Автор Тема: Славянска митология  (Прочетена 10269 пъти)

Неактивен theshadow

  • Админ-ДИКТАТОР
  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 6192
  • Total likes: 135
  • Karma: +106/-1
    • Профил
Славянска митология
« -: 16 Октомври 2009 20:16:42, Петък »
Авторът на текста по-долу не ми е известен кой е.

"Славянски духове условно наричаме всички свръхестествени същества, които според славяните са обитавали заобикалящия ги свят . Самите славяни най - често наричат тези същества бес , бесове , което в предхристиянско време обозначава абсолютно всички духове, демони и пр. , без оглед на функциите и характера им (добри или зли) . В западната литература и Интернет , бесовете много погрешно са наричани "божества" , вероятно единствено поради характеристиката им на НЕ-човешки същества с особени способности . Но не всички вълшебни образи в митологията могат да бъдат отъждествявани с богове. Разликата помежду им е много ясна и пределно проста - боговете са с една дума казано "всемогъщи" ; те въплъщават основни характеристики на природата или на човешката същност и обществен живот , и съответно могат да направляват , да моделират всичко по вертикала и хоризонтала на Световното дърво - живот , смърт , любов , брак , раждане , болест , плодородие , мизерия , сила , слабост , дъждове , суши , земетресения , светлина , мрак , топлина , студ и пр. При това от всичките им действия се излъчва някаква условно казано грижа , загриженост за човечеството или природата , независимо как се проявява в конкретния случай - като полза или като вреда . Грижата тук не е задължително в интерес на човека , не е насочена само към неговото добруване , но така или иначе има определена трайна насоченост към поддържането на основен вселенски принцип . Доста по - елементарни , нисши и немощни са всичките демони , духове , души и други свръхестествени създания . Вярно , че те имат едни или други магически възможности , но тия им възможности са в една доста тясна област и се използват за постигане на твърде маловажен ефект , който е повече проекция на моментната прищявка на съответното същество , отколкото проява на целенасочен стремеж към каквото и да било . Най - сетне , свръхестествените същества , посочени по - долу , сами са подчинени на боговете , макар и в по - лека степен от хората . Те не са така жизнено зависими от божественото благоволение , но са принудени са се съобразяват с него , за да не станат обект на "небесно наказание" и именно наказуемостта им ги разграничава от божествените сили , които знаем са като цяло ненаказуеми . И ако боговете са най - вече обект на религиозни вярвания и почит , то останалите свръхестествени същества са обект единствено на митология и суеверия . Поради това и хората само се страхуват от тях , както се страхуват от зверовете и болестите , докато към боговете се отнасят със страхопочитание , с уважение , та дори и с обич .

БАННИК - дух - обитател на банята. С магическите си способности банниците развързвали езиците на къпещите се хора. Често се явявали с вида на близък роднина - възрастен мъж. Тези духове имали важно значение според късните славяни, тъй като в банята, на четири очи, се споделяли най-големи тайни, сключвали се тайни договори, планирали се заговори. И така, ако човек успеел да улови банник и да го принуди да проговори, можел да научи много тайни за околните. Най-лесно банникът се заплашва с огън или слънце, бидейки същество свързано с водата и влагата.

БРЕГИНИ (Берегини) - женски духове, обитаващи бреговете на реки и езера. Вярвало се, че отвличат деца. Най-често са представяни с торс на жена и с крака, опашка и криле на граблива птица.

БЛАТНИК (Блатний, Болотний, Blotny) - духове - обитатели на блатата. Вярвало се, че на дъното на всяко блато, блатните духове трупат съкровища векове наред. Затова ако човек се приближи много до някое блато, блатниците могат внезапно да изскочат от тинята и да го завлекат на дъното, давейки го.

ВАМПИР (Въпир, Кръвник, Упыр, Upir, Upierz) - зъл възкръснал мъртвец - кръвопиец. Когато умрелите не бъдат оплакани и погребани според традицията, или са умрели по непристоен, неестествен начин, или приживе са извършили много грехове или са се занимавали с чародейство (черна магия), боговете не ги допускат в света на мъртвите, където да намерят покой. Душите им остават в света на живите, където блуждаят и страдат, и се превръщат в зли духове. Тия зли духове можели да се връщат обратно в мъртвите си тела, или да се вселяват в чужди трупове и да ги вдигат от гроба, превръщайки се по този начин във вампири. Труповете им посинявали и се подували, но запазвали телесната си цялост, без да се разлагат дълго след смъртта. Те излизали нощем да тормозят хората, да заплитат косите им (което обърква мислите и намаля силата на човека), да пият кръвта им, да ги душат насън, да омесват храната им с изпражнения, да им носят кошмари, да им вредят по всякакъв друг начин и дори да носят смърт. Древните славяни изпитвали велик страх пред вампирите и това си проличава в жестоките начини, които изобретили за да се предпазват от триповете, за които вярвали, че са вампирясали - режели главите им и ги слагали мужду краката, за да не могат да си ги открият; режели ходилата им, за да не могат да бродят или ръцете, за да не могат да пакостят с тях; овързвали с въжета цялото тяло или го притискали с огромни воденични камъни, забивали в сърцето кол от трепетлика или дрян, или нажежен шиш, или гвоздей, или гарванов нокът - зад дясното ухо. За някои вампири смятали, че отклоняват реките и предизвикват суша или разнасят епидемии - техните гробове заливали с вода или направо уринирали върху им; също изравяли трупа и го изхвърляли в блато. За предпазване от вампири също произнасяли молитва към бог Троян: "Съхрани нам от руки, от мору, и от вещицу и въпиру, и от плеадницу..." или молитва към богиня Лада: "Да заклопит вилам челюст; заклопи и вампирам челюсти, верзи и в море клокотеще и кипеще тамо да пребивают до скончание века". Някои вампири се връщали при семействата си и се опитвали да възстановят стария си начин на живот, така сякаш не са умирали. Един такъв вампир се върнал от гроба при жена си и дори се сношавал с нея. От такава връзка се ражда дете, което, което приживе нощем се превръща във вампир и може да вижда, открива и разпознава другите вампири, като ги гони и убива. Други вампири се превръщат денем в животни - най-често кучета, вълци, котки, кукумявки и черни петли. Така една жена без да знае се омъжила за вампир, след което черно куче всеки ден я гонело, ръфало и разкъсвало полата й. Когато една вечер тя казала за това на мъжа си, той се ухилил и тя видяла парцалчета мужду зъбите му. Усъмнила се, тя намерила сребърна игла, мушнала го в корема и той се пръснал, оплисквайки всичко в кръв. Вярвало се още, че ако вампир се ожени за жена и тя го обича три години, той става отново обикновен жив човек.
 Както по всичко личи, вампирите са славянско "откритие". Те са характерна и общоразпространена черта на древнославянските суеверия. Идеята за вампира произхожда от древнославянската вяра в световния зъл дух онпыр (виж Упир).

ВИЛИ (или Самовили) - красиви женски горски духове, родствени на самодивите, с човешки облик и големи криле. Вилите обитават трудно достъпни високопланински гори, където всяка се грижи за горско животно, дърво, цвете, храст или планински поток, като ревниво го защитава, главно от човешки вреди. Тези красавици особено обичат сърните, с които могат да разговарят, но са доста злонамерени към хора. Всячески се стремят да ги отклонят от горите си и в този си стремеж често отравят потоците. Разполагат с големи познания за природата и билките, и ако човек успее да ги подслуша на сборищата им след залез, може да научи как да лекува с определено растение или за местонахождението на скрито съкровище, както и много други тайни за света.

ВОДНИК (или Водяной, Wodzianoi, Vodny) - духове - господари на реки, потоци и извори. Водникът е повелител на русалките. Често вреди на хората.

ДИВИ ЛЮДЕ (или Горски люде) - диви жени и диви мъже - човекоподобни демони, целите покрити с тъмна козина, обитаващи гъстите планински гори. Ако човек неволно наближи бърлогите, където са оставени децата им, те се нахвърлят с крясъци върху него и го разкъсват.

ДОМОВИК (или Домовой, Домний, Домник, Дед) - дух на починал родоначалник или праотец на семейството; той е бил толкова привързан към дома и наследниците си приживе, че след смъртта си е останал на обитава родовата истба, да бди и да се грижи за бъдните поколения. Основна негова грижа е поддържането на семейния огън, поради което обитава огнището или пещта, печката. Славяните особено са почитали домовика; заделяли храна от празнични трапези и са я оставяли край огнището за да се нахрани и той. Преди всяко ново начинание, семейството приготвяло специална "стопанова гостба", канело роднини и дружно отправяли въпроси и молитви за благословия към прадедския дух, след което гуляели. Вярвало се че след като е измолена помощтта на домовика нещата ще потръгнат добре. Когато се местели в нов дом, стопанката взимала живи въглени от старото огнище, занасяла ги в новото жилище и измолвала от домашния дух да се засели там. Домовикът понякога вреди, друг път помага на стопаните, в зависимост дали са почтителни към него или от настроението му. Особено важно е домакинята да си върши добре работата и да не го оставят гладен. Когато иска храна той потропва из стаите през нощта, докато хората спят. Ако не му обърнат внимание домовикът се отвръща от тях и ги постигат болести и нещастия.

ДОМНИЦА (или Домовица) - женски домашен дух - партньор на домника. Друго име за Кикимора.

ДВОРНИК (или Дворний, Дворной) - дух, обитаващ двора на къщата, охраняващ градините, хамбарите, кокошарниците и другите помощни сгради край дома.

ЖАР-ПТИЦА - митологична свръхестествена птица с многоцветни, сияещи като огън пера. Жар-птица обитава короната на Световното дърво и е вестител на божествената воля, тъй като има способност да мигрира между света на боговете Прав и света на хората Яв. Също така вълшебната птица охранява плода на живота - златната ябълка, която расте по клоните на Дървото.

ЖИВА-ЮДА - юда, самодива служеща на богинята на живота и съзиданието Жива, откъдето идва и името й. (по Веда Словена)

ЗМЕЙ - огромно огнедишащо чудовище подобно на дракон. Змеят е висша зла сила, пратеник на мрака, който се стреми да разруши установения от божествения закон ред - Правда. Змейовете вършат ужасяващи злини, които често поставят под въпрос оцеляването на цели родове села: предизвикват суши като заприщват реки, пресушават езера, или унищожават реколтата с дъждовни порои и градушки, причинявайки масов глад. Пръв враг на змея е бог Перун - върховният господар. Той преследва змейовете и влиза в единоборство с тях като винаги побеждава след дълга и опасна борба, по време на която се разразяват страховити бури и стихии.

Познанието е само за тези, които са готови да жертват време и усилия, за да се сдобият с него.

Неактивен theshadow

  • Админ-ДИКТАТОР
  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 6192
  • Total likes: 135
  • Karma: +106/-1
    • Профил
Славянска митология
« Отговор #1 -: 16 Октомври 2009 20:16:50, Петък »
КАРАКОНДЖОЛ - нощни духове, типични за българския фолклор. Явяват се във форма на ниски кривокраки човечета, с голям нос, изпъкнали очи и тяло - покрито с козина, които скитат по пътищата след полунощ. Често седят край кръстовища и заговарят окъснели пътници, като им задават гатанки или ги молят за услуги. Ако човек се отнесе с внимание и добронамереност към тях, караконджулите могат да му помогнат, иначе му причиняват злини. Според някои вярвания те седят по кръстопътищата, защото там обикновено се издигат бесилките, а караконджулите имат за задача да пазят духовете на обесниците да не излизат от мъртвите тела.

КИКИМОРА - домашен женски дух, често отъждествяван с Домовица, която е партньорка на Домника. Съвсем в дуалистичния контрастен дух на славянската вяра, Кикимора едновременно помага и вреди на хората, като по традиция всичко зависи от тях самите. Така, ако домакинята поддържа усърдно дома си, Кикимора по цели нощи ще върши от домакинската работа за другия ден, ще вдъхва доволство и спокоен сън на децата, но ако домакинята е немарлива, мързелива, Кикимора ще стене от здрач до зори, ще дърпа косите на децата, ще ги буди посреднощ и ще ги плаши, нарочно ще пакости, разхвърля и мърси, така че и малкото свършена работа да отиде нахалост.
 Вероятно образът на Кикимора първоначално е възникнал като олицетворение на духа на починала по-стара домакиня от същия дом. Тук дом носи не толкова значението на къща, а на сбор от хора - близки родственици - които живеят под един покрив. Добре е да се вземе под внимание, че до края на VІІ век н.е. славяните живеят в строг патриархален строй, в който най-малката обществена единица не е семейството, а целият род, който живее и работи заедно. Родът е обединение на кръвен принцип, в което всички хора са в родствени връзки един с друг и имат общи баща или дядо и майка или баба. И когато се е случело бабата, най-старата домакиня, основателката на рода да умре, наследниците й са предполагали, че духът й остава в дома. Тя е била толкова привързана и закрепостена към него, че и след смъртта си е носела домашните си задължения, продължавала е да бди над порядъка като Кикимора, със стонове и пакости принуждавайки наследничките си да си вършат съвестно работата.
 В подкрепа на такова предположение е съставката "-МОРА" в името на Кикимора, с която дума славяните обозначавали душите на умрелите.

КРАВЕСМЪРТ (също Черна Немощ); зъл дух, който сее чума и други зарази сред селските стада. Най-често се явява във вид на черна крава и се смесва с едрия рогат добитък за да върши унищожителното си дело. Нощем Кравесмъртите скитат по пътищата, преобразени в черни котки или сакати кучета, а понякога дори се явяват като скелет на крава. Славяните гонели Кравесмърт с различни обряди, при които колели подозрителните животни сред стадата си или ги горяли живи. "Подозрително" животно се определяло по следния начин: привечер завардват добитъка на цялото село в един обор, пазят го до зори, и призори го извеждат от обора. Селяните започват да разпознават животните си, а онези, които остават неразпознати, биват нарочени за Кравесмърти и ги изгарят.

КРЪЧИНА - (от старобългарското крончина - чума). Зли духове - приносители на чумата и всички смъртоносни болести. Те се явяват като обикновени хора и диханието им сее зараза. Друг път плюят в реки, езера и кладенци и заразяват водата, предизвиквайки масови епидемии и измиране на цели села.

КУРДУШИ - малки демони - фамилиари, помощници на магьосниците и вещерите. При посвещаването на такива хора, посвещаващите им причисляват курдуши - призовани и подчинени на човешката воля духове - които да помагат на магите в техните магически занимания. Курдушите обикновено са онези, които по поръчка на господаря си, събират крила от прилепи, очи от жаби, пръсти от обесници, кичури от девица и всякакви лични вещи, чрез които или над които ще се извъшват магиите.

ЛЕСНИК, ЛЕСИЙ - горският дух, повелител на горите. Като цяло е предразположен към хората, стига да не го предизвикват, да не нарушават реда в гората и да не й вредят. Най-често Лесий ще се появи като старец с дълга зелена брада и ще се опита да завърже непринуден разговор, за да провери дали събеседникът му е достатъчно учтив, добре възпитан, дали е с добри намерения и дали почита духовете и божествата. В хода на разговора той постепенно ще разкрива същността си, превръщайки се в дребно слабовато старче със странен образ и хитър тон, а накрая или ще даде съвет на пътника за благополучното прекосяване на гората, или ще го упъти, ако се е загубил, или сам ще го заблуди, ако не му причини по-голяма вреда, в зависимост от разговора. Понякога Лесий може да посочи погрешен път и като види, че пътникът му се е доверил напълно, следвайки грешната посока, да "изправи" пътищата, така че всички да водят към правилната цел.

ЛЕСНИЦА, ЛЕСОВИЦА - партньорка на Лесий. Споменава се доста рядко и вероятно е имала локален характер, само у някои славянски племена.

ЛЪГОВИК - горски духове, навъртащи се около горските поляни (от старобългарски лонг - горичка, гъсталак, ливада, горска поляна).

МОРА-ЮДА - юда, самодива служеща на богинята на смъртта и зимата Мора, откъдето идва и името й. (по Веда Словена)

МОРИ - нечисти, лоши мъртъвци, неживи; най-общо всички зли духове на умрели хора. Които хора загинат от неестествена смърт - убити, самоубийци, жертви на нещастен случай - или приживе са извършили тежки престъпления и носят големи грехове, душите им не биват допускани до света на мъртвите и остават в Яв (нашия свят). Тук те непрестанно страдат и се превръщат в зли духове - вампири, вълколаци и пр. - които излизат нощем и мъчат, тормозят и убиват хора. Някои мори носят главите си подръка, застават под прозорците и назовават по имена обитателите на къщата; който в просъница отговори на повикването, той скоро ще умре.

МУСАИЛ - най-висшият горски дух - главатар на лесниците и на всички горски твари и духове.

ОВИННИК - дух - обитател на оборите, хамбарите, кокошарниците и другите стопански сгради. Сходен е с дворника. Ако овинникът е благосклонен, той бди над зърното, сламата, складираните храни и те се запазват добре, а домашните животни дават обилно мляко, много яйца. В противен случай складираното бива съсипано от влага, мухъл и вредители, а добитъкът боледува и не носи добър приплод.

ОПОЙЦА - зъл дух - кръвопиец, приемащ физическа форма на пиявица, който се загнездва под кожата на човека и смуче кръвта му. Опоиците докарват бяс, т.е. могат да се вселят в човека, чиято кръв са смукали.

ПОЛЕВИК, ПОЛЕВИЙ - полски духове, които понякога пречат на земеделската работа, а друг път помагат на жетварите. Славяните ги уважават, защото често пищят и свистят, когато усетят да наближава смъртоносният женски дух Полудница, с което предупреждават хората работещи на полето.

ПОЛУДНИЦА - жесток полски дух с вид на красива млада жена в чисто бяла ленена риза. Изцяло бялата дреха сред славяните е била символ на траур, и в този смисъл на смъртта. Полудница идва от "полу" и "ден", което подкрепя поверието, че тя се появява само по пладне, в средата на деня, което време от денонощието се е считало за също толкова опасно и неблагоприятно, колкото и полунощ. Тези два момента от деня и нощта са се наричали "разпътен час" и в него хората си стояли в къщи, за да не ги постигне лоша дума, да не хванат уроки и да не бъдат срещнати от зли сили, които да им навредят, защото точно в разпътния час се активирали всички демони и проклятия. Такъв един особено могъщ демон била и полудницата, заедно с нейната посестрима - полунощницата.

ПОЛУНОЩНИЦА, ПАЛНОЧНИЦА - зъл женски дух с вид на старица в чисто бяла дреха; посестрима на полудницата. Броди по "разпътно време" - от полунощ до зори - когато всички зли сили излизат навън, а пътищата се оплитат и се "разпътват", т.е. водят в грешна посока. Полунощниците често стоят по кръстопътищата, заедно с караконджулите и ако срещнат човек му причиняват всякакво зло.

ПОЛУВЕРИЦА - зъл женски дух. Предполага се, че това са души на жени, които не са вярвали достатъчно на божествата, не са ги почитали и уважавали, работели са по време на празници и не са спазвали домашния религиозен култ. Също и души на жени с нисък семеен морал - неверни съпруги или които са изоставили, или недоглеждали децата си. Такива жени са наказани от боговете като не се разрешава на душите им да влязат в света на мъртвите Нав. Те остават в Яв и както всички други "изгубени души" бродят и вършат злини на живите.

РАРОГ - зъл невидим дух, летящ с ветровете. Когато се извие вихрушка, рарозите пръскат по вятъра зли заклинания, болести, кавги, омраза и болка.

РУСАЛКИ - женски водни духове, седящи по бреговете на реките. Когато късат косите си, предизвикват наводнения. Ако изсъхне кожата им, умират завинаги. Обикновено русалки стават душите на удавени момичета, убити и хвърлени в река или завлечени под водата от Водника. Той е техен господар, но тайно те го мразят и понякога помагат на хора, за да объркат плановете му.

САМОДИВИ - красиви женски горски духове с чисто човешки облик, родствени на вилите. Всяка вечер те се събират на една и съща поляна в най-отдалечените гъсти гори, наречена хорище, където цяла нощ танцуват боси вълшебно хоро, облечени в чисто бели дълги ленени ризи, вероятно отдавайки почит на боговете. По време на танца си едва докосват земята със стъпала, а стъпканите вълшебни билки разнасят силно лечебно ухание. Поради това болните хора, които съберат достатъчно смелост, отивали да пренощуват край хорището, а към тях самодивите се отнасяли необичайно благосклонно, докато в повечето случаи били твърде зле настроени към хора и при среща им нанасяли множество вреди. Чистоголи самодивите често яздят едри елени със златни рога, които са техни любимци. Ако по време на лов човек убие такъв елен, покровителката му отмъщава жестоко на ловеца, като го ослепява или му праща болест, следвана от сигурна смърт. На такива болни никой не можел да помогне, а ако посмеели да се появят на хорище, тамошните самодиви веднага ги разпознавали и ги умъртвявали със смъртоносни писъци. Самодивите трудно устоявали на красиви млади мъже, на които помагали както могат - превръщали се в бели коне и ги пренасяли където пожелаят и дори се случвало даим дадат три бели конски косъма. След време, ако изпаднел в беда, мъжът можел да запали един от космите, при което съответната самодива се появявала и го измъквала от ситуацията. Самодивите се страхуват от слънчевата светлина и поради това на развиделяване всички бързо напускат хорището и се укриват в горските усои, и няма опасност от неприятна среща с тях през деня.

СИМАРГАЛ - грифоноподобно куче с огромни златни криле; във Владимировия руски пантеон, за който знаем е изкуствено уреден в сравнително късен период, Симаргал е едно от шестте върховни божества. Свързан е със соларния култ, с почвата, земеделието и плодородието - охранява обработваемата земя и бди над житата. В ролята си на пазител, Симаргал е възприеман и като блюстител на закона, приносител на възмездието и наказанието. Твърде възможно е да е бил превърнат във въплъщение на друго славянско божество и като такова да е привнесен в пантеона отвън, което иначе би било твърде необосновано действие. Това е един от най-неясните славянски митологични образи, вероятно заимстван от северноиранските сарматски племена, които особено почитали могъщия дух Симургх, помощник на слънцето, пазител на реколтата.

ТАЛАСЪМ - зли духове - обитатели на къщи и изоставени сгради; характерни за българския фолклор. През деня се крият на тавана, в избата или в стопански помещения на двора. Някъде се възприемат като духове на "неживи" - мъртъвци, станали от гроба. Блуждаещите духове търсят покой, убежище и когато намерят подходящ дом, трудно може нещо да ги изгони от там. Дори напротив, таласъмите правят всичко възможно да прогонят хората, в чиято къща са се заселили. Според българските поверия, за да се оттърве от таласъм, стопанинът на дома трябва да го извика на предварително приготвена трапеза и да го излъже, че празнуват сватба. Слад като постои на масата, човекът трябва да стане и да каже, че е време да отидат на сватбеното празненство, след което да отведе таласъма в отдалечена хижа в гората (навремето е имало много такива заслони на ловци, овчари и дървари). Когато стигнат нарочената колиба, човекът отваря вратата, поканва таласъма вътре, оставя му малко храна и оплетена на възли прежда и с думите: "Я, почакай тук, аз ще намеря сватбарите да ги доведа" залоства вратата отвън. Вярва се, че таласъмите са домошари и не могат да търпят недовършени домашна работа и ръкоделие край себе си - всичко разпръснато или огелпено се залавят да го оправят, така че кълбо заплетени конци ще обемат вниманието им задълго. Опасно е обаче скитайки из гората, човек да влиза в чужди колиби, защото ако там е изоставен таласъм, той ще тръгне с него.

УПИР - един от най-древните духове в славянската митология. Първоначално славяните вярвали в съществуването едиствено на две свръхестествени сили, които управлявали света - благотворните Берегини и злотворния Упир. Упирът бил символ на изначалното зло, по много неща напомнящ християнския Сатаната. Той стоял в основата на всяка несполука и всяко нещастие, властвал над земята през тъмната част от годината - зимата и постоянно се борел с Берегините за надмощие. На по-късен етап славянската религия се развила, появили се антропоморфни божества и Упирът загубил някогашната си водеща роля, но завинаги останал важна част от славянската митология. Превърнал се в безсмъртен зъл дух - кръвопиец, наричан вампир. Съвременната дума "вампир" произлиза от старославянската форма онпыр, с характерното за старобългарския добавяне на звук "в" пред голяма носова гласна (он), както свидетелства и традиционната българска форма въпир.
 (други наименования: онпыр, вопир, въпир, upir, upierz)

ЧУМОЙ - зъл дух, който разпространява болестта чума из селата. В българската народна митология той е представен като малък, дребен човек с мургава кожа. Страхува се от кучетата, защото те го виждат и го лаят. Могат да разкъсат сухожилията на стъпалата му, а това е единственият начин да бъде умъртвен. Така че ако го залаят кучета, докато се опитва да влезе в някое село, чумой се отказва и избягва. А ако успее да влезе незабелязан, сее зараза навсякъде.

ЮДА, ЮДА-САМОВИЛА - зли женски духове, с човешки облик, родствени на вилите и самодивите. Обитават горите и планините и са особено популярни сред българските славяни. Имат големи магически способности, занимават се с билкарство и отровителство. Понякога се явяват на млади мъже и ги омайват с красотата си, придумвайки ги да се оженят за тях. Ако мъж се ожени за юда, тя отвлича душата му в света на мъртвите, а тялото му се разпада. За да се предпазят от юди, мъжете носели пришити към поясите си листа от вратика и босилек, които отблъскват злите духове.

ЮРАТА - женски воден дух, обитаващ морското крайбрежие и крайбрежните плитчини.

ЯВИНА - зъл дух, сроден на вампира; появява се от кръвта на убит човек четиридесет дни след убийството и броди нощем из ония места толкова време, колкото е оставало на убития да живее при нормални обстоятелства. Скитайки, духът крещи, дрънка, трещи, създавайки голяма суматоха, помежду което извиква имена на близки, познати или пък на убийците си. Ако някой чуе името си и отговори на повикването, Явината го убива на място или му нарича зла участ и скорошна смърт. Човек може да се предпази от нея с огън и вода."

Познанието е само за тези, които са готови да жертват време и усилия, за да се сдобият с него.

Неактивен Fareq

Славянска митология
« Отговор #2 -: 13 Септември 2011 13:05:33, Вторник »
Космологичната представа на славяните винаги ми е напомняла за тази на викингите...най-вече заради Световното дърво и разделението му на три (Прав - Нав - Яв). По-отношение на боговете разликата обаче вече е сериозна...нашенските са далеч по-хрисими от агресивните скандинавски богове smile , но то това зависи от народа де smile
Всичко, което не ни убива, ни прави по-силни...

Неактивен rosie_gencheva

Славянска митология
« Отговор #3 -: 10 Юни 2014 16:40:32, Вторник »
Аз съм чувала за някакво селце в Родопите (ако не се лъжа) в което всяка вечер се чувало как по улиците минава сватба и около цялото село е имало следи от самодивски хора.
Вчера реших да си събера мислите,обаче никоя не дойде на събранието. :D

Неактивен Kalliste

Славянска митология
« Отговор #4 -: 29 Април 2015 13:59:43, Сряда »
Това е извадка от един сайт за митология, която съм си свалила, но не знам кой е автора...

 Божествана славяните

  Според славяните, божествата сапо-съвършени от човека същества, които знаят, могат и имат повече. Поради тези
 си качества те могат да контролират и изменят материалния свят, да насочват
 човешкото битие и да моделират обстоятелствата в него. Така, ако човек ги
 уважава достатъчно, ако ги почита по установения от традицията начин, ако
 следва предписанията им, те го закрилят и му помагат, а в противен случай -
 всячески го затрудняват, причинявайки му множество вреди.

 БЕЛОБОГ, БЯЛБОГ, БЕЛУН - едно от архаичнитебожества. Това е богът на светлината, носителят на доброто, на щастието и
 късмета, на плодородието и изобилието. Белобог е абсолютен противовес намрака, на злото, на нещастията, на всички отрицателни явления и емоции.
 Вероятно в началото той е божество от особена важност, свързвано с древната славянскакосмогония. Той еедин от световните демиурзи и изначален противник на бога на злото - Чернобог.

 ВЕЛЕС, ВОЛОС, ВЛАС - богна мъдростта, магията, познанието, уменията, изкуството, скотовъдството,
 покровител на стадата и оттам - на богатството. Велес обитава приказна градинанякъде на края на земята, точно на входа на Долната земя, където обитават навите - душите на умрелите хора.

 ДАЖДБОГ, ДАЖБОГ, ДАЙБОГ - прекрасният бог наслънцето, което дава небесната светлина и топлина, и дарява живот и плодородие.
 В тази връзка се извежда и самото име - от старославянското дати - давам, въздавам,възнаграждавам, раждам плод; и повелителната му форма дажд (дай, дари); т.е. "Даващбог, Даряващ бог" или "Дайбог, Дайбоже!". Според някои автори,името трябва да се обясни с древноиранското даги - горя, обгарям.Представят Даждбог като красив млад златоглав късобрад мъж, койтовсяка сутрин подкарва своята небесна колесница, теглена от дванайсет коня, и осветява
 света с кръглия си златен щит (символиращ слънчевия диск).

 ДАНЯ, ДАНА - богиня на водата, оттам - на живота,плодородието и изобилието.

 ДОГОДА - крилатият млад бог на западния есеннен вятър.Син на бога на ветровете - Стрибог.

 ДОДОЛА, ДУДУЛЯ, ДИДИЛЯ - богиня на дъжда, съпругана върховния бог - мълниеносеца Перун. Вярва се, че когато Додола дои своите небесни крави,облаците, на земята вали дъжд. Затова и по време на суша, се организира
 празникът Додо-ле, при който почитат богинята и й се молят да сезастъпи за хората пред бог Перун.

 ДОЛЯ, СРЕТЯ, СРЕЧА - богиня на щастливатасъдба и късмета, приносителка на радост и щастие, помощница на богинята на
 домашното добруване - Макош. Представяна е като златокоса девойка, която, същокато Макош, често преде златна прежда и в нея вплита съдбитена хората, т.е. щастливите моменти в съдбите им.

 ЖАРОВИТ, ЯРОВИТ - бог на войната, битките, оръжията, смелостта,гнева, мъстта. Той довежда убийствените летни жеги, сушата, пожарите,
 подвластен на своето огнено начало, загатнато от самото му име (жар).

 ЖИВА, ДИВА, СИВА, ШИВА - богиня на живота,рождението, пролетта, плодородието и любовта. Въплъщава вселенската жизнена
 енергия, носи животворните природни сили и в това си качество се явява
 абсолютна противоположност на богинята на смъртта Мора.

 ЗОРИ - двете божествени въплъщения на планетата Венера, наречени Вечерница и Зорница. Те са дъщери на Даждбог, покровителки на утрото ивечерта. В този контекст Зорница е богиня на развиделяването, на идващата,раждащата се светлина и вероятно носи позитивни черти, а Вечерница - богиня на здрачаването,на отиващата си, умиращата светлина и съответно е натоварена с негативен
 характер.

 КОЛЕДА, КОЛЯДА, БОЖИК - слънцето-младенец,зимното слънце, бог на зимното слънцестоене. Славяните му се молят да порасте
 по-бързо и отново да се превърне в благото пролетно слънце Ярило, за да донесе нов животслед зимата. Бог Коледа се почита в периода 25 декември - 6 януари.

 КЪПАЛО, КУПАЛО - бог на лятното слънцестоене. Къпало е възмъжалият, съзрелият Ярило. Ярило идва в човешкия свят Яв всяка пролет, за да донесенов живот, плодородие и добра реколта. След края на пролетта, в първия ден от
 лятото - 23 юни, Ярило се превръща в Къпало. Животът му на земятадостига апогея си и се обръща към своя край. Той свършва работата си тук и се
 отправя към земята на мъртвите Нав, за да се върне отновоследващата пролет.

 ЛАДА - богиня на красотата, любовта, брака, семейнияживот; човешката майка, защитница на човешкия живот и закрилница на жените. Към
 нея се отправят молитвите за лична защита, за майчина защита над нейните деца.
 Особено почитан сред всички славяни свръхестествен персонаж, Лада съчетава едновременноелинските Хера и Афродита, скандинавските Фрея и Фриг.

 (следва част 2)

Added (29.Apr.2015, 1:59 PM)
---------------------------------------------
МАТИ-ЗЕМЛЯ - Майката-Земя навсякъде е споменавананаравно с боговете, но по-вероятно е едно от основните начала - земята. Отделно
 различни божества са въплъщения на някои нейни състояния и функции; например
 богинята Мокош е господарка на влажната земя и съответно наземеделското плодородие. На Мати-Земля е отдавана изключителна почит, поради жизненоважнотой значение за тясноземеделските славянски общности. Изцяло от нея зависи
 реколтата, следователно храната и оцеляването на рода, като в същото време тя
 осигурява и вечен подслон за тленните останки на мъртвите, т.е. през целия си
 живот човек е пряко зависим от нея.

 МОКОШ, МАКОШ - богиня на плодородието, изобилието и домашнотобогатство. Тя охранява хамбарите, оборите, плевните и кошарите, и дарява
 храната и дрехите в семейството; грижи се за добруването на семейството и дома,
 за материалното подсигуряване на неговите обитатели. Представяна е като млада
 дългокоса жена с рог в дясната ръка, което е явен паралел с общоарийската идея
 за "Рога на изобилието".

 МОРА, МОРЕНА, МАРА, МАРЖЕНА - богиня на суровата зима,на студа, на страданието, на смъртта и всички свързани с нея емоции. Макар явно
 името й да е изведено от общославянския корен "мор", т.е. смърт или от глагола"морити" - убивам, допустима е и евентуална кореспонденция с "морз" - мраз, студ. Морена е обитателка на подземнотоцарство, обиталището на душите на умрелите, така наречените "мори".

 НЕДОЛЯ, НЕСРЕТЯ - богиня на нещастието, несполуката, уроките илошия късмет, противовес на богинята на щастието и добрия късмет Доля. Също като нея, Недоля преде и вплита нещастиятав съдбите на хората.

 ПЕРУН - едноот най-могъщите славянски божества, сътворител на гръмотевицата и светкавицата,
 носител на бури и дъжд, поради което има и плодородни аспекти, закрилник на
 бойците и предводител на отрядите по време на битка, почти навсякъде е върховен
 бог.

 ПЕПЕРУНА, ПЕРУНИЦА - Съпруга на гръмовержеца Перун, често споменавана взаклинателните песни за дъжд, пяти по време на българския дъждомолитвен обред Пеперуна. Богиня на дъжда, облаците, бурите.

 ПОГОДА - бог на ласкавия южен летен вятър. Той носидоброто време.

 ПОРЕВИТ, ПОРЬВАТ - бог на плодородието, мъжката оплодителна сила исексуална потентност; символ на мъжкото начало в зачеването на нов живот,
 покровител на мъжкото семе и по асоциация - на растителните семена.

 РАДИГОСТ, РАДИГАСТ - бог, закрилник напътниците, търговците, чужденците; радетел на гостоприемството.

 РОД, ДИВ, ДИЙ - изначалният, първичният бог - прародител набожествата, творец на Вселената и нейн уредник. Род е върховният вселенскипринцип, който установява божествения закон Правда; той е покровител народовите връзки, на родството и съюза вътре в рода. В дълбока древност, в
 самото Космично Начало съществува само бог Род, а освен него няма нищодруго. По-късно той създва Вселената и трите свята Прав, Нав и Яв, и урежда всичко в тях,като залага върховния принцип на баланс между елементите и установява висшия
 закон Правда, на който трябва да се подчиняват всички същества- телесни и безтелесни, всяка материя и енергия.

 РУЕВИТ, РУДЖЕВИТ, РУГЬЕВИТ - бог на слънцето,светлината и топлината, покровител на земеделието, бранител на плодородието и
 реколтата. В ролята си на бранител той има ясно изразени войнски
 характеристики. Западнославянските идоли го представят със седем глави (лица) и
 седем втъкнати в пояса меча, а в ръката си държи осми.

 СВАРОГ - върховен небесен бог. Господар и родител набоговете. Господар на божествения свят Прав, творец и приносител наогъня. Сварог е едно от първите божества, създадени от великиятворец Род.

 СВАРОЖИЧ, СВАРОЖИЦ - син на небесния господари пазител на космичния огън, Сварог; господар на земния огън,пламъка, огнището. Има контрастна, противоречива натура - той пази живота,
 осигурява топлина и светлина и прогонва дивите животни, но също може да се
 превърне в стихия, унищожител, разрушител и убиец. Сварожич е представян катовойнствен бог, което е характерно за всички арийски народи - слънчевите (респ.
 огнените) божества са винаги със силно изразени военни характеристики, защото
 се възприемат като борци против мрака, злото и злите сили.

 СНИГНА, КРАЧУН - зимно божество, повелител на снеговете истудовете.

 СТРИБОГ - бог на въздуха, времето, климата; господар наветровете. Стрибог е зрял мъж, надуващ боен рог, с който призовававетровете. По тази му характеристика го сравняват с пълководец, т.е. с княз,
 поради което славянските владетели особено го почитат като покровител на
 върховната княжеска власт.

 ТРОЯН, ТРИГЛАВ, ТЖИГЛОВ - това е троичният бог -съблюдател на световния ред и пазител на божествения закон Правда. С трите си глави Троян гледа към всеки един отсветовете на Световното дърво - Прав (небесата), Яв (земята) и Нав (преизподнята). Тойнаблюдава богове, хора и нави, вижда и знае всичко което те правят, и е техен
 съдник - когато бъде нарушен Редът и Правдата, Троян не се колебае да въздаденаказание всекиму.

 ХЪРС, ХОРС - бог на зимното слънце - старото слънце, което сесмалява (денят се скъсява) и на 22-ри декември умира, победено от мрака, от
 злите сили на Чернобог. Но на 23-ти декември Хърс възкръсва, прераждайки сев новото слънце. Във връзка с това Хърс се почита и като бог наоздравяването, лечителството, оцеляването, победата над болестта, господар на
 билките, майстор-баяч, а оттам - бог-мъдрец.

 ЧЕРНОБОГ,ЧЪРНБОГ - бог на мрака, господар на злото и смъртта,причинител на страдания, болка и скръб, властващ над мъртвите в Долната земя. Чернобог е представян като жесток млад воин с ужасяваща външност; винаги носи чернаброня, а в ръка - магическо копие, готово за удар. Където удари, сее страх и
 мъка; по следите му се влачат всевъзможни зли сили. Вечно се бори с пресветлия Белобог - бог надоброто, приносител на светлината, радостта и щастието.

 ЯРИЛО, ЯРИЛА - бог на пролетта, младостта, плодородието, страстта и плътската любов.Партньор на Лада. Често му се приписват и прелюбодействени характеристики. Представят гокато млад голобрад златокос мъж. Облечен е в нехарактерна за мъжкото облекло
 дълга женска риза, със зелен венец на главата и китка житни класове в лявата си
 ръка.


Неактивен Sirens

Славянска митология
« Отговор #5 -: 2 Май 2015 23:44:10, Събота »
Коя е Баба Яга?
 Още от деца научаваме за Баба Яга. С нея ни плашатродителите ни, когато не слушаме, защото образът на старата жена обединява
 лошите страни от характера. В същото време подаряваме на близките си кукла Баба
 Яга, задължително усмихната, с огромна глава, дълъг нос, кривогледи очи,
 беззъба уста, гърбаво тяло, със сини очи и с голяма метла.Баба Яга е славянско
 митично същество описвано като стара зла жена с магически способности. В Италия
 нейното съответствие е Бефана (Befana). Смята се, че през нощта срещу 6 януари
 Бефана пуска през комина чорапчета пълни със сладкиши за добрите деца и
 въгленчета за непослушните. В Италия 6 януари е официален празник.В нашата
 митология образът и? се свързва със зли магии. Малките деца се страхуват от
 нея, защото тя ги яде, а възрастните - защото им прави магии и заклинания. В
 руската митология тя се носи по небето в хаван, като гребе от него с метла.Класическата
 Баба Яга е в представите ни за древен кумир. Тя е най-популярният герой от
 детските митове и легенди. В приказките, освен да създава неприятности, тя може
 да помогне на някого или поне да има желание за това, благодарение на
 магическите си способности. Нейно основно занятие е да предсказва бъдещето на
 онзи, който й допадне и да преде. Като резултат от предаческата й активност се
 появява вълшебното кълбо, което дава на приказния герой, за да го води към
 желаната цел. Според руски приказки в нейния арсенал има Огнен Щит, който бълва
 пламъци на всички страни и плаши враговете. До края на XVIII век дори се е
 правел паралел между руската Баба Яга и древноримската Белона - Богинята на
 войната (bellum - война), която същевременно е повелителка на Подземния свят. В
 Северна Русия и Белорусия се смята, че Баба Яга живее не в гората в къщичка на
 кокоши крака, а дълбоко под земята или сред люти мразове на Север. Който
 попаднел в нейните владения, първо се натъквал на непроницаем мрак, а след това
 се оказвал в светъл-пресветъл град с улици и домове, пълни с всякакви добрини -
 владение на вещата старица. В някои предания, достигнали до наши дни, са се
 запазили данни, според които можем да си представим Баба Яга като воин, богатир
 и великан.Известната старица има още две сестри, като едната е по-умна от
 другата. Не съществува общоприето тълкувание на името Яга. Някои смятат, че
 името й звучи като Йага - така четири звука се предават от три букви. В такъв
 случай названието /Й/Ага може да бъде свързано с името на загадъчния подземен
 свят Агарта. Правдоподобно звучи и обяснението, правещо паралел между името на
 стопанката на къщичката върху кокоши крака със славянския глагол
 "ягать", използван със значение "крякам". Прави се паралел
 между думата "йага" и санскритската дума "йога", които са
 идентични по звучене. Следователно Йага може да се интерпретира като Йогина -
 вещата вълшебница. Допуска се, че разпространеното сред славяните утвърдително
 възклицание "Аха!" (на руски "Ага!") също е свързано с
 името Йага. Възможно е някога то да е служело за обичайно матриархално
 приветствие или наздравица в чест на Великата Богиня Йага, подобно на
 ведийското възклицание "Сваха! ("Добро да бъде!",
 "Наздраве!"). Интересно е и значението на думата
 "ага", което е свързано не със злото, а с доброто начало. Тя се
 използва в различни гръцки думи: agathos - "добър", agathe -
 "доброта", agape - "любов", agapao - "обичам".
 Това още веднъж потвърждава предположението, че Йага като Великата Богиня
 първоначално е била надарена не само с отрицателни, но и с много положителни
 черти.

 интернет
Водата е моята същност
 

Неактивен Blackwolf

  • Global Moderator
  • Jr. Member
  • *****
  • Публикации: 96
  • Total likes: 7
  • Karma: +17/-0
    • Профил
    • http://ulfrden.blogspot.com/
Re: Славянска митология
« Отговор #6 -: 11 Април 2017 12:18:51, Вторник »
За славянската митология може да се намери ценна информация в трудовете на проф. Анчо Калоянов.
По-специално в "Български митове", С. 1979 г.