Кундалини.

[plambambam]

Пиши ми на лични и мога да дам малко инфо за специфична медитация.

[plambambam]

П.С. Определно човек трябва да е подготвен физически и духовно. И в общи линии ако наистина искаш да се развиваш, а не само да си правиш upgrade физически, то знай, че целта не е физическите усещания, а точно сливане с божественото - самадхи. Мой съвет е само да внимаваш, защото напоследък йога медитациите и всякакви практики станаха много комерсиални и е пълно с измамници. Като цяло е най-добре първоначално да практикуваш с опитен човек, който да те напътства, но всичко си е до човека. Все пак не говорим за точна наука.

Plambambam пиши ми нещо повече за медитацията. Преди съм ходила на йога но не научих много. Искам да видя и твоите начини.

[LyLyth]

Ragiol, опит ще ми е трудно да споделя, защото при мен се случва щом пожелая, но никой не ме учил. Имах едно преживяване с катастрофа, тогаваа започна и всичко. Някой неща бяха доста плашещи, не можех да контролирам нито онова, което чувах, нито това, което ми се случваше и след доста стрес поисках всичко това да спе и то спря. Поне засега. Сега искам да го върна, но не зная как.
 Кундалини издигам с дишане. Но първо отпускам мускулите. Лично аз имам нужда от много тишина, никакви дразнители, за да мога да се съсредоточа. Понеже това ми е невъзможно през деня, практикувам вечер, преди да заспя. Енергията се издига и се насъбира в областта на главата ми. Усещам я в 6-та чакра, сякаш се разтваря. Лекувам се така, защитавам се така. В това състояние чувам някои неща, понякога ме плашат, усещам, че не съм готова. В началото ми ставаше лошо. Имаше моменти, когато съм се събуждала посред нощ от недостиг на въздух. Забавяла съм си дишането доста. Моят съвет е да си намериш учител. По-скоро той ще те намери, когато трябва. Не съм забелязала да имам някакви сили и способности, понякога изричам неща, които после се случват, но считам, че това е повече интуиция, знам ли....

[theshadow]

Здравейте LyLyth,

 Не споделяте достатъчно информация и ми е трудно да определя какво точно Ви се е случило. Но... Има какво да коментирам...

 Магията е нещо специфично, което е присъщо на всеки човек... Ако не е умение, което се прилага по рождение, то тя е нещо, което няма пречка да се активира и използва на по-късен етап, ако човек се занимава с подходящи техники. Магията е умение за управление на енергия.

 Понякога такива умения се отключват от дадени събития... И това е възможно най-опасният вариант да бъдат отключени...

 Ако сте чела по-стара литература по отношение на магията, няма начин да не сте се натъкнала на моменти, в които авторите (стига да не са шарлатани) наблягат на предупреждението, че магията може да предизвика и психични отклонения.

 Точно затова е и опасно такова внезапно отключване на уменията, за които иде реч. Това е рязко и необезопасено навлизане в сферата на несъзнаваното такова, каквото е дефинирано от Фройд. В една екстремна ситуация, когато е налице огромна тревожност, се включва това, което са открили изследователите от медицинския център на Колумбийския университет с последната техника за заснемане на процесите, протичащи в човешкия мозък, а именно- мозъкът започва да генерира краткотрайни образи на страшни лица. Те се появяват и изчезват толкова бързо, че не успяват да се осъзнаят от самия човек. Т.е. налично е активиране на една допълнителна несъзнавана тревожност, която не е рационална...

 Сега добавете към това отключени специфични умения (магия- макар че думата е по-скоро условно ползвана, в смисъл, че как ще ги наричаме тези умения е все едно) и ще получите усилване на разрушаващите психиката процеси. Може да бъдат образи и звуци, които мозъкът генерира, но които нямат допирна с реалността и тези звуци и образи обикновено са осъзнати. Те се смесват с активираните умения. Човек, който няма подготовката да отсее кое какво е и на кое да се довери, а кое да се стреми да поправи посредством осъзнаване на реалността (като възприятие в психиката си), може да си докара сериозни проблеми.

 Направила сте добре, че сте се спряла на онзи етап. Бихте могла да започнете отначало да работите върху развиването на своите умения, в случай, че това е Вашето желание, но следва да сте внимателна и да сте много критична.

 Повечето хора подценяват критичността, но всъщност тя е най-добрата защита и ползвана по предназначение, Ви гарантира, че няма да навредите на психиката си, като допуснете размиване на границите между реалност и генерирана от мозъка образност, което е и една от основните опасности, когато става въпрос за занимания с магия.

 Ако счетете за необходимо, можете да споделите повече за това, което Ви се е случило.

[LyLyth]

Точно така се чувствах - като шизофренична. Мислех си, че полудявам. Чувах гласовете в главата ми, кънтяха... Понякога виждах и образи, сякаш бях някъде другаде. Имаше една жена, която ми говореше.
 Какво се случи..
 Катастрофирах и си ударих силно главата. Изпаднала съм в безсъзнание от сътресението. Била съм така около 20 мин. После още два пъти изпадах в безсъзнание от силната болка, която изпитвах, когато се връщах в съзнание.
 Когато се ударихме, помня, че чувах виковете около мен, но слабо, сякаш бяха надалече. Исках да отворя очи, да кажа нещо, но не можех. В един момент всичко изчезна и потънах в мрак и не помня нищо до момента, когато предстоеше да се върна в съзнание. Бях ..някъде, не зная къде. Стоях на тъмно, а в далечината, сякаш през процеп, се виждаше силна сетлина, толкова ярка, че не можех да различа нищо, само чувах. Имаше някакви...хора/духове/същества.. не зная, какво бяха, но нещо ми казаха, нещо неприятно, което ме караше да се чувствам така, сякаш тъкмо бях порицана ужасно. Вина...
 И после помня думите "време е да се връщаш". Само тях. Опитах се да попитам нещо, беше от сорта :"как ще разберат (кои са те??), че сме катастрофирали ?", но не получих отговор, а започнах да падам, сякаш някой ме изхвърли от небостъргач. Миг преди да се разбия в земята на парчета, просто отворих очи.
 После започнах да чувам гласовете. Падах в съня си и се будех изпотена и уплашена. Подскачах цялата от тези усещания. Понякога ми се случваше да не помня къде съм била, а да имам усещането, че сякаш цяла нощ съм била някъде. Летях насън, това беше единственото хубаво нещо, можех да се издигам и да се снишавам.
 Но всичко останало беше ужас и често си мислех, че съм си увредила мозъка от удара, че съм полудяла или съм си лепнала шизофрения.
 Една вечер чух една жена. Тя ми каза: Сега ще започнеш да падаш, не се страхувай, аз съм тук за това - за да те уча.
 Когато изрече това, започнах да падам и отново усещането, че ще се разбия на атоми и молекули в земята. Събудих се почти разплакана. Тогава поисках всичко това да спре, не знаех колко от това е истина и колко е фантазия...
 И сега не зная, доколко нещата се случват реално и доколко си въобразявам.
 Но не правя кой знае какво - просто медитирам преди заспиване. Това ме отпуска, понякога сякаш спирам да усещам тялото си.
 Имаше дълги месеци, през които се будех уморена, сякаш вместо да почивам, съм хабила енергия. Имало е и такива моменти, когато се опитвам да си спомня нещо важно, сякаш нещо важно съм видяла насън, но не мога. Усещането, че съм била някъде, на друго място, но не помня къде.
 Една нощ няма да забравя.. Малко преди да заспя.. Сякаш ми се стори, че имаше нещо като фуния, като обърнато торнадо (дано го обяснявам добре), което се опита да ме завлече, по-скоро енергията ми, но се стреснах, пулсът ми се ускори, събудих се изцяло и фунията изчезна. Понякога усещам, как насъбралата се енергия в главата ми се мести наляво и надясно, люшка се и се е случвало да ми се догади.
 Забавяла съм си дишането почти до минимум, сякаш ще спра да вдиша и всяка следваща глъдка е много нарядко.
 Причината да се страхувам е това, че не зная, дали няма да пострадам, дали ще успея да се върна, дали няма да умра в съня си или още нещо по-лошо да се случи.
 Сънища... имам сънища, които ме предупреждават понякога, макар че никога не мога да разбера смисъла им. Само разбрах, че при мен "гардероб" показва, че някой ще умре и затова си имам обяснение - гардеробът винаги ми е напомнял за ковчег. Брат ми ме затваряше в гардероба и докато бях вътре, имах усещането, че ще ми свърши въздуха и ще умра. Може би затова асоциирам гардероба със смърта.
 И така..
 Преди време срещнах едни монаси от дружеството за самореализация по криа йога. Те ми дадоха някои неща да практикувам и ми обясниха, че това издигане и стремглаво падане е кундалини, а усещането е такова, защото не умея да контролирам процеса. Казаха, че когато се науча, връщането на кундалини ще е плавно, без усещане за падане.
 И така..
 Но от доста време не се занимавам с нищо, освен с медитацията вече. Визуализирам светлина - бяла и синя, като на аватара ми. Съумявам да се лекувам с нея, през чакрите. Понякога, когато съм тревожна или тъжна, всичко, от което се нуждая е морето... просто сядам на скалите и след време се чувствам като нова... Водата е моята стихия... Сякаш се сливам с нея. Погледът ми среща само нейната шир и това ме успокоява.
 Истината е, че не зная, в какво да вярвам. Съзнанието ми е скептично, усещанията не са. Лутам се между "ти си луда да вярваш в подобни щуротии" и ... " как може да отричаш това, което ти се случва?" ...
 Истината е някъде там, дано я открия някой ден, но сега искам да върна онази жена... На какво трябваше да ме научи и защо? Това е въпросът ми ..
 И защо имам такива усещания от малка. Защо съм можела да сънувам нещата още преди да се случат. Какво е това, откъде е?
 Не искм да върша нищо зло и със сигурност такива вредящи на другите магии не са за мен. Ако реша да опитам да практикувам магия, то тя ще е само за моето лечение и за защита на близките ми от лоши влияния...
 В тази насока, има една визуализация... седя на повърхността на морето в поза лотос, но то не е вода, а светлина. Една спирала от свтлина ме обвива от краката до главата, издига се над мен, не мога да видя края й. После създавам кръгове от светлина около близките ми, поставям ги пред мен, един по един, но има някои хора, които не мога да видя, просто сякаш са сенки, не мога да ги видя. Мъча се да ги изчистя от сянката, успявам за кратко, но после пак стават сенки..
 Решила съм да успея, поне за мое успокоение, опитвам се да разбера подсъзнателно, какво ми пречи да ги видя... Някакви идеи?
 Лек ден ти желая.

[theshadow]

Свърших си работата по-рано от планираното и се заемам да ти отговоря, LyLyth.

 Та присетих се, сега, че някога, далечната 2007-ма, края на юли, началото на август (по-точно), четох твое питане във връзка с хипнозата... Ако не ме лъже паметта... Тогава не знаех подробностите около случая ти (не беше счела за необходимо да ги пишеш на това ниво, на което сега ги описа- тогава беше в три изречения, които не хвърляха нужната светлина, съвсем накратко питаше дали да се подлагаш на хипноза във връзка с катастрофата)... А nightmare го гонеха някакви агресивни (вместо регресивни) хипнози, Анастасиус го беше треснало лигаво настроение с вървящите към това непознаване на регресивна хипноза и размахване като бойно знаме на ментета за преражданията и за някакви там психиатърки, прописали извънземни диктовки- и аз не задълбах по питането ти тогава...

 Т.е. връщам лентата назад, за да мога да ти дам по-пълна информация. Сега ще пиша и за хипнозата... Но преди това...

 Присъединявам се към частта от мнението на Анастасиус, че цялата тази образност, която си видяла, е настъпила в мига, в който нервната ти система е почнала да се съвзема от удара. Нека да обясня по-подробно.

 В момента на удара, когато си загубила съзнание, това е практически изключване на мозъка поради невъзможността му да обработва информация (до каква степен е била травмата, това е в компетентността на лекарите). При такова състояние- наблюдава се нарушение на медиаторните (невротрансмитерните) процеси в ЦНС. Поради това при изхода от безсъзнанието човекът халюцинира (не винаги, но понякога- това е според зависи травмата).

 Това, което ти е предоставено като образност, е съдържимо в твоето несъзнавано. Излезнало е от там, показало ти се е, а после пак е станало недъстъпно за теб. Не е добра идея да го връщаш, тъй като е активирано от травмата и може да те вкара в поредица от кошмари.

 Нека да постна, което написах до тук, за да не стане трудно четимо поради дължината на текста и ще продължа да пиша...

[theshadow]

Продължавам с хипнозата. Това е трансово състояние. Всеки човек може да го усети, ако се удържи- малко преди да заспи. Също често пъти медитацията и автохипнозата са бъркани. Понякога мошенниците, пишещи на тема окултизъм, магия, съвсем умишлено вкарват хората в заблуда, като автохипнозата наричат с имена като медитация, астрал (излизане в астрал, ментал и прочие- това всичко е автохипноза и е опасно, тъй като отключва по неконтролиран начин съдържимото на личното несъзнавано в комбинация с невъзможност на човека да определи кое е реално и кое не е) и всичко, което включва указания като "легнете, затворете си очите, отпуснете се и"...

 Мозъкът е електрохимичен орган. Електрическата активност на мозъка се проявява под формата на мозъчни вълни. Бета и алфа са характерни за будно състояние.

 Медитацията е състояние на немислене. Същото това състояние, което го има точно в мига на събуждане от сън, когато очите са все още затворени, но умът е буден. Няма мисли. Тогава има само алфа вълни. В момента, в който се появи образ или картина, а може и отваряне на очи, тогава алфа вълните изчезват и човек попада в състояние на бодърстване.

 Хипнозата е трансово състояние, различно от медитативното и различно от съня. Има най-различни стадии- може да бъде съвсем лека (при което човек държи връзка със заобикалящия го свят), а може да бъде и дълбока (при което е налична пълна откъснатост от заобикалящия свят). Леката хипноза е най-безопасна, за останалото- рисковете са повече, особено ако хипнотизаторът е неопитен. Като се започне от възможност човекът в транс да загуби връзка с хипнотизатора си и да тръгне произволно като сомнамбул нанякъде, съвършено незащитен дори от елементарни опасности по трасето и се завърши с амнезия (частична, а може и пълна такава).

 От това, което описваш- LyLyth, веднага те уведомявам, че ти не медитираш. По естествен път изпадаш в състояние на автохипноза. При това отиваш отвъд леката форма на автохипнотичния транс.

 Не е проблем да трупаш такъв тип опитност, но трябва да се подхожда внимателно.

 От самото начало- Преди да започнеш с автохипнозата, проветри стаята, в която ще се провежда заниманието. Отпускаш се, както до сега. Така е добре. Дишането се забавя, ударите на сърцето- също... Затова в стаята трябва да има достатъчно читав въздух- недоставянето на читав въздух до мозъка не е на добре за последния, а при разредено дишане и разредени удари на сърцето- липсата на достатъчно кислород до мозъка може да се окаже проблем по някое време.

 След като стаята е добре проветрена, трябва да е осигурено температурата да не е ниска. Пак защото дишането и ударите на сърцето са разредени и от там температурата на тялото се поддържа по-трудно.

 Ако губиш контрол над образите и губиш връзка с реалността- препоръчвам да заключиш вратата (и един райбер стига- ако нещо се обърка така ще си в стаята в съзнание до максимум час след объркването на нещото, а нещото може и да си го спомняш частично, а може и да не си го спомняш). Не е задължително нещо да се обърка, но предпазливостта не е излишна...

 При началното ниво на автохипноза тялото се губи от осъзнаване. Не се чувства като местоположение. На следващ етап и възприятието на околния свят се губи. При дълбока автохипноза, навлизаш в областта с несъзнаваното.... Според зависи от дълбочината и качеството на транса, може да видиш едва загатнати образи и сюжети. А може... Може да видиш цели пълноцветни сюжети, с яснотата на онези сънища, които до момента на събуждането не можеш да разпознаваш като сънища. Ако нямаш опит, няма да можеш да контролираш тези сюжети. Ако имаш опит- контролът е пълен, до най-малките детайли (давах такива упражнения за контрол над въпросната образност в практикума за ментална магия- полезни са за усвояването на менталната магия).

 Правилното е тези сюжети с прилежащите им образи да бъдат осъзнавани като съставна част на несъзнаваното. Зад тях стоят реални лични вярвания, желания, страхове, нужди, импулси, инстинкти и прочие (не случайно Фройд е, освен друго, и хипнотизатор). Но самите образи, сюжети- не са реални. Т.е. ако видиш примерно тигър (или нещо хищно), това е инстинктът за самосъхранение и каквото още Фройд го дефинира (Ерос), приел дадената форма съобразно личностните особености, а не друго същество от друг свят. А ако хищното нещо нападне, значи е инстинктът за саморазрушение (Танатос). Това- само примерно. Образите са неизброими и са спрямо личността. Всеки познава сам себе си, а ти специално можеш да анализираш себе си от доста професионална позиция, така че спирам до тук.

 В графата на образите и сюжетите, с източник несъзнаваното, спадат и чакрите, и всички неща от този вид. Някои такива образи, сюжети, символи може да се и се използват в практическата страна на магията, но си остава условието, че трябва да бъдат правилно разбирани.

 Опасно е за психиката въпросните образи и сюжети да бъдат бъркани с реалност, тъй като това руши преградата, пазеща разсъдъка здрав, охраняваща съзнанието и обезпечаваща възприятието на реалността.

 Но може да се използват за лично развитие, самоанализ... Както си писала- и за себелечение (но себелечението е до граници, не е панацея).

 Когато приключваш с трансовото състояние, нормално е да ти се спи. Но ако ще трябва да ставаш от леглото по някаква причина (примерно имаш работа някаква), никога не излизай от транса рязко. Отдели си примерно минута, в която да дадеш време на организма си да си оправи дишането и сърдечната дейност. Не се ли случи, може да си докараш проблеми със сърцето, с кръвното налягане. Може да ти се завие свят при ставането, минимум. Може да е налично променен начин на чуване. Звук, който е много тих, може да го чуеш като прекалено, дори болезнено силен. Това не е на добре. Затова е правилно да има отстъп от време между излизането от транса и ставането от леглото.

 Това е, което се сещам да добавя. Ако имаш някакви въпроси, питай, а аз, когато мога, ще отговоря.

[LyLyth]

Какви неща помниш.. Отдавна съм забравила за този въпрос.
 Но пък досега не съм се замисляла за възможността това да е автохипноза.
 Беше ми полезно, много понезно.
 Почти бях отписала Фройд, но май трябва да погледна на него с малко по-различен прочит.
 Със сигурност ще изникнат въпроси, просто сега имам нужда да осмисля казаното от теб, това е нещо съвсем ново за мен.
 В това състояние влизам чрез някои напътствия от крия-та. Така се научих да забавям дишането, да отпускам мускулите, да забавям пулса си. Но не предполагах, че ще изпадна в транс.
 Благодаря за отговора. ^_^
 П.П. Интересно е безсъзнаваното... Макар че хипнозата ми е била интересна, никога не е било до толкова, че да тръгна да търся и да ровя повече информация за нея, но съвсем наскоро си взех две книги за хипнозата и автохипнозата.. Не съм стигнала до тях, предстоят ми изпити, но определено ще задълбая в тази посока. Иначе ..какво да кажа ... случвало се е да се събудя от силно главоболие и с нужда да повръщам, губех равновесие, причерняваше ми, за щастие, скоро не ми се е случвало.
 Ще имам доста въпроси, но не сега.. Сега се чувствам отново на старта, всичко е твърде объркано, трябва да го подредя.
 П.П.П Тогава не споделих преживяванията си, както и сега избягвам да го правя, защото никога не е ксъно да ме сметнат за луда

[dia-devi]

то,..лудостта,..било хубаво нещо ..,не-знам,..аз това,..с "кундалини/ту" хич не го и мъча,..като за разбиране,..а относно 'симптомите',..които описваш,..ти-лично,..имаш ли някакво конкретно обяснение,..ей-така,..като за себе-си

[LyLyth]

Лудостта е приятна тук, сред хора, които имат нужните разбирания. В неподходяща среда това може да бъде проблем, огромен проблем.
 Имам един преподавател, когото много уважавам, проф. Мавлов. Ако той прочете нещата, които пиша, със сигурност ще ме обяви за луда. Но светът е шарен, неговите убеждения са причината той да бъде това, което е, заедно с всичкия си опит в сферата на науката. Затова е добре да се подбира средата, в която да споделяш този тип преживявания, поне според мен.
 Обяснение.. вече имам частично. При положение, че кислородът в мозъка намалее, нормално е да има такива симптоми.
 Но се радвам, че не го намерих тогава. Много неща се промениха, включително и това, че днес изучавам психология, нещо, от което се бях отказала някога, в името на любовта си, но така и не спрях да го желая.
 Желанията са мотив и цел.

[hahav]

myself, какъв е хранителният режим и физическите натоварвания, които трябва да се спазват, за да се издигне Кундалини и като се издигне какво ми помага то ?

[LyLyth]

Успявала съм да издигна енергията, използвайки и кулминационния момент на оргазма. Пробвала съм да работя с нея при различните пози в момента, когато достигна до оргазъм, но най-добре ми се получава, когато аз съм отгоре, тогава имам пълен контрол над движенията, темпа и времето, което ми е нужно, за да се настроя. Насочвам цялата си мисъл, концентрацията си, върху центъра в основата на гръбнака. В момента на половия акт това не е никак сложно, игнорирам всичко останало като информация, която постъпва от останалите сетива, изпразвам мислите си и се оставям само на усещанията, няма нищо друго, освен енергията и акта. Малко преди да настъпи оргазмът се подготвям, някак тялото ми се изправя, гръбнакът е прав, но това не е нещо, което правя съзнателно, няма принуда или напрежение в мислите ми или мускулите. Лично аз го усещам като енергия, която се насъбира и изригва нагоре, сякаш се взриява, преминавайки през тялото ми. Когато контролирам процеса по издигане (всичко е секунди, става адски бързо, отне ми време да го постигна, много пъти си прецаквах удоволствието, понякога поетата глъдка въздух не на време, сякаш спира енергията и се разминавам с оргазма, но накрая успях) на енергията, тогава я изчаквам да достигне главата и по-точно седма чакра. В омзи момент поемам дълбоко въздух и задържам въздуха, при което енергията тръгва обратно надолу. Изключително приятно усещане. Обикновено след секс има чувство не само на обкелчение, но и на лека умора от загубата на енергия, поне при мен е така. Но в онези случаи, когато съм практикувала описаното, не се чувствам уморена.

 П.П. Държа да кажа, че може би се получава това първо защото познавам добре половинката си, между нас има повече от доверие, повече от разбиране. Познаваме сексуалните си предпочитания, не изпитваме свян един от друг. Най-важното е, че не упражнявам принуда, на него не му се налага да прави каквото и да е по-особено, да застава в някакви пози или нещо от сорта.
 Мисля, че за кундалини има значение.

[myself]

Направо ме сърбят пръстите за множеството разнопосочни коментари на горното - кой от кой по-...
 Ма що да не помълчим, в почит към...оргазмите.

[LyLyth]

 Ще се радвам на коментар.