с колеги
tattul:
Ще се справиш.., а може би ти е време да направиш стъпка напред. Остави емоциите, опитай, трудно е в началото. Освен това, трудно може да пращаш любов и светлина, когато ти нямаш запас от такива или да намериш източник , който да те зарежда. Външно може да си спокойна, но вътрешно кипиш и това се усеща. Дори ти да си овладяла маската, същноста ти се бунтува. Влез в секциите "изчистване и защита" първо, направи някои от техниките, като визуализираш как чистиш негативизма, във времето за почивка, ако имаш такова, излез навън , разходи се, намери някое красиво кътче, стой там, дишай и не миси за проблемите, не мисли вобще. В момента, в който сетиш, че се прокродва мисъл за колегите и работата ти, за колежката ти, подмения с друга, например ...за нас , че имаш приятели, че има хора, които са зад теб, е, може да не сме най-добрите, но сме с теб. Насочи вниманието си към нещо, което те вълнува, към дадена практика тук например, към книга, слушай просот хубава музика. Когато съм в дадено настроение или определена ситуация, която е тревожна, търся подходяща мелодия, която да ме излекува...получава се. Това което си , реагира на музиката, обикновенно ако напрежението е силно, избива като тапа и ще се наревеш едно хубаво, но така ще започнеш да чистиш натрупаната енергия, болката и страха. Не става от веднъж. Не се затваряй в къщи да се депресираш, а просто си създай уют, който да е подаък само за теб. Това няма да еши проблемите в работата ти, но ще ти даде спокойствието от което се нуждаеш, за да гледаш на ситуацията без страх и безпомощност. И освен че трябва да се справиш, поискай да се справиш. Искам е различно от трябва. Двете често се разминават по смисъл и значение в нашия живот. Трябва в повечето случай определя ситуация, която те притиска, уж си поел контрола, но пак те води в задънена улица, усещаш че хвърляш усилия, но напразно. В друг вариант Трябва е необходимост, която въпреки желанията ни, е път, койтотрябва да извървим. Остани спокойна. Усмихни се на колежката, не лицемерно, опитй с най-искриенната си усмивка. Ти осъзнаваш тя какво прави, тя не. Това те обърква и те боли, но не е болка за умиране. Винаги от всяка ситуация има изход, дори от тази, в която се налага да стигнеш дъното, за да осъзнаеш, че винаги има път нагоре. Шефката ти знаели за тази кражба? Май само знае, но нищо неправи, защото и е все тази и носи отговорност само в определени случай инак и е все едно какво става по-надолу от нея. Предполагам и други ще ти дадат съвет и подкрепа. и как така е откраднала? Ти за там ключ нямаш ли?
Delta:
Не знам какъв съвет да дам. Мога да споделя само, че на последните си две работни места (едното напуснах, защото не се издържаше напрежението, а другото си беше за малко)... та там основният проблем беше, че по-висшестоящите усетиха веднага, че не могат да ме манипулират, че няма начин да вляза в техния филм и да играя тяхната роля... и тормозът започна... или ти нагнетяват обстановката и въздуха с нож да го режеш или ти режат от заплатата...
И в такива моменти съм се чудила на хора, които действат против цялото си същество, против собствените си убеждения и усещания и влизат в определената за тях роля, само и само да не си загубят работата ( и в повечето случаи хора, които, ако я загубят, няма да останат на улицата гладни)...
stella75:
Работя в страхотен магазин за дрехи, обичам си работата и единствените, които ме обичат и защитават са шефката и мъжа й. Миналата година бях пред уволнение, защото хванах гъркиня да краде, а се опитаха да натопят мен. Уволниха я, след ревизия. Тя беше управителка,а колегата неин приятел . След уволнението ѝ,колегата стана управител. Катастрофа. Направи всичко възможно да ме изгонят. Не успя, но бях в доста лошо положение. В началото на лятото дойде нова колежка. Предупреди ме още първите дни, че ще се бори със зъби и нокти за тази работа. След това започнаха лъжите и интригите. Идея си нямате колко подли може да са хората!!!! Но в крайна сметка шефовете знаят кой работи. Винаги са на моя страна. А сега за кражбата. Усетих , че колежката иска да ме отдалечи от касата, все ме пращаше до склада. Ключа е в кутия до касата. Само аз можех да го взимам . Усетих се , грешка , че не го взех с мен до склада. И после я видях в огледалото. Всичко стана бързо. Замълчах си, не мога да го кажа!!! Ще стане страхотен скандал. Шефката не се ядоса, даже предложи тя да върне парите. Аз отказах, не ми е в стила да бягам от отговорност. Малка е сумата. Въпроса е принципен. За енергията -ще продължавам да опитвам. Надявам се да се успокои колегата ( сега сме сами с него). Той е странен тип- гей, не се срамува да лъже и сплетничи, но ще му намеря бутончето. :-))) Все пак съм и по-силната. Благодаря ви на всички за подкрепата. Понякога се чувствам много самотна...
tattul:
Следващия път не забравяй ключа! А прикривайки оназ твоя колежка и даваш шанс да постъпва отново така, дали с теб или с друг няма значение. Аз съм била в такава ситуация и си мълчах и се чудих, но нямах преки доказателства така като ти имаш - тоест да си я видяла на 100%. За това избягвах да посочвам виновник за случващото се. Но пък престанах да лавирам и да обирам негативите, просто защото ми писна да съм в тази ситуация непрестанно.
Delta:
Особено като имаш шефската подкрепа. Познавам ситуация, където на шефа 2 години очите му бяха "затворени", но "прогледна" един ден. И тогава - бай-бай, колежке.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия