Отворена дискусия > МАГИЯ
Египетски Богове
steisi:
Египетска Митология:
Акер е древноегипетски бог, пазач на залеза и изгрева. Изобразяван е като два лъва, обърнати с гръб един към друг, поддържащи помежду си слънчевия диск, уравновесен между източния и западния хоризонт. Хтоничен земен бог на преминаването. Известен от периода на Старото царство (от около 2700 пр.н.е. нататък). Контролира пространството между източния и западния хоризонт на подземния свят и пази портата, през която царят слиза в долното царство. Акер осигурява също така безпрепятствено преминаване на лодката на бога на слънцето през подземния свят нощем. Може да бъде видян като гнездо, в което е закрепена мачтата на платнохода. Смята се, че закриля срещу ухапване от змии. Представят го като двойка гледащи в противоположна посока човешки или лъвски глави.
*********************************************************************************
Амон е древноегипетски бог, който е покровител на град Тива. От 17 век пр.н.е., когато е времето на Новото царство, той се отъждествява с бог Ра (Амон Ра) и става върховен египетски бог, закрилник на фараона, заедно с властта и управлението му. Първоначално Амон бил бог на въздуха и вятъра. По-късно бил почитан като бог на плодородието и създател на целия свят. Името на бог Амон означава „скрит“. Той е представян като човек с глава на овен със спираловидни рога — символ на плодовитостта — или като човек с шапка от пера.
*********************************************************************************
Амон Ра е събирателно божество и е станало върховен бог през 18 династия. Първоначално Амон (невидим, тайнствен, безграничен) е Тиванския върховен бог творец. Тива е столица на Горен Египет. Атум (създал сам себе си) Ра (живот, слънце) е върховният бог на Долен Египет със столици Мемфис и Иуну (Хелиопол). След като се възкачва Тиванската 18 династия( 1584-1342 г.пр.н.е.), тя слива двете божества и се получава Амон Ра. Така че при сливането на двете божества се получава-тайнствен, безграничен,невидим създател на живота. Интересно е, че египтяните наричат Амен-ти (Истинския дом) - задгробния живот. Амон Ра често е изобразяван държащ символа анх -кръст с кръг на върха, който означава безсмъртие.
*********************************************************************************
Амунет
В египетската митология Амунет (наричана още Амонет, Амаунет, Аментет, Аментит, Иментет, Именит и Амент) е приемана за женския еквивалент на Амон. Според древноегипетския мит за сътворението на света от Хермополис, Амунет и Амон са божества на въздуха, на невидимостта („тези, които са скрити“) и са сред осемте божества, съставляващи т. нар. Огдоада.
Както и другите три женски божества в Огдоадата, Амунет е изобразявана като кобра, или като жена с глава на змия.
*********************************************************************************
Анубис (Инпу) — бог, съпровождащ душите през тъмнината в древноегипетската митология. След смъртта води душата в небесния Дуат. Роден е от случайното съчетаване на Озирис с Нефтида – съпругата на Сет. Звездата Инпу е също така Звезда на Изида — Сириус - пътеводна звезда. Земното изображение на Сириус е град Кхем (на гръцки - Летопол). Това е град, разположен право на север от пирамидата на Хуфу,тоест хеопсовата пирамида. Анубис е бил изобразяван като чакал или човек с глава на чакал. Помогнал е на Изида да събере частите от тялото на Озирис, след като Сет ги разпръснал из цял Египет.
*********************************************************************************
Анук (или още Анукет, а също и Анукис) е богиня на Първия праг на реката Нил в древноегипетската митология. Тя е дъщеря на Хнум и Сатис. Нейното име се свързва с разливането на Нил, което осигурява развитието на селското стопанство. Поради тази причина Анук е наричана още носителка на живот, богиня на плодородието и храна за полето и често изобразявана като газела, антилопа или стрела (символ на скоростта на реката).
*********************************************************************************
Апедемак е бог на войната, плодородието и покровител на царската власт в митологията на древна Нубия (Куш), почитан главно в епохата на царството Мерое.
Апедемак (петият отляво). На колоната най-вляво отново е изобразен Апедемак като змия с лъвска глава. Изображение от стена на храм в Нага (Naqa).
Главното му светилище и център за поклонение е в Мусаварат-ес-Суфра, северно от шестия нилски водопад. Другите му главни светилища се намират в Нага и Мерое. Негови свещени животни са говедо и африкански слон. Изобразяван е с глава на лъв и човешко тяло, в ръката си държи скиптър със седнал на върха му лъв. В храма в Мусаварат-ес-Суфра е изобразен с лък в ръката, водещ вързан пленник. Предполага се, че там са се провеждали тържества, символично утвърждаващи силата на царя и способността му да управлява. В храма в Нага Апедемак е изобразен с лъвска глава, като змия с глава на лъв, както и триглав и многорък. Измествайки Озирис, тук той е представен като съпруг на Изида.
*********************************************************************************
Апис е древноегипетски бог, символ на плодородието. Изобразява се като бик със слънчев диск. В някои периоди бил почитан като бог, въплътил душата на Озирис. Апис е божеството на древния град Мемфис, което се превъплъщава в бял бик на черни петна, отглеждан в храма. След смъртта си, животното бивало балсамирано и погребано с тържествена церемония в погребална галерия.
*********************************************************************************
steisi:
Апо́фис (Апеп) е египетска митологична фигура - чудовище, представяно с образа на змей. В противоположност на бог Ра той олицетворява смъртта и хаоса.
Според мита, всяка сутрин, когато слънцето изгрява, Апофис е победен от Ра. Освен това, настъпването на слънчевото затъмнение се обяснява като битка между Ра и Апофис, при която Ра винаги печели.
*********************************************************************************
Атон ("слънчев диск", "тялото на Ра") е древноегипетски бог, свързван с първия монотеистичен култ в човешката история. Особено е бил почитан от фараона - реформатор Ехнатон и съпругата му Нефертити, които го провъзгласяват за върховно божество, въпреки несъгласието на другите жреци по време на египетската 18 династия. Смята се, че това е прототипът на трите основни монотеистични религии: юдаизъм, християнство и ислям. Богът Атон се е изобразявал като слънчев диск с лъчи. След смъртта на Ехнатон прекомерното почитание на бог Атон се отменя, а той е смятан за фараон-еретик.
Атон е бог на слънцето, чиито лъчи завършвали с разтворени длани.
*********************************************************************************
Атум е египетско божество. Най-вече в Хелиополис бил почитан като родоначалник на всичко живо и божествено и творец на света.
Атум се представя най-често с долно и горноегипетската корона "пшент". Освен това се представя като змия, овен или лъв.
*********************************************************************************
Баст (наречена по-късно Бастет) е богиня на радостта, празниците, танците, музиката, плодородието, покровителка на бременните жени в египетската митология. Също е въплъщавала животворната и лекуваща сила на слънцето, за разлика от Сехмет - символ на изпепеляващата му сила. Вярвало се, че лекува болните и помага на реколтата да узрее. Изобразявана е като жена с глава на котка или лъвица, с кошница в ръце. Понякога е изобразявана просто като котка. Дъщеря на бога на слънцето Ра. Покровителка е на Бубастис – града, където е почитана. През гръко-римския период в Древен Египет е бил разпространен култ, в чийто център е стояла Бастет: жертването на мумифицирани котки. Жреците на богинята Бастет събирали котки и ги предлагали на населението за жертвоприношения. Когато някой вярващ си изберял котка, обичайно след това тя била умъртвявана от жреца, чрез извиване на врата ѝ. Само много големите котки били умъртвявани с удар. Мъртвата котка била подлагана след това на традиционния процес на мумифициране, прилаган и за хората. Според това колко бил заплатил купувачът, получавал след това мумия на голяма или по-малка котка и полагал тази мумия в специално изготвена за приношение на котки погребална камера.
Ако поклонник искал да принесе на богинята Бастет специална жертва, купувал котки на едро. Рентгенови снимки на стотици котешки мумии, намерени в Долината на царете показват обаче, че в около една четвърт от случаите котешките мумии са или съвсем празни или съдържат само отделни костици от котка. Дали жреците са мамели съзнателно или става въпрос за недостиг на котки, днес не се знае.
Същевременно котките (става въпрос за котките от породата Египетска мау, познати днес далеч извън пределите на Египет) са били защитавани от закона – ако човек убиел котка, дори и неволно, го чакало смъртно наказание. Херодот споменава, че хората често носели от други краища на Египет умрели котки в Бубастис, за да бъдат мумифицирани и погребани там. Бастет е смятана за една от жените на бог Птах. Храм: Бубастис Животно: Котка
*********************************************************************************
Геб е едно от деветте главни божества в египетската митология.
Геб е бог-земя, член на хелиополската Енеада. Неговата съпруга е Нут. Според първоначалните предания именно от него и Нут било заченато слънцето Ра. Но в хелиополската космогония той е син на Шу и Тефнут и е баща на Озирис, Изида, Сет и Нефтида. Според „Текстове от Пирамидите“ той действително е царувал — като наследник на Ра. Впоследствие му е отреден култ в образа на човек, понякога с гъска върху главата, тъй като йероглифът, който го символизирал, представлявал това животно. В Бата, близо до Хелиополис, имало негово светилище. Най-често е изобразяван като полегнал на земята и подпрян на левите си хълбок и лакът, докато десните са леко приповдигнати. Погледът му е почти винаги насочен надолу.
Според египтяните неговото тяло е представлявало земята, от неговия гръб е избуявала растителността, а от ребрата му растял ечемикът. Често е изобразяван заедно с приведената над него богиня Нут. Понякога е представян в състояние на ерекция, символ на неговата мощ.
Геб и Нут, за разлика от останалите богове, са изобразявани голи. Предполага се, че това е свързано с вярването, че те са любовници.
Друг, макар и по-рядък начин на изобразяването му, е под формата на гъска (космическа гъска, великата крякаща птица).
Геб е свързван със зеления и черния цвят.
Той е затварял душите на злите мъже и жени и не им е позволявал да се възнесат в небесата.
*********************************************************************************
Енеада (на гръцки: Ἐννεάς, Енеас, в превод деветка) се нарича група от девет изначални божества в древноегипетската митология, която възниква в град Хелиопол. Смята се за най-древната теогонична и космогонична система в Древен Египет.
Според митовете самосъздалият се от хаоса бог Атум, изплювайки собственото си семе, създава бог Шу и богиня Тефнут — първата божествена двойка. Те раждат бог Геб и богиня Нут, от които произлизат последните две двойки от хелиополската Енеада — божествата Озирис и Изида и Сет и Нефтида. Божествата Шу (въздуха, пространството между небето и земята), Тефнут (влагата), Геб (земята) и Нут (небето) са песонифицирани изначални стихии. Въпреки че са споменавани в древноегипеските религиозни текстове, на тях не са издигани храмове. Изключение прави единствено Хелиопол, където те имат конкретни култови места за почитание.
Тези девет божества са считани от древните египтяни за първите египетски владетели; след тях властта е поета от Хор. Според изследователите оформянето на енеадата е дело на теологичното творчество на хелиополските жреци. Известна е от дълбока древност (засвидетелствана е в Текстовете от пирамидите), като в началото божествата в нея не са единна общност. По-късно, по образец на хелиополската енеада, се създават енеади божества и в други древноегипетски градове.
*********************************************************************************
Изида (3s.t , позната е още като Изис) — древноегипетска богиня на магията и на живота, на семейството, символ на матримониалната хармония и брачната вярност на съпругата към мъжа, дори и след смъртта му. Възкресявала мъртвите. Изида е сестра и жена на бог Озирис, и майка на Хор.
Представя се като жена с йероглифа за трон на главата. По късно приема отличителните белези на Хатхор - рога на крава и слънчев диск на главата, държаща в ръка свитък папирус. Често е изобразявана като майка, кърмеща своя син Хор. Тъй като отглежда сина си далеч от чичо му Сет - в блатата на Делтата, тя постоянно бди над него от типичните опасности за тръстиковите блата. Египетските жени търсят помощта на богинята когато техните деца са пострадали от ухапвания от скорпиони и змии - като отъждествятат раненото дете с Хор се надяват да получат помощта на състрадателната майка Изида. Може да бъде видяна и в изображенията по ковчези и саркофази : като жена с трон на главата и криле, с които закриля мъртвия.
Според един от митовете, Изида успяла да открие тайното име на бог Ра, добивайки по този начин безгранична власт над него и над света.
