Отворена дискусия > ШАРЛАТАНСТВОТО В МАГИЯТА
Шарлатаните в магията
Цеци_Вихронрав:
Сянка, между другото, същият този лекар който надмина себе си (Доктор Байчев), ми каза няколко дена след операцията, че като ме хванала упойката съм му казала:"Докторе, спасявай ме, че не съм се наживяла още!". И пак според него само големият ми хъс за живот е помогнал да се възстановя. Така, че ако на човек му се живее... ще случи на най-добрия лекар, ще получи най-добрата помощ, абе цялата вселена ще му помогне да живее. Пък смъртта... ми тя ще си стои до лявото му рамо и ще чака.
Предполагам, че си чел "Повест за истинският човек". На времето (като ученичка) ми беше чудно защо трябва да се мъча с книга в която се говори за умиращ инвалид и трябваше да порастна и да изляза от "кифленския" период, за да я разбера и харесам. Сега я препрочитам често (на едно с "Пипи Дългото Чорапче") и му се кефя - той просто е избрал живота...
theshadow:
Цеци, нищо не пиша за избиране на смъртта като изход.
Но и не го отричам като възможна посока. Изход е и смъртта- но е вариант според зависи. Това е въпрос, по който навремето разсъждавах и от тази гл.т., т.е. за смъртта като изход- защото има хора, за които болката преди края, която се поражда от болестта е огромна и не може да се избегне... Толкова огромна... Че се повдига въпросът за евтаназията.
Един вид, не стига, че такива хора умират бавно и сигурно, но и умират в ужасни болки, гърчат се пред погледа на близките си... И такива хора са без право на евтаназия- у нас е забранена, до колкото зная.
Но все си мисля, че човек, който така се мъчи и е обречен на болезнена бавна смърт, трябва да има право по силата на някой закон, да избира дали иска евтаназия или не иска. Може пък да иска и това да е за предпочитане пред бавната и болезнена смърт. И може пък да не иска близките му да го запомнят с ужасиите, дето му се случват, преди да си отиде, а да иска да си съхрани в спомените им един друг изглед за себе си. Нещо таковата...
Цеци_Вихронрав:
Сянка, мислила съм много за евтаназията и все още не съм решила за или против съм. Имам близък (племенника на най- добрата ми приятелка) на 31г. с визия на дете и вътрешности на старец. Диагнозата - Талъсемия. Той е много лъчезарен и жизнен и никога не говори за болестта си. От години живее във Франция (там има по-качествена профилактика на болестта). Преди няколко год. като си дойдоха на гости излязохме само двамата и той сам пожела да ми разкаже за болестта си. Наричат я болестта на Христос, защото болните умират приблизително на Христова възраст. В целият свят имало само 1-2 случая когато болен е доживял 40г. На него му сменят кръвта всяка седмица (не просто му преливат, а я сменят). Процедурата била болезнена (много). Питах го, не се ли страхува от смъртта и от болката. Каза, че с болката се свиква, а от смъртта няма смисъл да се страхува - в противен случай нямало да изпита пълното удоволствие от живота. Обърнал се е към исляма, живее с арабка (за ужас на майка си и леля си). Той наистина се наслаждава на всеки един миг от живота. И когато публикува поредната снимка с нахилената си физиономия във Фейсбук, аз и плача и се смея, и зная, че колкото и живот да му е останал, той ще го изживее щастлив и ще си отиде като победител.
Пак ме разстрои... Сянка твоят песимизъм винаги успява да ме изкара извън релси (и не само по тая тема). Сега бъди така добър и като един виден психолог ми обясни защо така?!
Aton:
theshadow, бог,същества...и др......това са само думи.....Жоао е сравнително неук и така обяснява нещата.....но аз съм виждал резултатите ...там плацебо ефекта не върви. Аз съм не по малко мнителен от теб......но бях удивен от много неща.Ако можеш намери филма на National geographic за него. Както и да е.....Аз си имам своя теория за болестите......и практика съответно.Мисля че за всяка болест има противодействие....просто не знаем как.От всичко каквото съм научил си изградих собствен метод на лечение /може би за всекиго е индивидуално/......той е на сравнително ниско ниво но от 6 години аз и семейството ми не сме ползвали услугите на лекар
/ изключвам годишните контролни прегледи/.Та си мисля ......има хора по земята които които са доста напред в тази материя. Нямам нищо против лекарите....но в повечето случаи се лекуват симптомите а не причината за болеста. Или когато лекуваме причината то я лекуваме така че не знаем дали се лекуваме или си навреждаме повече....имам предвид антибиотиците /антибиотик буквално преведено означава „срещу живота„/
Цеци_Вихронрав:
Атон, а как се казва филмът? Заинтригува ме.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия