nox_effigies , не знам до колко трябва да има заложено нещо... Колегите тук казват, че всеки се ражда със заложби, които в повечето случаи не развива. И аз смятам така, с добавката, че може би при някои заложбите са по-видими, по-силни.
При мен например нещата са твърде хаотични и неясни. Винаги съм ЗНАЕЛА, а не вярвала, че има нещо - в мен, около мен. До сега карах нещата на усещане и по интуиция, някакси сама се учех. Това е единственият сериозен форум на тази тема, където аз съм попадала. Не че съм се ровила много да търся съмишленици, де
А тук попаднах съвсем случайно, разгледах, четох, хареса ми и се регистрирах. Сега се мъдря тук, чеша си клавиатурата, но като цяло гледам да си правя моите си неща, в моите си срокове. И колкото повече неща научавам, толкова повече разбирам, че всъщност нищо не знам
и че съм тооолкова назад с материала в сравнение с някои потребители, че ми иде да се ухапя
Но както казах, следвам собственото си темпо и нагласа.
Някои споменаха децата - не смятам, че някаква определена възраст е важна. Аз на моите деца никога не съм говорила конкретно за магия, чудеса и ала-бала. Но от както са се родили се старая да им предам това, което знам; под формата на игра, някак между другото, в ежедневните, злободневни битовизми.
И една моя мъка да споделя (пак ми иде да се ухапя): поосъзнала се вече магесница
, си давам сметка колко много съм загубила от това, че нямам вече баби и дядовци. Сега, когато започнах да обръщам повече внимание на тези неща (магията да го наречем), искам толкова неща да ги питам: за билки, за лечение, магически тайни
, за това, че в кръвта на рода ни са заложени музиката и танците по един по-особен начин... обаче тях отдавна ги няма, а когато бяха живи, аз явно не съм била готова да получа такава информация...
П.П. Искам като в "Тайният кръг" - да метна един обелен поглед като Каси и да чупя чинии
голям купон ще е
