Цеци, нищо не пиша за избиране на смъртта като изход.
Но и не го отричам като възможна посока. Изход е и смъртта- но е вариант според зависи. Това е въпрос, по който навремето разсъждавах и от тази гл.т., т.е. за смъртта като изход- защото има хора, за които болката преди края, която се поражда от болестта е огромна и не може да се избегне... Толкова огромна... Че се повдига въпросът за евтаназията.
Един вид, не стига, че такива хора умират бавно и сигурно, но и умират в ужасни болки, гърчат се пред погледа на близките си... И такива хора са без право на евтаназия- у нас е забранена, до колкото зная.
Но все си мисля, че човек, който така се мъчи и е обречен на болезнена бавна смърт, трябва да има право по силата на някой закон, да избира дали иска евтаназия или не иска. Може пък да иска и това да е за предпочитане пред бавната и болезнена смърт. И може пък да не иска близките му да го запомнят с ужасиите, дето му се случват, преди да си отиде, а да иска да си съхрани в спомените им един друг изглед за себе си. Нещо таковата...
