ОБСЪЖДАНЕ > СВОБОДНА ЗОНА
Любимо
tattul:
Едно от любимите ми занимания тук, е да чета представянето на членовете във форума. Понякога дори и да го препрочитам. Любопитно и интересно ми е да опознавам някой, който няма лице, а само ник. Научих се да уважавам тайствеността, с която понякога хората обичат да се обгръщат. Понякога зад едносрични думи, се крият доста откровения. Правя си труда да чета постовете и после да се връщам тук и да сверявам със споделеното , като играе. Това обаче носи голямо удоволствие и разбиране също така. Не приемам хората едностранно както преди, демек хората са такива и такива. За да си такъв или онакъв, обикновенно има причина и в повечето случай тя е общочовешка. Това не значи, че е тривиална. Защото формира различни качества в характера на човек. Създава от него Индивидуалност, която си струва да бъде оценявана като такава. Чета отговорите на въпросите и си казвам е тук се повтря и тук и тук , бе.. всичко едно и също и в един момент - хоп?! изненада, нов отговор. И от него долавяш същността на човек, онази скритата, която той пази само за себе си....Може и да греша, но но в никакъв случай не омаловажавам отговора. Е, ....почувствах се вдъхновена да ви го напиша това , опитвайки се да ви кажа нещо, но нека всеки сам тълкува това както му е угодно
myself:
Някъде през януари 2008г. сътворих нещото по-долу и, когато ми стане тегаво, понякога, препрочитам нещата. Та, по-добре да споделя и от какво се дозареждам:
Медитация - КРЪГОВРАТ
С всяка стъпка аз пристигам
в своя храм от тишина.
Тук житейската интрига
не пристъпва. И така -
ярка, сребърно-лъчиста
се разтварям. В светлина.
.........
Мигове - порой мъниста -
отредени в оня свят
тук не могат да ме стиснат
в менгемето на обхвата.
Мой е жизне-кръговрата
на земята, на водата;
тоя вечен огън свят,
що не тлее, а блести,
що разлиства ме в лъчи...
И аз чувам светлината;
аз Съм въздуха, водата.
Аз - ядро. Сърцевината.
Времето не е замряло.
Стъпвам - стигам
във началото.
То е краят на нещата.
Кръговратът се върти...
И завихрям се във хаос,
и разтварям се всецяла.
Претворявам в звук и в лъч.
Тук - движение неспирно,
енергийно и всемирно
- част съм малка от това.
Тук е моето начало.
Тук съм цялостна,
в Цялото от Светлина.
......
Ето ме - така красива,
истинска, немирно-жива -
звук и блясък, мекота.
Връщам се. И пак пристигам.
Тук съм, а пред мен е книга
със всевечните слова.
Майката около мене.
Съм. Тук бях родена.
Тук - отново сътворена,
претворена и нетленна,
се зареждам със света.
myself:
Още ми виси мандибулата .... Та - нека първо си затворя устата, ама - предоставям сайта, да споделя мига:
My WebPage
Ето и още малко от това чудо природно:
My WebPage
Мммммм. Разтърсващо.
tattul:
Това наистина беше красиво. Тази Рейчъл имам предвид
Аз пък обичам това Киви, като изпитам колебание за нещо си го пускам. Та щом едно Киви дето е птица, но няма крила иска и може да лети по този начин, що и аз да немога?! Въпроса е да летиш, пък дали надолу или нагоре..... Но най- ми харесва скока на това пиле, смело и без грам да се замиси трябвали или не трябва....да си разбива главата. My WebPage
tattul:
Всъщност, ето го отговора My WebPage......в пълната версия ....макар че имаше и друга, завършващо малко по-критично , ма не напълно критично!
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия