ОБСЪЖДАНЕ > СВОБОДНА ЗОНА
Слепота
coolest:
Neindificiran, чудя ти се още колко профила ще създадеш
water:
Ами това са особености на хората - светът е шарен. Преди се чудех защо е така - защо има слепи,инвалиди,психично болни,физически болни и от друга страна здрави -струваше ми се много несправедливо. Защо някой се тръшка,че неможе да си купи обувки, а до него минава човек в инвалидна количка ...всеки с дерта си и на различен етап от развитието си - мисля,че има връзка между характера, съдбата и заболяванията и понякога е достатъчно човек да промени възгледите, начина си на мислене,отношението си към хора или ситуация и може да промени съдбата си или да се излекува от дадено заболяване - стига обаче да знае точно къде да насочи усилията си...
weezyyyy:
Баща ми е с около 75-80% нарушено зрение от както се е родил и е супер гадно да виждаш всички прекрасни неща, а баща ти не. Просто неговото е по рождение, предадено от баща му, моят дядо (Бог да го прости), който също беше със същият проблем. Но когато ти е писано дадено нещо да ти се случи, няма как да ''избягаш''...
Цеци_Вихронрав:
weezyyyy, в нашия град има клуб на слепите и понеже имам приятели сред тях са ме канили на сбирки. Вярно,че са лишени от зрение, но пък са развили други свои сетива и животът им е пълноценен и красив. Няма значение дали имаш или нямаш какъвто и да било недъг, ако искаш да видиш красотата около себе си, винаги ще намериш начин.
Delta:
Имах колежка, на която и двамата родители бяха слепи. Майка и на 100%, а баща и май различаваше светло от тъмно и много неясни фигури. Не знам причината. Колежката ми си беше съвсем наред със зрението... е, носеше очила, но то кой не носи днес
Та тези родители не знам дали по рождение бяха такива или са ослепели като деца... не съм разпитвала. Но се намират двамата, женят се, раждат си две деца (колежката ми имаше сестра) и си ги гледат сами. После майката помагаше на колежката ми, когато и тя роди. Изпитвах някакво възхищение към тези хора... от факта, че са лишени от важно сетиво, а се справят не по-зле от мен примерно.
Имам позната с четири момичета, едното е детска церебрална парализа. Тая жена един път не я чух да се оплаква. Винаги усмихната, бойна... хубаво ми е да разговарям с нея, защото тя не ме кара да се чувствам неудобно то факта, че детето и е с недъг, а моите са здрави. Говорим си нормално за проблема, понеже рядко я виждам, питам я до къде са стигнали, напредват ли с вървенето... но разговорите протичат съвсем естествено, все едно си говорим за контролното на децата в училище.
Имам и съученичка с момче с подобен проблем. И тя ходи с вдигната глава и не се срамува от заболяването на детето си. Сега дядото го води в групата за народни танци, където играе дъщеря ми... опитват се да го социализират (той има физически проблем, умствено е добре, разбира и осъзнава всичко, малко му е трудно да говори, но му се разбира), ходи в нормално училище и децата също го възприемат като естествена част от средата.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия