Отворена дискусия > МАГИЯ
Психична Атака
theshadow:
На мен също се е случвало...
Иска ми се да имаше начин по-отрано да се засекат такива хора, правещи се на псевдоприятели, за да се предотвратят психичните им атаки и всичко, което могат да натворят, злоупотребявайки с доверието, още в зародиш... Но обикновено не се случва така... Чак после се научава, че някой се прави на псевдоприятел... Че изслушват и се държат с другите, както е писал Кастанеда в "Огънят отвътре" - в стил-
""....И не само щедър, той беше и изключително обаятелен човек. Той винаги се интересуваше дълбоко и искрено от хората около себе си. Беше любезен и открит човек и даваше всичко, което има, на всеки, който се нуждае от него, или на всеки, който се е случило да хареса. И той на свой ред бе обичан от всички, защото бидейки майстор прикривач, той им предаваше истинските си чувства: не даваше пукната пара за който и да е от тях....""
Но с тази разлика, че при Кастанеда това отношение към околните е произтичало от факта, че Кастанеда е имал две смъртоносни заболявания (едното накрая го е убило- факт е, че Кастанеда умира от рак) и той е изпитвал нужда да скара себе си със света и света със себе си, защото така смъртта му ще е по-лека... Друго е да знаеш, че ще умреш и никой не скърби за теб, а ти не скърбиш за никой- така смъртта идва по-лека... Такъв му бил изборът на Кастанеда в условията на постоянното очакване кога дали едната, дали другата му смъртоносни болести ще го вкарат в гроба, а само напредъкът на медицината е бил единственото, което го е деляло от смъртта за достатъчно дълго време...
На мен умът ми не побира как здрави, прави хора решават, че нямат нужда от приятели, че не трябва да дават пукната пара за никой... Че трябва да бъдат псевдоприятели... Това са хора, които не умеят да имат приятели... Не искат да имат приятели... Често опитват да блеснат, но не със собствени заслуги, а чрез очернянето на хората, на които са се правили на приятели... Ако са се задържали някакви хора около такъв неспособен на приятелство непукист- то те осъзнават в един момент във времето, че непукистът пукната пара не дават за никой...
По-скоро въпросът е какво се прави, след като на подобни манипулатори-непукисти им проличи- защото винаги им проличава- кога по-рано, кога по-късно...
И двата варианта- и мълчанието, и отстояването на принципите- са правилни реакции в такива ситуации... Но някои хора ги бива да отрязват псевдоприятелите си с мълчание, а други - с принципи... Аз съм от вторите...
В нета попаднах на един блог, който се казва anesway... Много силен текст, подтикващ към осмисляне на лични принципи, е написан от блогърката, който поствам тук като повод за размисъл...
""Бях забелязала, че в контактите с хората преднина имат тези, които знаят как да манипулират общественото мнение, които говорят с полуистини и изкусно си служат с лъжата, които могат най-добре да експлоатират хорското милосърдие и които умеят чрез хитрост да се облагодетелствуват, които са в състояние от всяка ситуация да извлекат дивиденти.
Разбирах, че „доброто” боравене със словото е най-голямото оръжие в нашето съвремие. Някога са се водили гладиаторски битки с оръжие. Сега се разиграва същият екшън, но словесно. „Добрият” оратор не проявява и капчица милосърдие към опонента си и често води борбата до неговото пълно унищожение. Той може да изкара черното бяло, а бялото – черно и всички присъстващи да му повярват и да го приветстват.
По този начин той натрупва голям капитал от уважение и респект на другите към личността му, който по-късно би могъл да използва за постигането на най-различни цели. Истината е, че някои слушатели долавят манипулативността в изказването, но това не намалява спечеленото от оратора.
Понякога си мислех, че е важно да си убедителен в словото си, а това каква част от казаното е вярна и каква - грешна, няма съществено значение за възприемането му от слушателите.
В света е така, така е в нашия - материалния живот. Но дали е същото и в духовния?""
listentothewild:
Ми не знам дали съм лоша, ама не искам да оставям разни псевдоприятели ей така просто. И да оставя настрана факта, че на мен са ми ударили ножа в гърба, то какъв морал ще имам аз, ако ги оставя да си играят и с други хора (също като мен). На такива хора по някакъв начин трябва да им се покаже, че не е хубаво. Та, нали затова си има и кръговрат на живота, и се връща, ама... някои и от там не вземат пример, а напротив, продължават със същата скорост, че и по-силна.
И добре, нека приемем, че сме попадали под подобно въздействие, били сме омаяни от псевдоприятел. Какво правим след това? Какви принципи градим и как се измъкваме от ситуацията, спасявайки себе си и примерно някой подведен близък?
Цеци_Вихронрав:
Сянка, текста наистина много силен... И като се замисля живеем в манипулативно време. Виж само заглавията на книгите "Манипулирайте, но правилно" и други от сорта... Повечето книги с психологична насоченост ни учат как да манипулираме другите и много малко от тях ни учат как да обичаме и да сме искрени... Затова и често търсейки приятелство попадаме под влиянието на поредния манипулатор който ни подава ръка или се пише за наш приятел, но не от добро сърце, а с някаква скрита цел...
Цеци_Вихронрав:
Quote listentothewild ()Какво правим след това? Какви принципи градим и как се измъкваме от ситуацията, спасявайки себе си и примерно някой подведен близък?Всеки път е различно, listentothewild. Аз действам на усещане.
Първо питам в прав текст ЗАЩО? Ако не ми отговорят намирам начин да отвърна на удара. И пак зависи от противника. мога да отвърна открито, а мога да отвърна със същата монета. Ако имам добро основание и аз мога да бъда лицемер...
theshadow:
listentothewild, можеш да кажеш какво се е случило с цел да предпазиш други от същата участ... Но надали ще помогне... За съжаление блогърката е права в тази част-
""Той може да изкара черното бяло, а бялото – черно и всички присъстващи да му повярват и да го приветстват.
По този начин той натрупва голям капитал от уважение и респект на другите към личността му, който по-късно би могъл да използва за постигането на най-различни цели. Истината е, че някои слушатели долавят манипулативността в изказването, но това не намалява спечеленото от оратора.""
Причината е, че хората около манипулатора често в опита си да намерят логично обяснение за ставащи простотии, решават, че сигурно вина за случая има не само манипулатора, а и пострадалият от манипулациите... Особено, ако манипулаторът се държи обаятелно... Околните просто не могат да повярват- "как така такъв обаятелен човек по без друг да му е крив, ще седне да твори интриги срещу някого, та значи вина има и лицето Х, че иначе не виждам логика."
Нещо повече... Манипулаторът може да извърти опитите ти да обясниш какво става и какво ти е причинил до степен като почнеш да казваш истината и манипулаторът да се разпищи на умряло и да изкара, че ти го нападаш с лъжи, че манипулаторът е жертвата... И след това да използва поведението на жертва, за да трупа симпатии към себе си от околните...
И от тук насетне, иди обяснявай, че сестра ти не е на Околовръстното... Ще излезеш в очите на околните, че ти си кривата, нападателната, че си и лъжкиня, дето само се заяжда с горкия кротък тих обаятелен света вода ненапита манипулатор...
Повечето манипулатори умеят да предизвикват съжаление към себе си по тази линия, когато някой, който са предали с поведението си, се опита да обясни какво се е случило в действителност... Затова и не ти препоръчвам да опитваш да предупреждаваш който и да било... По-скоро ще постигнеш обратния ефект- ще излезеш лошата в неговите очи, понеже го предупреждаваш...
Единственото противодействие е, както писах- или да ги отрежеш с мълчание, или да ги отрежеш, като демонстрираш принципи...
Цеци_Вихронрав, за съжаление е така... Няма книга - "Как да бъда добър приятел", но за сметка на това е пълно с книги, които показват как да се манипулират другите...
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия