Отворена дискусия > МИСТЕРИИ
Халюциногени
chimera:
Към тази група принадлежат стотици природни и синтетични вещества, но у нас с известна популярност се ползват само няколко от тях. Всички те имат доста сходни ефекти, което се дължи на сходство в механизма им на действие. Класическите халюциногени активират рецепторите на серотонина в специфични неврони (ядрата на Рафе в средния мозък), които контролират мозъчната кора. Халюциногените се ценят от ограничен кръг “психонавти”, които общо взето добре ги познават, но повечето хора, които ги вземат, са изключително слабо информирани относно ефектите им и опасните последствия от употребата.
Диетиламидът на лизергиновата киселина (LSD) е най разпространеният халюциноген, известен у нас като трип. Той се появява на пазара под формата на малки парчета хартия, напоени с LSD, на които има отпечатана специфична рисунка (Че Гевара, петолъчка, велосипедист и пр.). Типичната халюциногенна доза е 100 микрограма, като едно парче хартия (един трип) обикновено съдържа 2 до 4 дози. Ефектът настъпва ? до 1 час след поглъщането и продължава няколко часа.
Псилоцибинът е алкалоид, който е намерен в десетки видове гъби. Псилоцибиновите гъби са разпространени почти по целия свят; у нас е най-популярна гъбката Psilocybe semilanceata, която расте в планините. Типичната доза е 10 – 20 гъбки, които съдържат около 10 милиграма псилоцибин. Продължителността на ефекта при поглъщане на гъбите (вкусът им не е особено приятен) е както при LSD.
Мескалинът е алкалоид, който се съдържа в няколко вида кактуси. Най-познат у нас е кактусът пейот (Lophophora williamsii), който може да се отглежда в домашни условия. Дозата мескалин, която предизвиква халюцинации, е около 400 милиграма, за което трябва да се изядат няколко кактусчета (или един голям). Вкусът на пейота е противно горчив. Ефектът продължава няколко часа.
Бромомескалинът (2С-В) е синтетичен продукт, много подобен на мескалина, който през последните години става все по-известен на Запад, в Русия, и е вероятно да се появи и у нас. Той се продава на таблетки; дозата е около 20 милиграма.
Диметилтриптаминът (DMT) се съдържа в някои широко разпространени видове треви и в кората на някои акации, откъдето може да бъде извлечен по доста сложен начин. Той не действа, когато е приет през устата, затова обикновено се пуши. Ефектът настъпва за минута-две и изчезва до половин час. Южноамериканските индианци умеят да приготвят коктейли от растения, съдържащи DMT, съчетани с други, които съдържат специфични инхибитори на моноаминоксидазата (ензима, който разгражда DMT). По този начин се получава халюциногенната напитка аяхуаска, която има отвратителен вкус, но действа около 2 до 5 часа. Напоследък подобни коктейли стават известни и у нас, като индианските растения се заместват успешно с местните им еквиваленти.
Халюциногенното преживяване често се определя като пътуване и неговото адекватно описание е изключително трудно – почти невъзможно. Пътуването може да бъде прекрасно и божествено, но може да бъде и ужасно, а понякога прекрасно и ужасно едновременно. Характерът на пътуването много силно зависи не само от приетата доза, но също така от характера и моментното настроение на конкретния човек, както и от обстановката.
При приемане на по-малки дози (примерно два пъти по-малки от указаните) ефектите обикновено се ограничават в засилване на възприятията: цветовете стават по-ярки, контурите на предметите се изострят, звуците се променят. Могат да се появят халюцинации при затворени очи, които представляват бързо променящи се ярки геометрични орнаменти, подобни на персийски килим. При употреба в типичните халюциногенни дози геометричните форми постепенно преминават в сложни сюрреалистични картини, които изтощително бързо се сменят. При отворени очи външният свят все още се възприема, но по един изключително странен начин. Звуците могат да се изкривят до неузнаваемост. Особено типична за LSD е появата на синестезии – звуците се миришат, цветовете се чуват и т. н. Настроението може да се колебае от възхищение до ужас, като понякога тези противоположни чувства се сливат в едно. При употреба на по-големи дози може да се стигне до пълно откъсване от околния свят и от усещанията за собственото тяло и човек може да се превърне в представите си в звезда, бог, камък, чудовище, амеба, атом...
Страничните ефекти по време на пътуването са слабо изразени (леко разширени зеници, повишен пулс) и не са опасни за здравето. При употреба на пейот и самодейни халюциногенни коктейли е възможно повръщане, най-вече заради отвратителния им вкус. Не е известно досега някой да е умрял от свръхдоза от изброените халюциногени.
Проблемите при употреба на халюциногени са изцяло от психологическо естество. Най-непосредствена е опасността от неадекватни действия, които могат да бъдат опасни за живота.
Специфично усложнение е т. нар. лошо пътуване, при което общият характер на преживяването е неприятен и даже ужасен (напр. в халюцинациите се появяват космати чудовища, които искат да ви изядат и т. н.). Лошото пътуване може да се случи и на най-опитния и подготвен психонавт, но е почти неизбежно, ако човек е нервен, напрегнат, намира се в неуютна обстановка, или има предразположеност към психози; в последния случай приемането на халюциноген може да извади наяве скрито психично заболяване. При лошо пътуване човек губи връзка с реалността и потъва напълно в своите кошмари. В такива случаи е важна помощта на един напълно трезвен човек (наричан втори пилот или бавачка), който с думи и докосване да помогне на пострадалия да се върне отново към реалността.
Обратният проблясък се състои във внезапното възобновяване на халюциногенните ефекти, което може да се случи дни, месеци и даже години след последното пътуване. Това странно явление все още няма обяснение; то може да се случи при емоционален стрес, след употреба на канабис, или даже при бързо преминаване от тъмно на светло. В типичните случаи обратният проблясък трае секунди или най-много минути и не е опасен. При хора, които са имали лошо пътуване обаче, обратните проблясъци могат да бъдат твърде чести, продължителни и мъчителни; тогава е необходима помощта на психиатър.
“Екстазът е тежка работа” – твърди един от най-известните психонавти. По тази причина употребата на халюциногени никога не е била особено масова. Те не предизвикват физическа зависимост, а психическата зависимост към тях е слаба. Малцина употребяват халюциногени повече от няколко пъти през целия си живот – обикновено употребата им се прекратява след първото лошо пътуване. boginqta.hit.bg Мескалинът е първият добит и изолиран в чисто състояние халюциноген. Години наред минималната му активна доза се е използвала, като единица мярка за сила на всички вещества, предизвикващи цветни халюцинации. Първоначално е добиван чрез екстракция от мексиканският кактус Lophophora williamisii. На повечето хора това растение е известно единствено с името пейот, но по името на "откривателя" му, първото западняшко наименование на пейота е било Anhalonium lewinii. Поне хиляда години, преди да бъде изследван за първи път, Anhalonium lewinii се е използвал от различни индиански племена във латинска Америка и по-специално Мексико. Дори нещо повече - първите европейски завоеватели на "Новият свят" твърдели, че някои индианци го считат за нещо много повече от техен приятел - те са се отнасяли към него, като към божество. Всъщност индианците, които са го употребявали, винаги избягват думата пейот, но не биха го и наричали с истинското му, дадено от тях име пред обикновен човек. Свещеното му наименование е Мескалито (тези от вас, чели Карлос Кастанеда са се досетили). Именно от това име идва и названието на мескалина (и 2 от никовете ми в mIRC). Lophophora williamisii освен мескалин съдържа и негови N-модифицирани производни (например N-ацетилмескалин, N-метилмескалин и N,N-диметилмескалин). Тези хомолози се срещат натурално и в други живи организми, но опитно е установено, че не оказват психично или физиологично влияние върху човек, поне в дози, които са стандартни за мескалина. 4 прости N-модифицирани аналога, като например N-ацетилмескалин се съдържат в минимални количества и в хората. Сам по себе си, а и в сравнение с останалите растения пейотът е нещо уникално. Както ни е известно, почти изцяло растенията са изградени от вода (колкото и странно да звучи понякога). Краставицата да речем е 98% вода. Кокаинът в тези части от растението кока, от които се добива, е с концентрация около 0.2%. В кактусът Сан Педро, мескалинът има максимална концентрация също около 0.2%. Това е нормално, понеже говорим само за вторични метаболити (каквито са и всички или почти всички алкалоиди), отговорни главно за изхранването на растението или на бъдещите растения, които то ше роди (без значение, че ние ги уползотворяваме по малко по-различен начин). Освен вода и интересуващите ни халюциногени, опиати или т.