Нейна поклонничка е била царица Клеопатра.
*********************************************************************************
steisi:
Иментет (Аментет) е богиня на Отвъдното от египетската митология, за която се знае много малко. Тя е богиня на Запада, откъдето произлиза и името ѝ — „Западната“. Неин атрибут е кацнала върху йероглиф на главата ѝ птица. Тя живее на дърво в края на пустинята, където посреща и въвежда мъртвите в Отвъдното. Иментет е очарователната страна на смъртта, затова е изобразявана красива и усмихната. Хатхор бързо я асимилира и заема нейната роля.
*********************************************************************************
Ихи е древноегипетски бог на музиката и музикантите. Син е на богинята на небето, любовта, женствеността и красотата Хатхор. Изобразяван обикновено със систра в ръка. По отношение на баща му има няколко версии: Хор Бехдетски, Ра, Гор.
Ихи (Jḥ j) с йероглифи
M17 V28 M17 M17
{{{trans}}}
Много негови изображения могат да видят на 60 км от Луксор - в древния град Дендера (известен като Тентирис в Древна Гърция), Горен Египет. Там има сцена с неговото раждане и до него изображение на богиня Хатхор.
Според една от версиите, Хор се явява брат на Ихи. И раждането на младия бог се отъждествявало с обединението на Горен и Долен Египет.
*********************************************************************************
Маат е древноегипетска богиня на правосъдието, представяна като жена с перо на главата. За разлика от другите богове и богини, Маат е по-скоро концепция, а не действащо божество. Маат е и превъплъщение на бог Амон. Жена на бог Тот, с когото са имали осем деца, най-известното от тях бил бог Амон.
Древен съд на Маат
При муфифицирането сърцето умишлено било оставяно в тялото на мумията, защото се смятало, че след смъртта мъртвеца се изправял на съд. Този съд представлявал везни, на които от едната страна стояло перото на истината, което принадлежало на богинята на правосъдието Маат. От другата страна на везните се поставяло сърцето на покойника и ако везните се изравнят значи човекът е живял добре и душата му бива допускана в подземното царство. Ако пък сърцето се окаже по-тежко от перото на истината значи, че на него тежат много грехове и то бива изяждано от сърцеяда Аммут и така душата никога не намира покой.
*********************************************************************************
Мандулис е бог от египетската митология с нубийски произход. Малката му капела може да се види на острова на богинята Изида във Филе.
Божеството се представя като лъв и култа към него е главно от птолемейската епоха. Мандулис е божество, което приема няколко различни форми и много често е представян под формата на птица с човешка глава, лъв или дори дете, седнало върху лотос: символ е на слънчевата младост. Основният му храм е издигнат в Калабча. Култът към него продължава до около шести-седми век.
*********************************************************************************
Мин египетско божество божество във форма на мъж. Бил е почитан от мъжете като бог на плодовитостта, а по-късно като дъждовен бог, който помагал за развитието на реколтата.
Храм: Коптос
Животно: бик
Растение: маруля
*********************************************************************************
Мут е богиня майка и съпруга на Амон. Тя е царица на боговете и майка на всички живи същества. Почитана е наред с Амон и сина им Хонсу, особено по време на големия празник на Опет, където се извършвали приношения пред свещената им ладия. Често е изобразявана като бял лешояд, както и с короните на Египет върху главата си.
Храм: Карнак
Животно: лъвица
*********************************************************************************
steisi:
Нейт в древноегипетската митология е богиня на лова, войната и тъкането. По-късно била почитана като закрилница на мъртвите и техен водач в подземния свят. Тя била също и пазителка на Червената корона на Долен Египет. Майка на слънцето.
Храм: Саис
Символ: щит и стрели
*********************************************************************************
Непри е древноегипетско божество на зърнените култури. Син на Рененутет, той понякога е отъждествяван с Хор. Първият ден от жътвата древните египтяни почитали като негов рожден ден.
*********************************************************************************
Нефертем въплъщава красотата и съвършенството. Бог на мазилата и благоуханията, син на Пта и Сехмет.
