Автор Тема: По следите на котките...  (Прочетена 11853 пъти)

Неактивен fnosen

По следите на котките...
« Отговор #15 -: 17 Януари 2014 16:28:46, Петък »
Аз също обожавам котки, а явно и те мен, до сега не съм имал разногласия с тях. Не можем да отречем че има нещо специално в тези животни smile
Печелят смелите, които познават саможертвата и не се страхуват да се борят за постигането на целите си.

Неактивен хеката

  • Newbie
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 1547
  • Total likes: 2
  • Karma: +0/-0
    • Профил
    • http://природна магия
По следите на котките...
« Отговор #16 -: 17 Януари 2014 17:53:17, Петък »
fnosen, освен че са пухкави и мъркащи biggrin ....Нали
магията не е религия или философия,а начин на живот

Неактивен niksi

По следите на котките...
« Отговор #17 -: 26 Януари 2014 15:29:53, Неделя »
Имам три чисто черни звяра, изключително интересни характери са и трите.За котките ми прави следното нещо впечатление.Тъй като са баба, майка и внук йерархията им е уникална.Въпреки, че мъжкия е най-едър и силен, но най-малък търпи бой и съскане от баба си и майка си и веднага се оттегля.Докато се бие жестоко с мъжките котараци от махалата.Майка му също винаги отстъпва дори и нейните си места в къщата, когато дойде бабата(нейната майка) и й удари една лапа.Така че, най-старата котка командва по младите и те се съобразяват с нея.

Неактивен rosie_gencheva

По следите на котките...
« Отговор #18 -: 10 Юни 2014 14:24:44, Вторник »
Аз имам котарак и съм забелязала,че има различно отношение към всеки в къщата. Майка ми е за храна,сестра ми е спаринг партньор а аз съм за гушкане,галене и глезене...все пак аз го донесох в къщи.

Added (10.Юни.2014, 2:24 PM)
---------------------------------------------
Аз имам котарак и съм забелязала,че има различно отношение към всеки в къщата. Майка ми е за храна,сестра ми е спаринг партньор а аз съм за гушкане,галене и глезене...все пак аз го донесох в къщи.

Вчера реших да си събера мислите,обаче никоя не дойде на събранието. :D

Неактивен evani

По следите на котките...
« Отговор #19 -: 9 Юли 2014 18:40:15, Сряда »
Аз, за жалост, никога не съм имала късмет със котките, но за майка ми не мога да кажа такова нещо - нея всичко що е пернато или космато я обича. Помня как като бях малка донесох едно малко коте дето майка му беше умряла, и понеже беше болничко и прегладняло тя се съгласи да го задържим ден два, които станаха на седмица, две, после на месец и тн. И макар че аз го бях спасила и го глезих, то дори не поглеждаше към мен, само вдигаше арогантно опашка и ме подминаваше, докато с майка ми си имаха рутина - сутрин като стане да прави кафе, то се пльосваше на главата и стоеше така докато не стане време да прави закуска, когато се преместваше върху врата и. Същото беше и с папагалите ни - Толкова често кацаха на главата и че се майтапехме че там са си свили гнездо  biggrin .