н., в растението се съдържат всички онези вещества, отговорни за растежа и развитието му - изграждащи неговите живителни клетки - огромно количество химични съединения, напълно разнообразни по химичен строеж и състав и именно поради това съдържанието на психотропните вещества е съвсем малко - според предназначението им, ролята им; не е нужно повече. Концентрацията на мескалин в пъпките на кактуса Lophophora williamisii е 6%. Изразът "The Doors", който може да забележите на различни места, най-често свързан с музика или вещества, влияещи на човешкото съзнание, първоначално се разжда, като част от разказa на Олдъс Хъкзли, The doors of perception - Дверите на възприятието. Самият разказ представлява описание на първата среща между автора и мескалина. /*Следващият си разказ - "A brand new world", Хъкзли е написал, докато е бил в така нареченото "лунно състояние". То се предизвиква от редовна употреба на халюциногени, като мескалин, LSD-25, MMDA и др. Най-общо казано, изпаднал в подобно състояние, човек вижда заобикалящите го предмети и обекти със сияние около тях (най-често то е с различен цвят, в зависимост от настроението, което поражда) и променени по определен начин цветове, като преобладава червеното. Самият човек е сравнително отпуснат, донякаде лекомислен, винаги усмихнат и в приятно настроение. За всички халюциногени, предизвикващи цветни халюцинации е хакартерно понякога обагряне на възприеманият свят в определен основен цвят. В случая всеки от тези цветове съответства на определено настроение. Червеното, тъмносиньото и жълтото по различен начин символизират приятни усещания, светлосиньото студени и неособеноприятни, а зеленото - в зависимост от случая.*/ " Съществуваме заедно, действаме като едно и си влияем взаимно, но винаги, при всички условия си оставаме ние самите. Мъчениците излизат на сцената ръка за ръка, но са распвани сами. Прегърнати, влюбените отчаяно се опитват да слеят собствените си екстази в една трансцеденталност, но напразно. Благодарение на собствената си природа, всеки въплатен дух е прокълнат да изстрада и да се наслади на самотата. Усещания, чувства, прозрения, фантазии - всички те са лични и единственият начин да се предадат е да бъдат разказани и обяснени. Можем да споделим информация за преживяванията, но никога самите тях. От семейство до нация, всяко човешко обединение е общество от островни вселени. Повечето островни вселени си приличат достатъчно, за да има дедуктивно разбиране помежду им и дори взаимна съпричастност или усещане за 1 цяло. Така припомняйки си собствените си загуби и унижения, можем да съчувстваме на останалите в аналогични ситуации и да се поставяме (разбира се, не в буквалният смисъл ) на техните места. Но в определени случаи общуването между вселените е непълно или дори липсва. Умът е сам по себе си и светът, обитавани от лудите и изключително надарените е също различен от светът, в който живеят обикновените мъже и жени, така че основата, служеща за разбирателство или чувство за близост липсва или е много малка. Думите са изречени, но не осведомяват. Предметите и събитията, към които се отнасят символите, принадлежат на взаимно недостъпни светове от преживявания. ... Да се виждаме така, както другите ни виждат е най-голяма дарба. Не по-маловажна е дарбата да виждаме останалите, както те самите се виждат. Ами ако тези други принадлежат на различни от нас видове и населяват коренно различна вселена? Примерно, как може нормалният човек да разбере какво е усещането да си луд? Или един вид, да се прероди като ясновидец, медиум, или музикален гений. Как бихме могли да посетим световете, които за Блейк, Шведенборг и Йохан Себастиан Бах са били дом? ... За човек следящ единствено повърхностното в поведението, подобни въпроси за безсмислени. Но за тези, които теоретично вярват, че това което знаят практически е вярно - именно, че преживяванията са както външни така и вътрешни - поставените проблеми са истински и кой от кой по-важен за битието. Някои са напълно нерешими, други са решими само при определени условия и чрез методи, недостъпни за всеки. Всъщност излиза, че аз никога няма да знам какво е да си Сър Джон Фалстаф или Джо Луис. От друга страна винаги ми се е струвало възможно чрез хипноза, примерно или автохипноза, постигната чрез средствата на систематичната медитация, или пък чрез приемане на подходяща дрога да променя моя обикновен вид съзнание, за да разбера същността на това, което казва знахарът, медиумът и дори мистикът. ... Промяната в света не беше нещо революционно. Половин час след като погълнах веществото, изпитах уплаха от бавно танцуващи златисти светлини. Малко по-късно се появиха прекрасни червени повърхности, извиращи и разпространяващи се от ярки енергийни възли, които въбрираха с продължително променящ се мотив за живот. В друг момент, затварянето на очите ми разкри коплекс от сиви постройки, в който бледо зачервени сфери се сливаха в нещо истински здраво и слели се бавно и безшумно се хлъзгаха нагоре. Моментално се появяваха лица и форми на хора и животни. Не видях величествени пейзажи и огромни пространства, магически появяващи и изграждащи се постройки, нищо общо с драма или иносказание. Светът, в който мескалинът ме допусна не беше свят на видения; той съществуваше там - в това, което можех да видя с отворените си очи. Голямата промяна беше в царството на обективната действителност. Това, което се случи със субективната ми вселена беше без значение. "Приятно ли е?" попита някой. ( По време на тази част от експеримента, всички разговори бяха записани на диктофон и имах възможността да си припомня казаното.) "Нито е приятно, нито е неприятно," отговорих аз. "Просто е." Istigkeit - не беше ли това думата, която Мейстър Екхарт обичаше да използва? "Е-ене." Битието на платоновата философия - като изкючим това, че Платон явно е направил огромната, гротескна грешка да раздели битието от подобаващото и да го утъждестви с математическото разбиране за идея. Горкичкият, никога не би могъл да види букет цветя, сияещи със собствената си вътрешна светлина и всичко друго, но не и треперещи под натиска на собствената си значимост, с която са заредени; не би могъл да възприеме, че това, което розата и перуниката, и карамфилът толкова ярко показват е нито повече, нито по-малко това, което те са - мимолетност, която все още беше безкраен живот, безкрайно загниване, което в същото време бе чисто битие, минутен сноп, уникални особености, в които поради някакъв неизразим и все пак очевиден парадокс, предстои да бъде видян божественият източник на цялото съществуване. Продължавах да гледам в цветята и в тяхната жива светлина сякаш забелязвах качественият еквивалент на дишането, но дишане без връщане в начален момент, без периодични издишвания, а само повтарящо се преливане от красота към нещо още по-красиво, от дълбоко към още по-дълбоко значение. Думи като "грация" и "преобразяване" дойдоха в съзнанието ми. Очите ми се местеха от розата на карамфила към перестият пламък на гладките свитъци от съзнателен аметист, представляващи перуниката. Блаженото Виждане, Sat Chit Ananda, Битие - Съзнаване - Блаженство - за първи път разбрах, не на нивото на езиковото значение, не чрез непълни намеци, а прецизно и напълно какво означават тези чудесни думи. Тогава си припомних пасаж, който бях чел в едно от есетата на Сузуки. "Какво е Дарма - Тялото на Буда?" ("Дарма - Тялото на Буда" е друг начин, да назовеш Съзнание, Определеност, Празнина, Божеството.) Въпросът е зададен в манастирът Зен от ревностен и озадачен послушник. С коректната неуместност на един от братята Маркс, Учителят отговорил: "Плетът в средата на градината". "И човекът, осъзнаващ тази истина." Монахът неохотно запитал: "Мога ли, да попитам какво е той?" Ядосан, учителят го ударя по раменете с тоягата си и отговаря: "Златогрив лъв." Когато го четох беше просто една ужасно обременяваща безсмислица. Сега е ясно като ден и убедително като Евклид. Разбира се Дарма - тялото на Буда бе плетът в дъното градината. Едновременно и не по-малко очевидно беше също и тези цветя, беше всичко, което аз или по-скоро благословеният не-аз, отдели за момент от задушевното си обкръжение - вгледах се загрижено. Също като цветята - когато ги поглеждах те блестяха с по-ярки цветове, с по-дълбоко значение. Книги, червени като рубини; емералдени книги; книги, подвързани в бял нефрит; книги от ахат; от аквамарин, от жълт топаз; лазурно сини книги, чийто цвят бе толкова интензивен, с такова вътрешно значение, че сякаш бяха на прага да напуснат рафтовете и да привлекат още по-силно вниманието ми. "А в пространствено отношение?" запита изследователят, докато гледах книгите. Беше трудно да отговоря. Действително перспективата изглеждаше малко странна и стените на стаята сякаш вече не се срещаха под правилен ъгъл. Но не тези факти бяха важни. Важното беше, че пространствените връзки донякаде бяха загубили значението си и съзнанието ми възприемаше света в граници, различни от тези на пространствените категории. Обикновено окото се занимава с проблеми като Каде? - Колко далече? Какво разположение, спрямо какво? Под действието на мескалин подразбиращите се въпроси, на които окото търси отговор са от друг порядък. Мястото и разстоянието престават да са от особен интерес. Съзнанието вижда интензивността и дълбочината на съществуващото, вижда сродства в образец. Виждах книгите, но позицията им в пространството въобще не ме вълнуваше. Това, което забелязах, което впечатли съзнанието ми, беше фактът, че всички те сияеха с жива светлина и че някои бяха по-красиви от останалите. В този смисъл местоположението и трите измерения бяха изгубили смисъла си. Естествено пространството не беше премахнато като категория. Когато станах и се поразходих, се справях сравнително добре и не бърках местоположението на предметите. Пространството все още беше там, но то вече не преобладаваше. Разумът се интересуваше повече от битие и значение, отколкото от мерки и местоположение. Наред с безразличието към пространството, се появи дори още по-голямо безразличие към времето. "Сякаш го има в изобилие," беше отговорът ми, когато изследователят ме попита какво чувствам спрямо времето. Изобилие, но точно колко беше напълно без значение. Разбира се можех да погледна часовника си, но знаех че той бе в друга вселена. Това, което действително преживявах беше и все още е с неопределена продължителност или иначе казано - безспирно настояще, изградено от непрестанно променящ се апокалипсис. От книгите изследователят премести вниманието ми на обзавеждането. Малка машинопистка масичка стоеше в центъра на стаята. От моята точка на наблюдение зад нея стоеше плетен стол, а зад него бюро. Трите оформяха заплетен образец от хоризонтали, вертикали и диагонали - образец, изключително интересен, по отношение на това, че не може да бъде обяснен в пространствено отношение. Масичката, столът и бюрото се включваха заедно в композиция, приличаща на нещо от Braque или Juan Gris, неподвижен живот, задължително свързан с обективния свят, но явил се без дълбочина, без какъвто и да било опит за фотографски реализъм. Гледах обзавеждането ми, не като утилитаристът, който трябва да сяда на столове, да пише на бюра и масички, не като кинооператор или научнен секретар, а като чист аестет, загрижен единствено за формите и техните връзки със зрителното поле или фотографичното пространство. Докато гледах, тази чисто аестетична картина породи нещо, което мога единствено да нарека тайнствено проникновение за реалност. " ... истинският, чист мескалин започва да действа видимо след много време, нужни са 1 - 2 часа скрит период на действие и натрупване в мозъка. Често, малко преди халюцинациите да започнат, човек се чувства неразположен и му се повдига; предполага, че го очаква "bad trip" и се отчайва. Изведнъж като ударна вълна целият свят около него се променя по възможно най-смешен и мил начин и следва истеричен смях.. естествено не винаги всичко е толкова хубаво. Действието на мескалина се основава на близостта му със серотонина, в химично отношение - частично двете молекули се припокриват пространствено и като състав, съответно мескалинът е способен да взаимодейства със някои серотонинови рецептори в специфични мозъчни клетки, да им предава импулси. Това поражда халюцинации. От друга страна мескалинът инхибира ензим, отговорен за натрупването на захар в главният мозък. Понижените нива на захар в определени участъци от мозъчната кора предизвикват съсредоточаване единствено върху най-прости и съществени неща, премахват до определена степен (в зависимост от дозата) всякакви преструвки и задръжки, освобождават мисленето. Минималната активна доза, предизвикваща псайхъделичен ефект е 3,85 мг/кг чов. тегло (грубо казано около 300 мг). За среден по тегло човек нормалната доза е 400 - 550 мг, силна е 600 - 800 мг, а дози над 800 са направо опустошителни. Често пътуването е с голям интензитет, човек се чувства превъзбуден и изпълнен с много енергия.
BLOT17:
При приемане на гъби съветвам да се внимава и от духовна гледна точка и от физична . Хубаво е да има опитен човек с гъбите и окултизма като цяло . Освен да ви пази тялото да не направите нещо нередно може да се наложи да ви вади от много гадни състояния , да ви чисти , да гони гадинчета и т.н. и т.н..
Delta:
BLOT17, явно имаш опит с гъбите Би ли споделил?
BLOT17:
Специално за това не бих писал в интернет . Разискване на дълго и на широко на забранени от закона вещества не е добра идея . Ако след време се направи среща на форумците тогава е друга бира .
Delta:
Ма много сте пъзливи , особено мъжката част.
Във форума има опция за лични съобщения...
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия