Отворена дискусия > ТЪРСЯ ПОМОЩ

Въпрос

(1/3) > >>

zeroon:
Не съм сигурен дали тук е мястото да попитам, но ми е интересно а и на други може би ще е интересно -за мястото на психическата нагласа на раково болниете.

 В уикипедия пише това -
 Съществуват случаи на обречени хора, които оздравяват. Известни са алтернативни методи на лечение — саменто, йога, вяра и самоусъвършенстване, които са излекували не един. Но е препоръчително да им се гласува доверие успоредно с конвенционалната медицина.

 Просто ме интересува мнението Ви на психолози и магьосници едновременно?

chimera:
Твоето мнение какво е, zeroon?

zeroon:
От една страна знам че болеста е нелечима. От друга гледам разни филми в които хора твърдят, че нетрадиционната медицина дава с пъти повече полужителен резултат. Даже обвиняват фармацефтичните компании в злоупотреба с раково болни и умишлено прилагане на грешно лечение с цел - финансова изгода в много големи размери. И понеже като цяло не вярвам в магията като това което се разбира обикновенно, но вярвам в психологията и затова ме интересуват мнения и от научна и от ненаучна страна, и евентуалното им обениняване.
 Защото знам за случаи на хора които живеят повече от очакваното според медицината. Иначе и по световни конспирации не си падам особено.

chimera:
От психолога Роло Мей е открита доста интересна зависимост между състоянието на психиката и развитието на болестта. Когато е тридесет годишен, Роло Мей заболява от трудно лечимата по онова време туберкулоза. Това поставя неговия живот в опасност и започва да подкопава волята му и борбата му да живее. Поставен в една такава нелека ситуация, Мей започва да разглежда нещата от друг ъгъл. Изучавайки състоянието си, той достига до извода, че безпомощността и пасивната позиция, възприета от психиката в този тежък момент, всъщност способстват развитието на болестта.

 Роло Мей прави редица изследвания и така открива, че болните, които са се примирявали с болестта си, бързо угасвали пред очите му, а онези, които се борели, обикновено и оздравявали, възползвайки се от средствата на официалната медицина.

 Считам нетрадиционната медицина за прехвалена. Известни са ми смъртни случаи. Има и доста хора, разсипали здравето си по този начин. Плецебото, имунната система и характерното за всеки самовъзстановяване, не са панацея. Да се разчита само на тях може да се окаже смъртоносно при тежко заболяване или да доведе до сакатлък.

Цеци_Вихронрав:
През 1995 г. оперираха дядо ми от рак на дебелото черво. Лекарите казаха, че ракът се е разпрострял из целия стомах и не му остават повече от 3 месеца живот. Прибрахме се в къщи, той на легло, аз го обслужвам. До момента в който баба ми ядосана за нещо не му изстреля в лицето, че го чака само да умре и да си почине от него и капризите му. Аз изпаднах в ужас, а дядо ми се понадигна и каза: "Кой, аз ли ще умра от рак? Тая няма да я бъде... ще го уморя рака!!!" И се почна... Първо ме караше да го вдигам да се раздвижи с разходки из къщи, после в двора, докато след 2-3 месеца вече ходеше сам и без бастун по магазините да ми пазари. След година и половина го заведох на телк комисия да му вдигнат пенсията. Седем броя лекари ме нападнаха да им издам с какво съм го лекувала, че е оздравял. В тялото му нямало нито една ракова клетка. Аз не съм лекар и не разбирам от медицина, но дядо не е пил никакви лекарства-дори аспирин.
 Мисля си, че просто жаждата му за живот го е излекувала. Нали според учението на Норбеков е достатъчно да дадеш правилната команда на мозъка и той "поправя" и "ремонтира" болните части на тялото.

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница

Премини на пълна версия