Цвете: свещеният син лотос
*********************************************************************************
Нефертум в египетската митология е бог, син на Птах и Сехмет, олицетворение на лотоса. Лотосът е свещено цвете за древните египтяни и символизира красота, чистота, слънце, светлина, раждане, разцъфтяване. Получава името Имхотеп. Той вероятно е видна историческа фигура - жрец, лекар или архитект на първата пирамида. Центърът на неговия култ е Мемфис. Изобразяван е като юноша с украса на главата във вид на лотосов цвят. Наричан е „лотос от носа на Ра“. Всяка сутрин бог Нефертум става от лотоса и всяка вечер се спуска в свещеното езеро.
*********************************************************************************
Нефтида е древноегипетска богиня на отвъдното и на ражданията. Била омъжена за своя брат Сет — бог на хаоса.
В египетското изкуство косата ѝ наподобява платно за покриване на трупове. Нефтида е изобразявана с кошница или къща на главата, а понякога е изобразявана като птица.
Нефтида е пазителка на един от четирите канопи, които съдържат вътрешностите на покойника: тя е пазителка на съда с глава на маймуна, който съхранява дробовете. Нефтида е майка на Анубис-бог-балсаматор и на мъртвите. За майка на Анубис се е смятала и Хесат или небесната крава, даряваща хората със свещена течност, наречена „бирата на Хазет“ (Хасет). Нефтида криела новородения Анубис от съпруга си Сет в блатата при делтата на Нил. Богинята-майка Изида намерила младия бог и го възпитала.
*********************************************************************************
Нехбет е древноегипетска богиня, която символизира Горен Египет, както Уаджет символизира Долен Египет. Закрилница на фараоните, често е представяна като лешояд над тях. Ръководела ражданията.
*********************************************************************************
Нун в началото е първичният океан, за чийто модел служи разливащата се в делтата на река Нил или обширното езеро Мерис.
Въпреки многото различни митове за Сътворението на света, в които древните египтяни вярват, всички те имат поне едно общо нещо - Нун. Всеки мит посочва различен бог или божества като Творци, но всички те приемат, че същите тези богове произлизат от Нун, изначалния океан. Нун е дори повече от океан - той е безгранично пространство от неподвижна вода. Дори след Сътворението на света Нун продължава да съществува в неговия край, за да се върне един ден, да го унищожи и да започне цикъла отново.
След Сътворението, Нун играе ролята на унищожител на човешкия род. Човечеството е унищожено, защото е престанало да уважава и да се подчинява на възрастния Ра, владетел на земята. Ра събира всички богове и богини, включително и Нун, и иска съвет от тях за това какво трябва да направи, за да разреши проблема. Нун предлага на Ра да унищожи човечеството. Ра се вслушва в съвета и Окото му (окото на Ра), във формата на богинята Сехмет обикаля Египет и убива всички мъже.
Нун е изобразяван като мъж с брада и зелено или синьо тяло, символизиращо водата и плодородието. Понякога е изобразяван и с женски гърди. В едната ръка той държи палмов лист, символ на дълъг живот. Втори палмов лист е поставян и на главата му. Сестра и съпруга на Нун е Нунет. Те били смятани эа първата съпружеска двойка в Древен Египет.
В Космогония, Енеада и Огдоада са показани как са го променили теологическите съждения.
*********************************************************************************
Нут е древноегипетска богиня на небето. Считана е за майка на всички небесни тела.
Според космогонията от Хелиополис, тя е едно от деветте основни божества (т. нар. Енеада). Дъщеря е на Шу и Тефнут, съпруга и сестра на Геб (бога на земята). Нут и Геб имат пет деца - Озирис, Хор, Изида, Сет и Нефтида.
В различните митове Нут е приемана за внучка, дъщеря или съпруга на Ра (бог на слънцето). Разпространен е и мит, според който всяка вечер Нут поглъща слънцето, за да го роди отново на следващата сутрин.
Нут е изобразявана като гола жена, чието тяло е обсипано със звезди. Тя е извита като дъга, с лице към земята, опирайки се на четирите си крайници. Често е представена заедно с Геб, който лежи под нея.
Нут е изобразявана още като гигантска крава, свиня и смокиново дърво.
*********************************************************************************
steisi:
Огдоада В Египетската митология Огдоадата включва осем божества, които са били на почит в град Хермополис. Първо култът е бил към Хатор и Ра; по-късно към Хатор и Тот, включително и към голям брой други божества; още по-късно Ра e бил асимилиран от Амон-Ра.
