Автор Тема: Египетски Богове  (Прочетена 20146 пъти)

Неактивен steisi

  • Newbie
  • Jr. Member
  • *
  • Публикации: 91
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Египетски Богове
« -: 6 Декември 2011 01:40:49, Вторник »
Египетска Митология:

 Акер е древноегипетски бог, пазач на залеза и изгрева. Изобразяван е като два лъва, обърнати с гръб един към друг, поддържащи помежду си слънчевия диск, уравновесен между източния и западния хоризонт. Хтоничен земен бог на преминаването. Известен от периода на Старото царство (от около 2700 пр.н.е. нататък). Контролира пространството между източния и западния хоризонт на подземния свят и пази портата, през която царят слиза в долното царство. Акер осигурява също така безпрепятствено преминаване на лодката на бога на слънцето през подземния свят нощем. Може да бъде видян като гнездо, в което е закрепена мачтата на платнохода. Смята се, че закриля срещу ухапване от змии. Представят го като двойка гледащи в противоположна посока човешки или лъвски глави.

 *********************************************************************************
 Амон е древноегипетски бог, който е покровител на град Тива. От 17 век пр.н.е., когато е времето на Новото царство, той се отъждествява с бог Ра (Амон Ра) и става върховен египетски бог, закрилник на фараона, заедно с властта и управлението му. Първоначално Амон бил бог на въздуха и вятъра. По-късно бил почитан като бог на плодородието и създател на целия свят. Името на бог Амон означава „скрит“. Той е представян като човек с глава на овен със спираловидни рога — символ на плодовитостта — или като човек с шапка от пера.

 *********************************************************************************
 Амон Ра е събирателно божество и е станало върховен бог през 18 династия. Първоначално Амон (невидим, тайнствен, безграничен) е Тиванския върховен бог творец. Тива е столица на Горен Египет. Атум (създал сам себе си) Ра (живот, слънце) е върховният бог на Долен Египет със столици Мемфис и Иуну (Хелиопол). След като се възкачва Тиванската 18 династия( 1584-1342 г.пр.н.е.), тя слива двете божества и се получава Амон Ра. Така че при сливането на двете божества се получава-тайнствен, безграничен,невидим създател на живота. Интересно е, че египтяните наричат Амен-ти (Истинския дом) - задгробния живот. Амон Ра често е изобразяван държащ символа анх -кръст с кръг на върха, който означава безсмъртие.

 *********************************************************************************
 Амунет
 В египетската митология Амунет (наричана още Амонет, Амаунет, Аментет, Аментит, Иментет, Именит и Амент) е приемана за женския еквивалент на Амон. Според древноегипетския мит за сътворението на света от Хермополис, Амунет и Амон са божества на въздуха, на невидимостта („тези, които са скрити“) и са сред осемте божества, съставляващи т. нар. Огдоада.

 Както и другите три женски божества в Огдоадата, Амунет е изобразявана като кобра, или като жена с глава на змия.

 *********************************************************************************
 Анубис (Инпу) — бог, съпровождащ душите през тъмнината в древноегипетската митология. След смъртта води душата в небесния Дуат. Роден е от случайното съчетаване на Озирис с Нефтида – съпругата на Сет. Звездата Инпу е също така Звезда на Изида — Сириус - пътеводна звезда. Земното изображение на Сириус е град Кхем (на гръцки - Летопол). Това е град, разположен право на север от пирамидата на Хуфу,тоест хеопсовата пирамида. Анубис е бил изобразяван като чакал или човек с глава на чакал. Помогнал е на Изида да събере частите от тялото на Озирис, след като Сет ги разпръснал из цял Египет.

 *********************************************************************************

 Анук (или още Анукет, а също и Анукис) е богиня на Първия праг на реката Нил в древноегипетската митология. Тя е дъщеря на Хнум и Сатис. Нейното име се свързва с разливането на Нил, което осигурява развитието на селското стопанство. Поради тази причина Анук е наричана още носителка на живот, богиня на плодородието и храна за полето и често изобразявана като газела, антилопа или стрела (символ на скоростта на реката).

 *********************************************************************************

 Апедемак е бог на войната, плодородието и покровител на царската власт в митологията на древна Нубия (Куш), почитан главно в епохата на царството Мерое.
 Апедемак (петият отляво). На колоната най-вляво отново е изобразен Апедемак като змия с лъвска глава. Изображение от стена на храм в Нага (Naqa).

 Главното му светилище и център за поклонение е в Мусаварат-ес-Суфра, северно от шестия нилски водопад. Другите му главни светилища се намират в Нага и Мерое. Негови свещени животни са говедо и африкански слон. Изобразяван е с глава на лъв и човешко тяло, в ръката си държи скиптър със седнал на върха му лъв. В храма в Мусаварат-ес-Суфра е изобразен с лък в ръката, водещ вързан пленник. Предполага се, че там са се провеждали тържества, символично утвърждаващи силата на царя и способността му да управлява. В храма в Нага Апедемак е изобразен с лъвска глава, като змия с глава на лъв, както и триглав и многорък. Измествайки Озирис, тук той е представен като съпруг на Изида.

 *********************************************************************************
 Апис е древноегипетски бог, символ на плодородието. Изобразява се като бик със слънчев диск. В някои периоди бил почитан като бог, въплътил душата на Озирис. Апис е божеството на древния град Мемфис, което се превъплъщава в бял бик на черни петна, отглеждан в храма. След смъртта си, животното бивало балсамирано и погребано с тържествена церемония в погребална галерия.

 *********************************************************************************

Неактивен steisi

  • Newbie
  • Jr. Member
  • *
  • Публикации: 91
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Египетски Богове
« Отговор #1 -: 6 Декември 2011 01:45:16, Вторник »
Апо́фис (Апеп) е египетска митологична фигура - чудовище, представяно с образа на змей. В противоположност на бог Ра той олицетворява смъртта и хаоса.

 Според мита, всяка сутрин, когато слънцето изгрява, Апофис е победен от Ра. Освен това, настъпването на слънчевото затъмнение се обяснява като битка между Ра и Апофис, при която Ра винаги печели.

 *********************************************************************************
 Атон ("слънчев диск", "тялото на Ра") е древноегипетски бог, свързван с първия монотеистичен култ в човешката история. Особено е бил почитан от фараона - реформатор Ехнатон и съпругата му Нефертити, които го провъзгласяват за върховно божество, въпреки несъгласието на другите жреци по време на египетската 18 династия. Смята се, че това е прототипът на трите основни монотеистични религии: юдаизъм, християнство и ислям. Богът Атон се е изобразявал като слънчев диск с лъчи. След смъртта на Ехнатон прекомерното почитание на бог Атон се отменя, а той е смятан за фараон-еретик.

 Атон е бог на слънцето, чиито лъчи завършвали с разтворени длани.

 *********************************************************************************
 Атум е египетско божество. Най-вече в Хелиополис бил почитан като родоначалник на всичко живо и божествено и творец на света.

 Атум се представя най-често с долно и горноегипетската корона "пшент". Освен това се представя като змия, овен или лъв.

 *********************************************************************************
 Баст (наречена по-късно Бастет) е богиня на радостта, празниците, танците, музиката, плодородието, покровителка на бременните жени в египетската митология. Също е въплъщавала животворната и лекуваща сила на слънцето, за разлика от Сехмет - символ на изпепеляващата му сила. Вярвало се, че лекува болните и помага на реколтата да узрее. Изобразявана е като жена с глава на котка или лъвица, с кошница в ръце. Понякога е изобразявана просто като котка. Дъщеря на бога на слънцето Ра. Покровителка е на Бубастис – града, където е почитана. През гръко-римския период в Древен Египет е бил разпространен култ, в чийто център е стояла Бастет: жертването на мумифицирани котки. Жреците на богинята Бастет събирали котки и ги предлагали на населението за жертвоприношения. Когато някой вярващ си изберял котка, обичайно след това тя била умъртвявана от жреца, чрез извиване на врата ѝ. Само много големите котки били умъртвявани с удар. Мъртвата котка била подлагана след това на традиционния процес на мумифициране, прилаган и за хората. Според това колко бил заплатил купувачът, получавал след това мумия на голяма или по-малка котка и полагал тази мумия в специално изготвена за приношение на котки погребална камера.

 Ако поклонник искал да принесе на богинята Бастет специална жертва, купувал котки на едро. Рентгенови снимки на стотици котешки мумии, намерени в Долината на царете показват обаче, че в около една четвърт от случаите котешките мумии са или съвсем празни или съдържат само отделни костици от котка. Дали жреците са мамели съзнателно или става въпрос за недостиг на котки, днес не се знае.

 Същевременно котките (става въпрос за котките от породата Египетска мау, познати днес далеч извън пределите на Египет) са били защитавани от закона – ако човек убиел котка, дори и неволно, го чакало смъртно наказание. Херодот споменава, че хората често носели от други краища на Египет умрели котки в Бубастис, за да бъдат мумифицирани и погребани там. Бастет е смятана за една от жените на бог Птах. Храм: Бубастис Животно: Котка

 *********************************************************************************
 Геб е едно от деветте главни божества в египетската митология.

 Геб е бог-земя, член на хелиополската Енеада. Неговата съпруга е Нут. Според първоначалните предания именно от него и Нут било заченато слънцето Ра. Но в хелиополската космогония той е син на Шу и Тефнут и е баща на Озирис, Изида, Сет и Нефтида. Според „Текстове от Пирамидите“ той действително е царувал — като наследник на Ра. Впоследствие му е отреден култ в образа на човек, понякога с гъска върху главата, тъй като йероглифът, който го символизирал, представлявал това животно. В Бата, близо до Хелиополис, имало негово светилище. Най-често е изобразяван като полегнал на земята и подпрян на левите си хълбок и лакът, докато десните са леко приповдигнати. Погледът му е почти винаги насочен надолу.

 Според египтяните неговото тяло е представлявало земята, от неговия гръб е избуявала растителността, а от ребрата му растял ечемикът. Често е изобразяван заедно с приведената над него богиня Нут. Понякога е представян в състояние на ерекция, символ на неговата мощ.

 Геб и Нут, за разлика от останалите богове, са изобразявани голи. Предполага се, че това е свързано с вярването, че те са любовници.

 Друг, макар и по-рядък начин на изобразяването му, е под формата на гъска (космическа гъска, великата крякаща птица).

 Геб е свързван със зеления и черния цвят.

 Той е затварял душите на злите мъже и жени и не им е позволявал да се възнесат в небесата.

 *********************************************************************************

 Енеада (на гръцки: Ἐννεάς, Енеас, в превод деветка) се нарича група от девет изначални божества в древноегипетската митология, която възниква в град Хелиопол. Смята се за най-древната теогонична и космогонична система в Древен Египет.

 Според митовете самосъздалият се от хаоса бог Атум, изплювайки собственото си семе, създава бог Шу и богиня Тефнут — първата божествена двойка. Те раждат бог Геб и богиня Нут, от които произлизат последните две двойки от хелиополската Енеада — божествата Озирис и Изида и Сет и Нефтида. Божествата Шу (въздуха, пространството между небето и земята), Тефнут (влагата), Геб (земята) и Нут (небето) са песонифицирани изначални стихии. Въпреки че са споменавани в древноегипеските религиозни текстове, на тях не са издигани храмове. Изключение прави единствено Хелиопол, където те имат конкретни култови места за почитание.

 Тези девет божества са считани от древните египтяни за първите египетски владетели; след тях властта е поета от Хор. Според изследователите оформянето на енеадата е дело на теологичното творчество на хелиополските жреци. Известна е от дълбока древност (засвидетелствана е в Текстовете от пирамидите), като в началото божествата в нея не са единна общност. По-късно, по образец на хелиополската енеада, се създават енеади божества и в други древноегипетски градове.

 *********************************************************************************

 Изида (3s.t , позната е още като Изис) — древноегипетска богиня на магията и на живота, на семейството, символ на матримониалната хармония и брачната вярност на съпругата към мъжа, дори и след смъртта му. Възкресявала мъртвите. Изида е сестра и жена на бог Озирис, и майка на Хор.

 Представя се като жена с йероглифа за трон на главата. По късно приема отличителните белези на Хатхор - рога на крава и слънчев диск на главата, държаща в ръка свитък папирус. Често е изобразявана като майка, кърмеща своя син Хор. Тъй като отглежда сина си далеч от чичо му Сет - в блатата на Делтата, тя постоянно бди над него от типичните опасности за тръстиковите блата. Египетските жени търсят помощта на богинята когато техните деца са пострадали от ухапвания от скорпиони и змии - като отъждествятат раненото дете с Хор се надяват да получат помощта на състрадателната майка Изида. Може да бъде видяна и в изображенията по ковчези и саркофази : като жена с трон на главата и криле, с които закриля мъртвия.

 Според един от митовете, Изида успяла да открие тайното име на бог Ра, добивайки по този начин безгранична власт над него и над света.

 Нейна поклонничка е била царица Клеопатра.

 *********************************************************************************

Неактивен steisi

  • Newbie
  • Jr. Member
  • *
  • Публикации: 91
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Египетски Богове
« Отговор #2 -: 6 Декември 2011 01:51:20, Вторник »
Иментет (Аментет) е богиня на Отвъдното от египетската митология, за която се знае много малко. Тя е богиня на Запада, откъдето произлиза и името ѝ — „Западната“. Неин атрибут е кацнала върху йероглиф на главата ѝ птица. Тя живее на дърво в края на пустинята, където посреща и въвежда мъртвите в Отвъдното. Иментет е очарователната страна на смъртта, затова е изобразявана красива и усмихната. Хатхор бързо я асимилира и заема нейната роля.

 *********************************************************************************

 Ихи е древноегипетски бог на музиката и музикантите. Син е на богинята на небето, любовта, женствеността и красотата Хатхор. Изобразяван обикновено със систра в ръка. По отношение на баща му има няколко версии: Хор Бехдетски, Ра, Гор.
 Ихи (Jḥ j) с йероглифи
 M17    V28    M17    M17
 {{{trans}}}

 Много негови изображения могат да видят на 60 км от Луксор - в древния град Дендера (известен като Тентирис в Древна Гърция), Горен Египет. Там има сцена с неговото раждане и до него изображение на богиня Хатхор.

 Според една от версиите, Хор се явява брат на Ихи. И раждането на младия бог се отъждествявало с обединението на Горен и Долен Египет.

 *********************************************************************************
 Маат е древноегипетска богиня на правосъдието, представяна като жена с перо на главата. За разлика от другите богове и богини, Маат е по-скоро концепция, а не действащо божество. Маат е и превъплъщение на бог Амон. Жена на бог Тот, с когото са имали осем деца, най-известното от тях бил бог Амон.

 Древен съд на Маат
 При муфифицирането сърцето умишлено било оставяно в тялото на мумията, защото се смятало, че след смъртта мъртвеца се изправял на съд. Този съд представлявал везни, на които от едната страна стояло перото на истината, което принадлежало на богинята на правосъдието Маат. От другата страна на везните се поставяло сърцето на покойника и ако везните се изравнят значи човекът е живял добре и душата му бива допускана в подземното царство. Ако пък сърцето се окаже по-тежко от перото на истината значи, че на него тежат много грехове и то бива изяждано от сърцеяда Аммут и така душата никога не намира покой.

 *********************************************************************************

 Мандулис е бог от египетската митология с нубийски произход. Малката му капела може да се види на острова на богинята Изида във Филе.

 Божеството се представя като лъв и култа към него е главно от птолемейската епоха. Мандулис е божество, което приема няколко различни форми и много често е представян под формата на птица с човешка глава, лъв или дори дете, седнало върху лотос: символ е на слънчевата младост. Основният му храм е издигнат в Калабча. Култът към него продължава до около шести-седми век.

 *********************************************************************************
 Мин египетско божество божество във форма на мъж. Бил е почитан от мъжете като бог на плодовитостта, а по-късно като дъждовен бог, който помагал за развитието на реколтата.

 Храм: Коптос
 Животно: бик
 Растение: маруля

 *********************************************************************************
 Мут е богиня майка и съпруга на Амон. Тя е царица на боговете и майка на всички живи същества. Почитана е наред с Амон и сина им Хонсу, особено по време на големия празник на Опет, където се извършвали приношения пред свещената им ладия. Често е изобразявана като бял лешояд, както и с короните на Египет върху главата си.

 Храм: Карнак
 Животно: лъвица

 *********************************************************************************

Неактивен steisi

  • Newbie
  • Jr. Member
  • *
  • Публикации: 91
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Египетски Богове
« Отговор #3 -: 6 Декември 2011 01:57:18, Вторник »
Нейт в древноегипетската митология е богиня на лова, войната и тъкането. По-късно била почитана като закрилница на мъртвите и техен водач в подземния свят. Тя била също и пазителка на Червената корона на Долен Египет. Майка на слънцето.

 Храм: Саис
 Символ: щит и стрели

 *********************************************************************************
 Непри е древноегипетско божество на зърнените култури. Син на Рененутет, той понякога е отъждествяван с Хор. Първият ден от жътвата древните египтяни почитали като негов рожден ден.

 *********************************************************************************

 Нефертем въплъщава красотата и съвършенството. Бог на мазилата и благоуханията, син на Пта и Сехмет.

 Цвете: свещеният син лотос

 *********************************************************************************

 Нефертум в египетската митология е бог, син на Птах и Сехмет, олицетворение на лотоса. Лотосът е свещено цвете за древните египтяни и символизира красота, чистота, слънце, светлина, раждане, разцъфтяване. Получава името Имхотеп. Той вероятно е видна историческа фигура - жрец, лекар или архитект на първата пирамида. Центърът на неговия култ е Мемфис. Изобразяван е като юноша с украса на главата във вид на лотосов цвят. Наричан е „лотос от носа на Ра“. Всяка сутрин бог Нефертум става от лотоса и всяка вечер се спуска в свещеното езеро.

 *********************************************************************************
 Нефтида е древноегипетска богиня на отвъдното и на ражданията. Била омъжена за своя брат Сет — бог на хаоса.

 В египетското изкуство косата ѝ наподобява платно за покриване на трупове. Нефтида е изобразявана с кошница или къща на главата, а понякога е изобразявана като птица.
 Нефтида е пазителка на един от четирите канопи, които съдържат вътрешностите на покойника: тя е пазителка на съда с глава на маймуна, който съхранява дробовете. Нефтида е майка на Анубис-бог-балсаматор и на мъртвите. За майка на Анубис се е смятала и Хесат или небесната крава, даряваща хората със свещена течност, наречена „бирата на Хазет“ (Хасет). Нефтида криела новородения Анубис от съпруга си Сет в блатата при делтата на Нил. Богинята-майка Изида намерила младия бог и го възпитала.

 *********************************************************************************

 Нехбет е древноегипетска богиня, която символизира Горен Египет, както Уаджет символизира Долен Египет. Закрилница на фараоните, често е представяна като лешояд над тях. Ръководела ражданията.

 *********************************************************************************
 Нун в началото е първичният океан, за чийто модел служи разливащата се в делтата на река Нил или обширното езеро Мерис.

 Въпреки многото различни митове за Сътворението на света, в които древните египтяни вярват, всички те имат поне едно общо нещо - Нун. Всеки мит посочва различен бог или божества като Творци, но всички те приемат, че същите тези богове произлизат от Нун, изначалния океан. Нун е дори повече от океан - той е безгранично пространство от неподвижна вода. Дори след Сътворението на света Нун продължава да съществува в неговия край, за да се върне един ден, да го унищожи и да започне цикъла отново.

 След Сътворението, Нун играе ролята на унищожител на човешкия род. Човечеството е унищожено, защото е престанало да уважава и да се подчинява на възрастния Ра, владетел на земята. Ра събира всички богове и богини, включително и Нун, и иска съвет от тях за това какво трябва да направи, за да разреши проблема. Нун предлага на Ра да унищожи човечеството. Ра се вслушва в съвета и Окото му (окото на Ра), във формата на богинята Сехмет обикаля Египет и убива всички мъже.

 Нун е изобразяван като мъж с брада и зелено или синьо тяло, символизиращо водата и плодородието. Понякога е изобразяван и с женски гърди. В едната ръка той държи палмов лист, символ на дълъг живот. Втори палмов лист е поставян и на главата му. Сестра и съпруга на Нун е Нунет. Те били смятани эа първата съпружеска двойка в Древен Египет.
 В Космогония, Енеада и Огдоада са показани как са го променили теологическите съждения.

 *********************************************************************************

 Нут е древноегипетска богиня на небето. Считана е за майка на всички небесни тела.

 Според космогонията от Хелиополис, тя е едно от деветте основни божества (т. нар. Енеада). Дъщеря е на Шу и Тефнут, съпруга и сестра на Геб (бога на земята). Нут и Геб имат пет деца - Озирис, Хор, Изида, Сет и Нефтида.

 В различните митове Нут е приемана за внучка, дъщеря или съпруга на Ра (бог на слънцето). Разпространен е и мит, според който всяка вечер Нут поглъща слънцето, за да го роди отново на следващата сутрин.
 Нут е изобразявана като гола жена, чието тяло е обсипано със звезди. Тя е извита като дъга, с лице към земята, опирайки се на четирите си крайници. Често е представена заедно с Геб, който лежи под нея.
 Нут е изобразявана още като гигантска крава, свиня и смокиново дърво.

 *********************************************************************************

Неактивен steisi

  • Newbie
  • Jr. Member
  • *
  • Публикации: 91
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Египетски Богове
« Отговор #4 -: 6 Декември 2011 02:00:25, Вторник »
Огдоада В Египетската митология Огдоадата включва осем божества, които са били на почит в град Хермополис. Първо култът е бил към Хатор и Ра; по-късно към Хатор и Тот, включително и към голям брой други божества; още по-късно Ра e бил асимилиран от Амон-Ра.

 Осемте божества били подредени в четири двойки - женско и мъжко - като женските божества били свързвани със змиите, а мъжките с жабите: Наунет и Ну, Амунет и Амун, Каукет и Кук, Хух и Хаухет.

 *********************************************************************************
 Озирис (Осирис, Асар) в египетската митология един от главните богове и културни герои, най-големият син на Геб и Нут, брат на Изида (и неин съпруг), Сет и Нефтида, баща на Хор, според Плутарх и хелиополската комогония — и на Анубис. Озирис бил сложносъставен образ, божество-персонификация на царската власт, бог на производителните сили на природата и владетел на подземното царство. Предполага се, че бил приемник на царските инсигнии от Анеджти.

 Озирис бил четвъртият от боговете, царували на Земята, след като наследил властта от прадядо си Ра, дядо си Шу и баща си Геб. Когато царувал над Египет, Озирис отвикнал хората от примитивния начин на живот и от людоедството, научил ги да сеят зърнени храни, да отглеждат лозя и овощни дървета, да добиват и обработват медта и златото, обучил ги да строят градове, разкрил им чудните тайни на лечителското изкуство, въвел религията. Но неговият завистлив по-малък брат Сет - злият бог на пустинята - го убил, за да му отнеме властта. Озирис бил разкъсан на 14 парчета и разпръснат из цял Египет. Вярната и предана Изида успяла да открие посечения труп на мъжа си, извлякла по тайнствен начин скритата у него жизнена сила и заченала син Хор. Когато той възмъжал, победил злодея-братоубиец и съживил Озирис. Възкресеният Озирис обаче не пожелал да остане на Земята и възкачил на престола Хор, а той царувал и раздавал правосъдие в отвъдния свят.

 В епохата на родовото общество, когато възникнал култът към Озирис, той се възприемал като бог, олицетворяващ производителните сили на природата. Смятали го за бог на растителността (затова по онова време и подир това оцветявали изображението на тялото му със зелен цвят), на водите на Нил и въобще на напояването на земята. По време на сеитбата имало обичай да се изработват малки фигурки на Озирис от кал, в които се пъхали житни семена. Така при покълването им се визуализира идеята за зараждането на новия живот от мумията на бога.

 В края на Старото царство култът към Озирис придобил общодържавен характер. От края на Новото царство го свързали с бог Ра и започнали да го изобразяват със слънчев диск на главата. Като бог на мъртвите и владетел на подземното царство Озирис бил смятан за съдия на мъртвите. Воден от бог Анубис покойникът му се представял, а сърцето се премервало на везни, праведника Озирис отпращал в райските поля.

 Химна на Озирис
 „Те идват, водите на живота, които са на небесата.Те идват, водите на живота, които са на земята...О, Озирис!Водите се надигат, очаква ни изобилие.Времето на разлива е неминуемо, носи го реката която тече в тебе, Озирис.Нека боговете ти дадат да се възродиш под името Орион!“

 Легендата за Озирис

 Легендата за бог Озирис разказва,че той бил първороден син на Нут и Геб. Те му дали власт над земята на Египет. Негова съпруга била сестра му Изида. Озирис бил убит и разкъсан на 14 части от брат си Сет. Той изхвърлил тези 14 части от тялото му в река Нил. Частите се свързват с четиринайсетте дни от цикъла на намаляващата Луна. Както Луната се изпълвала, така и Озирис възкръсвал, а от частите на тялото му пораствали новите растения. Бил възприеман като бог, олицетворяващ производителните сили на природата. Смята се за бог на растителността, на водите на Нил и въобще на напояването на земята. По - късно и като бог на мъртвите.

 Легенда за Изида и Озирис

 Богинята на небето Нут дълго време е любима на Ра. Тя му остава вярна, докато един ден богът на земята Геб не се приближава до нея с нежна любов и небесната Нут взима в обятията си земята. Не след дълго Нут зачева и носи в утробата си плода на тяхната любов. Обаче Ра – богът-слънце – разкрива тайната и в ужасния си гняв проклева измамницата, като забранява на Нут да роди детето на бял свят, в който и да е от 360-те дни на тогавашната година. В своето отчаяние Нут се обръща към бог Тот - ходатай и писар на боговете, вожд на душите на мъртвите, който в миналото я затрупва с безброй белези на симпатията си към нея. Тот дълго мисли какво да направи, защото знае, че нито небесна, нито земна сила е в състояние да измени думата на Ра. Богът-слънце всеки ден от годината изминава своя път и нищо не остава скрито от погледа му. Всеки се подчинява на заповедите му, тъйкато той е всемогъщият господар на небето и земята. Накрая Тот скроява хитър план. Веднъж в игра на зарове с луната Тот спечелва една седемдесета част от лунната светлина и с така придобитата светлина създава нови пет дни, които прибавя към 360-те дни от годината. За тези пет дни не се отнася проклятието на Ра и така Нут всяка година дава живот на едно дете. Първата година ражда Озирис, следващата Сет и след това една след друга Изида и Нефтис. Оттогава луната е по-бледа от слънцето.

 Минава време. Озирис се жени за сестра си Изида, а по-малкият му брат Сет взима за жена тяхната най-млада сестра Нефтис. Богът на земята Геб дава на своя син Озирис в наследство Долен и Горен Египет. Озирис заема трона на двете империи и става велик, мъдър владетел, подобен на слънцето, което излъчва светлина и което подарява храна на земята. В своята държава Озирис укрепва правдата, разпростира надалеч границите на империята, царуването му създава мир и благосъстояние, а враговете се боят от смелостта му. Научава хората да почитат боговете, въвежда земеделието, употребата на огъня; жителите на Египет от него научават първите песни, музиката, изкуствата; той ги запознава с брачния живот, преустановява дивите обичаи на народа. Не само хората, но и боговете вярно се подчиняват на Озирис. С все по-голяма завист гледа Сет на нарастващата власт на брат си, но нищо не може да стори срещу нея, защото Изида със своя ум и вълшебна сила бди над сигурността на своя мъж.

 Един ден Озирис тръгва на обиколка из своите провинции в Долен и Горен Египет, за да види дали навсякъде спазват законите му. В негово отсъствие Сет се опитва да заграби властта, обаче Изида проваля всичките му коварни опити. След дълго хитруване той все пак успява да измисли капан, който причинява гибелта на брат му. Сет взима точна мярка на тялото на Озирис и приготвя чудно хубав сандък, украсен със скъпоценни камъни. Урежда пищно тържество в двора на Асо (негов другар). Изида напразно се опитва да предпази мъжа си, но Озирис приема поканата. Когато настроението на тържеството достига връхната си точка, Сет заповядва да внесат пищно украсения сандък, отваря го и казва, че ще го подари на онзи, чието тяло го запълни точно. Един след друг поканените полагат усиля да спечелят скъпия подарък, но никой не успява. Опитва се и Озирис и тялото му изцяло запълва чудния сандък. "Няма съмнение, сандъкът се полага на тебе!", извиква Сет. При тези негови думи съзаклятниците изскачат от скривалищата си, захлупват върху Озирис капака на сандъка, здраво го заковават и го потапят във водите на Нил.

 Когато Изида научава за печалната съдба на своя мъж, отрязва едната си плитка, облича дреха на оплаквачка и с помрачен разум изскача от палата си, за да търси мъртвото тяло на Озирис. Обикаля гори, поляни, планини и долини, разпитва всекиго, когото среща, с магическата си власт кара и животните да проговорят, но всичко е напразно - никой не й казва къде е тялото на Озирис. Безнадеждно скитаща се по брега на Нил, случайно попада на деца, които разказват на богинята по какъв начин Сет и неговите съучастници хвърлят във водите на реката чудно издялания сандък с тялото на Озирис, и как чудният ковчег, плуващ към морето, се оплита в корените на едно огромно темарисково дърво, което от този момент започва все повече да расте и с времето ковчегът се враства в огромния му дънер. Изида тръгва да намери чудното дърво, но не намира нито следа от него. Жителите на делтата й разказват, че огромният темариск е отсечен по заповед на Библоския цар, за да издялат от него колона за двореца му. Така колоната в палата приютява в себе си тялото на Озирис. Изида без колебание тръгва за Библос и след време попада при царицата, която й поверява един от малките принцове. Богинята остава в дома на библоския цар и толкова много обиква малкия принц, че всяка нощ с течение на времето се опитва да го направи безсмъртен, като го държи над жарава. Една вечер царицата се скрива в един от тъмните ъгли на залата, за да проследи действията на бавачката и разбира истината. Изида разкрива коя е и признава истинската причина за гостуването й в двореца - да търси тялото на мъжа си. Царицата проявява съчувствие и заповядва да разрежат дървената колона. Действително намират чуд- но украсения сандък на Сет, дават го на Изида и тя отплува с него обратно към двореца си.

 По време на отсъствието на Изида от брака на Сет и Нефтис се ражда дете. Наричат го Анубис - бог с глава на чакал, който става пазител на везните от подземния свят. Сет научава за пътуването на Изида и скоро стига до ушите му вестта за завръщането на египетска земя на тялото на брат му. Неговата ревност и омраза пламват отново, той не може да понесе присъствието дори на мъртвия Озирис. С дива решителност се залавя да търси ковчега, но безрезултатно. Накрая му помага случайността - по време на лов един тигър му се изплъзва изпод стрелата, той тръгва да го преследва до късно вечерта и с появата на луната пред него блясва металния сандък, скрит от Изида. Див гняв обхваща Сет и той се нахвърля на ковчега, разбива капака и нарязва трупа на Озирис на четиринадесет къса, като ги разхвърля във водите на Нил, в тинята и по околните земи, за да не бъдат събрани никога.

 Щом Изида чува новината за новото злодеяние на Сет, отново потъва в мъка, като че ли току-що е изгубила своя обожаван съпруг. Вика на помощ своята сестра Нефтис, която довежда със себе си нейния и на Сет син с чакалова глава, Анубис. Заедно тръгват да търсят разпръснатите останки на добродетелния цар-бог. Претърсват цялата околност с такова усърдие и решителност, че накрая успяват да съберат всички късове с изключение на един - детеродния орган на Озирис (той остава в Нил, където е погълнат от една лакома риба). С безкрайно търпение Изида слепва едно в друго късчетата от тялото на своя съпруг, а на мястото на изгубеното късче сътворява ново. След това напръсква с вълшебна течност своя съпруг, произнася вълшебни слова и великият цар отново възкръсва за живот. Изпълнена от нежна любов, Изида пада върху тялото на Озирис, нощта прекарва с него и от тяхното единение се зачева момченцето Хор, славното дете-слънце. Обаче Озирис няма как да остане по-нататък в царството на живите - възкръсва за кратко време само за да даде живот на своя безсмъртен потомък и отива в царството на мъртвите. Там боговете, още помнещи неговата доброта и справедливост, го правят цар на Аменти, царството на мъртвите, и справедлив съдия на душите на мъртвите. Изида приготвя подобаваща на трупа гробница, а Нефтис и Анубис го балсамират, увиват го в платнени ленти, за да тръгне тялото очистено за отвъдния свят. След това Изида се оттегля в един потаен кът в делтата на Нил, за да предпази своето бъдещо дете от отмъщението на злия му чичо. Тя ражда наследника на Озирис на един остров, защитен от непроходими мочурища, и до порастването му го пази чрез своята вълшебна сила от престъпни покушения. Когато Хор става здрав и силен момък, Озирис го посещава и го кара да отмъсти кръвно за злодеянията, извършени срещу него и майка му, и да заеме трона на Долен и Горен Египет, за да възтържествува правдата над злото.

 Хор намира съюзници в лицето на Нефтис, жената на Сет, намразила своя мъж заради престъпленията му и сина й Анубис. Успяват да съберат голяма войска и тръгват на бой срещу тъмнината. В жестоката борба боговете застават на страната на Хор и той успява да победи армията на Сет. Хор тръгва да преследва Сет и между двамата богове започва див двубой. Сет изважда окото на Хор, а синът на Озирис пък отрязва детеродния орган на Сет. Така с изгубването на своето мъжество Сет за вечни времена е принуден да се откаже от надеждата за царуване на земята. Хор поднася изваденото си око на Ра, господаря на вселената, за да го отнесе на небосвода и сътвори от него слънчевото кълбо. И докато долу Хор царува мъдро и справедливо, от висините окото му животворно грее върху живите.

 *********************************************************************************

Неактивен steisi

  • Newbie
  • Jr. Member
  • *
  • Публикации: 91
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Египетски Богове
« Отговор #5 -: 6 Декември 2011 02:05:17, Вторник »
Пакхет В Египетската митология, Баст и Секмет били подобни богини-котки на войната, една за Горен Египет и една за Долен Египет. Когато двете се срещнали при Бени Хасан, близостта между двете родила ново божество - Пакхет ( още се знае и като: Пахет, Пехкхет, Пхастет, Пасхт ).

 Когато Пакхет се появила, по времето на Средното царство, Баст била уподобявана с домашна котка, повече отколкото с лъвица.

 *********************************************************************************

 Петбе В Древноегипетската митология, е бил богът на отмъщението, почитан в района на Акхмин, Централен Египет. Неговото име се превежда като Небе-Ба, прибилизително значещо Душа на Небето, Настроение Небесно. Но пък Петбе би могъл да бъде и семитско божество, чийто култ е бил въведен от имигранти работници, дошли от Ливан, както и името да бъде подправено от хибридната фраза Пет-Ба'ал, значещо Господар на Небето. Ранните християни отъждествявали Петбе с древногръцкият бог Хронос.

 *********************************************************************************

 Птах (на египетски Pth, наричан също и Пта) е древногипетски бог покровител на занаятите и изобразителните изкуства. Култовият център на бог Птах е египетската столица Мемфис. По време на Старото царство Птах е бог творец, създал света с мисъл и слово. Култът към Пта има общоегипетски характер, който е разпространен също в Нубия, Палестина и Синайския полуостров. Бог Птах е бил изобразяван в облекло представляващо цяло платно, което обгръща тялото му така, че да се виждат само китките на ръцете му, а в ръцете си е държал жезъл наречен Уас. Бог Атум също произхождал от Птах. В Древна Гърция бог Птах е отъждествяван с бог Хефест. Жената на Птах е богинята на войната и палещото слънце Сехмет. Синът на бог Птах е богът на растителността Нефертум. За жени на Птах също са смятани богините Маат, Баст, Тефнут и Хатор.

 *********************************************************************************

 Ра е бога на слънцето според египтяните. Още от древни времена Ра е бил бог на Слънцето. Тогава той се превръща в бог Ауф. Задачата на бог Ауф е да премине през 12 порти в подземното царство, за да изгрее на следващия ден отново слънце. Той е характеризиран с глава на сокол. Според египтяните Ра е върховният бог и той е един от главните богове. В Тива и други градове е имало храмове и жреци на бог Ра. Той, когато минавал през портите, един друг бог се е опитвал да му попречи, че да не изгрее слънцето на другият ден. Ауф бил с лодка и тези 12 порти се смятат за часовете. От 17 век пр.н.е., когато е времето на Новото царство, той се отъждествява с бог Амон (Амон Ра) и става върховен египетски бог, закрилник на фараона, заедно с властта и управлението му. Според египетската митология Изида - богинята на живота и магията, узнала тайното име на бог Ра. Легендата разказва, че който узнаел името на Ра, щял да се сдобие с невероятна сила, затова Изида измислила план, как да узнае името на Ра. Изида поставила кобра в небето, откъдето Ра минава със своята ладия. И точно когато минавал по небесния свод, кобрата ухапала Ра по заповед на Изида. Ра тежко се поболял от отровата на кобрата и легнал на смъртно легло. Един ден Изида отишла при Ра и му казала, че тя може да го излекува от отровата на кобрата. Ра останал без избор, защото болките му били ужасни. Ра казал тайното си име на Изида и тя се сдобила с огромна мощ. Изида излекувала Ра, но не казала на никой името му, затова боговете го наричали с името Ра.

 В египетската митология Ра (или Ре) е бог на Слънцето. Център на неговия култ е Хелиопол (на древноегипетски - Иуну). Както и много други слънчеви божества, той се въплъщава в образа на сокол, а понякога на огромна котка, или се изобразява като човек с глава на сокол, увенчан със слънчев диск. В много текстове Ра се нарича дневно слънце (за разлика от Атум - вечерното и Хепри - утринното). В текстове от пирамидите Ра се представя също и като бог на мъртвия цар. По-късно той е изместен от Озирис в погребалния култ, като продължава да играе значителна роля в задгробния свят - участва в задгробния съд, дава топлина и светлина на мъртвите, които излизат през деня от гробниците си, за да видят Ра. С въздигането на V династия на Старото царство (около 25-24 в.пр.Хр.), произлизаща от Хелиопол, Ра става главен бог на пантеона и култът му придобива общоегипетско значение. Почитането на Ра се разпространява и в Нубия. Започват да го почитат като създател на света и хората (възникнали от неговите сълзи), баща на боговете, баща на царя, което се отразява в титлата на фараона.Ра е отъждествяван и с Хор (Ра-Хорахти), Амон (Амон-Ра), останал върховен бог и през периода на новото царство, Птах, Озирис, Хнум, Хепри, Собек и др.

 С Ра се свързват и много други божества. Тот, богът на луната, е създаден от Ра като негов заместник през нощта. Ба - души на Ра са Апис и Бену. Дъщери на Ра, които му помагат да поразява враговете си, са Серкет, почитана като негово Око, Сехмет, Тефнут и Хатхор. Пазителка на Ра е огнедишащата змия Уто.

 *********************************************************************************

 Решеф е бил Семитски бог на епидемиите и войната. Имал издълбан образ на глава на газела на своето чело и бил важно божество от партенона на Угарит, въпреки че не бил споменат в Угаритските митологически текстове.

 Други имена
 # Рахшаф
 # Расап
 # Рашап
 # Ресеп
 # Решеф
 # Решеп
 # Решп
 # Хибрю

 *********************************************************************************

 Сатис (наричана също Сатжит, Сатес, Сатет и Сати) е древноегипетско божество. Покровителка на ловците и на южната граница на Египет — границата с Нубия. Грижела се враговете на фараона да бъдат убивани. Била омъжена за Хнум.

 *********************************************************************************

Неактивен steisi

  • Newbie
  • Jr. Member
  • *
  • Публикации: 91
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Египетски Богове
« Отговор #6 -: 6 Декември 2011 02:09:02, Вторник »
Серапис е елино-египетски бог, чийто култ е създаден от елинистическата династия на Птолемеите в Египет. Култът му е синкретичен, обединил елементи от култовете на Озирис и Апис. Почитан е основно в Мемфис, като бог на подземния свят, плодородието, лечител и спасител. Култът към това божество е въведен от египетския владетел с елино-македонски произход, Птолемей I, който е и основател и на династията на Птолемеите.

 *********************************************************************************
 Сет (още Сутекх или Сетех) е бог на пустинята, войната, гръмотевиците и хаоса в Древен Египет. Както и много други египетски божества, той е изобразяван с човешко тяло и животинска глава. Сред египтолозите няма единодушно мнение какво е животното, което служи за глава на Сет. Според някои то е тръбозъб или магаре, но според други то е измислено.

 Сет наследява от баща си Геб неплодородните земи и пустините, а неговият брат Озирис наследява плодородните земи. По право Озирис трябва да властва над Египет, но гордият Сет не може да приеме такава загуба. Той убива брат си, нарязва тялото му на парчета и ги скрива на четиринадесет тайни места из целия Египет,но Изида ги е намерила.

 Древните елини отъждествяват Сет с богът на буриите Тайфун.

 Сет е един от най-древните и най-сложните богове в Египет. Постепенно той се превръща в един от враговете на другите богове. Култът към него е установен в най-ранни времена, а негов център е град Небет, който се намира на брега на река Нил, на север от Луксор. Този град е разположен на кръстопътя на главните пътища, които водят от Египет към местата където в пустините се намират златните мини. Небет означава "златен град", поради което едно от имената на Сет е Небти - "този от златния град".

 Сет е изобразяван като странен див звяр. Тялото му прилича на хрътка с вдигната нагоре опашка. На лицето си има характерна, силноизразена муцуна, или нос, а ушите му са заострени. Тялото му е мъртвешко бяло, а косата червена. Във времената на династиите Сет понякога е рисуван със забита в главата му кама. По това време той е смятан за вреден за хората, сеел е опасности и трябвало да бъде прогонван. Древните египтяни вярвали, че всеки месец той напада и поглъща Луната, с което се обяснявало новолунието. В една от легендите в Египет се разказва как бог Геб разделя Земята на две части. Едната дава на Озирис, братът на Сет, а другата на самия Сет. Всеки от тях управлява справедливо своите хора. Когато двете части се обединили, Озирис и Сет били изобразявани заедно с лице един към друг и със символа на единство между тях. Постепенно това равенство се превърнало в противопоставяне на двата бога. Някои започнали да предпочитат Озирис а други Сет. С течение на времето двата бога се отдалечили един от друг и отношенията между тях се променили. Така постепенно те се превърнали в смъртни врагове.

 В Мемфис Сет се разглежда като брат на Озирис, Изида и Нефтида. Като Нефтида е и негова съпруга. Но хиксосите му определят две съпруги от своя пантеон - Аната и Астарта, богиня на войната. Тези две богини са приети и почитани от египтяните като съпруги на Сет, даже след оттеглянето на хиксосите, а името му е забранено за произнасяне или изписване.

 Освен бог на чужденците, Сет става и бог на пустинята. Той е наречен "Червеният бог", ставайки символ на негостоприемната пустиня на Изток. С култа към него са свързани всички опасни животни. Той е придружаван от животни с червена козина и затова хората с червени коси са смятани за подозрителни. В легендата за него се говори, че Сет се появил на бял свят, като разкъсал жестоко утробата на майка си Нут.

 *********************************************************************************

 Сехмет (или още Сакмет, Секмет, Секхмет) е древноегипетска богиня на войната, разрушението, споровете и изцелението. Името и означава Могъщата. Войнствена опозиция на богинята-котка Бастет. Око на убийственото слънце Ра. Съпруга на бога Птах, майка на бога Нефертум, с които образувала триадата на град Мемфис. Изобразявала се обикновено като лъвица или жена с лъвска глава.

 Сехмет от Ком Омбо
 Статуи на Сехмет от Египетския музей в Берлин

 Сехмет е въобразявана от древните египтяни като пазителка на царя в битка, прогонваща неговите врагове със стрели. Тялото и излъчва буен пламък, а горещият и дъх подхранва пустинните ветрове. Освен войн на боговете, разгромяващ нечистите сили (като змията Апофис), тя бива и лечителка, даряваща здраве и притежаваща магични дарби. Жреците на Сехмет са и медици, които пропъждат страданията, както са мислели древните египтяни, нанесени от зли духове или нечисти люде. Особена почит и се отдавала в епохата на Средното царство (XI династия - XVII династия). Към управлението на Аменхотеп III (ок. 1455-1419 г.пр.н.е.) култа на Сехмет се обвързва с почитта към богинята Мут.

 В Книга на мъртвите оформена в епохата на Новото царство на Египет, при описанието на ритуала по отваряне на устата на мъртвия се казва:

 "Да може Шу устата ми с това желязо да отвори,

 както отваря то устата на безсмъртните,

 защото съм богиня Сехмет,

 в царството на силните небесни ветрове живееща..."

 Обредът припомня Сехмет и нейната божествена магична сила, проявяваща се и в следното възклицание:

 "Здравей, крилата Сехмет-Ра-Баст, водителка на боговете,

 която превръзките «Анс» със сила магическа даряват!"

 В Книга за Ам Дуат също от епохата на Новото царство на Египет, богът Ра се обръща към група от богини, включая Сехмет, потвърждавайки силата им:

 "Вие сте тези, които защитавате лицето на Хор,

 възникнали, които сътворяват формите"

 *********************************************************************************

 Собек (Себек, латински: Suchus) е древноегипетски бог на водата.Боготворели го,но и се страхували от неговата ярост,съпруг на Рененутет Името му буквално означава Крокодил. Обвързан с култа към боговете Хор, Ра и Озирис. Изобразявал се е като крокодил, крокодил със слънчев диск или мъж с глава на крокодил.

 Древните египтяни са отдавали почит на Собек, вярвайки, че река Нил извира от потта на божеството, носейки плодородие и богат урожай. Култови центрове са били Крокодилопол (Фаюм) и Ком Омбо в Горен Египет. Силно поклонение имало в епохата на XII династия, установила се във Фаюм. При династията Птолемеи Собек се обвързал с бога Хелиос, и се появяват изображения на Хелиос държащ крокодил в ръце.

 Поклонението към този бог-крокодил дава израз на представата, че някои животни са медиатори (посредници) между свещенното и профанното (като бика Апис). Така, в храмовете на Собек се отглеждали крокодили, които били принасяни в жертва, а по-сетне балсамирани. Ето как е отразено божеството в Книга на мъртвите оформена в епохата на Новото царство на Египет в главата „За да се превърнеш в бог Себек“:

 "Аз бог Себек съм с цялата си сила,
 необуздан и груб.
 Аз също съм на Хор рибата велика,
 Кем-Ур която обитава.
 Аз господар съм ... в тайното светилище"

 *********************************************************************************

 Сокар (Секер) е древноегипетски бог на мъртвите, първоначално на земята и плодородието. Изобразяван като мумифициран мъж, със зелена кожа (подобно на Озирис), често с глава на сокол.

 По време на празника му по полетата е теглен камък (негов култов идол) в ладия, закрепена върху шейна, а хората са следвали с венци от лук около вратовете си. Култовият обсег на Сокар били некрополите, той се превръща в бог на мъртвите. Основните обекти на култа към Сокар били могилата и свещената лодка, която отнасяла мъртвия цар на небето. По време на Старото царство на Египет Сокар се смятал за покровител на занаятите, рудодобива и по специално на металообработването. Обвързан е тясно с култовете към боговете Озирис и Птах.

 *********************************************************************************

 Сопду В египетската митология, Сопду е бог-сокол от Изтока (Пи-Сопду), който пази пътя през пустинята от набезите на азиатците.

 *********************************************************************************

 Тот е божество в египетската митология – бог на занаятите и науката. Неговите животни са ибисът и павианът. Египетските богове съответсват и на 12 - те зодиакални знака. Тот е богът на мъдростта, представител на знак Дева. Тот също така е считан за бога на писмеността. Негово дело е и Книгата на живота или Книгата на бог Тот. Във 108 златни ламини той описва човешкия живот и съпътстващите го цикли, както и свещената тайна за съществуването му. За съжаление, до наши дни много от тези ламини не са запазени в същинската си цялост, но те се считат за една от големите мистерии, съпътствали Египет в развитието му. Той има участие и в „Книга на мъртвите“, или по тогавашно време наричана „Книга за възлизането на душата към светлината на деня“. Той записвал присъдата. Ако се отсъди, че сърцето е с "истинен глас", чрез изпитанието на Великия Баланс, той може да стъпи в Царството на Мъртвите. Но ако не е, Великият Баланс го отсъжда и сърцето се поглъща от сърцеяда, тъй като е по-тежко от перото на истината. Сърцеядата Аммат има глава на крокодил и тяло на лъв и хопопотам. Тот също така се счита за езикът и сърцето на богът на слънцето Ра, по начина по който завещанието на Ра е било преведено в говор. Тот е бил замесен в магъосничество, наука, писане и съдител на мъртвите.

 *********************************************************************************

Неактивен steisi

  • Newbie
  • Jr. Member
  • *
  • Публикации: 91
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Египетски Богове
« Отговор #7 -: 6 Декември 2011 02:19:16, Вторник »
Уаджет е покровителка на Долния Египет. Уаджет се изобразява като египетска кобра. Има криле и червена корона. В други случаи я обрисуват като жена с червена корона и скиптър.

 *********************************************************************************

 Хапи е египетски бог на плодородието и нилските наводнения. От него зависели приижданията на река Нил. Живее в пещери край водопадите на Нил и наблюдава годишните разливи в долината на реката. Съпровождан е от богове-крокодили и богини-жаби. Не са известни светилища на Хапи. Изобразяват го антропоморфно с издут корем, увиснали гърди и с корона от водни растения.

 *********************************************************************************

 Хат(х)ор е богиня на любовта и хранителка на фараоните и властелин на далечните страни. Изобразява се като крава или жена с рога на крава и слънчев диск. В началото е била персонификация на Млечният път. Изобразаяват я с рога, с които издига Слънцето на небето. Тя е и съпруга на Хор. Сватбата им е толкова почитана, че всяка година нейната статуя и тази на Хор били изнасяни от храмовете за да се отпразнува годишнината.Египтяните са вярвали че Хатор дава храна и вода на изгубилите се в пустинята.това на главата и не са рога,а символ за андрогинност.Другата версия е,че това представлява съд,съдържащ божественото зърно.

 *********************************************************************************

 В египетската митология, Хека (често наричан Хике) е било божеството на магията, и неговото име в древноегипетския език означава също „магия“.

 Хека буквално озаначава пробуждане (активиране) на Ка, което за древните египтяни бил онзи аспект на душата, който въплъщавал характера, и още повече силата и влиятелността.

 Хека бил считан за син на Атум (създателят на всички неща), а в отделни случаи — за син на Хнум и Менхит.

 *********************************************************************************

 Хекет е египетска богиня на раждането, жена с глава на жаба или която на главата има жаба. Можела също да се превръща в жаба. Дъщеря е на Ра, а нейният съпруг е Хнум, бог-овен, бог на плодородието. Култът към нея е създаден в Средното кралство, а може би и в преддинастическия период.

 *********************************************************************************

 Хеката в древногръцката митология е богиня, която най-често е свързвана с магическото изкуство и с тройния кръстопът.

 Хеката е дъщеря на титанидата Астерия. Има три глави и три тела. Тя е древно хтоническо божество, което след победата над титаните е съхранило своите архаични функции. Получила от Зевс власт над земята и морето, а от Уран - велика сила. В началото покровителства лова, пастирите, обществените занятия на хората (съдилища, война, състезания), защитава младите хора, пази децата и осигурява на пътниците лек път. След време, тя отстъпва част от тези си функции на Аполон, Артемида и Хермес. В по-късен исторически етап Хеката придобива малко по-тъмни краски и бива описвана бродеща в безлунните нощи със страховитата си свита от стигийски кучета. Част от обкръжението ѝ стават и демони, като най-известен от тях е страшният демон Емпуза. Има много различни функции. Като богиня на Луната нощем пътува с колесницата си в тъмно небе и огрява целия космос с бледата си светлина. Почитана е като богиня на подземния свят. Като богиня на раждането често е призована на помощ, а също и за облекчение на родилните мъки. Нейното свещено място са кръстопътищата, където древните гърци често оставят дарове от месо за богинята. Триликата Хеката е изобразена тройна с факел - символ на лунния огън, със змия - олицетворение на безсмъртието и с нож - на акушерството. Хеката е божество на подземния свят и спътник на Персефона, тя е кралицата на нощта и богинята на кръстопътя. Вярва се, че Хеката изпраща тежки сънища на хората, както и че тя се призовава при правенето и развалянето на магии. В мита за Златното руно, тя е тази, която помага на Медея да спечели любовта на Язон.

 Гръцка митология
 В по-късната гръцка митология Хеката е изобразявана повече като богинята на магьосничеството и магията. Изобразявана е с три глави: една на куче, една на змия и една на кон. Тя има специална роля в тристранния кръстопът, където гърците слагат маски за всяка от нейните глави пред различните посоки. Римската митология я вижда като богиня на Тривия "трите пътя".

 *********************************************************************************
 В Египетската митология, Хемен е бог-сокол, почитан в египетския град Хефат и бил изобразяван по времето на Старото царство, убивайки хипопотами и други символични животни на хаоса.

 *********************************************************************************
 В Египетската митология, Хемсут е богиня на съдбата и защитата. Тя е представител на ка. На нейната шапка има щит, върху който има две пресечени стрели.

 ********************************************************************************
 Хентаменти — „Владетел на Запада“ е бог-вълк, който владее западните части на Делтата и става господар на Абидос, преди да бъде асимилиран от Озирис в епохата на Средното царство (XII династия), когато божеството е в апогея на своята известност.

 ********************************************************************************

 Хепри е древноегипетски бог на слънцето, който е изобразяван с глава на скарабей. Свещеният бръмбар е изображение за самосътворението, тъй като египтянинът вярвал, че бръмбарът възниква от само себе си от торно топче (което всъщност служи за защита на яйцата и ларвите). Така антрацитено черният торен връмбар е обожаван под името ХЕПРИ, т.е. „Възникналият от земята“, и още рано е отъждествяван с бога на сътворението АТУМ и смятан за една от формите на бога на слънцето. За разлика от Хор и Атум, той е описван като утринното слънце. По-късно започва да се отъждествява с Хепри и двете божества постепенно се сливат в едно — Атум-Хепри. Често е изобразяван като бръмбар скарабей, търкалящ топче тор. Това топче било символ на слънцето, тъй като египтяните вярвали, че Хепри всеки ден търкаля слънцето през небето. Както бръмбарът бута пред себе си торното топче, така Хепри търкаля слънчевото кълбо по небето. Даряващият светлина и топлина слънчев бръмбар (от стеатит или фаянс) се превръща в един популярен амулет и е поставян в ковчезите на мъртвите като символ на нов живот.

 ********************************************************************************

 В египетската митология, Хесат (или Хезат) е свещена небесна крава, майка на Анубис. Тя е богинята-крава, която ражда царя под формата на златно теле. Тя утолява жаждата на човечеството с божествена течност описвана като бирата на Хесат.

 ********************************************************************************

 В египетската митология, Хнум е бог на плодородието, чийто духовен двойник е с власт над човешката съдба. Символизира благосъстояние, придобито със собствен труд.Обожаван в цял Египет,Хнум бил бог грънчар.който изваял с грънчрското си колело

 яйцето, от което произлезли светът и човекът.Египтяните вярвали,че той владее извора на Нил.В негова чест бил построен храм в Елефантин.Негов символ бил овенът.

 **********************************************************************************
 Хонсу е древноегипетски бог на луната и времето. Неговият културен център бил град Тива, където бил част от семейството на Амон и Мут. Бил един от последователите на Тот, който също се свързва с луната и измерването на времето. Смятало се че може да влияе на плодовитостта на хора и добитък. Съществува мит (записан на стените на Птолемеевия храм на Хонсу в Карнак), определящ на Хонсу много важна роля в създаването на Вселената. Също така той е приеман и като бог на лечението, както е записано в книгата „Принцесата на Бехетен“. Смята се че той лично излекувал фараона Птолемей IV (взел названието „любимец на Хонсу, който закриля фараона и гони злите духове“, като благодарност за божията помощ). Хонсу разпростира закрилата си и над обикновените хора. Като резултат, много египтяни били кръстени на него.

 Хонсу има и тъмна страна. В древноегипетската култура е бил смятан за агресивен и опасен бог. Той се появява в „Канибалския химн“ (част от йероглифи в пирамидите) като кръвожадно божество, което помагало на починал фараон да хваща и изяжда други богове. Текстовете по саркофага го описвали като „Хонсу, който се храни със сърца“. По-късно, в Новото Египетско Царство, той е почитан като нежен и обичан син на Амон и Мут.

 Име и въплъщение
 Има дебати относно значението на името на Хонсу. Някои учени смятат че името му представлява фараонската кръвна линия, но основната хипотеза е, че произхожда от думата „Хернес“ означаваща преход, или пътуване (отнасящо се до неговите пътешествия из небесата). Също е бил известен с по-конкретни имена: Хонсу Нефер Хотеп (в Тива) описан като Повелителя на Ма‘ат - название, което Хонсу споделя с Птах. При новолуние той е бил възприеман като „Могъщия бик“, а при пълнолуние бил свързван с „Кастрирания бик“. Този бог не само управлявал месеците (времето), но също притежавал абосолютен контрол над злите духове, които населяват земята, въздуха, водата и небето, които били враждебни към човека, и атакували неговото тяло, чрез болка, болести и зарази, разруха, лудост и смърт. Още повече Хонсу е богът, който кара растенията да растат, плодовете да зреят, животните да зачеват, а за хората бил богът на любовта.

 Великият Храм на Хонсу бил построен в пределите на храма на Карнак. Строежът му бил започнат от Рамзес III, след това храмът е бил разширен от следващи владетели. Имал е три олтара, посветени на специфични божествени аспекти; „Храмът на Хенсу“, „Храмът на Кеншу в Тива, Нефер-Хетеп“ и „Храмът на Хенсу, който проектирал своите намерения в Тива“.

 **********************************************************************************

Неактивен steisi

  • Newbie
  • Jr. Member
  • *
  • Публикации: 91
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Египетски Богове
« Отговор #8 -: 6 Декември 2011 02:25:44, Вторник »
Хор (бог)
 Гръцкото име на египетския бог Хор е Хорус и означава Този, който е горе или Този, който е далече. Божеството има глава на сокол и носи двойната корона на Египет и ореол от слънчевия диск.

 Хор е смятан за първият фараон. Фараонът на Египет е негово въплъщение и именно тази божествена същност дава законното основание за владичеството.

 Според един папирус от Рамезеума, епосът на Хор вероятно е бил представян и като театрална пиеса или по-скоро като средновековна мистерия в различни храмове по време на някои празници, и най-вече на зимния празник в Едфу, с който била чествана победата на Хор над Сет и привържениците му.

 Хор е баща на четири божества, свързани с канопите от египетските погребални вярвания: Имсет (Амсет) (човек), Хапи (маймуна), Дуамутеф (чакал), и Кебехсенуф (сокол).

 Имена

 Херу-са-Азет, Хер'ур, хро, Хр и Хор-Хекену

 Както много други божества, с времето природата на божеството се е променяла, както са се променяли легендите и историите, свързани с него. Хор е амалгама от много малки местни слънчеви божества и се асоциира с царската власт и слънцето.

 * Херу-ур (наричан също Хармерти) е най-старата версия на бога Хор, който е бог-сокол и създател, който е оковал Апеп. Негови очи са слънцето и Луната; по време на новолуние той е сляп и е наричан Мехенти-ер-ирти ("този, който няма очи"). Когато възвърне зрението си, той е наричан Хенти-ирти ("този, който има очи"). Докато е сляп, Хор е бил много опасен, като понякога е атакувал приятелите си, бъркайки ги с врагове. Той е син на Геб и Нут и е върховно божество в Летополис.
 * Като дете Хор е бил наричан Хар-па-Херед ("Детето Хор" и наречен Харпократ от гърците) и е смятан за син или на Озирис и Изида, или на Банебджетет и Хатмехит. Изобразяван е като голо момче, седнало на лотос заедно с майка си. В тази форма той е бог на плодородието и е изобразяван с рог на изобилието. Хар-па-Херед придобива голяма популярност по време на римския период, когато е изобразяван да язди овен (трябва да се отбележи, че Банебджетет, баща му, е бог-овен).
 * По-късно Хор започва изцяло да се свързва с Изида и мъртвия Озирис като техен син (той се появява от Саозис (акациево дърво). В научните трудове това проявление най-често се нарича Хор. Този Хор е наречен Хар-са-Изет' или Харсиезис.
 * Като Хар-недж-итеф (Харендотес на гръцки), Хор е пазител на Озирис в отвъдното (Дуат).
 * Като Бехедти, Хор е върховно божество в Бехдет (Едфу), където се асоциира със сокола.
 * Като Шенти-ирти, Хор е бог-сокол на реда и закона.
 * В късните епохи Хор започва да се асоциира със слънчевото божество Ра, с което се обединява и става Ра-Херехти (също Ра-Херу-Ахети, Хер-ахети ("Хор на двата хоризонта"), Хар-ем-ахет ("Хор над хоризонта"), Хорахти, Хармахис (на гръцки)), бог на утринното слънце.
 * Анхур е Хор в обединението му с Шу.
 * През 3 век пр.н.е. Сет става върховно божество на фараоните като замества Хор в проявленията му Хар-мау или Харсомтус (Хар-уер или Хароерис). Доста по-късно се популяризира легендата, че Сет е убил бащата на Хор Озирис и така Сет започва да се възприема като зъл бог. По-късно Хар-мау възвръща мястото си на върховно фараонско божество: битката между Хор и Сет продължава 80 години. В края ѝ Хар-мау убива Сет като отрязва единия крак и тестисите на Сет, който пък му изважда лявото око (оттогава го наричат "богът с едно око"). По-късно Хор си възвръща окото благодарение на Тот. Това око, наречено "Уджат", представлява победата на доброто над злото и се носи като амулет. Хор печели битката (с подкрепата на Нейт) и става владетел на Горен и Долен Египет. Според някои легенди Сет бива кастриран и убит, а според други - кастриран, а малко преди да бъде убит, Ра го отвежда със себе си и Сет става гласът на гръмотевиците.

 **********************************************************************************
 
 Шу е бог на въздуха в египетската митология, олицетворяващ пространството между небето и земята. Изобразяван е като мъж с вдигнати ръце, придържащи Нут (небето), и със стъпили на Геб (земята) крака. Шу е съпруг на Тефнут. Според легендата за сътворението на света:в началото имало само вода, от която излязло Слънцето. То създава Шу, бога на Въздуха, и Тефнут, богинята на Влагата, които родили Геб, бога на Земята, и Нут, бога на Небето. Шу символизира също така и светлината,която отделя небето от земята. Той поддържа небесния свод.

 **********************************************************************************

 Египетска Митология: Египетският Бог Сет

 Египет - при споменаването на това име пред мен изниква невероятния свят на пирамиди и мумии, и на впечатляващи истории за митични богове. Сред всички тях един от най-силните е древноегипетският Сет, Богът на пустинята, бурята, тъмнината и хаоса. Неговата невъобразима мощ и сила са му дали епитета „Ваше превъзходителство”, който е носил само Ра, богът на слънцето. Сет е бил могъщ владетел на Горен Египет, а Омбос, намиращ се на западните брегове на Нил, е бил център на този култ. Сет е смятан за неплодороден, както и самата пустиня, с която е асоцииран.

 В египетското изкуство Сет е изобразяван като странно и мистериозно животно. Понякога e нарисуван с кучешко тяло, изкривена муцуна, квадратни уши и раздвоена опашка, а друг път с човешко тяло, но с глава с животински елементи. Те не се отнасят конкретно за някое животно, а са смесица от мравояд, магаре и чакал. Изобразяван е и като хрътка с червена коса.

 Сет, пустинният бог, е син на Геб-богът на земята и на Нут-богинята на небето, които са внуци на египетския бог на слънцето-Ра. Той е брат на Озирис (богът на плодородието), на Изис (богинята на плодородието) и на Нефтис (богиня на ритуала на смъртта), която му е била и жена. В египетската митология Сет е патрон на Горен Египет, а Озирис- господар на Долен Египет. Според разказите той е лошият брат, който убил Озирис и насекъл тялото му. Друга мистериозна история разказва, че Изис-жената на Озирис успяла да събере парчетата от тялото, а Анубис, синът на Нефтис, ги балсамирал. Така Озирис се превърнал в първата египетска мумия и управлявал подземния свят нато съдник на мъртвите. След това Изис зачева Хорус, който естествено станал враг на Сет и заедно с желанието да накаже убиеца на баща си се зародила войната между двамата, за която се твърди, че е продължила осемдесет години.

 Хорус излязъл победител, заточил Сет в пустинята и станал господар на Горен и на Долен Египет. От този момент историята става малко заплетена. Според някои митове Сет е заточен за цял живот, а според други той е бил пазител на лодката на Ра в подземния свят.
 Египетска Митология: Египетският Бог Сет

 Създаването на тези митове, както и трансформирането на Сет от бог в олицетворение на дявола, не е много ясно. Първоначално Сет е бил боготворен в Долен Египет, но след обединяването на държавата той продължава да е боготворен наред с Озирис, богът на плодородието. Смята се, че тази история е отражение на битките в Долен Египет и на подчиняването на последователите на Сет на боготворящите Хорус. Затова когато Менес, фараонът от първа династия, се опитал да обедини двете части на Египет, последователите на Сет станали противници на почитащите Хорус, които от своя страна обрисували Сет като дяволски бог. И така митът за Сет и Озирис може да е отражение на някакъв религиозен конфликт.

 По-късно египтяните започнали да мислят, че битката между Сет и Озирис или Хорус може да символизира битката между пустинята, олицетворена от Сет и плодородните наводнения на река Нил, олицетворени от Озирис и Хорус. Без съмнение остава фактът, че Сет е един от най-могъщите богове в египетската митология, който предпазвал богът на слънцето-Ра от опасната змия Апеп.

 **********************************************************************************
 Анубис - Богът на смъртта в древен Египет

 Текстовете в пирамидите на Старото Царство свързват Анубис с погребването на фараоните. Той е споделял Царството на Мъртъвците с Озирис, друг Бог в египетския пантеон. Той е „този над планините” и „този, който надзирава балсамирането”, епитети, установяващи важността му като пазител на смъртта и господар на мумификацията. Както и другите божества в древен Египет, в течение на времето Анубис е бил свързван с изпълняването на различни роли. В публичните процесии е търсен да ръководи хората.

 Анубис: древноегипетският Бог на Смъртта

 Анубис е провъзгласен за бога, който защитава мъртвите и ги насочва към страната на живота след смъртта. Изобразяван е като полу-чакал, полу-човек, а понякога и с млатило в ръцете си. Обрисуването му като чакал се свързва с животните, обитаващи гробищата в древен Египет. Чакалите често разравяли човешките останки, което е дало и този образ на Анубис.

 Почти навсякъде е свързван с черния цвят, изобразяващ черната почва на плодовитата долина на Нил. Този образ е символизирал прераждането и живота след смъртта. Често е бил показван да присъства при мумифицирането или да стои на върха на някоя гробница. По времето на фараоните, той е носил специален костюм. Вярвало се е, че той е и богът на подземния свят, и в тази си форма е бил обрисуван като жена- Анпут- с дъщеря си, Кибечет. Като бог на подземния свят той е бил смятан за син на Озирис и Нефтис.

 За това, че Анубис е свързван с Озирис, е довело обединяването на системите за осемте и деветте. Именно Озирис е поставил Анубис за защитник на мъртвите. Той се споменава като „този, който контролира погребалните ритуали”. Според митологията Анубис е отгледан от Изис, тъй като Сет, братът на Нефтис, е искал да убие незаконнородения син. Така, като син на Изис, Анубис е отраснал като последовател на Озирис. Сестра му- змията или щрауса, носител на водата-Кебечет или Кебехут, е считана за богинята на пречистването. В тази си роля тя е чакала заедно с Анубис по време на мумифицирането, за да подсили тялото срещу бързото изгниване.

 Анубис се смята за:

 • Собственик на везните на правосъдието

 • Господар на Амит, който се е молел за порочните души

 • Господар на култовия център Синополис

 • Небесен Бог

 • Пътеводител и защитник на душите

 • Бог на гробовете

 • Надзирател на мистериите

 Анубис и Ра:
 Анубис - Богът на смъртта в древен Египет

 Ра, Богът на Слънцето, обикновено е показван като сокол или като човек, носещ фараонска корона или ваджетов слънчев диск. Ра е почитан като Кепри, момчето на изгрева; като Характи-човекът със соколова глава по обедно време; или като Атум-възрастният на залеза. Древноегиптяните вярвали, че Ра е позволявал на Озирис да управлява на негово място. Един ден обаче сестрата на Озирис успяла да накара Атум Ра да сподели силата си, като разкрил истинското си име. Така той загубил мощта си и Изис се погрижила Анубис и Озирис да придобият важност. Оттогава окото на Анубис се символизира с тази нова мощ и сила. Днес все още се виждат молещи се на Анубис в древните египетски храмове.

 **********************************************************************************