Отворена дискусия > МАГИЯ

Психична Атака

<< < (9/12) > >>

posleden:
Влизаш, ако те поканят, после казваш за какво си дошъл. Когато си тръгнеш, не трябва да си нарушил баланса. Защото и ти вече си в него.

posleden:
По отношение на атаките, от какъвто и род да са те, бих казал че е добре да се познава обекта на атака. Понякога загубите са невъзстановими в рамките на една сесия.

Цеци_Вихронрав:
При атака винаги има загуба и за атакувания и за атакуващия. Затова е добре да не се стига до атаки, освен ако е неизбежно.

kiril:

--- Цитат на: Цеци_Вихронрав в 27 Ноември 2015 16:46:01, Петък ---..... По-трудно се справих с нараненото си его, че съм се доверила. Но пък си научих урока. ...

--- Край на цитат ---


Нараненото его може да е също резултат от успешна атака. Особено ако дълго време се задържа определена емоция и определена мисъл

Jadis:

--- Цитат на: theshadow в 27 Ноември 2015 18:13:22, Петък ---Разбирах, че „доброто” боравене със словото е най-голямото оръжие в нашето съвремие. Някога са се водили гладиаторски битки с оръжие. Сега се разиграва същият екшън, но словесно. „Добрият” оратор не проявява и капчица милосърдие към опонента си и често води борбата до неговото пълно унищожение. Той може да изкара черното бяло, а бялото – черно и всички присъстващи да му повярват и да го приветстват.

По този начин той натрупва голям капитал от уважение и респект на другите към личността му, който по-късно би могъл да използва за постигането на най-различни цели. Истината е, че някои слушатели долавят манипулативността в изказването, но това не намалява спечеленото от оратора.

Понякога си мислех, че е важно да си убедителен в словото си, а това каква част от казаното е вярна и каква - грешна, няма съществено значение за възприемането му от слушателите.

В света е така, така е в нашия - материалния живот. Но дали е същото и в духовния?""
--- Край на цитат ---


Това е толкова вярно и толкова истинско, че не ми стигат думи да добавя каквото и да било. Имах една такава бивша колежка, която в никакъв случай не беше перфектна или безгрешна в работата си, но много умело използваше "правилните думи" да припише грешките върху друг, да хвърли вината върху друг, дори и ей така тихомълком да прехвърли нейната работа, която не ѝ допадаше да я върши друг. Някак много ѝ се удаваше. Освен това клепаше хората пред началниците, но го правеше някак фино, не директно да отиде и каже "Х. оплеска нещата". Патила съм си много от нея, до момента, в който не започнах да я контрирам и да ѝ връщам топката. Когато ѝ казах "по вътрешен усет" някои неща и я държах на достатъчно голямо разстояние и физическо, и енергийно, тя се приземи и спря да ме атакува.

В интерес на истината вече много внимателно избирам хората, с които да контактувам и да допускам до себе си. Патила съм си много от злобари и завистливци. Относно разпитването, защото има едни такива любопитни човечета, които аз усещам, че са неискрени и тях много обичам да "пързалям", заливайки ги с невярна информация за себе си. Има един определен тип физиономии /чисто физически/, не знам как да го обясня, но като ги видя и не искам да имам нищо общо с тях. Хора, които ме отблъскват от пръв поглед, защото знам, че са неискрени, гадни и манипулиращи.

 

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница

[*] Предходна страница

Премини на пълна версия