Осемте божества били подредени в четири двойки - женско и мъжко - като женските божества били свързвани със змиите, а мъжките с жабите: Наунет и Ну, Амунет и Амун, Каукет и Кук, Хух и Хаухет.
*********************************************************************************
Озирис (Осирис, Асар) в египетската митология един от главните богове и културни герои, най-големият син на Геб и Нут, брат на Изида (и неин съпруг), Сет и Нефтида, баща на Хор, според Плутарх и хелиополската комогония — и на Анубис. Озирис бил сложносъставен образ, божество-персонификация на царската власт, бог на производителните сили на природата и владетел на подземното царство. Предполага се, че бил приемник на царските инсигнии от Анеджти.
Озирис бил четвъртият от боговете, царували на Земята, след като наследил властта от прадядо си Ра, дядо си Шу и баща си Геб. Когато царувал над Египет, Озирис отвикнал хората от примитивния начин на живот и от людоедството, научил ги да сеят зърнени храни, да отглеждат лозя и овощни дървета, да добиват и обработват медта и златото, обучил ги да строят градове, разкрил им чудните тайни на лечителското изкуство, въвел религията. Но неговият завистлив по-малък брат Сет - злият бог на пустинята - го убил, за да му отнеме властта. Озирис бил разкъсан на 14 парчета и разпръснат из цял Египет. Вярната и предана Изида успяла да открие посечения труп на мъжа си, извлякла по тайнствен начин скритата у него жизнена сила и заченала син Хор. Когато той възмъжал, победил злодея-братоубиец и съживил Озирис. Възкресеният Озирис обаче не пожелал да остане на Земята и възкачил на престола Хор, а той царувал и раздавал правосъдие в отвъдния свят.
В епохата на родовото общество, когато възникнал култът към Озирис, той се възприемал като бог, олицетворяващ производителните сили на природата. Смятали го за бог на растителността (затова по онова време и подир това оцветявали изображението на тялото му със зелен цвят), на водите на Нил и въобще на напояването на земята. По време на сеитбата имало обичай да се изработват малки фигурки на Озирис от кал, в които се пъхали житни семена. Така при покълването им се визуализира идеята за зараждането на новия живот от мумията на бога.
В края на Старото царство култът към Озирис придобил общодържавен характер. От края на Новото царство го свързали с бог Ра и започнали да го изобразяват със слънчев диск на главата. Като бог на мъртвите и владетел на подземното царство Озирис бил смятан за съдия на мъртвите. Воден от бог Анубис покойникът му се представял, а сърцето се премервало на везни, праведника Озирис отпращал в райските поля.
Химна на Озирис
„Те идват, водите на живота, които са на небесата.Те идват, водите на живота, които са на земята...О, Озирис!Водите се надигат, очаква ни изобилие.Времето на разлива е неминуемо, носи го реката която тече в тебе, Озирис.Нека боговете ти дадат да се възродиш под името Орион!“
Легендата за Озирис
Легендата за бог Озирис разказва,че той бил първороден син на Нут и Геб. Те му дали власт над земята на Египет. Негова съпруга била сестра му Изида. Озирис бил убит и разкъсан на 14 части от брат си Сет. Той изхвърлил тези 14 части от тялото му в река Нил. Частите се свързват с четиринайсетте дни от цикъла на намаляващата Луна. Както Луната се изпълвала, така и Озирис възкръсвал, а от частите на тялото му пораствали новите растения. Бил възприеман като бог, олицетворяващ производителните сили на природата. Смята се за бог на растителността, на водите на Нил и въобще на напояването на земята. По - късно и като бог на мъртвите.
Легенда за Изида и Озирис
Богинята на небето Нут дълго време е любима на Ра. Тя му остава вярна, докато един ден богът на земята Геб не се приближава до нея с нежна любов и небесната Нут взима в обятията си земята. Не след дълго Нут зачева и носи в утробата си плода на тяхната любов. Обаче Ра – богът-слънце – разкрива тайната и в ужасния си гняв проклева измамницата, като забранява на Нут да роди детето на бял свят, в който и да е от 360-те дни на тогавашната година. В своето отчаяние Нут се обръща към бог Тот - ходатай и писар на боговете, вожд на душите на мъртвите, който в миналото я затрупва с безброй белези на симпатията си към нея. Тот дълго мисли какво да направи, защото знае, че нито небесна, нито земна сила е в състояние да измени думата на Ра. Богът-слънце всеки ден от годината изминава своя път и нищо не остава скрито от погледа му. Всеки се подчинява на заповедите му, тъйкато той е всемогъщият господар на небето и земята. Накрая Тот скроява хитър план. Веднъж в игра на зарове с луната Тот спечелва една седемдесета част от лунната светлина и с така придобитата светлина създава нови пет дни, които прибавя към 360-те дни от годината. За тези пет дни не се отнася проклятието на Ра и така Нут всяка година дава живот на едно дете. Първата година ражда Озирис, следващата Сет и след това една след друга Изида и Нефтис. Оттогава луната е по-бледа от слънцето.
Минава време. Озирис се жени за сестра си Изида, а по-малкият му брат Сет взима за жена тяхната най-млада сестра Нефтис. Богът на земята Геб дава на своя син Озирис в наследство Долен и Горен Египет. Озирис заема трона на двете империи и става велик, мъдър владетел, подобен на слънцето, което излъчва светлина и което подарява храна на земята. В своята държава Озирис укрепва правдата, разпростира надалеч границите на империята, царуването му създава мир и благосъстояние, а враговете се боят от смелостта му. Научава хората да почитат боговете, въвежда земеделието, употребата на огъня; жителите на Египет от него научават първите песни, музиката, изкуствата; той ги запознава с брачния живот, преустановява дивите обичаи на народа. Не само хората, но и боговете вярно се подчиняват на Озирис. С все по-голяма завист гледа Сет на нарастващата власт на брат си, но нищо не може да стори срещу нея, защото Изида със своя ум и вълшебна сила бди над сигурността на своя мъж.
Един ден Озирис тръгва на обиколка из своите провинции в Долен и Горен Египет, за да види дали навсякъде спазват законите му. В негово отсъствие Сет се опитва да заграби властта, обаче Изида проваля всичките му коварни опити. След дълго хитруване той все пак успява да измисли капан, който причинява гибелта на брат му. Сет взима точна мярка на тялото на Озирис и приготвя чудно хубав сандък, украсен със скъпоценни камъни. Урежда пищно тържество в двора на Асо (негов другар). Изида напразно се опитва да предпази мъжа си, но Озирис приема поканата. Когато настроението на тържеството достига връхната си точка, Сет заповядва да внесат пищно украсения сандък, отваря го и казва, че ще го подари на онзи, чието тяло го запълни точно. Един след друг поканените полагат усиля да спечелят скъпия подарък, но никой не успява. Опитва се и Озирис и тялото му изцяло запълва чудния сандък. "Няма съмнение, сандъкът се полага на тебе!", извиква Сет. При тези негови думи съзаклятниците изскачат от скривалищата си, захлупват върху Озирис капака на сандъка, здраво го заковават и го потапят във водите на Нил.
Когато Изида научава за печалната съдба на своя мъж, отрязва едната си плитка, облича дреха на оплаквачка и с помрачен разум изскача от палата си, за да търси мъртвото тяло на Озирис. Обикаля гори, поляни, планини и долини, разпитва всекиго, когото среща, с магическата си власт кара и животните да проговорят, но всичко е напразно - никой не й казва къде е тялото на Озирис. Безнадеждно скитаща се по брега на Нил, случайно попада на деца, които разказват на богинята по какъв начин Сет и неговите съучастници хвърлят във водите на реката чудно издялания сандък с тялото на Озирис, и как чудният ковчег, плуващ към морето, се оплита в корените на едно огромно темарисково дърво, което от този момент започва все повече да расте и с времето ковчегът се враства в огромния му дънер. Изида тръгва да намери чудното дърво, но не намира нито следа от него. Жителите на делтата й разказват, че огромният темариск е отсечен по заповед на Библоския цар, за да издялат от него колона за двореца му. Така колоната в палата приютява в себе си тялото на Озирис. Изида без колебание тръгва за Библос и след време попада при царицата, която й поверява един от малките принцове. Богинята остава в дома на библоския цар и толкова много обиква малкия принц, че всяка нощ с течение на времето се опитва да го направи безсмъртен, като го държи над жарава. Една вечер царицата се скрива в един от тъмните ъгли на залата, за да проследи действията на бавачката и разбира истината. Изида разкрива коя е и признава истинската причина за гостуването й в двореца - да търси тялото на мъжа си. Царицата проявява съчувствие и заповядва да разрежат дървената колона. Действително намират чуд- но украсения сандък на Сет, дават го на Изида и тя отплува с него обратно към двореца си.
По време на отсъствието на Изида от брака на Сет и Нефтис се ражда дете. Наричат го Анубис - бог с глава на чакал, който става пазител на везните от подземния свят. Сет научава за пътуването на Изида и скоро стига до ушите му вестта за завръщането на египетска земя на тялото на брат му. Неговата ревност и омраза пламват отново, той не може да понесе присъствието дори на мъртвия Озирис. С дива решителност се залавя да търси ковчега, но безрезултатно. Накрая му помага случайността - по време на лов един тигър му се изплъзва изпод стрелата, той тръгва да го преследва до късно вечерта и с появата на луната пред него блясва металния сандък, скрит от Изида. Див гняв обхваща Сет и той се нахвърля на ковчега, разбива капака и нарязва трупа на Озирис на четиринадесет къса, като ги разхвърля във водите на Нил, в тинята и по околните земи, за да не бъдат събрани никога.
Щом Изида чува новината за новото злодеяние на Сет, отново потъва в мъка, като че ли току-що е изгубила своя обожаван съпруг. Вика на помощ своята сестра Нефтис, която довежда със себе си нейния и на Сет син с чакалова глава, Анубис. Заедно тръгват да търсят разпръснатите останки на добродетелния цар-бог. Претърсват цялата околност с такова усърдие и решителност, че накрая успяват да съберат всички късове с изключение на един - детеродния орган на Озирис (той остава в Нил, където е погълнат от една лакома риба). С безкрайно търпение Изида слепва едно в друго късчетата от тялото на своя съпруг, а на мястото на изгубеното късче сътворява ново. След това напръсква с вълшебна течност своя съпруг, произнася вълшебни слова и великият цар отново възкръсва за живот. Изпълнена от нежна любов, Изида пада върху тялото на Озирис, нощта прекарва с него и от тяхното единение се зачева момченцето Хор, славното дете-слънце. Обаче Озирис няма как да остане по-нататък в царството на живите - възкръсва за кратко време само за да даде живот на своя безсмъртен потомък и отива в царството на мъртвите. Там боговете, още помнещи неговата доброта и справедливост, го правят цар на Аменти, царството на мъртвите, и справедлив съдия на душите на мъртвите. Изида приготвя подобаваща на трупа гробница, а Нефтис и Анубис го балсамират, увиват го в платнени ленти, за да тръгне тялото очистено за отвъдния свят. След това Изида се оттегля в един потаен кът в делтата на Нил, за да предпази своето бъдещо дете от отмъщението на злия му чичо. Тя ражда наследника на Озирис на един остров, защитен от непроходими мочурища, и до порастването му го пази чрез своята вълшебна сила от престъпни покушения. Когато Хор става здрав и силен момък, Озирис го посещава и го кара да отмъсти кръвно за злодеянията, извършени срещу него и майка му, и да заеме трона на Долен и Горен Египет, за да възтържествува правдата над злото.
Хор намира съюзници в лицето на Нефтис, жената на Сет, намразила своя мъж заради престъпленията му и сина й Анубис. Успяват да съберат голяма войска и тръгват на бой срещу тъмнината. В жестоката борба боговете застават на страната на Хор и той успява да победи армията на Сет. Хор тръгва да преследва Сет и между двамата богове започва див двубой. Сет изважда окото на Хор, а синът на Озирис пък отрязва детеродния орган на Сет. Така с изгубването на своето мъжество Сет за вечни времена е принуден да се откаже от надеждата за царуване на земята. Хор поднася изваденото си око на Ра, господаря на вселената, за да го отнесе на небосвода и сътвори от него слънчевото кълбо. И докато долу Хор царува мъдро и справедливо, от висините окото му животворно грее върху живите.
*********************************************************************************
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия