Автор Тема: КНИГА НА МЪРТВИТЕ НА ДРЕВНИТЕ ЕГИПТЯНИ  (Прочетена 12003 пъти)

Неактивен steisi

КНИГА НА МЪРТВИТЕ НА ДРЕВНИТЕ ЕГИПТЯНИ
« Отговор #15 -: 5 Декември 2011 17:58:07, Понеделник »
131 ГЛАВА
 ЗА ДА СЕ ЖИВЕЕ ДО РА

 Аз Ра съм, сиянието мое нощта възпламенява.
 Всеки човек, като го следва,
 Тот следва и съпричастен е на вечния живот...
 На Хор подобен той ще бъде,
 който, с диадема увенчан, нощта обхожда.
 Сърцето ми се радва, защото съм от съществата,
 чиито врагове от господарите на боговете са сразени.
 След като получих оръжието му желязно,
 пътя до Ра изминавам.
 Ето към тебе идвам, Ра, о, мой баща божествен!
 В образа на Шу пристигам и призовавам всесилната богиня.
 На Ху аз предоставям същността си.
 С присъствието си злия дух Небт на Ра от пътя отстранявам.
 Дух посветен съм. Към владетеля на боговете аз отивам,
 живее той в най-крайните предели на небето.
 Всесилната богиня срещнах.
 Смелост ти вдъхна,
 душата ми за да живее
 с всемогъществото и страха на твоето име,
 понеже Ра, когато в небето глас издигне,
 аз тука заповеди давам!...
 Здравей, велико божество в изтока небесен!
 Пусни ме в лодката ти да се настаня!
 Пусни ме да се спусна в нея, реейки се
 в образ на сокол божествен!
 Остави ме да изрека словата заповедни!
 Ето със сила удрям
 и лозето си взимам!
 О, Ра, пусни ме в мир да се кача в твойта лодка
 и в мир да плувам из красивата Аменти.
 Ето обръща се към мене Тум със слово и ми говори:
 "Ти искаш ли да влезеш? Защото богинята Мехен живее
 милион години, да, милион пъти по милион години!
 Живее в Урт до езерото на милионите години...
 Ето настъпват войнствата на небето
 от двете страни на богинята и боговете, които я заобикалят.
 Богът на разпадането на вселената
 стои до нея също.
 Аз казвам: "Който и път да избереш
 за идните милиони години,
 навсякъде ти ще откриеш Ра, владетеля и господаря ни. Пътят, по който той върви, е път на огъня
 и всички войнства на небето вървят зад него!"

 132 ГЛАВА
 ЗА ДА СЕ ВЪРНЕШ НА ЗЕМЯТА И ДА ВИДИШ ДОМА СИ

 Аз богът-лъв съм.
 С широки крачки аз небето прекосявам.
 Ето опъвам моя лък и плячката убивам.
 Сега пристигам пред каналите
 и минавам през окото на Хор.
 Наистина самият аз на Хор окото съм!
 О, богове! Оставете ме в мир да напредвам!

 133 ГЛАВА
 ЗА ДА СТАНЕ СЪВЪРШЕН ПОСВЕТЕНИЯТ ДУХ НА ПОКОЙНИЯ

 Ето че Ра на хоризонта се явява,
 излиза от страните тайнствени,
 от боговете следван, той на небето източно глада насища.
 На Нут, богинята, речта на сила
 подготвя пътя за владетеля на боговете...
 Ето че Ра изправя се в своето светилище.
 Ти вдишваш въздуха прохладен,
 поемаш ветровете северни,
 храна за дробовете си набавяш
 в деня, когато вдишваш ти по заповед божествена.
 Ето разцепваш тълпата, Ра заобиколила,
 и в лодката на Нут ти плуваш.
 На боговете господарите на заповедите твои са подвластни,
 докато ти събираш своите кости
 и преброяваш крайниците си разпръснати.
 Ти се насочваш към красивата Аменти.
 Явяваш се ти там и твоят образ от ден на ден се подмладява.
 Окъпан в сиянието на слънчевия кръг,
 сега блести той - статуя от злато...
 Наистина с всеки ден изминат
 по-млад, по-хубав става твоят образ.
 До хоризонта се издигат възгласи на радост.
 Те по въжетата на лодката отекват.
 С възхита боговете от небето ме съзерцават,
 сякаш самият Ра съм.
 Отива господарят им короната Уререт да търси...
 Самотен чувствувам се сред боговете, Ра заобиколили,
 но силен от самия факт на моята самотност.
 На Ра подобен, аз съм силен
 (и) на земята, и в света отвъден.
 Наистина не ще живея никога бездушен, ни бездеен!
 Ето че моите две очи възвръщат някогашната си сила
 и с моите две уши
 хармонията на порядъка божествен чувам.
 Аз плувам по небесния океан, на Ра подобен.
 Наистина не ще повторя никога това, което чух,
 на никого не ще разкажа онова, което съм видял
 в местата на мистериите.
 Ето, с възгласи на радост ме поздравяват
 и по небесния океан минавам като победител.
 Сокол божествен съм,
 около мене по волята на боговете духове носят
 небесен мир на нетленния ми двойник.
 Наистина неизброими и най-различни са превъплъщенията ми
 пред златния сокол...

 ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ
 Това заклинание да се изрича над кораб, дълъг четири лакти, направен от зелен порцелан и украсен с изображение на духове, пазители на градовете; да се нарисува освен това звездно небе; всичко да бъде обредно изчистено с благовония и сода. После да се извае фигура от нов камък "Мехт" изображение на Ра и да се постави на носа на кораба. Там да се сложи също изображението на мъртвия, когото обичаш, та той да достигне съвършенство; да може да обхожда небето с лодката на Ра и да съзерцава самия него. Никое човешко око да не вижда тези свещени неща освен самият ти, твоят баща и твоят син. Внимавай много за това! Благодарение на този начин мъртвият ще постигне голямо съвършенство в лоното на Ра; неговата власт сред боговете, заобикалящи Ра, ще бъде огромна; те ще го зачитат като техен равен и ако хората, живеещи на земята, или мъртвите в отвъдното го срещнат по пътя си, ще му се поклонят дълбоко, защото той ще се представи в отвъдния свят увенчан със сияние като равен на Ра!

 134 ГЛАВА
 ЗА ДА СТАНЕ СЪВЪРШЕН ПОСВЕТЕНИЯТ ДУХ НА ПОКОЙНИЯ

 Поздрав, о, бог! Ти грееш и сияеш,
 прав в светилището твое. На тези, които те обичат, радостта даряваш на милионите години.
 Ти даваш право на създанията на светлината по своя воля да завършат
 безбройните превъплъщения в лодката на Хепри.
 Ти злия дух Апопи повали.
 А вие, синове на Кеб, ще повалите враговете ми!
 Седнали в лодката на Ра, ще ги сразите вие!
 Главата им Хор ще отсече. Ще станат те
 кръжащи в небето птици като много други...
 Ще имат долните им части прилика със земните животни,
 с рибите в езерата...
 Наистина ще сразя аз на злото духовете, мъжки или женски, които небето преминават,
 и тези, които земята обитават,
 дори и тези, които гасят звездите...
 Ето че Тот, син на Анер, от Аменти излиза,
 докато аз безмълвен, ням го гледам.
 Да може този бог могъщ, велик палач, страшилище за злите духове,
 да ги срази, да ги премаже, от съществуване да ги лиши! Да се пречисти в кръвта им!
 Да се изкъпе в кръвта на огненочервените зли духове! Наистина ще ви унищожи той, о, духове на злото,
 към вас се устреми от мястото си в лодката на Ра баща му! Помнете: Хор съм, създаден от Изида!
 Нефтис с млякото си ме хранила
 (тъй както тези две богини създали са и кърмили са Хор, този, който срази злите духове, съюзници на Сет).
 Ах, те, когато видят на моята глава короната Уререт,
 ще паднат по лице и ще ме славят.
 Ето, мъжете и жените, покойните и боговете,
 и духовете посветени виждат ме,
 мен, Хор, с короната Уререт на главата.
 Те падат по лице и ме прославят,
 защото аз наистина сразих противниците си
 в горното небе и долното
 пред небесните йерархии, богините и боговете!

 ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ
 Да се произнася тази глава над изображение на сокол, украсен с бяла корона. Също така над изображенията на боговете Тум, Шу, Тефнут, Кеб, Нут, Озирис, Изида, Сет и Нефтис, нарисувани в жълто върху необработен камък "Мехт"; да се сложат тези изображения в една "лодка на слънцето", както и една фигурка, изобразяваща покойния, който бихме искали да е посветен. Да се намажат всички тези неща с кедрово масло, да се изгори тамян и да се изпече домашна птица. Това е знак на почит към Ра по време на неговото плаване. След като всички тези действия се изпълнят, мъртвият ще остане с Ра всеки ден, навсякъде, където този бог се отправя, и той ще унищожава враговете на Ра действително, постоянно, вечно.

 135 ГЛАВА
 ДУМИ, ИЗРИЧАНИ ПРИ НОВОЛУНИЕ

 Аз, Озирис, на бурите небесни преча.
 Повивам с ленти и укрепвам
 безспирно Хор, доброто същество.
 Аз в образи различни и безбройни
 приемам даровете си в часове, определени от съдбата.
 Пред моето лице утихват бурите.
 Ето че Ра пристига с четирите наи-висши божества.
 В слънчевата лодка те небето прекосяват.
 И аз, Озирис, за моето пътуване потеглям
 в часа, уречен от съдбата.
 Заловен за въжетата на слънчевата лодка,
 започвам новото си съществуване...

 ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ
 Ако покойният знае тази глава, той ще стане посветен дух в отвъдния свят; там няма да умре за втори път; седнал в нозете на Озирис, той ще може там да получи храната си. Ако покойният знае (тази глава по време на своите земни странствувания), той ще стане подобен на Тот; ще бъде почитан от живите; не само че няма да бъде хвърлен, когато настъпи часът, в ярките пламъци на богинята Баст, но тази могъща владетелка ще му помогне да напредне много.

 136 ГЛАВА
 ЗА ДА СЕ ОБИКАЛЯ В ЛОДКАТА НА РА

 О, вие, звездни духове на Хелиопол
 и вие същества, сияещи на Хер-Аха!
 Погледайте! Роди се бог!
 Въжетата на лодката небесни са готови...
 Ето веслата грабва той.
 Наистина достатъчно могъщ съм,
 за да боравя с оръжията бойни на боговете!
 Ето подкарвам лодката на Ра
 и влизам в небето...
 Каналите минавам и пред Нут заставам.
 Заедно с Ра плавам
 в образа на дух с маска на маймуна.
 Ето премахнах
 бедствията, които вече застрашават световете,
 пределите небесни и стълбата на бога Себагу.
 Ето че боговете Кеб и Нут са радостни.
 Безспир повтарят името ми,
 защото съм новодошъл в небето.
 Благодарение на мен доброто същество се подмладява.
 Отново Ра в целия си блясък се явява.
 Отново бог Унти намира силата на словото
 и Баху, бог на наводненията,
 всред боговете първи става.
 Наистина нещастните, невкусили от радостта да се живее,
 сега я вкусват.
 Ридания вече не се чуват.
 Делата животворни на йерархиите небесни
 усещат се навсякъде...
 Аз възхвалявам те, душа божествена, с власт магическа,
 надхвърлила властта на боговете северни и южни
 с блясъка на цялото им озарение!
 Да мога да раста и да напредвам на небето,
 тъй както между боговете ти напредваш!
 От клопките на злите духове ти избави ме!
 Подкрепи сърцето ми!
 Да мога аз да стана силен със силата на всички богове,
 на всички посветени духове на всички мъртви!
 Да, наистина аз силен съм от силата на всички.
 На правдата божествена аз господар съм,
 богиня Уаджит юздите нейни управлява.
 Силите, които от далечните предели на световете идват, ме закрилят.
 Закрилят и Ра в небето му!
 Нека в мир, о, Ра, се извърши моето пътуване!
 За твоята небесна лодка ти пътя отвори,
 защото силата, която мен закриля, о, Ра, тя теб закриля!
 В небето идваш като бог отмъстител
 Хор-Хути, владетеля на двата хоризонта.
 За Ра възстанових реда в домовете на небето.
 Доволни боговете са, когато злите духове прогонвам.
 Небт. злият дух, не ще се приближи до мене.
 Пазачите на праговете няма да ме унищожат,
 защото тайнствен бог съм аз с лице забулено,
 поставен в светилището на храма велик.
 На Ра донасям аз и известявам думите на боговете
 и искам милостта на моя господар според словата на посланието.
 Наистина изпълнен съм с жизненост.
 Аз получавам даровете си в час, уречен от съдбата.

 Баст - богиня, почитана в Бубаст, олицетворение на огъня на слънцето. Представя се като жена с глава на котка.

 ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ
 Тази глава ще бъде произнесена над фигурка, изобразяваща мъртвия и поставена в един "Кораб на Ра". Произнасящият ще бъде предварително измит и обредно пречистен; той ще изгори най-напред тамян пред Ра; ще остави след това дарове от хляб, вино, печена домашна птица, определени за пътуването на мъртвия в кораба на Ра. Всеки посветен дух, в полза на когото ще бъдат извършени тези церемонии, ще може да остане сред тези, които живеят; той никога няма да бъде унищожен; той ще води съществуването на едно пресвято божество; злото няма да може да го стигне; той ще бъде подобен на съвършен дух от Аменти, той няма да умре повторно; той ще се храни в присъствието на Озирис всеки ден; той ще може да се премества заедно с владетелите на севера и на юга всеки ден; той ще може да утолява жаждата си от изворите; той ще излиза - подобно на Хор - към светлината на деня; той ще живее и ще стане подобен на бог; той ще бъде възвеличаван и призоваван от живите като Ра всеки ден, действително, постоянно, вечно.

 137 ГЛАВА
 ДОКАТО СЕ ПАЛИ ОГЪНЯТ В ОТВЪДНИЯ СВЯТ

 Ето искрящото око на Хор,
 светещо като Ра, на хоризонта се явява.
 Движенията му с хармония са изпълнени
 и той тривластието на Сет разрушава,
 защото бе решено Сет да бъде хванат и доведен
 и пламъците страшни на окото божествено
 да бъдат насреща му отправени.
 Да дойде този пламък обновителен,
 да мога да го възхвалявам!
 Около Ра да възцари той според желанията на двете ти сестри порядъка божествен!
 О, Ра, наистина окото божествено на Хор
 живее, живее!
 В светилището на великия храм живее.
 "Ан-Маут-ф" е името му.

 138 ГЛАВА
 ДОКАТО ПОКОЙНИЯТ ВЛИЗА В АБИДОС

 Здравейте, богове, живеещи в Абидос!
 Вие, божествени йерархии, в тези места събрани,
 да ме посрещнете елате!
 Гледайте и се радвайте!
 Ето Озирис, божествения ми баща!
 Пред неговия съд аз съден бях!
 В светилището му проникнах!
 Ето аз Хор съм!
 Владетел на Египет и на пустинята червена господар,
 защото моя е страната.
 Не надминава никой Хор по могъщество!
 От яростта на окото му божествено треперят неговите врагове!
 Ето той отмъсти за божествения си баща,
 възпря от майка му направеното му наводнение.
 Той смаза враговете си, унищожи насилието и безпорядъка,
 обезсили нападките на злия Небт,
 той, Хор, господарят на народи многобройни
 (и) на земите две владетел!
 Ето по силата на нареденото
 завзема той владението на баща си.
 След наклоняването на везната моето слово
 оказа се и истинно, и справедливо.
 Противниците си аз покорих и техните уловки провалих,
 насочвани към мене.
 Наистина закрила ми е моята сила,
 защото син съм на Озирис, а баща ми
 тялото си с чудодейна сила пази.

 139 ГЛАВА
 (Повторение на 123 глава)

 140 ГЛАВА
 ДА СЕ ПРОИЗНАСЯ, КОГАТО БОЖЕСТВЕНОТО ОКО Е В ЗЕНИТА СИ

 Вижте! Един всесилен бог на хоризонта се издига.
 Ето че Тум се появява,
 от облаци благоуханни обграден.
 Цялото небе е озарено от сиянието
 на духовете посветени.
 Храмът с пилоните е изпълнен с веселие и радост,
 защото се появявам аз сред боговете...
 И образът ми техните наподобява.
 В самия миг избухват викове
 и тутакси отекват с пълна сила.
 Веселие цари в светилищата на света отвъден.
 Заповедите на Тум и на Хору-Хути с голяма почит се приемат.
 И тъй негово величество на небесните йерархии от свитата си нарежда:
 "До крайниците му да се доближи окото божествено,
 и ръцете му да направи силни,
 за да изпълнят наредбите на бога!"
 Ето блести окото божествено в средата на лицето
 през периода дълъг на нощта,
 по време на четвъртата епоха на земята,
 до края на второто й подразделение.
 Тогава пред небесните йерархии
 блести великото око божествено...
 със светлина величието му изпълнено е, както някога
 в утрото на времената, когато единствена тя беше
 всички божества: Ра, Тум, Шу, Кеб,
 Озирис, Сет, Хор, Мантха, Баху, Тот,
 Нау, Джета, Нут, Изида, Хатор, Нефтис,
 Мерти, Маат, Анру, Тамесджета,
 душата и тялото на Ра...
 Това е изброяването от Уджат, изречено
 пред владетеля на земята.
 Не липсва никой; днес се радват боговете
 и техните ръце бездействуват.
 По време на празниците боговете казват:
 "Здравей, о, Ра, моряк всред свита многобройна!
 Наистина сразен е Апопи.
 Здравей, о, Ра, ти, който се явяваш
 във всички форми на сътворяването на вселената.
 Здравей, о, Ра, над враговете победител!
 Да бъде името ти свято!
 Здравей, о, Ра, ти, който смаза рожбите на бунта!"

 ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ
 Тази глава да се изрече на амулет Уджат (направен с истински лапис-лазури или с камъка "мак", украсена със злато), пред който ще се поставят красиви и чисти дарове в последния ден на втория месец на сезона "перт", когато Ра се явява. Да се направи друг амулет на Уджат с яспис и да се сложи върху част от тялото на мъртвия по избор. Когато тази глава бъде изречена пред "кораб на Ра", мъртвият ще може да се премества с боговете, ще стане един от тях, ще оживее в отвъдния свят. При наричането на тази глава и когато даровете ще бъдат сложени пред Уджат, намиращ се в апогея, четири огъня ще се запалят върху жертвеници за Ра-Тум, както и четири за Уджат и накрая четири огъня ще се запалят за боговете, споменати по-горе. Да се наредят върху всеки жертвеник пет хляба, благовония и печено месо...

 141, 142 ГЛАВА
 Тук започва главата, която ще се изрича или от син в полза на своя умрял баща или от баща в полза на своя умрял син; тя ще бъде изричана по време на празниците на Аменти, за да стане мъртвият съвършен както в лоното на Ра, така и между боговете, сред които той ще пребивава.
 Да се изрича на деветия ден от празниците. Да се каже:
 Ето даровете: хляб, бира, месо, домашна птица, печено, тамян запален... те предназначени са: за Озирис, владетел на Аменти; за Ра-Характ, за Ну, за Маат, за лодката на Ра, за Тум, за голямата йерархия на боговете и за малката;
 за Хор - господаря на короната Уререт;
 за Шу, Тефнут, Кеб, Нут, Изида, Нефтис;
 за храмовете на многобройните Ка на владетеля на световете, на обиколките и на кръговратите небесни,
 които божествения ред поддържат.
 За Ауджерт, останал на естественото свое място;
 за Египет на севера и на юга, - който е на боговете тяло славно;
 за богинята, почитана с косите рижи;
 за богинята, другарка на живота, с коси от вятъра развени;
 за богинята с могъщо име което в подвизите й разкрива се; за бика свещен, съпруг на кравата божествена;
 за благотворната власт на красивото кормило,
 което севера небесен озарява;
 за благотворната власт на кормилото на запада небесен, което извършва своите обиколки и на земите две за предводител служи;
 за бога на светлината всред храма със статуи на богове изпълнен и който благотворното кормило е на изтока небесен;
 за този, който в храм на духове червени обитава,
 кормило благотворно на небето южно;
 за Местха, Хапи, Дуамутф и Кебхсеннуф;
 за двата храма на земята на Египет на север и на юг;
 за двете лодки слънчеви Сектет и Манджит;
 за бога Тот,
 за боговете на севера, на юга, на изтока и запада;
 за боговете от съзвездието на Голямата мечка;
 за боговете на надгробните дарения;
 за бога на великото светилище;
 за бога на храма на огъня;
 за боговете на некрополите;
 за боговете на двата хоризонта;
 за боговете на нивята;
 за боговете на тревите и растенията;
 за боговете на хлябовете от пшеница;
 за духовете на пътищата на севера, на юга, на изтока, на запада;
 за духовете - пазачи на вратите на Дуат;
 за духовете - пазачи на стълбовете на Дуат;
 за духовете с лица забулени, които кръстопътищата пазят;
 за духовете - пазачи на онези, които плачат и се молят;
 за духовете - пазачи на гробниците разкопани по склонове планински;
 за мъртвите, на радост и доволство извор;
 за съществата огнени, които огъня разпалват;
 за съществата, които в кръг играят край жертвениците димящи;
 за съществата, които лумналия огън в Аменти усмиряват...
 за Озирис, доброто същество и на живота повелителят, владетел на вселената и господар на храма на Абидос;
 за Озирис, бог Саа и бог Орион,
 на храмовете северни и южни господар,
 господството му се простира над милионите години;
 за Озирис-Птах, владетел на живота, Бати-Ерпит,
 владетел на Ре-Стау, който в планините некрополи живее;
 за Озирис, който живее в Ати, Сехтет, Неджефт,
 Резу, Пе, Нетеру, Сау, Бакет, Суну;
 Рехененет, Апер и Кофдену;
 за Озирис-Сокари от Пед-ш и Песг-Ре;
 за Озирис, който във своя град остава;
 за Озирис, който стои в небето, както и в Ре-Стау;
 за Озирис-Небжести с ножа страшен;
 за Озирис, владетеля на вечността;
 за Озирис, който пребивава във водите и изхода на битките решава;
 за Озирис, владетелят обвит от лентите на мумия,
 владетел на Танент и на Недбит,
 Сати, Бедешу, Депу, Саис, Неперт, Шену,
 на Хенкет, Та-Сокари, Шау, Фат, Херу, Маат и Хена...

 143 ГЛАВА
 (Съдържа само винетки)

Неактивен steisi

КНИГА НА МЪРТВИТЕ НА ДРЕВНИТЕ ЕГИПТЯНИ
« Отговор #16 -: 5 Декември 2011 18:00:02, Понеделник »
144 ГЛАВА
 ВЛИЗАНЕТО ПРЕЗ АРИТИТЕ

 Първият Арит.
 "Многолико същество с глава провесена надолу" зове се пазачът му.
 "Разпитващият" зове се надзорникът му.
 "Глас, който става тих" зове се вратарят му.
 Вторият Арит.
 "Прослава надалеко" зове се пазачът му.
 "Обърни лице" зове се надзорникът му.
 "Господар" зове се вратарят му.
 Третият Арит.
 "Яде нечистотия" зове се пазачът му.
 "Лице, което бди" зове се надзорникът му.
 "Викащият" зове се вратарят му.
 Четвърти Арит.
 "Отблъсква лице с различни гласове" зове се пазачът му.
 "Сърце, което бди" зове се надзорникът му.
 "Белязан, който побеснелите отблъсква" зове се вратарят му.
 Петият Арит.
 "Поглъща змии" зове се пазачът му.
 "Ненаситник" зове се надзорникът му.
 "Лице хипопотамово - страшилище за непокорните" зове се
 вратарят му.
 Шестият Арит.
 "Месач на хляб - издига глас" зове се пазачът му.
 "Държи лице" зове се надзорникът му.
 "Лицето на пазителя на езерото да не посичаш" зове се вратарят му.
 Седмият Арит.
 "С ножа не играй" зове се пазачът му.
 "Глас гръмогласен" зове се надзорникът му.
 "Страшилище за духовете зли" зове се вратарят му.
 Арити, поздрав!
 И на вас, които на Озирис в името
 направихте Аритите да се покажат, поздрав!
 Вие, над тях които бдите
 и всеки ден уведомявате Озирис
 земите две какво желаят.
 Ето аз ви познавам и зная имената ви,
 защото към живот се връщам аз в Ре-Стау;
 провъзгласен за дух свещен на двата хоризонта.
 Прославен бях в град Пе и във Ре-Стау,
 приветствуван като тяло славно,
 същество, пречистено в гърдите на Озирис,
 от богове обиколен, обхождам къщата на хоризонта,
 защото съм сега един от тях,
 на тях подобен и още техен предводител.
 На посветени духове признат за предводител, стоя начело
 на празниците месечни и полумесечни.
 О, ти, извършващ кръговратите небесни,
 Гледай!
 Живея под пламтящото око на Хор.
 И падне ли нощта,
 когато в лодката си аз пътувам по океана на небето,
 на Тот ръката над мене се простира
 и лодката на Ра свещена ме закриля...
 Наистина, по-силно името ми е от вашето,
 по пътя на истината-правда над вас аз тържествувам.
 На помощ Хор иде ми, син любим на Ра, син първороден
 и в мен се вливат силите магически на бога-лъв
 и затова отблъснат няма да съм пред вратите на Аритите.
 Всеки ден
 пречиствам се в близост на Озирис, владетеля на Аменти
 и в полята на мира работя,
 живея обкръжен от посветени и от маги
 и с духове,
 които под закрилата на силната ръка на Тот
 дарове донасят...
 По заповед на Анубис те наблюдават злите духове
 и пречат им да грабнат тези дарове.
 Ето на Хор равен по великолепие пристигам,
 Ра влизането ми през Аритите на хоризонта разрешава
 и боговете с възгласи на радост ме поздравяват.
 Небт, злият дух, не може да ме приближи,
 пазачите на Аритите не ще ме върнат,
 защото тялото ми е закриляно от амулети,
 лицето ми - покрито с плътно було;
 заобиколен от посветените на богиня Хатор,
 стоя аз в полумрак свещен във храма й.
 Ето аз сътворявам множеството човешки същества,
 аз гибелната власт на Апопи сразявам
 и допринасям да се приближи Маат до Ра.
 Ето отварям път през небосвода
 и бурите сковавам, на приближените на Ра живота връщам.
 Сега накарах даровете да се пренесат
 към място за мене подходящо
 и лодката си след като приготвих, плувам в мир;
 Отварям пътища, по своя воля ги обхождам.
 Лицето ми лице на бог могъщ е,
 на всемогъществото аз повелителят съм...
 Ето на хоризонта отпускам.
 Наистина достатъчно съм силен, вас, духове на злото, да сломя!
 На моя път напред не се опълчвайте!
 Мен, господаря ви Озирис, не отблъсквайте!

 ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ
 Това заклинание ще бъде изречено над рисунка, изобразяваща небесните йерархии и изпълнена в жълт цвят върху "кораб на Ра". Ще им бъдат направени дарове от: домашна птица и благовония; благодарение на това мъртвият ще оживее; той ще усети силите си удвоени всред боговете, които го заобикалят; той няма да бъде отблъснат пред пилоните на подземния свят. Освен това да се направи една фигурка, изобразяваща мъртвия; да се постави пред рисунките и да се придвижва последователно към всяка една от тези врати. Това заклинание да се изрича пред вратата, нарисувана поотделно за всеки Арит, и да се сложи пред нея дар: бут, сърце, глава и стъпало от рижав бик и четири стъкленици, пълни с кръв, но не от сърцето, амулети, шест бели хляба, осем хляба Шенс, осем хляба Хенфу, осем хляба Хбену, осем кани с бира, осем крини зърно, четири кани, пълни с мляко от бяла крава, зелена трева, зелени маслини, масло за мазане на очите, масло хатет и запален тамян. Да се изрича това заклинание два пъти над всяка една от каните. След като се направят тези рисунки, на четвъртия час да се обикаля в кръг около тях през деня, като се внимава много и като се пресмята времето по небето. Докато ти изпълняваш тези церемонии, описани по-горе, внимавай да не те види някой; благодарение на тези церемонии мъртвият ще има голям напредък на небето, на земята и в отвъдния свят. Това ще му бъде полезно за всичко, което предприеме; той ще получава всичко, от което има нужда действително, постоянно, вечно.

 Арити - вратите на седемте области на отвъдния свят.

 145 ГЛАВА
 ПИЛОНИТЕ НА СЕХТ-ИАНРУ

 1

 На тебе нося поздрава на Хор,
 о, пилон върви на бога със сърце замряло.
 Ето пътуването си завърших.
 Знай, името ти тайнствено познавам,
 както познавам аз духа до теб на стража.
 Ето името ти:
 "На ужасите господарка -
 закриляна от стени непреодолими,
 творец на словото магическо,
 отблъсквам силите на хаоса и пътника закрилям
 по пътищата на небето".
 "Нерау" казва се духът, който на стража е.
 Знай: пречистих се аз във водите,
 в които Ра самият се пречиства,
 когато източния хоризонт напуска.
 С масло "хати" от кедрово дърво намазан бях,
 аз нося обредната дреха "менх".
 Държа в ръка направен от дърво "хети", скиптър.
 Духът на пилона отговаря: "Премини!
 Ти чист си!"

 2

 На тебе нося поздрава от Хор,
 о, ти на храма пилон втори,
 където "богът със сърце замряло" се намира!
 Ето пътуването си завърших.
 Познавам името ти скрито,
 както познавам аз духа до теб на стража.
 Ето името ти: "Владетелка върховна на небето, на двата свята - господарка,
 която сее ужас на земята
 дори в нейните дълбочини..."
 "Мес-Птах" нарича се духът до теб на стража...
 Знай, пречистих се аз във водите,
 където в древни времена Озирис се пречисти,
 където лодките "Сектет", "Манджит"
 докарани бяха, когато от Ам-Урт излезе той
 и под пилоните премина.
 Намазан бях с масло, използувано по празници,
 и обредната дреха "сешет" нося.
 Пристигам със скиптър от дърво "бенбен" в ръка.
 Пухът на пилона отговаря: "Премини!
 Ти чист си!"

 3

 На тебе нося поздрав от Хор,
 о, ти, на храма пилон трети,
 където "богът със сърце замряло" се намира!
 Ето, пътуването си завърших.
 Знай, името ти тайнствено познавам,
 както познавам аз дух до теб на стража.
 Името ти е:
 "Владетелката на пилоните, на която безбройни дарове са отредени,
 тази, която ги раздава и е на боговете мила,
 тази, която деня на плаването към Абидос на лодката Нешемт насрочва;
 "Бек" нарича се пазачът ти.
 Наистина аз във водите се пречистих,
 където Птах се е пречистил по време на пътуването на слънчевата лодка
 през празниците, когато е било лицето му отбулено,
 с "Хати", "Хекену", "Тахену" намазах се.
 Аз нося дрехата "схези", в ръка със скиптър от дървото "ихи".
 Духът на пилона отговаря: "Премини!
 Ти чист си!"

 4

 На тебе нося поздрава от Хор,
 о, ти на храма пилон четвърти,
 където "богът със сърцето замряло" се намира!
 Ето пътуването си завърших.
 Знай, името ти тайнствено съзнавам,
 както познавам аз дух до теб на стража.
 Ето името ти:
 "Владетелка върховна с ножове въоръжена; господарка, която на бога със сърце замряло на две земи сразява враговете,
 която в отчаянието на нещастните помага.
 "Удри добитък" нарича се пазачът ти.
 Пречистих се в същите води, където доброто същество пречисти се,
 след като то над Сет победа удържа.
 Със "сунит" и "сенен" намазах се.
 Аз нося дрехата "шеза"
 и от дървото "тау-атуту" скиптърът ми е направен.
 Духът на пилона отговаря: "Премини!
 Ти чист си!"

 5

 На тебе нося поздрава от Хор,
 о, ти на храма пилон пети!
 Ето пътуването си завърших.
 Знай, името ти тайнствено познавам,
 както познавам аз духа до теб на стража.

 (Следва под същата форма изброяване на 21 пилона)

 146 ГЛАВА
 (Вариант на предходната глава)

 147 ГЛАВА
 (Вариант на 144 глава)

 148 ГЛАВА
 ЗА ДА СЕ СНАБДЯВА МЪРТВИЯТ С ДАРОВЕ

 Една винетка изобразява мъртвия в светилище, когато възхвалява Ра. Съвсем близо има седем крави, един бик и техните дарове. Зад тях се виждат четири кормила - символи на четирите главни посоки на пространството.
 О, ти който светиш в слънчевия кръг, поздрав!
 Ето че ти, душата на всемирния живот, явяваш се на хоризонта.
 Наистина познавам те и името ти зная.
 И имената на тези седем крави и на бика.
 О, вие, духове, които храните с дарове мъртвите в отвъдното,
 на мен ми ги донесете и между вас ми позволете да остана. О, ти, "красива сила", кормилото на севера!
 О, ти, "На обиколките извършител на земите две пътеводител", кормилото на запада!
 О, ти, "Мълниеносец, на боговете видими в храма", кормилото на изтока!
 О, ти, "Обитател на храма на божествата червени", кормилото на юга!
 Пред мене даровете да се появят наредете!
 Дайте ми живот, победа, здраве, сила
 върху земята, на небето и в света отвъден!...
 О, вие всичките, бащи на боговете
 и вие всички техни майки,
 освободете ме от пречките, по пътя ми изправени
 от силите на тъмнините,
 от нападенията на злите сили,
 от техните уловки, от ножовете им свирепи,
 от всички бедствия на наказанието,
 които срещу мене могат да бъдат предизвикани
 било от хората върху земята или от боговете,
 било от духовете посветени на покойните
 или от душите, осъдени на вечни мъки,
 било то денем или нощем,
 по празниците месечни или пък полумесечни,
 през цялата година или през нейните сезони...

 ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ
 Да се изпълнява, когато Ра се появи над рисунките, изобразяващи боговете. Да се сложат даровете пред тях: хляб, месо, домашна птица, благовония. Благодарение на това покойният ще получи надгробно ядене в лоното на Ра. Ще се радва на голямо изобилие от храна в отвъдния свят и ще бъде избавен от злото веднъж завинаги. Никой не трябва да бъде тук по време на изричането освен самият ти.
 Наистина Ра ще стане за покойния кормило, което ще го закриля, ще унищожи неговите врагове на небето, на земята и в подземния свят и покойният ще се радва навсякъде на голямо изобилие действително, постоянно, вечно...

Неактивен steisi

КНИГА НА МЪРТВИТЕ НА ДРЕВНИТЕ ЕГИПТЯНИ
« Отговор #17 -: 5 Декември 2011 18:01:21, Понеделник »
149 ГЛАВА
 (ЧЕТИРИНАДЕСЕТТЕ ИАТА)

 1. Първият Иат.
 Здравей, ти първи Иат на Аменти,
 където мъртвите се връщат към живот от хляба осветен, когато вкусват!
 Щом ти ме видиш да пристигам,
 махни превръзките мъртвешки, които стягат моята глава!
 Духът всесилен, в теб вселен,
 съединил е вече косите ми и крайниците ми е укрепил,
 а пък Ахи, владетел на сърцата, сглобил е моите кости...
 Уререт, свещената корона на Тум, върху косите ми сложи!
 Нехеб-Кау ми заздрави главата
 и на везната блюдата две са в точно равновесие...
 Наистина, ще бъдеш по-могъщ от всички други богове,
 о, Асму Кет...

 2. Вторият Иат (да се нарисува в зелено. Неговото божество е Ра-Харахт)
 Да се изрече:
 Ето там, докъдето взорът стига, разстилат се владенията ми
 в Сехт-Ианру...
 О, тръстикови полета! Оградите ви са железни,
 пшеницата достига там пет лакътя,
 два за класа, три за стъблото.
 Ечемикът там е седем лакътя,
 три за класа, четири за стъблото.
 Там духовете са високи девет лакътя,
 те жънат житото ведно с Харахт.
 Наистина една врата посред полетата аз зная,
 от нея Ра излиза за изтока небесен.
 На юг е езеро,
 птиците Хару го навестяват.
 На север разположен е канал,
 птиците Ра го посещават.
 Това е точно мястото, където лодката на Ра минава,
 от ветрове попътни носена.
 Хванал въжетата на лодката божествена,
 неуморим моряк съм.
 Ето двете смокини с цвета на тюркоаз познавам,
 откъдето Ра излиза, когато на път потегля.
 Той към пилоните на Шу го води
 и към вратата на владетеля на изтока...
 Наистина полетата на Ра познавам.
 Пшеницата достига там пет лакътя,
 Там ечемика е седем лакътя,
 там духовете са високи девет лакътя,
 те жънат заедно
 с душите съвършени на изтока...

 3. Третият Иат (да се нарисува в зелено. Това е Иат на духовете посветени)
 Да се изрече:
 Здравей, о, Иат на духовете посветени,
 не може тебе никой с лодка да премине,
 защото огънят отвсякъде беснее.
 О, духове! Пътищата ваши осветете (и) домовете ваши пречистете;
 направете това, което за вечността ви беше наредил Озирис... същество велико,
 владетел на червената корона,
 на бога на светлината челото украсила...
 С огъня, излизащ от устата ми, аз съживявам
 двете земи и техните изселници...
 Наистина спасен е Ра от хватката на злия дух Апопи!

 4. Четвъртият Иат (да се нарисува в зелено. Това е Иат на две високи планини)
 Здравей, водачо на Иата тайнствен,
 и ти, висока планина в света отвъден.
 Небето звездно над нея се издига!
 Тя има триста мерки дължина,
 двеста и трийсет - ширина.
 Една змия седемдесет лакътя на дължина го населява. "Ножохвърляч" е името й.
 С духове посветени тя се храни.
 И с осъдените в света отвъден,
 които тя убива и разкъсва...
 Ето, Маат, аз спирам плаването си
 под твоята ограда укрепена,
 поглеждам всичките страни и вход към тебе търся.
 Намирам го и с теб, аз мъж могъщ се съединявам... Наистина достоен съм главата ти да украся, богиньо, защото моето могъщество от ден на ден расте...
 Сега съм великия божествен маг
 и нищо от погледа ми не убягва...
 Аз забелязвам дух да лази по корем.
 Кой е?
 Аз зная, всесилен той е в планините, където живее...
 О, дух, до теб да приближа, пусни ме,
 за да остане силата ти с мене...
 Ето усилие направих и прав се задържах.
 Вървя напред и духовете зли Акриу, на Ра противници, аз покорявам.
 Мирът на този бог над мен се спуска вечер,
 докато обиколките си аз извършвам в небесата,
 а ти самият оставаш в долината...

 5. Петият Иат (да се нарисува в зелено)
 Да се изрече:
 Здравей, Иат на духовете, препятствие непреодолимо
 за тези, които се стремят да го преминат!
 Населените в него духове
 имат бедра по седем лакта на дължина
 и хранят се от сенките на мъртвите отпаднали и отмаляли.
 О Иат! Път отвори ми
 да мога аз през тебе да премина
 и в красивата Аменти да проникна...
 Такава беше волята на Озирис.
 На духовете посветени повелител...
 Гледай! Живея тук, дух посветен,
 празнувам, през месеца и полумесеца
 наречените празници.
 Небесните си кръговрати изпълнявам,
 на Хор окото и на Тот, ме придружават в моето пътуване.
 И пламъците от устата на всички богове, които бликат,
 днес враговете ми изтребват,
 ако престоя си не са завършили
 в местата на кланетата.

 6. Шестият Иат (да се нарисува в зелено)
 Поздрав на тебе Имехет, теб, когото тачат боговете, велико тайнство за посветени богове
 и кът злокобен за души осъдени.
 Аз идвам тук да съзерцавам бога на това владение.
 Открийте си лицата, когато видите, че приближавам,
 защото съм бог всемогъщ
 и дарове ви нося, за да ви нахраня.
 Нека владетелят на вашия Иат ръка над мене да не слага!
 Похитителите да не ме уловят!
 Палачите зли - да не ме подгонят!
 Да можех да живея в мир сред вас!

 7. Седмият Иат (да се нарисува в зелено)
 Да се изрече:
 О, град Ис, ти тъй далечен, труден за съзиране!...
 В пламъците червенеещи
 една змия живее и името й е Ререк...
 Гърбът й седем лакътя е дълъг.
 От мъртвите се храни тя и ги изтребва.
 Назад. Ререк, ти град Ис обитаваш,
 и раздробяваш мъртвите в остатъци,
 докато твоите очи светкавици изпускат,
 да станат костите ти прах, безплодно да е семето ти!
 До мен не приближавай!
 Не ми изпращай пръски от твоята отрова!
 Да падне на земята тя и там да си остане!
 Завинаги да бъдат устните ти запечатани!
 Нейното Ка, ах, ето падна всред змиите-врагове,
 пък аз съм още жив и здрав...
 Главата ти, Ререк, бе току-що отрязана
 от божеството с образа на рис.

 8. Осмият Иат (да се нарисува в зелено)
 Да се изрече:
 Здравей, о Ха-Хотет, ти, който управляваш
 на този Иат реките!
 Никой не би могъл пороят им да обуздае
 и воят на водите сее ужас.
 Ка-Ха-Хотет пазачът се нарича.
 Отказва или разрешава влизането той по своя воля,
 и отстранява съществата без право там да бъдат.
 Знай, аз самият
 птицата Енур съм,
 кацнала високо, с глас, който не замлъква никога.
 На Тум донасям опита си от живота ми върху земята.
 На Ра служителите правя силни
 и всред владетелите на светилището сея ужас.
 (И) духовете на стихиите треперят, щом ме видят да пристигам.
 Не ще ме повлекат към пъна на мъченията.
 Наистина не ще съм аз сразен...
 защото съм пътеводител на хоризонта северен.

 9. Деветият Иат (да се нарисува в жълто)
 Здравей, град Икези,
 ти за самите богове оставаш си загадка.
 От страх обзети са, когато чуят името ти да се изрече.
 Не може никой там нито да влезе, нито да излезе,
 освен самото божество велико,
 чийто дом в яйцето космическо е;
 то вдъхва страх на боговете, на духовете - ужас.
 Вратата на града от пламъци е обкръжена,
 раздухвани от ветровете те проникват в устата и в носа...
 Причина за това са боговете,
 които божеството велико по волята си обкръжават.
 Тъй като да различат не могат
 това, което трябва да долавя единствено самото божество велико,
 то в своето яйце космическо живее.
 То беше основало този град, за да живее там само
 и да се наслаждава на своята самотност.
 Никой не трябваше до него да се доближава,
 освен в деня на великите превъплъщения...
 Здравей, свещено божество, живеещо в яйцето космическо! Ето, към тебе идвам,
 та аз да мога да те следвам
 всред боговете - твоите придружители.
 Да мога да проникна в град Икези и да изляза пак оттам, когато искам!
 Да могат вратите му отворени за мене да останат!
 Да мога аз да дишам въздуха на тези места
 и да се наслаждавам там на приношенията!

 10. Десетият Иат (да се нарисува в жълто)
 Здравей, о град на боговете Каху,
 които духовете посветени гоните
 и сенките на мъртвите ловите;
 които жива плът разкъсвате и тъпчете се с мърша,
 докато вашите очи потайно дебнат,
 та нищо на земята от взора ви да не убегне...
 О, вие богове, всеки в своя Иат,
 паднете в поклон пред мен, когато се представям,
 защото няма да успеете духа ми посветен да похитите,
 ни сянката ми да уловите!
 Ето сокол божествен съм!
 Бях увенчан, намазан с масла и благовония,
 животните, принесени в жертва за мене на земята,
 пристъпва Изида права, за да ми ги поднесе.
 Нефтис отзад стои и моя гръб закриля.
 Ето моят път за мен е осветен...
 О, ти змия Нау, ти бик на Нут и ти, Нехеб-Кау,
 ето до вас се приближавам.
 От всяко зло ме избавете
 и ме дарете с блаженство
 завинаги...

 11. Единадесетият Иат (да се нарисува в зелено)
 О, град на света подземен,
 където са телата скрити,
 където духовете посветени имат власт...
 Там никой не прониква
 поради страх от духовете, които над вратите бдят...
 Вътре в града в изумление гледат боговете
 и мъртвите, осъдени на вечни мъки, там затворени,
 гледат също и викове от страх надават.
 Милостиви единствено са боговете, които пребивават там,
 та мъртвите да посветят и да им предадат мистериите.
 О, град Иду, на преминаването ми се съгласи,
 защото господар съм на магическите заклинания
 посредством силата на ножа, от Сет наследство.
 Краката ми завинаги са мои...
 Всесилен чрез окото на Хор
 ето издигам се на хоризонта
 и след период на вцепенение
 сърцето ми се буди за живот.
 Аз посветен съм на небето и силен на земята;
 летя като сокол
 и викове издавам като дива гъска.
 После над езерните брегове разцъфнали се спускам.
 От божество короната там получавам.
 Ту прав, ту седнал
 аз вкусвам от храната в полята на мира.
 Ето вратите на Маат отварят се пред мене
 и вратите на бездните небесни са отключени.
 После от богове заобиколен издигам стълба към небето,
 защото като тях аз бог съм.
 Издавам викове подобни на дива гъска.
 Да могат боговете да ме чуят!
 Гласът ми е подобен на гласа на Сотхис.

 12. Дванадесетият Иат (да се нарисува в зелено)
 Да се изрече:
 Иат Унт в Ре-Стау, поздрав!
 Обгърнат си от пламъци,
 ни боговете, нито духовете до тебе да приближат се осмеляват,
 защото ако приближат,
 пламтящи Уреди ще погубят имената им.
 Иат Унт, здравей!
 Наистина велик съм аз всред духовете, тебе населили,
 звезда съм всред звездите там сияещи.
 Не ще съм там сразен, ни името ми там ще бъде заличено.
 Живеещите богове в този Иат ми казват:
 "Наистина той въздуха изпълва като бог с благоухание!"
 Ето с вас съм, живея между вас,
 о, вие богове на Иата Унт.
 Обичайте ме повече от боговете си!
 И винаги ще бъда с вас
 За вечността...

 13. Тринадесетият Иат (да се нарисува в зелено)
 Да се изрече:
 Здравей, о, Иат, на който духовете посветени
 не смогват водите обградени с пламъци да укротят.
 Наистина твоите порои са огън течен, разкъсват те
 онези долу, които се надяват да ги пият,
 та жаждата мъчителна да утолят...
 Не могат те да пият, така обхванати са от страх
 и страшен ужас...
 И богове, и духове пороите от огън гледат
 и се отдръпват, жаждата си без да утолят...
 Незадоволени са сърцата им,
 защото, при все желанието си,
 безсилни са да приближат пороите
 с води понесли всякакви растения
 от тези, никнещи от тялото на Озирис...
 Но аз пороите огнени смирих
 и жаждата си в тях аз уталожих,
 на бог подобен, живеещ в Иата на водите
 и пазител техен.
 Останалите богове отстъпват в ужас.
 Те по-уплашени са от духовете на мъртвите.
 Здравей, ти бог в Иата на водите!
 Ето към тебе идвам.
 Върху водите власт ми дай,
 да мога аз да пия от пороите,
 тъй както позволяваш на Хапи, това велико божество, да пие.
 То избуява и раззеленява насажденията
 и произвежда дарове за боговете...
 Нареди до теб да приближа
 както Хапи
 и да получа власт върху растенията,
 защото син съм на плътта ти
 вечно...

 14. Четиринадесетият Иат (да се нарисува в жълто) Здравей, о Иат на Хер-Аха,
 ти, който в град Джеду
 Хапи заставяш да отстъпва,
 нареди Хапи да произвежда жито в изобилие,
 да стигне то до устата на тези, които се нуждаят от храна.
 Божествените дарове на боговете дай
 и приношения надгробни на духовете на мъртвите.
 Има една змия в двойнствения Херти от Елефантин.
 От там поел, Хапи пристига пълноводен към устието си
 и спира се край бреговете на Хер-Аха,
 защото там намира боговете, каналите които управляват...
 Той с тях се среща в своя час,
 часът на тишината нощна...
 О, вие богове на Хер-Аха, каналите които управлявате!
 Нека за мен преградите ви бъдат вдигнати,
 нека пред мене се отворят на каналите вратите,
 нека каналите да завладея,
 нека да мога на бреговете на водите да отдъхна,
 да ям от житото на Нил и се насищам с храната на боговете!
 Тогава аз ще се съвзема, сърцето ми ще бъде предоволно,
 като сърце на боговете в Хер-Аха...
 Нека за мен наречените дарове да са на вашите подобни!
 Нека не бъда разрушен от излъчванията на Озирис!
 Нека не се разпадна
 във вечността...

 Иат - място в полето на блажените, където отсядат душите на мъртвите.

 150 ГЛАВА
 (Вариант на 145 глава)

 151 ГЛАВА
 Окото твое дясно е лодката Сектет,
 окото твое ляво е лодката Манджит,
 а веждите ти бог Анубис са,
 бог Тот са твоите пръсти.
 Косите ти Птах-Сокари са.
 Ето че всички богове за тебе път подготвят
 и злите духове, на Сет служители, прогонват.

 1

 Изида, ето я. Тя казва:
 Пристигам и закрилям те, Озирис!
 Дъхът ми животворен е
 като дъха на северния вятър от Тум създаден.
 На гърлото ти силата аз върнах,
 с божеството те съединих,
 в краката ти са твоите врагове прострени.
 Ето Нефтис. Тя казва:
 "Пристигам в едно и също време със сестра си о, Озирис!
 Аз идвам да те пазя.
 Зад теб ще бъда до края на времената.
 Чрез мене Ра ще чуе твоят зов
 и ти ще победиш благодарение на помощта ми
 о, син на Хатор!
 До края на времената не ще се никой осмели главата ти да вземе и ти ще оживееш..."

 3

 Едно божество казва:
 "Ако пристигне някой, за да те завърже,
 не ще му позволя!
 Ако пристигне някой, за да те удари,
 не ще му позволя!
 Ще връзвам и ще бия враговете ти,
 защото аз наистина закрилям те, Озирис!"

 4

 Друго божество казва:
 "Пристигам! Аз ще ти помогна!
 С тебе ще прогоним този дух,
 лицето си той мъчи се да скрие.
 Ще осветя аз царството, където тъмнините имат власт.
 Самият аз зад Джед ще се изправя
 в деня, когато той нападките на злите духове ще спре,
 защото аз ще те закрилям пред Озирис!"

 5

 Ето духът на огъня. Той казва:
 "Около гроба ти аз ще натрупам пясъци.
 Нападките на злите духове аз ще отблъсна
 благодарение на моя огън.
 От неговата светлина ще се събудят планините, населени с гробове.
 Минавам пътища потънали във вечна нощ...
 Знай, Озирис! Закрилям те!"

 6

 Ето Анубис. Той, седнал на своите възвишения,
 се разпорежда в дома на боговете,
 понеже на свещената земя е господарят...
 Той казва:
 "Пристигам и те закрилям, о Озирис!"

 7

 Ето душата на живота на покойния. Тя казва:
 "Ра да бъде славен в небесата,
 когато в сияние мироносно
 на хоризонта западен той слиза!"

 8

 Ето душата на живота на покойния, съпътствувана от духа му.
 Те казват: "Ра да бъде славен,
 на хоризонта източен, когато се издига!"

 9

 Мъртвият казва:
 "О, вие фигури магически, които с мен вървите,
 изслушайте ме!
 Ако аз някога осъден бъда да върша работа
 в света подземен,
 да сея и с вода каналите да пълня
 или да нося пясък: покорни ми бъдете!
 Явявайте се винаги на моите нареждания!"
 Ето Местха. Тя казва:
 "Аз твоя дъщеря съм. Да те закрилям идвам.
 На Ра и Птах на заповедите като се подчинявам,
 аз правя непристъпен твоя дом!"

 10

 Ето Хапи. Той казва:
 "Аз идвам тук да те закрилям.
 Главата ти на твоите рамене ще закрепя,
 ще направя яки крайниците ти,
 ще бия враговете ти прострени в твоите крака.
 Знай: главата ти завинаги възвърната е!

 11

 Ето я Дуамутф. Тя казва:
 "Аз твоя дъщеря любяща съм!
 Пристигам тук да отмъстя за Озирис!
 Ето в твоите крака простирам враговете му!"

 12

 Ето го Кебхсеннуф. Той казва:
 "Аз идвам тук да те закрилям.
 Събрах аз костите и крайниците ти съединих.
 Ето сърцето ти аз нося
 и слагам го на неговото място
 вътре в твоето тяло.
 Аз правя силен и устойчив твоя дом!"

 152 ГЛАВА
 ЗА ДА ИЗГРАДИШ КЪЩА НА ЗЕМЯТА

 Кеб, поздрав! Радвай се,
 защото аз от тялото си съм излязъл
 и стоя над него.
 Ето с боговете заедно минавам по небето.
 Аз на душите на бъдещите поколения създателите определям,
 като ме виждат - те ме славят.
 Ето Сесхета води Небт злият дух.
 Той яко вързан е. Анубис ми крещи:
 "Ти къща изгради си на земята!
 Да бъдат нейните основи в Хелиопол;
 пределите й до Хер-Аха ще стигнат,
 светилището й в Секхем ще бъде
 и обновени ще бъдат надписите му.
 Минаващите своите дарове и своите изливания на вино към
 него ще отправят!"
 Озирис после на боговете заобиколили го говори:
 "Вижте там тази къща!
 Тя скоро беше построена за един дух посветен,
 оградите магически я пазят.
 От нея мъртвият излиза всеки ден и с вас остава.
 Не спират да растат ни младостта му, нито неговата сила.
 Отдавайте му почит, прославяйте го!"
 О, вие духове, свидетели на моите подвизи,
 чувате ли словата, моите и на Озирис?
 Той казва: "Нека идва тука всеки ден!
 Сред вас да обновява младостта си!"
 Ето даровете, които ветровете южни и ветровете северни
 донасят на Озирис: добитък, ечемик, пшеница,
 от всички земни кътчета донесени
 по заповед на самия Озирис...
 Ту устремявам се наляво,
 ту надясно се отправям,
 живеещите хора ме виждат,
 тъй както виждат боговете,
 мъртвите и духовете посветени.
 Те с възгласи на радост поздравяват
 минаващата моя лодка...

 153 ГЛАВА (А)
 ЗА ДА СЕ СПАСИМ ОТ ДУХОВЕТЕ-РИБАРИ

 О, дух, ти който глава обръщаш
 и назад поглеждаш, поздрав!
 Наистина ти господар си на сърцето си!
 Ето повит с ленти
 тъй както бях в часа на погребението ми,
 за риболов аз тръгвам
 и през земята си проправям път.
 О, вие духове-рибари,
 които сте живот на вашите бащи дарили,
 които примки сте поставили
 и според волята си обикаляте
 в подморските предели,
 не ме улавяйте с мрежите си!
 Противните зли духове хванете!
 Не ме затягайте с вашите въжета,
 тъй както постъпвате със злите духове,
 с пътниците на земята!
 (Те имат стълби до небето,
 но е земята мястото им предпочитано...)
 Ето от тези мрежи и от тези примки се спасих.
 Издигам се до бога на лодката свещена Хену
 и се възкачвам тъй високо на бог Себек подобен.
 Сега към вас политвам.
 Духовете-рибари с прикрити пръсти
 не могат да ме заловят,
 защото зная аз оръжие магическо на име:
 "Пръстът могъщ на Сокари".
 Познавам и другото оръжие:
 "Бедрото на Нему" е неговото име.
 Вратата тайна зная,
 нарича се: "Ръката на Изида".
 Познавам ножа, за клане оръжие.
 "Изида посече с този нож плътта на Хор" е името му. Познавам на везната лоста и теглилките.
 "Кракът на бога лъв" е името им.
 Въжето за примки зная аз.
 "Силата на Тум" е името му.
 Познавам духовете-рибари, които примките си хвърлят.
 "Боговете Акеру деди на боговете Абхабиу" е името им.
 Познавам имената на ръцете им.
 Ето ги: "Двете ръце на божеството велико,
 което слуша в Иуну словата на сила
 през нощта свещена на полумесеците
 в храма на луната".
 Познавам на бедрото името. Ето го:
 "Бедро желязно, на което един бог стои изправен"! Познавам името на надзирателя божествен,
 улов от риба който получава:
 "Нож и ваза на надзирателя божествен".
 Познавам името на плочата,
 тези предмети слагат се на нея:
 "Плочата на Хор, където той е седнал
 в полумрак и в самота,
 където никой не го вижда, но лошите от него се страхуват, докато пък добрите го прославят".
 Ето пристигам и за бог съм увенчан,
 подобно на бога, който земята води...
 Докато в двете мои лодки плавам,
 ето че господарят на боговете слага ме в средата на храма велик.
 Пристигам аз като ловец въоръжен:
 камата ми, кинжалът остър, моята брадва...
 Поел по пътя, аз преминавам областта
 и мрежите простирам...
 Познавам името на тези щипки.
 "Тмем-реу излъчване от пръста голям на Озирис".
 Познавам имената на тези две парчета дървени,
 те здравата издържат: "Пръстът на дедите на Ра"
 е името на първото.
 "Пръстът на дедите на Хатор"
 е името на второто.
 И на въжето на Харпон аз зная:
 "Въжето на господаря на посветените".
 Зная името на плочата: "Ръката на Изида".
 Тези въжета зная как се казват:
 "На бога-първородния въжето".
 Познавам името на тези превръзки:
 "Превръзките на този ден".
 На духовете-рибари и ловци зная имената:
 "Боговете Акеру на Ра дедите!"
 На мрежите познавам имената: "На Кеб дедите".
 Това, което имаш навик да ядеш,
 донесох с мен
 и моята храна донесох също.
 И тъй, ти храниш се с това, с което Кеб и Озирис се хранят;
 О, дух с лице обърнато назад,
 и който имаш власт върху сърцето си,
 (о), ти ловецо и рибарю,
 ти, който пътя си прокарваш през земята,
 и вие рибари, дарили на бащите си рождение
 и примките поставили в град Нефер-Сент,
 не ме преследвайте с мрежите си вие!
 Не ме пленявайте в примките си никога,
 с които безсилните зли духове улавяте,
 и спътниците грозни на земята,
 защото аз наистина познавам ги!
 Познавам на везната лоста и теглилките.
 Вижте, пристигам въоръжен с вила,
 прът с кука, нож, плоча.
 Известно ли ви е на всички вас, че на ловеца името аз зная?
 Чукам, отварям, разбивам и поставям го на място.
 Какво се случва?
 Тази вила, която с мене нося,
 "Бедрото на бога Нему" става.
 Прътът с кука, който с мене нося,
 "Пръстът на бога Сокари" става.
 Плочата, която с мене нося,
 "Ръката на Изида" става
 и ножът, който с мене нося,
 "Ножът на бога Нему" става.
 Да можехте, о, богове, словата ми да чуете!
 Да можех аз да дойда и в лодката на Ра да седна,
 и път към севера поел, през езерото Тес-тес да премина!
 Да можех онова, което правят прославящите моя двойник
 да направя!
 Да можех да живея техния живот!
 Ето стъпалата на стълбата започвам да изкачвам,
 приготвена преди това от Ра, божествения ми баща.
 Хор и Сет, всеки от своята страна,
 Държат ръцете ми.

 ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ
 Тази глава се изпълнява над фигурка, изобразяваща мъртвия, седнал в лодка. Да се направи от дясната му страна лодка Сектет, а от лявата му страна лодка Манджит. Да се поднасят течни и твърди дарове в деня на Озирис. Тогава душата на покойния ще живее вечно, тя няма да умре за втори път.

Неактивен steisi

КНИГА НА МЪРТВИТЕ НА ДРЕВНИТЕ ЕГИПТЯНИ
« Отговор #18 -: 5 Декември 2011 18:03:26, Понеделник »
154 ГЛАВА
 ЗА ДА НЕ ЗАГИНЕ ТЯЛОТО

 Озирис, божествен мой баща, здравей!
 Ето пред теб пристигам да балсамираш тялото ми,
 нареди да балсамират тялото ми,
 та аз да не загина
 и да стана на бог Хепри подобен,
 господар на превъплъщенията!
 Той гниенето не познава.
 О, ти, Озирис, форма дай ми,
 да бъде на този бог подобна!
 Дай ми също власт на дишането ми,
 о, ти, владетелю на дишането,
 закрилника на всички теб подобни,
 и твърд, непоклатим ме направи, владетелю на саркофазите! И направи така, че да проникна в царството на траенето безгранично,
 понеже то на тебе беше дадено,
 тъй както и на Тум, божественият ти баща,
 защото тялото му не позна ни гниене, ни разрушение.
 Наистина не съм направил нищо, което мразиш, о Озирис!
 Всред всичките любящи
 и почитащи нетленния ти двойник
 аз славел съм те непрестанно!
 Нека не стане тялото ми на червеите плячка!
 Спаси ме, избави ме,
 както самият себе си избави и спаси!
 Да мога след смъртта да не узная гниене,
 всеобща участ на всичките животни
 и всичките пълзящи твари,
 създадени от различни богове и богини!
 Когато след смъртта душата в полет се издига,
 трупът втечнява се,
 разместват се и се разхлабват неговите кости,
 плътта, изпълнена със смрад, изгнива
 и крайниците се разпадат,
 променя се плътта в зловонна течност,
 гъмжаща купчина от червеи, само червеи...
 Това е краят на човека...
 Загива той под погледа на Шу,
 както загиват всички богове, богини
 и всички птици, всички риби,
 и всички твари, бягащи или пълзящи,
 и всички същества, и всички същества...
 И затова, като ме видите, о, богове,
 ще паднете върху лицата си!
 Страхът от моето явяване ви вцепенява!
 Истина, всички същества ще се боят от мене след смъртта:
 били животни, птици или риби,
 пълзящи твари
 или живеещите в труповете червеи...
 Нека трупът ми не узнае разложение!
 Нека не служи за храна на червеи!
 Нека не се промъкват в различните си форми
 да ме нападат и разяждат!
 Нека предаден да не бъда на палача,
 който в подземието си измъчва и посича своите жертви
 и сам невидим на купища остава ги да гният!
 Наистина живее той, за да убива и трупове да унищожава.
 Заповедите му ще откажа ли да ги изпълня?
 Нарежданията му не ще ли следвам безусловно!
 Защо да съм предаден в неумолимите му пръсти?
 Над мене той да няма власт,
 защото ти решаваш участта ми!
 Озирис, божествен мой баща, здравей!
 Ще бъдат вечно твои на тялото ти органите,
 не гние тялото ти и не става на червеите плячка,
 не се подува като мех,
 не се разлага, нито се разпада,
 не става куп гъмжащи червеи.
 За себе си Хепри съм, бог на ставането
 и с моя труп във вечността оставам.
 Не се разлага той, не гние,
 не се разпада, от червеи не е разяден,
 под погледа на Шу не се втечнява.
 Аз съществувам, наистина, аз съществувам!
 Аз живея! Погледнете, аз живея!
 Усещам силите живителни в мен да преливат!
 Ето, в мир събуждам се...
 Не гния аз, не се разлагам,
 около мене смрад не се разнася,
 и небитието не изчезвам,
 окото ми не гасне,
 чертите на лицето ми не се загубват
 под маска течна,
 ушите ми за звуците на словото не се затварят,
 главата ми от тялото не ще е отделена,
 езикът ми - изтръгнат,
 косата ми - обръсната,
 ни веждите - оскубани.
 О, знайте, богове, неправда
 с моя труп не ще се случи.
 Тялото ми ще бъде неизменяемо и здраво завинаги.
 Няма да бъде разрушено на земята
 за вечността.

 155 ГЛАВА
 ЗА ДА СЕ ЗАКРЕПИ ЗЛАТЕН ДЖЕД

 Стани, Озирис!
 Сега гръбнак ти имаш,
 бог със сърце замряло!
 Закрепена и заздравена бе шията ти.
 Възкачи се на престола си, Озирис!
 Ето, върху нозете ти вода светена плисвам.
 От злато Джед ти нося. . .
 Зарадвай се, Озирис, на това магическо изображение!

 ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ
 Тази глава ще бъде изпълнена над златен Джед, вдълбан в смокиново дърво, престояло във вода на цветя анкхем. Да се постави споменатият Джед на шията на покойния в деня на погребението. Тогава в отвъдния свят той ще стане посветен и съвършен дух и на Нова година той ще бъде подобен на духовете от свитата на Озирис действително, постоянно, вечно...

 156 ГЛАВА
 ЗА ДА СЕ ЗАКРЕПИ ТАЛИСМАН ОТ КОРНАЛИН

 О, Изида!
 Кръвта ти нека действува!
 Сиянието ти нека действува,
 силата на твоята магия нека действува!
 Закриляй този дух могъщ, богиньо
 и надалеч от злите духове пази го,
 те ужас вдъхват му и отвращение!

 ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ
 Да се изричат тези думи над халка от корналин, престояла във вода на цветя анкхам (или анкхем), вдълбана в дървена плоча от смокиново дърво. Споменатата плочка ще се сложи на шията на мъртвия в деня на погребението. След като се направи това, силите на Изида ще пазят органите на мъртвия. Хор, синът на Изида, ще се зарадва, като го види всред мистериите на пътеката и когато едната ръка ще бъде протегната към небето, другата ще бъде насочена към земята действително, постоянно... Не допускайте никой никога да види този текст.

 157 ГЛАВА
 ЗА ДА СЕ ЗАКРЕПИ НА ШИЯТА НА ПОКОЙНИЯ ТАЛИСМАН, ИЗОБРАЗЯВАЩ ЯСТРЕБ

 Изида над своя град в полет се издига.
 Тя тръгва да търси дома скрит на Хор
 в мига, когато от блатото си сред тръстики той изплува.
 Повдига нараненото му рамо тя...
 Ето, в лодката божествена се изкачва той,
 Владетелят свещен на световете,
 защото храбро се е бил.
 Наистина не ще потънат скоро подвизите му в забрава!
 Пося той страх и ужас.
 Изида, майка му, великата богиня,
 закриля го със силата на своята реч магическа
 и му предава своето могъщество.

 ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ
 Да се изпълни тази глава над ястреб от злато, върху който тези думи да бъдат издълбани; да се постави амулет на шията на покойния, за да го закриля в деня на погребението, постоянно и непрекъснато.

 158 ГЛАВА
 ЗА ДА СЕ ЗАКРЕПИ ОГЪРЛИЦАТА ОТ ЗЛАТО

 О, татко мой, Озирис! О, Хор, ти братко мой!
 О, Изида, майко моя!
 Ето, свалени са превръзките,
 които главата и тялото ми стягаха...
 Започват очите ми да различават съществата, които ме заобикалят.
 Пред мене виждам бога Кеб...

 ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ
 Да се изрече тази глава над огърлица от злато, върху която думите да бъдат гравирани, да се постави на шията на покойния в деня на погребението.

 159 ГЛАВА
 ЗА ДА СЕ ЗАКРЕПИ ТАЛИСМАН УАДЖ ОТ ИЗУМРУД

 Ти, който всеки ден от своя храм излизаш!
 Ето, богинята велика... Гласа й слушай!
 Тя кръговратите си изпълнява
 около вратите на двойното светилище.
 Тя овладява магическата сила на баща си.
 (Тази сила е славно тяло, вселено в свещения бик на богинята Ренут!)
 Приема благосклонно тя
 онези, които по пътя си намира готови да я следват,
 защото тя обратно пак се връща
 и пътищата някогашни преминава.
 Добра сполука дава на онези,
 върху които нещастията връхлетяват...

 ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ
 Да се изпълни тази глава върху амулет Уадж от изумруд, поставен върху шията на покойния с думите на горенаписаното заклинание.

 160 ГЛАВА
 ЗА ДА СЕ ЗАКРЕПИ ТАЛИСМАН УАДЖ ОТ ИЗУМРУД

 Това е талисман Уадж, от изумруд изсечен.
 Той срещу удара на всяко зло закриля.
 Тот подарява го на своите поклонници,
 избягващи това, което боговете не обичат.
 Ако този талисман успех донася, аз успявам;
 ако не бъде сполетян от зло, и мен зло няма да ме сполети;
 ако от него няма нужда, няма нужда и от мен.
 Ето говори Тот. Словата му
 гръбначния ми стълб запазват.
 Той казва:
 "Ето те, ти пристигаш в мир,
 о, ти, владетелю на Пе и Хелиопол!
 Шу идва да те срещне; той е в Шенму.
 Нсхем е името ти.
 Ти обитаваш крепостта на бога всемогъщ...
 Наистина ще оцелеят крайниците ти,
 защото Тум самият ги закриля..."

 161 ГЛАВА
 ЗА ДА СИ ПРОПРАВИШ ПЪТ КЪМ НЕБЕТО

 Ето думите, разкрити от Тот, за да се проникне безпрепятствено вътре в слънчевия кръг...

 1

 Ето проправям пътя си към слънчевия кръг.
 Наистина, живее Ра!
 Костенурката е мъртва!

 2

 Ето, пречистен е трупът ми
 и на Озирис костите пречистени са...
 Наистина живее Ра!
 Костенурката е мъртва!

 3

 И обитателя на саркофага
 няма да се бои от допира на злото.
 Наистина, живее Ра!
 Костенурката е мъртва!

 4

 Ето, от Кензенуф е пазена
 плътта, нетрепваща на мъртвия,
 защото Ра живее!
 Костенурката е мъртва!
 Слушайте! Резетата на вратите се отварят!
 Аз мога да премина прага!

 ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ
 След като тези заклинания бъдат изречени пред трупа, неговото славно тяло Саху ще премине четирите отвора на небето: Първият, на северния вятър, принадлежи на Озирис; вторият, на южния вятър, се управлява от Ра; третият, на западния вятър, се управлява от Изида; четвъртият, на източния вятър, се подчинява на Нефтис. Всеки един от тези ветрове в мига, когато покойния проникне в небето, идва към неговите ноздри. Тези, които не са били посветени, не знаят тези скрити неща, защото това е една мистерия, непозната за непосветения. Не го споделяй с никого, освен с баща си и със сина си. Помни: тази велика мистерия, която никой никъде не знае, беше разкрита на тебе...

 162 ГЛАВА
 ЗА ДА СЕ СЪЗДАДЕ ЧУВСТВО ЗА ТОПЛИНА ПОД ГЛАВАТА НА МЪРТВИЯ

 Здравей, бог-лъв, владетелю могъщ,
 с двойното перо, красящо твойта диадема
 и с камшика страшен, знак на управляване!
 Ти, мъжко същество могъщо, твоят блясък
 сияе в дълбините на небето;
 многобройните ти форми и превръщения
 на твоето създаване са скрити
 в окото слънчево.
 Зоват ли те, о, скороходещо всесилен с големи крачки,
 към молещите спускаш се на помощ.
 Нещастният закриляш ти от този, който го гнети.
 О, чуй ти моя вик на отчаяние!
 На помощ ми ела!
 Наистина, аз кравата свещена съм!
 Божественото твое име е винаги на устните ми!
 Изслушай ме, когато възвестявам:
 Хакахакер е името ти!
 Аурауаакерса-Анк-Ребати е името ти!
 Херсерау е името ти!
 Херсата е името ти!
 О, бог, помни, аз всички твои имена почитам,
 защото наистина съм кравата свещена!
 О, господарю, чуй гласа на моята молитва:
 когато наредиш да бликне топлината на живота
 под главата на Ра от Хелиопол,
 благоволи покойния да пазиш пред вратата на небето,
 та той да стане като онези, които земята населяват.
 Наистина, той е душата ти, от тебе непризната.
 Към мен се приближи, защото съм Озирис!
 Стори под моята глава да бликне топлината на живота,
 защото аз съм живата душа
 на тялото огромно и безжизнено на бог.
 То в Хелиопол почива и името му е:
 Ху-хенер-уру-баркхата-джау...
 Ела, о бог! Дух направи ме в божествената твоя свита,
 защото, ето, аз съм ти!

 ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ
 Тези заклинания се изричат над изображението на свещена крава, направена от фино злато и сложена на шията на покойния. Да се направи освен това надписът, който следва, върху неупотребяван папирус и да се постави под главата му. Тогава покойният ще почувствува голяма топлина в цялото си същество, сякаш е жив на земята.
 Този талисман притежава голяма защитна сила, защото някога е бил създаден от Свещената крава за нейния син Ра, когато неговата жизнена сила е отслабнала и неговия дом е бил обкръжен от духовете на огъня. По този начин покойният ще стане божество в отвъдния свят и неговото славно тяло няма да бъде отблъснато пред никоя от вратите на Дуат. Ето думите, които трябва да се изричат, докато поставят изображението на богинята на шията на покойния: "О, Амон! Амон! Ти, който гледаш
 от висините на небето към земята!
 Лицето си сияйно обърни към тялото безтрепетно
 на твоя син многообичан!
 Направи го силен, пъргав, страшен
 в света отвъден!"
 Това заклинание е велика мистерия. Недопускай някой да го види! Ще бъде ужасно то да стане известно на всички. Крий го грижливо. Неговото име е: "Заклинанието на скрития дом."

 Славно тяло - в митологията на Египет - нематериално тяло, което има свещен произход и може да се движи във всички страни на пространството без препятствия. Добрите дела и хармонията, постигнати в земния живот, създават условия за неговите очертания.

 Амон - слънчев бог, идентифициран с бог Ра, почитан в Хелиопол и Тива по времето на XI династия (2160-2000 г. пр.н.е.). Покровител на синия цвят. Провъзгласен за главен бог (Амон-Ра) от владетеля Аменемхат I (2000-1970 г. пр.н.е.)

 Нубия (история) - страна в Североизточна Африка.

  • Гост
КНИГА НА МЪРТВИТЕ НА ДРЕВНИТЕ ЕГИПТЯНИ
« Отговор #19 -: 5 Декември 2011 18:05:04, Понеделник »
163 ГЛАВА
 ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ

 Заклинания, за да се запази тялото на покойния от промени и нещастия в подземния свят; как да се предпази от нападките на духовете, които разкъсват душите, затворени в Дуат; как да стане така, че ужасните престъпления, които е извършвал през земния си живот, да не се появяват пред неговите очи на дух; как да се запази жизнеността на неговите органи и кости от червеите и от духовете, които биха могли да се нахвърлят върху него в отвъдния свят; как да му се даде свободата да се движи, за да може да прави всичко по своя воля.

 Аз съм душа на бог, но тялото й
 огромно и бездиханно почива в град Ат-хабу.
 Духът на този град простира своята закрила
 върху безжизненото тяло на Хартхи.
 Ръката му изтръгната почива в блатата на Сенха-карха...
 Душа божествена! Туптенията на сърцето ти
 не се долавят нито като ставаш, нито като лягаш.
 Почиваш, о, душа, близо до божественото твое тяло, простряно в град Сенха-Паркана!
 Спаси ме от духа с лице ужасно,
 сърцата взима той и органите похищава.
 Когато той започва душите да гризе,
 пламъци бълват от устата му...
 О, ти, душа, която вътре в твоя труп прострян си,
 гори самотен твоят огън
 посред вълните на море кипящо...
 Знай; от силата на огъня ще трябва да се отречеш
 в присъствие на този, който ръка издига.
 Той се стреми към вечния живот,
 както небето е без брегове и граници,
 защото на небето наистина душата ти принадлежи,
 а пък земята притежава нейната телесна форма.
 От примката на злите духове спаси ме,
 те разкъсват душите, отрупани от провинения!
 Да може моята душа в тялото ми да остане,
 а тялото ми с нея да се слее!
 Да може да остане в зеницата на окото божествено тялото ми скрито
 с името Шар-Шар-Шапру-Ари-Ка,
 който почива в Нубия, северозападно от светилището Апт.
 Оттам излита той към изток.
 О, ти, Амон! Бик могъщ! Бог с форми многобройни!
 Ти, господарю на двата Уджат, със зеница ужасяваща,
 знай! Роден съм аз, лъчение ярко, от две божествени очи. Шар-Шар-Хет едното от очите се нарича,
 а другото: Шапу-Ирка,
 но името му истинско е: Шака-Амен-Шаканаса.
 То стои на челото на Тум
 и светлината на земите две!
 Да пребивавам остави ме
 на тази земя на правда и хармония,
 за да не бъда в жестоката самотност изоставен,
 защото аз сега съм жител на вселената,
 където безсилно окото не долавя нищо.
 Ан е името ми.
 Да мога аз сред духовете посветени, могъщи и съвършени да живея!
 Душата ми божествена
 в тялото огромно бездиханно да почива,
 което в Саис лежи, градът свещен на Нейтх...

 ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ
 Да се изпълни това заклинание над фигурка на змия, направена с два крака, а главата й да бъде украсена със слънчев кръг между двата рога; да се изпълни също над двете Уджата, направени с очи и крила. В зеницата на едната от тези две Уджат да се вижда фигурата на бог с вдигната ръка, тоя да има лицето на божествена душа, гърбът му да е покрит с пера, като гръб на сокол. В зеницата на втората Уджат да се вижда фигурата на бог с вдигната ръка, а лицето му да бъде като лицето на богинята Нейт, гърбът му да бъде покрит също с пера като гръб на сокол. Да се напише това заклинание със свещеното мастило "анти" върху плочка от камък Мехт или върху изумруд от юг, който предварително да е престоял във водата на западното езеро в Египет или пък върху превръзка от тъкан Уаджет, с която да се повият крайниците на трупа. Тогава мъртвият няма да бъде отблъснат пред вратите на Дуат, той ще може да яде и да пие, както е правил това на земята. Никой няма да се надигне да го обвинява и той ще бъде неизменно защищаван от врагове. Ако това заклинание бъде изречено за мъртвия на земята, той няма да стане жертва на духовете, които нападат злодеите във всички кътчета на земята. Той няма да бъде насечен, кланетата, извършвани от Сет, няма да го умъртвят. Той няма да бъде затворен. Той ще може да влиза във всички области на Дуат и да излиза оттам победител, освен това той може да се явява и на земята, за да всява ужас на хората, тръгнали по пътя на злото...

 164 ГЛАВА
 Здравей, крилата Сехемет-Ра-Баст, водителка на боговете,
 която превръзките "Анс" със сила магическа даряват!
 Богиньо, увенчана с южните и северните диадеми,
 единствена, владетелка върховна на баща си,
 на никой бог не си подвластна,
 ти, господарка на властта магическа велика,
 ти беше посветена и увенчана в местата на мълчанието,
 майко божествена на Рашаказа,
 Съпруга царствена на Архака-Хепру
 на гроба господарка, майка на хоризонта на небето,
 ти, милостива и обична,
 ти смазваш бунта на злите духове!
 Погледни! Виж, в твоите ръце са даровете ми надгробни!
 Ти права си застанала, съвсем изправена
 на носа на лодката на Ра, твоя баща божествен,
 готова да се понесеш в бой с духовете зли...
 Ето, богинята Маат поставяш
 отпред в лодката божествена...
 Наистина, богинята на огъня си ти,
 защото не остава нищо след твоето минаване...
 Ка-Хареса-Пусарем-Какаремт е името ти.
 Подобна си на огъня всесилен на богиня Сакнакт,
 седнала отпред на лодката на божествения твой баща! Херепугакашарещабиау!
 Ето какво говорят
 нубийците и негрите:
 "Прославяме те ние, о богиньо,
 най-могъщата всред боговете!
 И боговете Сесену пред тебе се покланят,
 както и духовете, които в саркофазите живеят.
 Виж! Падаме в поклон пред твоето величие страшно,
 ти, наша майко и извор на съществуванието ни,
 (о), ти, която ни подготвяш
 кът на покой в света отвъден
 и костите ни правиш здрави и ни закриляш срещу ужаса,
 ти ни помагаш да живеем и да напредваме
 в домовете на вечността!
 Ти ни спасяваш от подземията за мъчение,
 където богът с лице на ужас действува
 между божествените си йерархии.
 Ето, името ти е:
 "Рожба-излъчване на бога с лице на ужас,
 която пази тялото си скрито."
 Името на един от синовете на този бог е:
 "Атар-Ам-Джер-Квемту-Рен-Паршета".
 Името на другия е: "Ра-Нема -
 окото божествено Уджат на богиня Сехмет -
 великата водителка на боговете-излъчване на богиня
 Ренут-Маут."
 Ти даваш жизненост на душите на мъртвите и на телата им безтрепетни,
 спасяваш ги от ноктите извити на злите духове,
 които действуват в подземията за мъчение.
 Богинята със собствените си уста отвръща:
 "Това аз правя според думите на Тхауи,
 божествения син, за него погребални обреди бяха заповядани.
 Ето, аз казвам ви: нито възпряни, ни вързани ще бъдете!"

 ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ
 Да се изпълни това заклинание над фигурка на богинята Мут, богинята с трите глави: първата глава да прилича на главата на богинята-змия Пехат, украсена със две пера; втората да бъде подобна на главата на мъж, украсена с короната на севера и на юга, третата да бъде глава на лешояд, украсена с две пера. Тази фигура да има извити нокти на лъв и крила. Да бъде боядисана с боя "анти" върху плочка от зелен камък или върху превръзки от тъкан анс. Да се постави пред тази фигурка едно джудже и едно друго джудже зад нея. Всяко от тях да бъде с вдигната ръка, а главата му да бъде украсена с пера; освен това всяко от тях да има две лица: едното на човешко същество и другото на сокол. Тези две джуджета да бъдат възпълнички. След като този обред е веднъж изпълнен, мъртвият ще стане бог между боговете в отвъдния свят. Пазачите на вратите няма да го принудят никога през вечността да вземе обратен път. Неговата плът и неговите кости ще бъдат на човек, който не е минал през смъртта. Той ще може да пие вода от извора на пороите, Неговият дом ще бъде в Сехт-Ианру. Той ще стане звезда на небосвода. Той ще поведе битка срещу Некау и Тар, тези зли духове в отвъдния свят. Той няма да бъде затворен, нито изяден от различните пълзящи твари, напротив, ще бъде спасен от злото...]

 165 ГЛАВА
 Пристигането на последния пристан, когато тялото на мъртвия ще бъде приютено и продуктът на неговото втечняване ще бъде попит. Тогава той ще прелива от жизненост и сила.
 Той ще каже:
 Пилони величави! О, пилони!
 О, владетелю на боговете! О, владетелю!
 О, Амон, Амон!
 Ре-Иукаса!
 О, бог, ти, владетелю на боговете на изтока небесен!
 О, Амон Натхерти Амон!
 О, ти, с лик забулен
 и с многобройни форми тайнствени,
 владетелю на двата рога, (син) на богиня Нут!
 На-ирик и Ка-ирик и Казаика са имената ти!
 Артхиказатхика, Амен-на-ен-ка-ентек-Шар е името ти!
 Тхекшар-Амен-Рертхи е името ти!
 О, Амон, чуй ти моята молба!
 Не зная ли свещеното ти име?
 И имената на многобройните ти форми
 не са ли живи те в устата ми?
 Образът ти тайнствен не се ли разкрива пред очите ми?
 Гледай! Ето към тебе идвам,
 наследник на престола ти, създаден по свещения ти образ,
 аз, Озирис!
 Ти дай ми вечно пребиваване в Дуат,
 мир съвършен дари на органите ми,
 да може тялото ми да стане тяло на бог!
 Да можех да избягам от местата,
 където злите духове затварят мъртвите и ги измъчват!
 Амон, в думите ми ти се вслушай!
 Ето, аз призовавам името ти тайнствено...
 Създаде ти телесната ми форма,
 откри ти смисъл на словото пред мене,
 свещеното ти знание обогати духа ми...
 Наистина, Амон-Рта-Сашака,
 Иркаи, Маркатхи, Рери-Насакбубу,
 Тхинаса-Тхинаса е името ти...
 Шаршатхикатхи е името ти...
 О Амон! Амон! Бог всемогъщ!
 Аз призовавам името ти тайнствено!
 Ти дай ми твоята мъдрост просветена!
 Да мога да се радвам на мира в отвъдното!
 Да мога там да имам всичките си органи!
 Ето че от душата на бога, който небето обитава,
 долита глас:
 "Наистина, наистина, ще бдя,
 ти тялото си цяло ще запазиш..."

 ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ
 Да се изпълни това заклинание над фигурка на бог с вдигната ръка и на главата му да има пера. Краката му да бъдат разделени като крака на бръмбар. Той ще бъде оцветен с прах от лапис-лазули, смесен с течността ками.
 Да се изпълни също този, текст над фигурка с глава на мъж и с протегнати напред ръце. На дясното рамо да се вижда една глава на овен, а на лявото рамо да се вижда друга глава на овен. Да се нарисува освен това върху погребална превръзка от лен бог с вдигната ръка и до него отделено да се нарисува сърцето му. Да се нарисува друга фигура върху гърдите му. Да се скрие всичко това от бога на отвъдния свят Согади. Тогава мъртвият ще може да пие вода от извора на пороите и той ще сияе подобен на звездите на небето...

 166 ГЛАВА
 ВЪЗГЛАВНИЦАТА НА МЪРТВИЯ

 Ето, издигнато е на високо твоето тяло.
 О, ти, лежиш прострян, отпаднал,
 главата ти повдигната към хоризонта гледа,
 бавно на задните си части се изправяш...
 Сега, благодарение на милостта на боговете за тебе отредена
 над трудностите можеш да възтържествуваш.
 Ето, че Птах, покорен на заповедта за съдене,
 поваля враговете ти,
 защото ти си Хор, син на Хатор, Несерт, Несертет!
 След умъртвяванията той главата ти възстановява.
 Помни, главата ти ще е спасена!
 Не ще ти бъде тя отнета
 във вечността!

 167 ГЛАВА
 ЗА ДА СЕ ДОНЕСЕ ТАЛИСМАНЪТ НА УДЖАТ

 Ето Тот: трябва да напредва Уджат, окото божествено.
 Той в мир го възцарява...
 Защото Уджат изпълни задачата, която Ра му беше дал.
 Той бе изложен на опасности
 по време на рухването на световете...
 Но ето че след като Тот освободи го,
 той към хармония и мир възвърнат е.
 Ако Уджат е силен, аз съм силен.
 Ако аз силен съм, Уджат е силен.

 168 ГЛАВА
 ЗА ДА СЕ ПОЛУЧАВАТ ДАРОВЕТЕ

 О, вие, божества в Дуат, подвластни на Ра-Озирис,
 които думите на неговия син претегляте,
 и съдите злодеите съгласно правдата и истината,
 вие стоите така високо в небето.
 За мен разрешете жертвоприношения на земята,
 дарове в Аменти,
 в полята на мира изливания на вино.
 (О), вие, духове, които за прехраната на Ра се грижите,
 определете за мене жертвоприношения на земята.
 Вие, служители на боговете малки и големи,
 сложете ми жертвени вази на земята
 и дарове в Аменти.
 О, духове, които възхвалявате боговете в техните светилища,
 дайте ми право за постоянни жертвоприношения на земята
 по време на явяването на сина
 пред тайнствения пилон на боговете
 всред техните светилища небесни.
 Да ми дадат те на земята вази жертвени,
 та моят труп да продължи живота си
 в света отвъден.
 О, вие, богове, богини, които следвате Озирис,
 за моите жертвоприношения на земята се грижете,
 та аз да мога да остана
 зад вашите пилони тайнствени
 между подчинените на великото божество.
 Гледайте как се радват,
 като виждат, че душата на сина пред тях. минава,
 подобно на Озирис, баща му,
 когато тази душа частта си от даренията приема
 и когато през деня и през нощта
 тя взима на земята дарове красиви...
 Ето че и самите богове ми носят дарове,
 и ето че душата на сина до жертвеника приближава,
 душа на бог,
 която извършва своето превъплъщение
 в гърдите на Озирис.

 169 ГЛАВА
 ЗА ДА СЕ ПРИГОТВИ ПОГРЕБАЛНОТО ЛЕГЛО НА МЪРТВИЯ

 Наистина, ти богът-лъв си!
 Ти богът си с глава на лъв двуглав!
 Ти Хор си, отмъстителят на Озирис, баща му!
 Ти личност си една на четири бога славни!
 Посрещат те радушно и с възгласи на обич.
 Поддържат те отдясно и отляво.
 Ето, клепачите ти бог Кеб повдига и твоите очи отваря.
 До този миг те бяха като очите на слепец.
 Краката ти опъва Кеб...
 Ето сърцето "Иб" на майка ти се слива със същността ти,
 тъй както и твоето сърце "Хати".
 Душата ти е на небето, тялото ти неподвижно е погребано.
 Ето надгробни дарове за вътрешностите ти, вода за гърлото ти,
 приятен дъх за ноздрите ти...
 Ти носиш мир в домовете на мъртвите.
 Ти пътищата, като обикаляш, отваряш гробовете им.
 Непоклатим си ти със силата на твоите излъчвания.
 Ето, ти тръгваш към небето
 и близо до престола на Ра въжето си завързваш.
 Ти хвърляш мрежите си в пороите, пиеш от водите им.
 Ти служиш си с краката си и сигурен си в техните движения.
 Ти стигаш до лицето на земята,
 но нямаш нужда да проникваш
 зад стените на твоя град,
 нито да ги рушиш.
 Ето за теб направеното
 е дело на самия бог защитник на града.
 Ти чист си! Чист си!
 Отпред беше измито тялото ти с изворна вода.
 Гърба ти бе почистен със селитра и освежен с благовония.
 Цялото ти тяло измито беше с мляко от кравата Хап,
 със спирта на богиня Тенемит и със селитра.
 Всяко зло, останало в тебе, беше заличено.
 Тефнут, дъщерята на Ра, за тебе много се потруди,
 тъй както се беше трудила за Ра, божествения си баща.
 За тебе долината на мъртвите тя отреди,
 където бе погребан нейния баща Озирис.
 Аз се храня с неща на вкус приятни,
 притежание на Кеб и Ра,
 тъй също с жито и с четири вида хляб.
 Ето, повеждам те аз към полята на мира...
 Надгробните дарения пред тебе се намират,
 защото Ра си. Ти устремяваш се напред, краката ти се подчиняват...
 По времето на съденето ти не бе осъден.
 Не ще са затруднени твоите движения,
 не ще си ти затворен.
 Не ще те предадат в жестоките ръце на злите духове,
 които действуват в местата за мъчение.
 Не ще насипят пясъци пред тебе.
 Не ще те наблюдават какво с даровете правиш,
 не ще те върнат по пътя обратен.
 Не ще те спрат пазачите да тръгнеш...
 Сандали, риза, жезъл ще получиш
 и други одеяния, оръжия различни,
 да можеш на враговете си пленени да отсечеш главите, извивайки врата им.
 Ще можеш да държиш на разстояние смъртта си,
 за да не приближи до тебе тя.
 Ето какво за тебе казва божеството велико:
 "Да бъде тук доведен в деня, когато са събитията!"
 И ето че соколът и гъската "Смен"
 се радват на твоето пристигане
 и Ра вратите на небето широко е разтворил.
 За тебе Кеб издърпва на земната врата резетата.
 Могъщ е твоят дух.
 Той пази в паметта си имената скрити.
 Душата ти със сила към Аменти път проправя,
 тя пази силата на словото.
 Славното ти тяло в гърдите божествени на Ра почива
 посред йерархиите на небето,
 където се пресичат двата пътя,
 които духовете-пазители обхождат, бдящи над човечеството. Богът-лъв те води към местата, където твоят нетленен двойник
 без страх от нападения и клопки ще си отдъхне в мир. Двете земи и жителите им за теб се трудят,
 та ти да можеш да живееш и твоята душа да може да напредва;
 да бъде тялото ти цяло и балсамирано,
 прието във вечността;
 да можеш огъня да съзерцаваш и въздух свеж да дишаш;
 да можеш да проникваш все напред
 в царството на тъмнините;
 Да бъдеш защитен от застрашителни опасности;
 повлечен да не бъдеш от гибелни вихрушки,
 да можеш ти да следваш бога владетел на земите две;
 да те освежават клоните на дърветата свещени,
 растящи около престола на великия магьосник.
 Ето пред тебе седна богиня Сешетет,
 а богът Са закриля крайниците ти.
 Ти пиеш млякото на кравата свещена, която след
 Сехат-Херу върви.
 В устието на реката Хер-Аха се миеш за пречистване. Любимец си на владетелите на Пе и Деп.
 Тот гледа те с голяма доброта...
 В небето като влизаш, с Ра говориш.
 После път поемаш...
 Пристигаш скоро пред дома Анит
 и с думи се обръщаш към двамата противници.
 Нетленният ти двойник те съпътствува,
 присъствието му с радост те изпълва.
 Сърцето ти те следва в твоите превъплъщения.
 Внимателно те слуша. Бди над теб.
 Йерархиите небесни сърцето ти развеселяват.
 Четирите дарения надгробни те очакват
 на жертвеника на владетелката на двете области,
 в градовете на Акену, Сехем, Хелиопол.
 През нощта над тебе духовете звездни бдят.
 Владетелите на Хелиопол застъпват се за тебе...
 Богът на нектара божествен, самият Ху, е в твоята уста. Няма краката ти принудени да бъдат пътуване по път обратен да поемат.
 На тялото ти всички органи изпълват се с живот.
 Ето в Абидос идваш и завладяваш Сма.
 Надгробни дарове при тебе се донасят
 в едно и също време на даренията по случай празненствата на Озирис.
 През празниците на мистериите
 ти носиш украшения от пурпур и злато.
 На Нил водите върху тялото ти се разливат.
 Написано е името ти на тайнствените плочки,
 сложени от двете страни на езерото Тес-Тес.
 С големи глътки поглъщаш бистрата вода.
 Сам си избираш божества-закрилници
 и влизаш заедно с тях в небето.
 Там ти порядъка божествен възцаряваш,
 тъй свиден за сърцето на Ра.
 Пред йерархиите небесни те отвеждат.
 Те като бог приемат те и техен равен...
 Ето, Харса си ти, брат на Ерса.
 Ето Птах самият носи даровете ти надгробни.

 170 ГЛАВА
 ЗА ДА СЕ ПРИГОТВИ ПОГРЕБАЛНО ЛОЖЕ

 Ето връщам ти плътта и костите ти заздравявам.
 Събрах грижливо разпилените ти органи.
 Сега властта си изпълняваш на земята.
 Органите на тялото ти добре са защитени.
 Ето ти си самият Хор,
 сияещ в средата на твоето яйце космическо.
 Изправен боговете съзерцаваш, теб заобиколили...
 После потегляш за пътувания далечни
 и ето ръката ти достига вече целта на твоите желания:
 свещените места и хоризонта на небето...
 С възгласи на радост те приветствуват твоето пристигане
 и щом до жертвеника стигаш, гръмват химни.
 Хор лично те изправя,
 както това е правил много пъти с посветените.
 Здравей! Ти си изправен от Анубис,
 великия самотник на западните възвишения...
 Той връща ти жизнеността, мъртвешките превръзки
 той развива.
 От своя храм Птах-Сокари ти носи украшения.
 Тот с книгата на думите божествени в ръцете си
 към тебе се отправя...
 Ръката ти, благодарение на него и волята на твоя двойник,
 достига хоризонта на небето...
 Озирис възцарява нощ,
 щом ти проникнеш във владението на живота.
 Диадема от белота искряща поставят на челото ти.
 До теб върви бог Нему,
 дар от омайни птици ти поднася:
 Ето тялото ти се изправя от твоята постеля смъртна
 и сам Ра, плаващ в своята лодка по хоризонта скрит,
 изправен те поставя,
 докато Тум, баща на боговете, завинаги те възстановява.
 Амсу, Кебти и други богове
 те славят в своите светилища.
 Ти в мир напред вървиш и в мир отправяш се
 към твоя дом във вечността,
 към твоето пребиваване, което няма граници по време.
 Посрещат те с радост духовете от Пе и Деп...
 Пред светилището скъпо за нетленния ти двойник
 в големия свят дом, където ще живееш,
 прославят духовете в хор могъществото твое...
 За тебе отварят прегръдки боговете,
 защото ти стана бог,
 заченат и създаден да извърши безчет превъплъщения.
 Наистина ти си велико божество.
 И твоето сияние огрява душите в отчаяние...
 Могъществото ти разлива се с по-голям блясък
 от могъществото на останалите духове на царството.
 Ето, че Птах от южната страна издига глас...
 Той громко възхвалява те
 и твоя дом издига до дома на боговете.
 Наистина самият Хор си ти, синът на боговете.
 Озирис те създаде,
 Птах те извая,
 Нут на света те даде,
 ти, същество от светлина
 на Ра подобно, когато той на хоризонта се явява
 и със сиянието си земите две облива.
 Говорят боговете с тебе. Те казват:
 "Ела! И виж, това което имаш
 в дома на вечността!"
 Богинята Ренут, наследница и първородна дъщеря на Тум,
 за теб говори на небесните йерархии...
 Наистина наследник съм на боговете!
 На бога - създателя велик на светлината на деня, съм равен!
 Ето излизам от утробата небесна
 и идвам на света повторно...
 Ставам пак дете, без баща, новороден...
 Никой няма да ми попречи, настъпи ли часът
 да отговаря на поставените ми въпроси...

 171 ГЛАВА
 ЗА ДА СЕ ЗАДЪРЖИ ВЪРХУ ТРУПА "ДРЕХА НА ЧИСТОТАТА"

 Аз призовавам ви, о, богове!
 Тум, Шу, Тефнут, Кеб, Нут,
 Озирис и Изида, Сет, Нефтис,
 Херу-Хуит, Хатор, Хепри,
 Ментху, владетеля на Тива,
 Амон, владетеля на двете части на Египет,
 голямата йерархия на боговете
 (и) малката йерархия на боговете,
 вас богове, богини,
 които живеете в океана на небето,
 и ти, Себек, на двете местности Мехдет,
 Себек с имена безбройни,
 които дават ти според мястото, където твоят двойник се чувствува добре.
 Всички вие, о, земни и небесни богове
 от север и от юг,
 на посветения ми дух дарете дрехата на чистотата! Могъщество и жизненост ми дайте
 чрез силата магическа на дрехата на чистотата!
 Убийте злото, стаено в душата ми,
 та аз по време на съденето с лице пред вечността
 признат да бъда чист и невинен!
 О, богове! Убийте злото, стаено в мене!

 172 ГЛАВА
 ХИМН ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ

 Ето, дълбоко дъх поемам...
 Във въздуха, като се рея,
 ухания от благовония различни до мен да стигнат.
 Наистина аз чист съм!
 Чисти са химните, които се чуват от моите устни.
 Наистина по-чисти от богинята Маат,
 по-чисти от рибите в реките...
 Птах ме оповестява за негов дух любим,
 останалите богове, богини също.
 Наистина добродетелите ми и съвършенствата ми
 като вълните на морето са безбройни.
 Приличат те на празнични палати,
 където всеки своя бог любим прославя.
 Като стълбовете на храма в чест на Птах са моите съвършенства,
 като пространство необятно, изпълнено с ухания на Ра.

 1

 ... Зоват те! Чуваш ли?
 Ето я първата зала!
 Ти чуваш ли около теб как ридаят?
 Ти чуваш ли как те прославят, как възхваляват твоите добродетели?
 О, Хор, прав изправен,
 наистина величествен и всемогъщ си ти!
 Аз също като теб, след тържествата в твоя чест,
 бях прав изправен...
 Птах враговете ти разби,
 пленени, на твоите заповеди те се подчиняват.
 Изправен си и думата ти е закон за тях,
 както и за многобройните богини и богове.

 2

 ... Зоват те! Чуваш ли?
 Ето я втората зала!
 Главата ти, о, господарю,
 с дълги плитки на азиатка украсена,
 плува в лодката
 и сиянието на лицето ти
 дома на бога на луната озарява.
 Горната част на тялото ти синя е като лапис-лазули,
 къдриците на твоята коса по-тъмни са
 от вратите на мястото, където мъртвите остават.
 На Ра лъчите осветяват лицето ти с камъни сини украсено.
 Одеждите ти златни с лапис са обшити,
 веждите ти са две сестри-богини,
 чиито свещени змии се вият до косите,
 носът ти вдишва въздуха небесен,
 очите ти неподвижни към планините Бахау гледат,
 а те простират се в отвъдното.
 Неподвижни остават клепките ти за вечността.
 Клепачът горен от лапис-лазули е направен.
 Окото ти е дар надгробен.
 Клепачът долен боядисан е с тъмен цвят "местем".
 Устните ти двете истината казват, дъщеря на Ра.
 Гнева на боговете те смиряват.
 Зъбите ти са главите на богинята-змия Мехен.
 Ето езикът ти находчив и понятен става,
 по-проницателно се изразяваш
 от песента на птиците в зори в полята.
 Челюстите ти простират се в безкрайността
 и стигат до звездните пространства.
 Гърдите ти устойчиви остават
 и се насочват към световете на Аменти.

 3

 ... Зоват те! Чуваш ли?
 Ето я третата зала!
 Със злато шията ти украсяват и с фина мед.
 Анубис гърлото ти връща,
 богиня Уаджит - гръбначните ти прешлени.
 Със злато и фина мед гърбът ти украсен е.
 Нефтис човешкия ти облик дава.
 Лицето ти е Нил безводен.
 Половините на твоя гръб са две яйца кристални.
 Двата ти крака са достатъчно силни, за да ходиш.
 На мястото си ти седиш.
 Ето че боговете зрението ти възвръщат.

 4

 ... Зоват те! Чуваш ли?
 Ето я четвъртата зала!
 Ето гърлото ти е гърло на Анубис
 и крайниците ти покрити са с нежно злато.
 Гърдите ти са две яйца кристални,
 тях Хор е обагрил със синьото на лапис-лазули.
 И раменете ти като кристал прозрачни са,
 ръцете ти са здраво сложени, за да те защитават.
 Сърцето твое "Иб" е пак доволно.
 Сърцето ти "Хати" от двете божества Сехем е съживено.
 Личността ти цяла прославя духовете звездни,
 защото вътрешният свят на съществото ти наистина
 е безпределното небе.
 Пътят ти е царството на мъртвите,
 където светлина и мрак са в равновесие.
 (Цветя Анхам са даровете, които се изискват тук.)
 Аз славя бога Тот, когото обожавам:
 "Да могат съвършенствата ти благотворни да пазят моя гроб
 в мига, когато в чистите, свети и обичани от мен места,
 ще бъда възвестен за бог!"

 5

 ... Зоват те! Чуваш ли?
 Ето я петата зала!
 Ръцете ти напомнят езера
 по времето на наводненията силни...
 Виж колко статуи на господаря на водите
 красят околностите на тези езера свещени!
 Погледни! Двата ти хълбока със злато са обиколени,
 коленете ти са като растения водни,
 гнезда на птици подслонили щедро.
 Краката ти към пътя на блаженството те водят
 и здрави завинаги остават.
 Наистина ръцете ти са езера с брегове от камък,
 пръстите ти са пръчки златни
 и ноктите - парчета кремък,
 за тебе те се трудят!

 6

 ... Зоват те! Чуваш ли?
 Ето я шестата зала!
 Тук ти променят одеждите на чистотата.
 Полагат те на смъртното ти ложе,
 донасят за твоя двойник животински бутове,
 а и сърце за тялото ти славно...
 Ето поемаш от ръцете на жреца на Ра
 одежди от чист лен.
 От хлябовете вкусваш на покривка,
 приготвена преди това за тебе от богиня Таит.
 След като ти от бута хапнеш,
 отиваш към наследството от Ра за тебе отредено,
 измиваш си краката в съд от сребро,
 за тебе направен от бога Сокари.
 Поемаш от жертвеника хляба, осветен
 и благословен от двамата бащи небесни.
 От хлябовете вкусваш и от оставеното печено месо
 и радваш се на мириса приятен на цветята.
 Сърцето ти към жертвеника тръгва,
 където те очакват дарове,
 предназначени за душите божествени на Хелиопол.
 Прислужници ги носят и ги нареждат по твоя воля
 в храма велик пред тебе.
 Издигаш се на Орион подобен,
 докато Нут към тебе ръцете си простира.
 Ето ти тръгваш да я срещнеш.
 Орион, син на Ра и Нут, майката на боговете,
 две велики божества небесни
 за теб говорят и си казват:
 "Да го вземем на ръце днес, ти и аз,
 докато боговете го прославят,
 щастлив да го направим дотогава,
 докогато е името му в устата на младежите и на девойките!"
 Изправен пред вратата на дома ти скрит,
 ти чуваш тези думи...

 7

 ... Зоват те! Чуваш ли?
 Ето я седмата зала!
 Тук бог Анубис, който те обича,
 саван ти носи.
 Той те приема сред велики ясновидци и те покрива с украшения,
 той, на великото божество пазителят.
 Отправяш се към езерото на съвършенството
 и се пречистваш там.
 Извършваш жертвени обряди в домовете на небето.
 Получаваш милостта на господаря на Хелиопол.
 Поднасят ти в скъпи кани
 свещено мляко и вода от Ра.
 Сега прав изправят те.
 Слагаш ти на жертвениците даровете си.
 Измиваш стъпалата си на камъка свещен
 край бреговете на езерото на боговете.
 Това като направиш, пак път поемаш
 и съзерцаваш Ра, седнал на стълбовете свои.
 Подобни на ръце протегнати, безкрайното небе поддържат те.
 Открива се пред тебе път...
 И съзерцаваш необятните небесни хоризонти,
 където чистотата възцарява, тъй скъпа на сърцето ти.

 8

 ... Зоват те! Чуваш ли?
 Ето я осмата зала!
 Подредени пред Ра, разстилат се твоите дарове.
 Съгласно заповедите на Хор и Тот
 ти ще узнаеш там началото и края...
 Ето че те зоват те!
 Радва ги гледката на твоето величие,
 с внимание следят настъпването на твоята божественост
 всред духовете на Хелиопол...
 Напредваш в образа на славното ти тяло
 и преминаваш великия небесен път.
 Поемаш с две ръце протегнати
 надгробни дарове за божествения си баща.
 Дават ти лен изящен за всекидневието да ти служи,
 докато ти като нов бог
 вратата на храма велик преминаваш.

 9

 ... Зоват те! Чуваш ли?
 Ето я деветата зала.
 Чист въздух има там за твоите ноздри,
 хиляди гъски, петдесет съдини
 с чисти и красиви дарове...
 Ето, бяха сразени враговете ти
 завинаги в настъпващата вечност.

 173 ГЛАВА

 Думите на Хор към божествения му баща Озирис в мига, когато той прониква в дома си в отвъдния свят.

 Здравей, Озирис, владетел на Аменти,
 Велико божество, владетел на Абидос,
 повелител на вечността и господар на траенето,
 бог тайнствен на Ре-Стау.
 Ето ме!
 Бъди прославен и единствен, владетелю на боговете,
 от правдата на словото живеещ,
 ето пред теб заставам...
 Аз, Хор, твоят син,
 тук идвам да отмъстя за тебе!
 Към местата, където ти владееш,
 от йерархиите божествени обиколен,
 аз водя богинята на истината и на правдата...
 Прогоних враговете ти.
 Да можех сега до тебе да остана,
 защото аз поддържах и укрепвах всички,
 които на земята са част от съществото ти.
 1. О, Озирис! Аз съм синът ти Хор,
 пристигам тук да отмъстя за тебе, о, татко мой Озирис!
 2. О, Озирис! Аз съм синът ти Хор,
 идвам тук, за да премахна враговете ти!
 3. О, Озирис! Аз съм синът ти Хор,
 пристигам тук, за да убия злото, стаено в тебе!
 4. О, Озирис! Аз съм синът ти Хор,
 пристигам тук, за да се бия с твоите нападатели!
 5. О, Озирис! Аз съм синът ти Хор,
 пристигам тук да сразя аз злите духове, готови да се нахвърлят върху тебе!
 6. О, Озирис! Аз съм синът ти Хор,
 с мене духовете зли на Сет пленени водя!
 7. О, Озирис! Аз съм синът ти Хор,
 унищожих онези аз, които бяха ти омразни...
 8. О, Озирис! Аз съм синът ти Хор,
 аз нося даровете на юга и на севера...
 9. О, Озирис! Аз съм синът ти Хор,
 преорах полетата за тебе...
 10. О, Озирис! Аз съм синът ти Хор,
 напълних каналите с вода за тебе...
 11. О, Озирис! Аз съм синът ти Хор,
 копах с мотика за тебе...
 12. О, Озирис! Аз съм синът ти Хор,
 построих водоеми за тебе...
 13. О, Озирис! Аз съм синът ти Хор,
 бдях зорко върху земите твои...
 14. О, Озирис! Аз съм синът ти Хор,
 убитите от мене зли духове
 ще ти бъдат, о, Озирис, дарове надгробни...
 15. О, Озирис! Аз съм синът ти Хор,
 убих кози и биволи за тебе...
 16. О, Озирис! Аз съм синът ти Хор,
 доставях храна за тебе...
 17. О, Озирис! Аз съм синът ти Хор,
 донесох за тебе...* (Празнота в текста. - Бележка на редактора)
 18. О, Озирис! Аз съм синът ти Хор,
 убих за тебе...
 19. О, Озирис! Аз съм синът ти Хор,
 избивах животни, скопени за тебе...
 20. О, Озирис! Аз съм синът ти Хор,
 улавях птици с мрежа за тебе...
 21. О, Озирис! Аз съм синът ти Хор,
 водя враговете ти пленени...
 22. О, Озирис! Аз съм синът ти Хор,
 водя враговете ти завързани с въжета...
 23. О, Озирис! Аз съм синът ти Хор,
 нося ти вода студена от Елефантин
 да освежи сърцето ти.
 24. О, Озирис! Аз съм синът ти Хор,
 нося ти различни видове растения...
 25. О, Озирис! Аз съм синът ти Хор,
 укрепвах сърцата на онези,
 които на земята с тебе се свързват...
 26. О, Озирис! Аз съм синът ти Хор,
 приготвих аз за тебе хлябове нарочени,
 направени в град Пе с червено жито...
 27. О, Озирис! Аз съм синът ти Хор,
 приготвих за тебе отлежало питие,
 получено в град Деп от бяло жито...
 28. О, Озирис! Аз съм синът ти Хор,
 засях в полята на блажените за тебе жито и ечемик...
 29. О, Озирис! Аз съм синът ти Хор,
 събрах реколтата от нивите за тебе...
 30. О, Озирис! Аз съм синът ти Хор,
 прославях името ти...
 31. О, Озирис! Аз съм синът ти Хор,
 възвърнах ти душите...

  • Гост
КНИГА НА МЪРТВИТЕ НА ДРЕВНИТЕ ЕГИПТЯНИ
« Отговор #20 -: 5 Декември 2011 18:05:36, Понеделник »
174 ГЛАВА
 ЗА ДА СЕ ИЗВЪРШИ ПРЕМИНАВАНЕТО НА ПОСВЕТЕНИЯ ДУХ ПРЕЗ ВЕЛИКАТА ВРАТА

 О, Озирис! Аз съм синът ти Хор и откликвам на твоите нужди.
 Ето, могъщите треперят,
 когато от Дуат те виждат да излизаш
 с грамаден нож в ръка.
 Здравей, бог Саа, син на Кеб,
 създаден за света от йерархиите небесни!
 Ето Хор стои в окото си божествено!
 Ето Тум всред своите излъчвания!
 В гърдите на това велико същество почиват боговете на изтока и запада,
 безброй са неговите превъплъщения...
 Наистина в мига, когато се родих, в света отвъден
 роди се ново божество: това бях аз!
 Сега аз мога с очите си да виждам...
 Около себе си аз гледам: аз съществувам.
 Ясен и проницателен е моят поглед.
 Изправен, отново аз поемам нишката прекъсната на моето съществуване...
 Изпълних заповяданото ми от боговете,
 защото ужас изпитвам от вцепенение и унес.
 В Недет стоя изправен.
 От Пе до мен пристигат даровете ми
 и в Хелиопол ги получавам.
 Ето изпълни Хор
 това, което от баща му беше наредено,
 а Сет, на бурите владетелят, прав го изправи.
 Самият аз бях прав изправен
 от словото магическо на Тум.
 Напредвам аз и моите крака не ми отказват подчинение. Живот ми дадоха йерархиите.
 Аз бях заченат от богиня Сехмет,
 роден от нея бях до Сириус,
 великия дух звезден,
 който с големи крачки небето прекосява
 и път всеки ден показва на лодката на Ра.
 Ето аз идвам на мястото ми предопределено,
 с двойната корона царствена на главата вратата преминавам...
 О, бог с двойно перо и с име тайнствено,
 знай: аз лотосът свещен съм!
 Сиянието ми в безкрайното небе нахлува!
 Царството на чистотата в лоното си ме приема,
 там вечно ще остана
 до ноздрите на божеството всемогъщо,
 защото престой направих в езерото огнено,
 получих там възмездие
 за злото, извършено от мене на земята.
 Пазител станал на дрехата свещена,
 закрилям аз Изида и Нефтис
 през нощта на рухването на световете...
 Ето че аз за бог Нефер-Тум съм увенчан,
 защото лилията свещена на ноздрите на Ра съм,
 в мига, когато според обичая си
 на хоризонта той се появява.
 Образът му пречиства боговете...
 Ето в присъствие на двойниците нетленни
 победите си аз празнувам...
 Събирам около себе си сърцата
 със силата на мъдростта си
 аз, любимецът на боговете Саа и Аменти-Ра.
 Насочвам се към мястото, приготвено за мене
 до двойниците нетленни.
 Събирам около себе си сърцата
 поради голямата ми мъдрост в лоното на боговете Саа и Аменти-Ра.
 Закриля ме Джед, моят амулет.
 Изричам аз тогава в името на владетеля на дрехата Анси словата на могъщество, скрити в сърцето ми...
 Наистина аз съм самият бог на мъдростта Саа!
 Аменти-Ра съм аз! Преодолявам входа
 и потъвам в бездните небесни...

 175 ГЛАВА
 ЗА ДА НЕ СЕ УМИРА ПОВТОРНО

 - О, Тот!
 Кажи ми какво е станало
 с боговете, родени някога от Нут?
 Аз чувам, гласът на Тот говори:
 "Те битки породиха, бедствия развихриха,
 несправедливости извършиха, зли духове създадоха, опустошения и разрушения причиниха,
 но заедно с такива дела на зло
 изпълниха неща велики."
 - В дело превърни, о, Тот, повелите на Тум,
 та злото да не тържествува
 и враговете на доброто
 нападките си да не продължават.
 Не виждаш ли, о, Тот, че те сега
 се готвят тайно да разрушат
 красивия порядък на месеците и годините?
 Погледни! Твоята вярна плочка аз съм, Тот,
 готова на перото ти следата да приеме!
 Ето аз нося твоето мастило...
 Наистина не съм от тези духове,
 които тайно подготвят делото на злото.
 Нека наказанието не бъде насочено към мене!
 О, Тум! Какво е това място,
 където аз сега пристигам?
 Уви! Чист въздух тук да дишам не достига,
 вода тук няма!
 Навсякъде усещам и откривам в тъмнините
 само пропасти и бездни...
 Какъв непроницаем мрак!
 Моите стъпки колебливи опипват почвата
 и пипнешком едва напредвам.
 Наоколо усещам да се лутат душите в отчаяние...
 Наистина не може тук да се живее с дух спокоен,
 нито насладите на любовта да се узнаят.
 Да можех да постигна там
 вместо въздух, вода и удоволствия любовни,
 свещен да стане моят дух
 и още вместо хлябове надгробни и вино -
 мир за моя дух.
 Ето до мене идва заповед на Тум.
 Аз трябва неподвижен лицето ти, о, Тот, да съзерцавам!
 Към мене не бъди тъй безмилостен и тъй жесток!
 Виж! Всички богове в ръцете ти предават
 за бъдещите милиони години
 престолите си, Тот, та ти да можеш да се разпореждаш с тях,
 докато твоя собствен трон е поверен на Хор, сина ти,
 защото божествата велики пратили са Хор
 престола си да придобие,
 той, наследникът на този трон,
 всред езерото на огъня двоен се намира.
 И тъй от боговете беше наредено
 да бъда аз заместникът на Хор
 и да ми бъде дадено да съзерцавам Тум, моя господар...
 Колко тогава ще продължи животът ми?
 Милиони и милиони години да бъде беше заповядано.
 Ето заповед получавам
 до божествата най-древни да остана...
 Защото вече аз изкупих злото, извършено от мене,
 откакто земята се е появила
 в зората на съществуването, в океана на небето,
 излизаща от хаоса на времената първи...
 Наистина връстник съм на Озирис...
 безкрайно много бяха моите превъплъщения,
 подред аз преминавах през същества различни.
 Не знаят хората на тези форми красотата,
 а боговете пък съвсем не я усещат.
 Тъй тази моя красота в образ на Озирис
 е много по-съвършена от красотата на останалите богове.
 Озирис ми повери света на мъртвите...
 Ето синът му Хор наследникът законен,
 е седнал на престола си, издигнат в езерото огнено.
 Аз някога на този бог помогнах да се възкачи на трона си,
 който в лодката на милионите години се намира...
 Ето установен е здраво Хор на престола си
 всред приятели обичани и притежания неизброими,
 докато на Сет душата остава отделена от останалите богове.
 Ето аз мога в лодката си да направя неподвижна
 на Сет душата.
 Ето страх го обвзема при вида на божественото мое тяло!
 О, татко мой, Озирис, за мене направи
 това, което баща ти Ра за тебе е направил!
 Да мога аз да се установя върху земята за вечността!
 Да мога да държа в своя власт престола си!
 Да може да бъде наследникът ми здрав и жизнен!
 Да може моят гроб да разцъфтява!
 Да могат да напредват моите приятели!
 Да могат враговете ми завързани и оковани
 да бъдат от богинята-скорпион Серкит сразени!
 Ето твой син съм аз, о, Ра, божествен мой баща!
 За мен създаваш ти живота, силата и здравето!
 Ето че Хор беше издигнат на престола си...
 О, Ра, тъй направи, че дните на живота ми
 да ме отвеждат към блаженството!

 176 ГЛАВА
 ЗА ДА НЕ СЕ УМИРА ЗА ВТОРИ ПЪТ

 Наистина на изтока страните мразя.
 Дано не ме отвличат никога
 в подземията за мъчение!
 Тъй като не съм извършвал действия, презрени от боговете,
 когато преминавах през областта Мескет,
 аз бях признат за чист.
 В деня на погребението ми
 бог Неберджер дари ми святост
 пред повелителя на световете.

 177 ГЛАВА
 ЗА ДА СЕ СЪЖИВИ ОТНОВО ДУШАТА В ОТВЪДНИЯ СВЯТ

 О, Нут,
 ти сътвори Озирис, моя баща небесен,
 и ти му даде за наследник Хор,
 с крила всесилни
 като крилата на сокол величествен, с две пера върху главата.
 Гледай! Той носи моята душа.
 Съвършени са словата ми на сила.
 За мен присъденото място
 между звездите неподвижни се намира.
 Ето, на моите нареждания покорни
 към мен се устремяват духовете свети.
 Синеокият Хор към мене идва,
 последван от Хор червеноокият,
 който върви след него и го пази...

 178 ГЛАВА
 ЗА ДА СЕ ИЗПРАВИ ТРУПЪТ И ДА СЕ ВЪЗВЪРНЕ ЗРЕНИЕТО НА ОЧИТЕ И СЛУХА НА УШИТЕ

 Гледай!
 На Хор окото появява се пред мене,
 Ти като дар го имай,
 То ще те храни, то ще те поддържа...
 О, вие, орачи в полята на отвъдното,
 смелост не губете!
 Пречиствайте телата си небесни! Поглъщайте на Хор окото,
 защото то наистина е
 свещеният маслинов плод на Хелиопол!
 Уби той злото и покварата,
 стаени в тялото на Озирис.
 Да мога глад и жажда да не зная!
 Духовете Хас в мен страданията на глада да облекчат!
 Сърцето ми тревожно с радост и доволство да изпълнят.
 А вие, духове божествени, владетели на наводненията,
 заповядайте да донесат за мене хлябове и пити,
 защото Ра е наредил това на духовете,
 които дават плодородието на годината,
 и ето че те даровете вземат
 и носят жито, ечемик и хлябове,
 защото Ра е мъжко същество могъщо...
 О, вие, пазачи на петте свещени хляба,
 на храма велик в светилището сложени,
 гледайте!
 Три от тези хлябове пред Ра в небето се поставят,
 два остават на земята при йерархиите божествени...
 Ето минавам през преградите небесни.
 Ра съзерцавам! Ра съзерцавам!
 О, Ра! Дари ми милостта си в този ден за мен великолепен,
 защото покорен на заповедите на Шу и на Изида,
 изпитвам чувства най-благочестиви
 и с порив с моя бог се съединявам.
 Ето, носят ми хляб и питие
 и други чисти дарове желани,
 в този ден за мен великолепен,
 неща полезни и добри за моите пътувания,
 които се сипят от окото божествено на Хор.
 Нека виното на Ра да бъде питието му!
 Ето, че той минава по небето...
 Небесните му пътища са подобни на пътищата на Тот... Наистина той ненавижда глад и жажда!
 Надгробни дарове му бяха отредени
 от владетеля на вечността...
 Той бе заченат през нощта,
 роден посред бял ден,
 всред тези богове от свитата на Ра,
 следовници на Ра и прадеди на боговете.
 Ето че той ви носи хлябове надгробни,
 намерил ги е в зеницата на божественото око на Хор
 и в клоните на Тхен, свещеното дърво...
 Ето го! Той пристига!
 Божествата Хенти-Аменти му носят дарове от Хор.
 Като равен на Хор той с тях се храни и ги пие.
 Той има и благоволението на Анубис, на възвишенията обитателят самотен!
 Ето твоята форма след смъртта
 остава тази, която имал си по време на живота ти върху земята!
 Сега е вечна младостта ти!
 Ето че твоят образ се разбулва.
 Ти можеш да съзерцаваш владетеля на хоризонта.
 Той ти поднася в часовете, определени за нощта,
 надгробното ти ядене...
 Наистина Хор отмъсти за тебе!
 Разтроши той челюстите на твоите врагове!
 Затвори той насилниците в местата свои укрепени.
 Сега ти придобиваш власт върху водите
 и върху жертвеника стъпваш,
 като в ръце държиш хлябове посветени
 и четири кани пълни с вода,
 защото Шу самият за тебе нареди:
 "Нека да има той питие и хляб!"
 Събуди се!
 Събуди се ти, който си заспал!
 Ето че носят дарове пред Тот,
 бога всесилен, който от Нил небесния излиза,
 докато Уп-Уаут излиза от Асерт,
 а йерархиите божествени поднасят ти благоухания...
 Наистина устата ти е чиста!
 Езикът ти е справедлив и достоверен!
 Ти ненавиждаш мръсните неща и си отърсен от всяка нечестивост,
 както и Сет чист става в Рехиу,
 когато вижда Тот в небето...
 О, вие духове божествени, спасяващи душата на покойния,
 с храната си й дайте сила,
 с питието си жаждата й утолете!
 Оставете я да седне там, където седнали сте вие!
 Да бъде силна тя от силата ви!
 Да може също като вас небето с лодката си да обхожда!
 Да бъде домът й всред полята на блажените!
 Да може да се радва на течащите води в полята на мира!
 Да може да яде тя даровете си заедно с боговете!
 Сега въведени са враговете ти
 в залата просторна на съда.
 Везната на правдата на световете за тебе наклони се.
 Да, свободен си! Свободен си като Озирис,
 на даровете на Аменти господар!
 Отиваш там, където ти се струва хубаво.
 Ти съзерцаваш бога велик по време на неговото дело сътворяващо...
 .................................
 Ето животът на ноздрите му върнат е...
 Над враговете си той тържествува.
 Да, наистина лъжата и неправдата презираш!
 Гнева на бога на света ти усмиряваш
 по време на нощта, когато воплите замлъкнат.
 Ето живота ти даряват боговете,
 живот спокоен и приятен
 между йерархиите божествени.
 Послушай! Тяхната уста изрича заповед,
 която дава ти по волята на Тот
 един живот спокоен и приятен.
 Над враговете си ти тържествуваш,
 докато над тебе
 богиня Нут, майка ти,
 разстила безкрая на пространствата небесни...
 Със силата магическа на великата създателка на съществата ти можеш бога велик да следваш.
 Избавен си от врагове и всяко зло...
 О, форма необятна,
 заобиколена с рояк творения от теб родени,
 ти, господарю на времето изтичащо, прародителю на Ра,
 открий ми пътищата!
 Да мина остави ме по орбитата на Озирис,
 Владетел на живота на земите две,
 вечният!

 179 ГЛАВА
 ЗА ДА СЕ ВЪРВИ ОТ ВЧЕРА КЪМ ДНЕС

 Вчера ме роди. Ето че днес
 аз сътворявам дните утрешни.
 Аз съм бог Сепс, излизащ от дървото си.
 Аз съм бог Нун, показващ своето могъщество.
 Аз съм владетелят на короната бяла Уререт
 и разпоредник на мистериите на бог Нехеб-Кау.
 Аз съм огненият зъл дух, който иска окото божествено.
 Вчера преминах вратата на смъртта
 и ето днес пристигам накрая на моето пътуване,
 защото могъщата богиня отваря ми вратата,
 тя пази входа от към пътя.
 Нападам моя враг и го пленявам.
 Той се предаде и няма никога да го изпусна...
 Ще го превърна в небитие
 пред съдниците в света отвъден, Озирис заобиколили,
 Той там е в цялото великолепие на словата си.
 Ето бог Хенти-Аменти!
 В деня на превръщанията
 на духовете огненочервени начело ме поставя,
 но аз съм също на мечовете господар
 и ще се защитя от всяко нападение.
 Наистина преминах безпрепятствено
 пътищата на отвъдното...
 Аз писар съм, който с перо в ръка
 записва всичко около мен, което става.
 Ето че носят на духовете огненочервени
 безчет неща хубави и приятни.
 Отстъпват ми ги те. Нападам моя враг.
 Пленявам го и няма никога да го изпусна.
 С него е свършено пред съдниците на отвъдното!
 Разкъсвам го посред полетата просторни
 на жертвеника на богиня Уаджит.
 Благодарение на богинята Сехмет аз имам власт над него.
 Аз съм владетел на превъплъщенията...
 защото нося в себе си дълбоко
 формите и същността на всички богове...

 180 ГЛАВА
 КАК ДА СЕ ОТВОРЯТ ЗА ПОСВЕТЕНИТЕ ДУХОВЕ ПЪТИЩАТА НА
 ОТВЪДНИЯ СВЯТ. КАК ДА ИМ СЕ ВЪРНЕ СВОБОДАТА НА
 ДВИЖЕНИЯТА, ТА ТЕ ДА МОГАТ С ГОЛЕМИ КРАЧКИ ДА ОБХОЖДАТ
 ОТВЪДНИЯ СВЯТ И ПОСЛЕ ДА ИЗЛИЗАТ ОТ НЕГО. КАК ДА ИМ СЕ
 ДАДЕ ВЪЗМОЖНОСТ ДА ИЗВЪРШАТ ВСИЧКИ ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЯ НА
 ЕДНА ЖИВА ДУША

 Ето към западния хоризонт се спуска Ра!
 Той с чертите на Озирис се явява
 в сиянието на духовете посветени
 и на всичките богове на Аменти,
 защото той единствен е, богът скрит на Дуат,
 свещената душа, която на Аменти съдбите направлява,
 доброто същество, с живот всевечен...
 Ето че носят ти даровете от Дуат,
 с тях ще можеш пътуването свое да завършиш...
 Ти, син на Ра, от Тум ти произлизаш.
 Обитателите на Дуат те славят
 о, ти владетелю на Аукерт, върховен властник на короната,
 бог велик с престол незнаен,
 владетел, който знае словата да претегля,
 върховен господар на съдниците в света подземен!
 Обитателите на Дуат те славят и ти се радват.
 Божествените духове трогват се до болка, щом те забележат
 и хващат си косите.
 Те поздравяват те с прослава
 и с възгласи подобни на ридания.
 Те са радостни, защото знаят,
 в твоята душа живее и се прославя безжизненото твое тяло.
 Наистина, възвишена е на Ра душата, която в Аменти живее.
 Душите на мъртвите с възгласи на радост я прославят...
 Здравей, Озирис!
 На твоя храм съм аз служител
 и в божествения дом живея, където заповедите си даваш.
 Да можех аз да съм приет между избраниците на Дуат,
 подобен на светлина голяма,
 която храни Дуат със същината на съществото си!
 Аз като син на Ра го преминавам
 и с чертите на Тум се появявам.
 Наистина Дуат ми е място за почивка...
 По своя воля мрака, който там царува, управлявам...
 Там влизам и излизам безпрепятствено.
 Ето ти ръце протягаш, бог Татунен, когато ме посрещаш
 и когато изправят тялото ми легнало,
 обитателите на Дуат покой намират за духа си.
 О, вие духове божествени, ръцете си протегнете, за да ме държите.
 Пътя, по който да вървя, ми посочете!
 О вие, духове блажени, прославяйте ме,
 защото наистина, когато ме прославят,
 Ра и Озирис се радват.
 Ето пред вас аз даровете слагам.
 На Ра е волята такава.
 Аз съм избраник негов и наследникът му на земята...
 Сега пътуването ми към своя край е.
 Преминах пътищата на отвъдното,
 проникнах в областите най-отдалечени на Дуат,
 преодолях влизането ми в красивата Аменти,
 поднесох своя жезъл на звездния дух Сириус
 и диадемата Неммес на божеството,
 чието име трябва да остане скрито...
 Към мене погледнете, о вие, посветени духове,
 вие предвождате на мъртвите душите
 по пътищата, набраздили страната на Дуат!
 Дух посветен да мога аз да стана,
 да съм издигнат за разпоредник на мистериите!
 На духовете лоши от властта спасете ме,
 които своите жертви на стълб завързват!
 Не ме предавайте в ръцете на злите духове,
 защото съм наследник на Озирис!
 Погледнете диадемата Неммес, която главата ми е украсила.
 Избран от боговете, плът от плътта ви станах!
 На татко ми Озирис се равнявам,
 почитан от областите четири на пространството.
 Към мене погледнете!
 Като ме гледате, бъдете радостни!
 Да мога аз да съм въздигнат, както богът,
 който цикъла на своите превъплъщения преминава!
 За моята душа божествена открийте пътищата на небето,
 да мога в красивата Аменти да живея!
 Издърпайте резетата на портите небесни,
 защото аз местата на боговете определям
 и нося дарове за душите на мъртвите, а също и за боговете...
 Наистина аз бог Механути-Ра съм!
 Аз тайнствената птица-мистерия Бен съм, обитател на Дуат.
 Сега аз влизам там; когато пък оттам излизам,
 в небето тайнствената птица се явява...
 След Ра като вървя, пресичам нощното небе,
 в полетата на Ра намирам даровете си небесни
 и земните си дарове.
 Намирам ги в полята на блажените.
 Претеглям думите на силата, както прави самият Тот.
 Напредвам с чертите на славното ми тяло
 със свойства тайнствени...
 Широки са крачките ми.
 Превъплъщенията ми са като превъплъщенията на бога двоен
 Хор-сет...
 Ето божествените духове, на Ра предшественици,
 в лодката небесна ме отвеждат,
 защото съм подобен на душата тайнствена,
 която вечно в Аменти живее...

 181 ГЛАВА
 ЗА ДА ПРОНИКНЕШ ПРЕД ОЗИРИС И НЕГОВИТЕ ЙЕРАРХИИ
 
 Здравей, о повелител на Аменти,
 (ти) същество добро, владетел на свещената земя,
 ти, който, както Ра, си увенчан!
 Ето аз идвам да те съзерцавам
 и да се радвам, като виждам хубостта ти...
 защото кръгът на Ра твой кръг е,
 лъчите му на светлина са твоите лъчи,
 диадемата му Уререт е твоята диадема,
 безкрайността му е твоята безкрайност,
 издигането му в зори е твоето издигане.
 Хубостите му са твоите хубости,
 величието му страшно е твоето величие,
 благоуханията, които той изпуска, са твоите благоухания,
 палатът му в небето е твоят палат в небето,
 домът му е твой дом.
 Престолът му е твой престол.
 Наследството му е твоето наследство,
 украшенията му са твоите украшения,
 заповедите му са твоите заповеди.
 Неговата Аменти е твоята Аменти,
 владенията му са твоите владения,
 силата му магическа е твоята сила магическа,
 божествените му свойства са твоите божествени свойства,
 неговите амулети са твоите амулети.
 Щом той безсмъртен е, ти също си безсмъртен!
 Щом той непобедим е, ти също си непобедим!
 Щом той неуязвим е, ти също си неуязвим!
 На тебе слава, о Озирис, син на Нут,
 владетел на рогата на луната,
 увенчан с лъчезарната диадема Атеф!
 Ето ти получаваш,
 ти, повелителю върховен на съдниците в света отвъден,
 короната царствена Уререт!
 Навсякъде Тум сее ужаса на твоето име:
 в сърцето на мъжете, в сърцето на жените,
 на боговете, на духовете посветени и мъртвите.
 Ето че слагам в ръцете ти
 короната царствена на Хелиопол.
 Наистина неизброими в Джеду са твоите превъплъщения!
 Вдъхнал страх огромен в двата свята,
 ти даваш доказателство в Ре-Стау,
 за теб с добро си спомнят господарите на храма велик.
 Ето ти се издигаш в Абидос
 и пред йерархиите небесни тържествуваш.
 Властта ти войнствена наистина е страшна!
 Пред тебе цялата земя трепери!

 182 ГЛАВА
 ЗА ДА СТАНЕ ОЗИРИС ТРАЕН, ДОКАТО ТОТ ПРОГОНВА ВРАГОВЕТЕ

 Аз Тот съм господар на двата лунни рога.
 Писмото ми е съвършено и чисти са ръцете ми.
 Аз мразя злото и от беззаконието се отвращавам.
 Установявам писмено аз правдата божествена.
 Наистина перото съм, с което пише богът на вселената.
 Аз съм господар на справедливостта и честността,
 владетелят на истината и на правдата.
 Лъжата разрушавам и истината казвам пред боговете.
 Словата ми могъщи са и в двата свята.
 Аз победителя несправедлив повалям
 и слабия, жестоко подигран, изправям.
 Разпръсквам тъмнините и бурите прогонвам.
 Изпращам към Озирис - доброто същество,
 свежия и приятен въздух на ветровете северни
 в мига, когато този бог напуска
 утробата на майка си, богинята, която живот ми даде.
 Ето залязва Ра на хоризонта,
 подобен на Озирис,
 и ето че залязва Озирис на хоризонта,
 на Ра подобен.
 Аз пуснах да проникне Ра
 до сърцевината на свещените мистерии,
 където божествените духове възвръщат към живот бога със сърце замряло,
 душата тайнствена на Аменти.
 Дочувате ли възгласи на радост
 пред бога със сърце замряло, синът на Нут, доброто същество!
 Наистина аз Тот могъщият съм,
 Любимецът на Ра!
 Всичко, каквото Ра намисли
 благодарение на мене, увенчава се с успех.
 Аз като Тот съм маг велик,
 в лодката на милионите години съм седнал като него, владетелят съм на закона писан
 и на земите две съм пречистителят.
 Магическото ми величие закриля Нут, която го създаде. Убивам враговете и руша препятствията.
 Аз изпълнявам волята на Ра в светилището му.
 Аз Тот съм, който над враговете на Озирис тържествува,
 и като знае бедствията, които го очакват,
 подрежда световете утрешни...
 В качеството си на Тот небето, земята и Дуат аз управлявам.
 Дарявам там с живот душите на бъдещите поколения.
 Със силата на моята реч магическа
 довеждам въздуха до тези,
 които изпитанията на мистериите преминават.
 Наистина аз победих противниците на Озирис!
 Ето към тебе идвам аз, владетел на пресвятата земя, Озирис, мъжко същество могъщо на Аменти!
 Виж! Непоклатим за вечността е тронът ти!
 Със закрилата магическа на моите ръце
 на органите ти дарявам траене безкрайно,
 пазещо твоето и на нетленния ти двойник съществуване,
 до теб на стража съм през дните на живота ми...
 О, господарю на Дуат, о, владетелю на Аменти!
 Ти, който владееш побеждавайки небето,
 ти, който на главата си Атеф короната поставяш;
 ти, който хванал си камшика и жезъла на повелението,
 виж как към теб се устремяват духовете!
 О, същество добро, безкрайно, вечно,
 ти позволяваш на всички същества човешки
 да се родят повторно за живота,
 да станат млади те отново и да се превъплътят в миг благоприятен.
 Ето прав пред тебе твоят син Хор!
 Той свойствата на Тум ти връща.
 Лицето ти, о, Ун-Нефер, е съвършено с красотата си...
 Стани, стани, о мъжко същество на Аменти!
 Непоклатимо си в утробата на Нут, божествената твоя майка,
 защото беше тя съединена с тебе
 и в тебе тя излезе от своето небесно тяло,
 тъй както с миналото, "Иб" сърцето ти
 мери траенето на живота си чрез траенето на сърцето "Хати".
 Ноздрите ти са пълни със сила, здраве и живот.
 На Ра подобно ти младостта си подновяваш всеки ден.
 Велика е победата ти, о Озирис!
 Виж! Идвам аз към теб! Аз Тот съм!
 Аз Хор усмирих и буйността успокоих на двамата воюващи. Аз духовете огненочервени и злите духове на бунта укротих,
 подложих ги на тежки изпитания...
 Аз Тот съм, който в Летопол
 води към край добър мистериите на нощта.
 Аз Тот, явявам се в град Буто всеки ден.
 Носител на обилни дарове за боговете посветени
 пристигам тук, за да ти върна рамото на Озирис,
 което балсамирах и напоих с благоухания
 да бъде то за обонянието на Ун-Нефер приятно.
 Аз Тот съм, който идва всеки ден в град Хер-Аха.
 Ето завързвам лодката си,
 прекарах я от изтока към запада.
 Наистина по блясък надвишавам всички богове,
 защото името ми е: "Възвишеният".
 Отворил съм аз пътищата към доброто в името си Уп-Уаут.
 Слава на Озирис, Ун-Нефер, безкрайният, всевечният!

 183 ГЛАВА
 ХИМН КЪМ ОЗИРИС

 Към тебе идвам аз, Озирис син на Нут, владетелю на вечността,
 аз, един от боговете-спътници на Тот,
 зарадвах се на онова, което той за тебе е направил.
 Аз нося въздух свеж и приятен за дробовете ти,
 живот и сила за лицето ти красиво
 и вятъра на севера за твоите ноздри.
 О, владетелю на свещената земя на мъртвите!
 Той, Шу, призова да озари със светлина твоето тяло.
 Лъчите му твоя път осветиха.
 Със словото могъщо на устата си
 срази той злото в крайниците ти стаено,
 двамата Хор укроти, воюващите двама братя,
 прогони бурите и наводненията.
 Чрез него Сет и Хор тъй както и земите две
 се мъчат приятни да ти бъдат с покоя, който между тях цари.
 Сполучи той да укроти гнева, разпален в сърцата им,
 и помири ги...
 Синът ти, Хор, тържествува пред съда на боговете. Господството на света му бе дарено
 и още на Кеб престолът ще му бъде даден,
 тъй както Тум реда оповести,
 записан в свитъците
 и издълбан върху желязна плочка,
 според заповедите на баща ти, Птах-Танен,
 седящ на своя царски трон...
 Той своя брат повика, за да изправи Шу,
 за да издигне той водите до върха на планините,
 за да покълнат треви по хълмовете
 и жито в долините,
 да не престават земята и водата плодовете да множат... Ето небесните и земни богове
 сина ти Хор към залата те придружават,
 където той за техен господар и повелител е провъзгласен...
 Сърцето ти се радва, о, владетелю на боговете,
 то се радва безкрайно много,
 защото Египет и Червената земя благата на мира познават
 и те под твоята закрила отдават се на работа:
 светилища и градове са изградени в места благоприятни, владенията на градовете и на останалите селища на имената техни отговарят.
 Сега за тебе жертви ще принесем заради името ти,
 което е свещено, вечно...
 Не чуваш ли как те възхваляват,
 как името ти обожават?
 Виждаш ли как към твоя Ка правят изливания на вино
 и как от всички страни към тебе се спускат с дарове надгробни,
 определени за духовете посветени, които тебе придружават? Ето с вода свещена даровете ръсят,
 наредени до душите на мъртвите...
 Всичко това, което Ра е наредил за тебе
 в началото на времената, е вече свършено.
 Ето защо сега ще бъдеш увенчан, о, син на Нут,
 тъй както господарят на вселената бе увенчан...
 Наистина живееш ти, непоклатим, непобедим.
 Ти ставаш млад отново. Ти искрен си и справедлив.
 Ра, баща ти небесен, закрепва твоите органи
 и йерархиите божествени с възгласи на радост те посрещат...
 Без нито крачка да се отдели, Изида до теб остава.
 Не могат враговете ти над тебе да тържествуват.
 Всички страни и всички хора прославят красотата ти,
 както прославят Ра, когато призори той става...
 Високо от мястото, където се издигаш, ти осветяваш световете.
 Сърцата на хората прелели от радост пред хубостта ти,
 забързват стъпките си.
 Царствената власт на Кеб е отредена,
 баща ти е изваял хубостта ти,
 а пък богинята, която на света те даде и твоите органи оформи,
 е Нут, майката на боговете.
 Наистина ти беше първият от боговете пет,
 хванал в ръце камшика и жезъла на управлението,
 с бяла корона Атеф върху главата.
 Ето че ти за господар на хората и на боговете си въздигнат,
 защото ти наистина беше увенчан за повелител на земите две
 и носеше на челото си на Ра владетелските знаци
 по времето, когато още беше ти в утробата на Нут, твоята майка.
 Сега, когато ти се появяваш,
 дълбоко се покланят боговете.
 Те отстъпват и поемат път обратен,
 обхванати от ужас, който идва от Ра,
 а силата неудържима на твоето величие изпълва го със страх...
 Наистина животът те съпътствува, даренията следват те.
 Ти всеки ден ги виждаш пред своето божествено лице...
 О, бог, ти дай ми
 да бъда измежду тези, които след твоето величество вървят,
 тъй също както правех на земята...
 Да може моята душа да бъде призована,
 за да те намери
 до господарите на истината и на правдата!
 Ето аз идвам към мястото на боговете,
 към тази област съществувала от време незапомнено.
 Душата ми, духът ми посветени и моят двойник занапред
 ще населят страната,
 където богът на истината-правда е владетел.
 Той се грижи за прехраната на боговете.
 Тази земя наистина е тъй привлекателна за другите земи;
 за южните по протежение на речното течение
 и северните, ощастливени от ветрове благоприятни,
 в нея идват всекидневно да пируват,
 съгласно заповедите на бога,
 господаря на този край и повелител на мира...
 Не е ли казал този бог:
 "Нека най-после радост да цари в сърцата на хората,
 които се съобразяват с истината и с правдата
 на бога на тези местности?"
 Защото дава той живот предълъг на онези, които така постъпват.
 Обсипва ги с чест той на земята,
 а после им подготвя красиво погребение,
 като ги слива с пръстта на свещената земя...
 О, бог, ти виж!
 Към тебе идвам.
 Ръцете ми издигат се за молитва
 и ти поднасят истината и правдата...
 В сърцето ми не ще откриеш нито лъжа, нито измама,
 защото зная, че живееш ти и съществуваш
 от истината и от правдата...
 О, бог, знай!
 Не съм извършил грехове на този свят,
 не съм на никого направил лошо,
 не съм си присвоявал ничии блага.
 Аз Тот съм, изкусен писар на йероглифи, с ръце чисти,
 господар на истината и на правдата,
 владетел на чистотата, на злото разрушител,
 писар на истината, презиращ прегрешението...
 О, бог, към мене поглед обърни!
 Аз съм перото на владетеля на вселената,
 на господаря на законите, който дарява словото на мъдростта,
 който руши лъжата и измамата
 и словото му е в страните две всесилно.
 Аз Тот съм, господар на истината и на правдата,
 който с победа увенчава подгонения без защита
 и който отмъщава на подтисника за угнетения.
 Аз нося на доброто същество духа на северния вятър.
 Полъхът живителен, роден от Нут - небесната ми майка,
 накарах да проникне в домовете тайнствени,
 та той да може сърцето да събуди
 на "бога със сърце замряло",
 богът на добротата, син на Нут,
 Хор непобедимия...

 184, 185 ГЛАВА
 (варианти на предходната глава)

 186, 187 ГЛАВА
 (Много къси, достигнали до нас повредени)

 188 ГЛАВА
 ЗА ДА ИЗГРАДИШ ЖИЛИЩЕ В ОТВЪДНИЯ СВЯТ И ДА ПРОНИКНЕШ ТАМ С ЧЕРТИ НА ЧОВЕШКО СЪЩЕСТВО

 Да бъде мир над тебе!
 Ето че ти си станал дух посветен,
 в лоното на божественото око проникваш в мир.
 Душата ти е посветена
 и сянката ти гледа внимателно, безмълвно...
 Тя нека да ме гледа
 в мига, когато трябва през съденето да премина
 навсякъде, където ще съм съден
 във всичките ми форми, за всичките ми дарби на духа,
 и всичките божествени черти, присъщи на душата ми!
 Нека душата ми ме осветява в лоното на Ра!
 Нека тя в храма ме направи свят
 всеки път, когато приближава, от сянката съпроводена,
 към мястото, където ще бъда съден
 и да ме съзерцава!
 Да може душата ми да остане права или да сяда
 или да влиза в моето тяло, станало божество звездно,
 покорна на заповедите на Озирис...
 Тя там е в движение ден и нощ
 и ритмите на празниците следва...

 189 ГЛАВА
 (Вариант на 52 глава)

 190 ГЛАВА
 Тази книга се отнася за усъвършенствуването на посветения дух в лоното на Ра, дарява го с власт пред Тум, със съвършенство пред Озирис, прави го могъщ пред владетеля на Аменти и достоен за почит пред йерархиите на боговете.
 Да се изрича тази книга в първия ден на месеца, през празника на шестия ден и по време на обрядите на Уак и на бог Тот, по време на празника на Озирис, по време на празниците на Сокари и през нощта Хакер. Тази книга открива тайните на тайнствените домове на Дуат. Тя служи за водач при посвещаването в мистериите на отвъдния свят. Тя ще ти позволи да прекосиш планините и да проникнеш в тайнствените долини, докъдето води напълно непознат път. Тя стои на стража до посветения дух, разширява неговите крачки, когато той върви. Премахва неговата глухота и му позволява да влезе в общуване с боговете. Изричайки тази книга, не допускай да те види никое човешко същество, освен тези, които са ти скъпи и жреца Хери-Хеб. Твоите прислужници да не и