Автор Тема: Халюциногени  (Прочетена 5250 пъти)

Неактивен chimera

  • Админ
  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Публикации: 463
  • Karma: +5/-0
    • Профил
Халюциногени
« -: 11 Април 2011 23:18:58, Понеделник »
Към тази група принадлежат стотици природни и синтетични вещества, но у нас с известна популярност се ползват само няколко от тях. Всички те имат доста сходни ефекти, което се дължи на сходство в механизма им на действие. Класическите халюциногени активират рецепторите на серотонина в специфични неврони (ядрата на Рафе в средния мозък), които контролират мозъчната кора. Халюциногените се ценят от ограничен кръг “психонавти”, които общо взето добре ги познават, но повечето хора, които ги вземат, са изключително слабо информирани относно ефектите им и опасните последствия от употребата.
 Диетиламидът на лизергиновата киселина (LSD) е най разпространеният халюциноген, известен у нас като трип. Той се появява на пазара под формата на малки парчета хартия, напоени с LSD, на които има отпечатана специфична рисунка (Че Гевара, петолъчка, велосипедист и пр.). Типичната халюциногенна доза е 100 микрограма, като едно парче хартия (един трип) обикновено съдържа 2 до 4 дози. Ефектът настъпва ? до 1 час след поглъщането и продължава няколко часа.
 Псилоцибинът е алкалоид, който е намерен в десетки видове гъби. Псилоцибиновите гъби са разпространени почти по целия свят; у нас е най-популярна гъбката Psilocybe semilanceata, която расте в планините. Типичната доза е 10 – 20 гъбки, които съдържат около 10 милиграма псилоцибин. Продължителността на ефекта при поглъщане на гъбите (вкусът им не е особено приятен) е както при LSD.
 Мескалинът е алкалоид, който се съдържа в няколко вида кактуси. Най-познат у нас е кактусът пейот (Lophophora williamsii), който може да се отглежда в домашни условия. Дозата мескалин, която предизвиква халюцинации, е около 400 милиграма, за което трябва да се изядат няколко кактусчета (или един голям). Вкусът на пейота е противно горчив. Ефектът продължава няколко часа.
 Бромомескалинът (2С-В) е синтетичен продукт, много подобен на мескалина, който през последните години става все по-известен на Запад, в Русия, и е вероятно да се появи и у нас. Той се продава на таблетки; дозата е около 20 милиграма.
 Диметилтриптаминът (DMT) се съдържа в някои широко разпространени видове треви и в кората на някои акации, откъдето може да бъде извлечен по доста сложен начин. Той не действа, когато е приет през устата, затова обикновено се пуши. Ефектът настъпва за минута-две и изчезва до половин час. Южноамериканските индианци умеят да приготвят коктейли от растения, съдържащи DMT, съчетани с други, които съдържат специфични инхибитори на моноаминоксидазата (ензима, който разгражда DMT). По този начин се получава халюциногенната напитка аяхуаска, която има отвратителен вкус, но действа около 2 до 5 часа. Напоследък подобни коктейли стават известни и у нас, като индианските растения се заместват успешно с местните им еквиваленти.
 Халюциногенното преживяване често се определя като пътуване и неговото адекватно описание е изключително трудно – почти невъзможно. Пътуването може да бъде прекрасно и божествено, но може да бъде и ужасно, а понякога прекрасно и ужасно едновременно. Характерът на пътуването много силно зависи не само от приетата доза, но също така от характера и моментното настроение на конкретния човек, както и от обстановката.
 При приемане на по-малки дози (примерно два пъти по-малки от указаните) ефектите обикновено се ограничават в засилване на възприятията: цветовете стават по-ярки, контурите на предметите се изострят, звуците се променят. Могат да се появят халюцинации при затворени очи, които представляват бързо променящи се ярки геометрични орнаменти, подобни на персийски килим. При употреба в типичните халюциногенни дози геометричните форми постепенно преминават в сложни сюрреалистични картини, които изтощително бързо се сменят. При отворени очи външният свят все още се възприема, но по един изключително странен начин. Звуците могат да се изкривят до неузнаваемост. Особено типична за LSD е появата на синестезии – звуците се миришат, цветовете се чуват и т. н. Настроението може да се колебае от възхищение до ужас, като понякога тези противоположни чувства се сливат в едно. При употреба на по-големи дози може да се стигне до пълно откъсване от околния свят и от усещанията за собственото тяло и човек може да се превърне в представите си в звезда, бог, камък, чудовище, амеба, атом...
 Страничните ефекти по време на пътуването са слабо изразени (леко разширени зеници, повишен пулс) и не са опасни за здравето. При употреба на пейот и самодейни халюциногенни коктейли е възможно повръщане, най-вече заради отвратителния им вкус. Не е известно досега някой да е умрял от свръхдоза от изброените халюциногени.
 Проблемите при употреба на халюциногени са изцяло от психологическо естество. Най-непосредствена е опасността от неадекватни действия, които могат да бъдат опасни за живота.
 Специфично усложнение е т. нар. лошо пътуване, при което общият характер на преживяването е неприятен и даже ужасен (напр. в халюцинациите се появяват космати чудовища, които искат да ви изядат и т. н.). Лошото пътуване може да се случи и на най-опитния и подготвен психонавт, но е почти неизбежно, ако човек е нервен, напрегнат, намира се в неуютна обстановка, или има предразположеност към психози; в последния случай приемането на халюциноген може да извади наяве скрито психично заболяване. При лошо пътуване човек губи връзка с реалността и потъва напълно в своите кошмари. В такива случаи е важна помощта на един напълно трезвен човек (наричан втори пилот или бавачка), който с думи и докосване да помогне на пострадалия да се върне отново към реалността.
 Обратният проблясък се състои във внезапното възобновяване на халюциногенните ефекти, което може да се случи дни, месеци и даже години след последното пътуване. Това странно явление все още няма обяснение; то може да се случи при емоционален стрес, след употреба на канабис, или даже при бързо преминаване от тъмно на светло. В типичните случаи обратният проблясък трае секунди или най-много минути и не е опасен. При хора, които са имали лошо пътуване обаче, обратните проблясъци могат да бъдат твърде чести, продължителни и мъчителни; тогава е необходима помощта на психиатър.
 “Екстазът е тежка работа” – твърди един от най-известните психонавти. По тази причина употребата на халюциногени никога не е била особено масова. Те не предизвикват физическа зависимост, а психическата зависимост към тях е слаба. Малцина употребяват халюциногени повече от няколко пъти през целия си живот – обикновено употребата им се прекратява след първото лошо пътуване.

boginqta.hit.bg

Мескалинът е първият добит и изолиран в чисто състояние халюциноген. Години наред минималната му активна доза се е използвала, като единица мярка за сила на всички вещества, предизвикващи цветни халюцинации.

Първоначално е добиван чрез екстракция от мексиканският кактус Lophophora williamisii. На повечето хора това растение е известно единствено с името пейот, но по името на "откривателя" му, първото западняшко наименование на пейота е било Anhalonium lewinii. Поне хиляда години, преди да бъде изследван за първи път, Anhalonium lewinii се е използвал от различни индиански племена във латинска Америка и по-специално Мексико. Дори нещо повече - първите европейски завоеватели на "Новият свят" твърдели, че някои индианци го считат за нещо много повече от техен приятел - те са се отнасяли към него, като към божество.

Всъщност индианците, които са го употребявали, винаги избягват думата пейот, но не биха го и наричали с истинското му, дадено от тях име пред обикновен човек. Свещеното му наименование е Мескалито (тези от вас, чели Карлос Кастанеда са се досетили). Именно от това име идва и названието на мескалина (и 2 от никовете ми в mIRC).

Lophophora williamisii освен мескалин съдържа и негови N-модифицирани производни (например N-ацетилмескалин, N-метилмескалин и N,N-диметилмескалин). Тези хомолози се срещат натурално и в други живи организми, но опитно е установено, че не оказват психично или физиологично влияние върху човек, поне в дози, които са стандартни за мескалина. 4 прости N-модифицирани аналога, като например N-ацетилмескалин се съдържат в минимални количества и в хората.

Сам по себе си, а и в сравнение с останалите растения пейотът е нещо уникално. Както ни е известно, почти изцяло растенията са изградени от вода (колкото и странно да звучи понякога). Краставицата да речем е 98% вода. Кокаинът в тези части от растението кока, от които се добива, е с концентрация около 0.2%. В кактусът Сан Педро, мескалинът има максимална концентрация също около 0.2%. Това е нормално, понеже говорим само за вторични метаболити (каквито са и всички или почти всички алкалоиди), отговорни главно за изхранването на растението или на бъдещите растения, които то ше роди (без значение, че ние ги уползотворяваме по малко по-различен начин). Освен вода и интересуващите ни халюциногени, опиати или т.н., в растението се съдържат всички онези вещества, отговорни за растежа и развитието му - изграждащи неговите живителни клетки - огромно количество химични съединения, напълно разнообразни по химичен строеж и състав и именно поради това съдържанието на психотропните вещества е съвсем малко - според предназначението им, ролята им; не е нужно повече. Концентрацията на мескалин в пъпките на кактуса Lophophora williamisii е 6%.

Изразът "The Doors", който може да забележите на различни места, най-често свързан с музика или вещества, влияещи на човешкото съзнание, първоначално се разжда, като част от разказa на Олдъс Хъкзли, The doors of perception - Дверите на възприятието. Самият разказ представлява описание на първата среща между автора и мескалина.

/*Следващият си разказ - "A brand new world", Хъкзли е написал, докато е бил в така нареченото "лунно състояние". То се предизвиква от редовна употреба на халюциногени, като мескалин, LSD-25, MMDA и др. Най-общо казано, изпаднал в подобно състояние, човек вижда заобикалящите го предмети и обекти със сияние около тях (най-често то е с различен цвят, в зависимост от настроението, което поражда) и променени по определен начин цветове, като преобладава червеното. Самият човек е сравнително отпуснат, донякаде лекомислен, винаги усмихнат и в приятно настроение.

За всички халюциногени, предизвикващи цветни халюцинации е хакартерно понякога обагряне на възприеманият свят в определен основен цвят. В случая всеки от тези цветове съответства на определено настроение. Червеното, тъмносиньото и жълтото по различен начин символизират приятни усещания, светлосиньото студени и неособеноприятни, а зеленото - в зависимост от случая.*/

" Съществуваме заедно, действаме като едно и си влияем взаимно, но винаги, при всички условия си оставаме ние самите. Мъчениците излизат на сцената ръка за ръка, но са распвани сами. Прегърнати, влюбените отчаяно се опитват да слеят собствените си екстази в една трансцеденталност, но напразно. Благодарение на собствената си природа, всеки въплатен дух е прокълнат да изстрада и да се наслади на самотата. Усещания, чувства, прозрения, фантазии - всички те са лични и единственият начин да се предадат е да бъдат разказани и обяснени. Можем да споделим информация за преживяванията, но никога самите тях. От семейство до нация, всяко човешко обединение е общество от островни вселени. Повечето островни вселени си приличат достатъчно, за да има дедуктивно разбиране помежду им и дори взаимна съпричастност или усещане за 1 цяло. Така припомняйки си собствените си загуби и унижения, можем да съчувстваме на останалите в аналогични ситуации и да се поставяме (разбира се, не в буквалният смисъл ) на техните места. Но в определени случаи общуването между вселените е непълно или дори липсва. Умът е сам по себе си и светът, обитавани от лудите и изключително надарените е също различен от светът, в който живеят обикновените мъже и жени, така че основата, служеща за разбирателство или чувство за близост липсва или е много малка. Думите са изречени, но не осведомяват. Предметите и събитията, към които се отнасят символите, принадлежат на взаимно недостъпни светове от преживявания. ...

Да се виждаме така, както другите ни виждат е най-голяма дарба. Не по-маловажна е дарбата да виждаме останалите, както те самите се виждат. Ами ако тези други принадлежат на различни от нас видове и населяват коренно различна вселена? Примерно, как може нормалният човек да разбере какво е усещането да си луд? Или един вид, да се прероди като ясновидец, медиум, или музикален гений. Как бихме могли да посетим световете, които за Блейк, Шведенборг и Йохан Себастиан Бах са били дом? ... За човек следящ единствено повърхностното в поведението, подобни въпроси за безсмислени. Но за тези, които теоретично вярват, че това което знаят практически е вярно - именно, че преживяванията са както външни така и вътрешни - поставените проблеми са истински и кой от кой по-важен за битието. Някои са напълно нерешими, други са решими само при определени условия и чрез методи, недостъпни за всеки. Всъщност излиза, че аз никога няма да знам какво е да си Сър Джон Фалстаф или Джо Луис. От друга страна винаги ми се е струвало възможно чрез хипноза, примерно или автохипноза, постигната чрез средствата на систематичната медитация, или пък чрез приемане на подходяща дрога да променя моя обикновен вид съзнание, за да разбера същността на това, което казва знахарът, медиумът и дори мистикът. ...

Промяната в света не беше нещо революционно. Половин час след като погълнах веществото, изпитах уплаха от бавно танцуващи златисти светлини. Малко по-късно се появиха прекрасни червени повърхности, извиращи и разпространяващи се от ярки енергийни възли, които въбрираха с продължително променящ се мотив за живот. В друг момент, затварянето на очите ми разкри коплекс от сиви постройки, в който бледо зачервени сфери се сливаха в нещо истински здраво и слели се бавно и безшумно се хлъзгаха нагоре. Моментално се появяваха лица и форми на хора и животни. Не видях величествени пейзажи и огромни пространства, магически появяващи и изграждащи се постройки, нищо общо с драма или иносказание. Светът, в който мескалинът ме допусна не беше свят на видения; той съществуваше там - в това, което можех да видя с отворените си очи. Голямата промяна беше в царството на обективната действителност. Това, което се случи със субективната ми вселена беше без значение.

"Приятно ли е?" попита някой. ( По време на тази част от експеримента, всички разговори бяха записани на диктофон и имах възможността да си припомня казаното.)

"Нито е приятно, нито е неприятно," отговорих аз. "Просто е."

Istigkeit - не беше ли това думата, която Мейстър Екхарт обичаше да използва? "Е-ене." Битието на платоновата философия - като изкючим това, че Платон явно е направил огромната, гротескна грешка да раздели битието от подобаващото и да го утъждестви с математическото разбиране за идея. Горкичкият, никога не би могъл да види букет цветя, сияещи със собствената си вътрешна светлина и всичко друго, но не и треперещи под натиска на собствената си значимост, с която са заредени; не би могъл да възприеме, че това, което розата и перуниката, и карамфилът толкова ярко показват е нито повече, нито по-малко това, което те са - мимолетност, която все още беше безкраен живот, безкрайно загниване, което в същото време бе чисто битие, минутен сноп, уникални особености, в които поради някакъв неизразим и все пак очевиден парадокс, предстои да бъде видян божественият източник на цялото съществуване.

Продължавах да гледам в цветята и в тяхната жива светлина сякаш забелязвах качественият еквивалент на дишането, но дишане без връщане в начален момент, без периодични издишвания, а само повтарящо се преливане от красота към нещо още по-красиво, от дълбоко към още по-дълбоко значение. Думи като "грация" и "преобразяване" дойдоха в съзнанието ми. Очите ми се местеха от розата на карамфила към перестият пламък на гладките свитъци от съзнателен аметист, представляващи перуниката. Блаженото Виждане, Sat Chit Ananda, Битие - Съзнаване - Блаженство - за първи път разбрах, не на нивото на езиковото значение, не чрез непълни намеци, а прецизно и напълно какво означават тези чудесни думи. Тогава си припомних пасаж, който бях чел в едно от есетата на Сузуки. "Какво е Дарма - Тялото на Буда?" ("Дарма - Тялото на Буда" е друг начин, да назовеш Съзнание, Определеност, Празнина, Божеството.) Въпросът е зададен в манастирът Зен от ревностен и озадачен послушник. С коректната неуместност на един от братята Маркс, Учителят отговорил: "Плетът в средата на градината". "И човекът, осъзнаващ тази истина." Монахът неохотно запитал: "Мога ли, да попитам какво е той?" Ядосан, учителят го ударя по раменете с тоягата си и отговаря: "Златогрив лъв."

Когато го четох беше просто една ужасно обременяваща безсмислица. Сега е ясно като ден и убедително като Евклид. Разбира се Дарма - тялото на Буда бе плетът в дъното градината. Едновременно и не по-малко очевидно беше също и тези цветя, беше всичко, което аз или по-скоро благословеният не-аз, отдели за момент от задушевното си обкръжение - вгледах се загрижено. Също като цветята - когато ги поглеждах те блестяха с по-ярки цветове, с по-дълбоко значение. Книги, червени като рубини; емералдени книги; книги, подвързани в бял нефрит; книги от ахат; от аквамарин, от жълт топаз; лазурно сини книги, чийто цвят бе толкова интензивен, с такова вътрешно значение, че сякаш бяха на прага да напуснат рафтовете и да привлекат още по-силно вниманието ми.

"А в пространствено отношение?" запита изследователят, докато гледах книгите.

Беше трудно да отговоря. Действително перспективата изглеждаше малко странна и стените на стаята сякаш вече не се срещаха под правилен ъгъл. Но не тези факти бяха важни. Важното беше, че пространствените връзки донякаде бяха загубили значението си и съзнанието ми възприемаше света в граници, различни от тези на пространствените категории. Обикновено окото се занимава с проблеми като Каде? - Колко далече? Какво разположение, спрямо какво? Под действието на мескалин подразбиращите се въпроси, на които окото търси отговор са от друг порядък. Мястото и разстоянието престават да са от особен интерес. Съзнанието вижда интензивността и дълбочината на съществуващото, вижда сродства в образец. Виждах книгите, но позицията им в пространството въобще не ме вълнуваше. Това, което забелязах, което впечатли съзнанието ми, беше фактът, че всички те сияеха с жива светлина и че някои бяха по-красиви от останалите. В този смисъл местоположението и трите измерения бяха изгубили смисъла си. Естествено пространството не беше премахнато като категория. Когато станах и се поразходих, се справях сравнително добре и не бърках местоположението на предметите. Пространството все още беше там, но то вече не преобладаваше. Разумът се интересуваше повече от битие и значение, отколкото от мерки и местоположение.

Наред с безразличието към пространството, се появи дори още по-голямо безразличие към времето. "Сякаш го има в изобилие," беше отговорът ми, когато изследователят ме попита какво чувствам спрямо времето. Изобилие, но точно колко беше напълно без значение. Разбира се можех да погледна часовника си, но знаех че той бе в друга вселена. Това, което действително преживявах беше и все още е с неопределена продължителност или иначе казано - безспирно настояще, изградено от непрестанно променящ се апокалипсис.

От книгите изследователят премести вниманието ми на обзавеждането. Малка машинопистка масичка стоеше в центъра на стаята. От моята точка на наблюдение зад нея стоеше плетен стол, а зад него бюро. Трите оформяха заплетен образец от хоризонтали, вертикали и диагонали - образец, изключително интересен, по отношение на това, че не може да бъде обяснен в пространствено отношение. Масичката, столът и бюрото се включваха заедно в композиция, приличаща на нещо от Braque или Juan Gris, неподвижен живот, задължително свързан с обективния свят, но явил се без дълбочина, без какъвто и да било опит за фотографски реализъм. Гледах обзавеждането ми, не като утилитаристът, който трябва да сяда на столове, да пише на бюра и масички, не като кинооператор или научнен секретар, а като чист аестет, загрижен единствено за формите и техните връзки със зрителното поле или фотографичното пространство. Докато гледах, тази чисто аестетична картина породи нещо, което мога единствено да нарека тайнствено проникновение за реалност. "

... истинският, чист мескалин започва да действа видимо след много време, нужни са 1 - 2 часа скрит период на действие и натрупване в мозъка. Често, малко преди халюцинациите да започнат, човек се чувства неразположен и му се повдига; предполага, че го очаква "bad trip" и се отчайва. Изведнъж като ударна вълна целият свят около него се променя по възможно най-смешен и мил начин и следва истеричен смях.. естествено не винаги всичко е толкова хубаво.

Действието на мескалина се основава на близостта му със серотонина, в химично отношение - частично двете молекули се припокриват пространствено и като състав, съответно мескалинът е способен да взаимодейства със някои серотонинови рецептори в специфични мозъчни клетки, да им предава импулси. Това поражда халюцинации. От друга страна мескалинът инхибира ензим, отговорен за натрупването на захар в главният мозък. Понижените нива на захар в определени участъци от мозъчната кора предизвикват съсредоточаване единствено върху най-прости и съществени неща, премахват до определена степен (в зависимост от дозата) всякакви преструвки и задръжки, освобождават мисленето.

Минималната активна доза, предизвикваща псайхъделичен ефект е 3,85 мг/кг чов. тегло (грубо казано около 300 мг). За среден по тегло човек нормалната доза е 400 - 550 мг, силна е 600 - 800 мг, а дози над 800 са направо опустошителни. Често пътуването е с голям интензитет, човек се чувства превъзбуден и изпълнен с много енергия.


Неактивен BLOT17

  • Newbie
  • Newbie
  • *
  • Публикации: 9
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Халюциногени
« Отговор #1 -: 20 Август 2015 00:04:36, Четвъртък »
При приемане на гъби съветвам да се внимава и от духовна гледна точка и от физична . Хубаво е да има опитен човек с гъбите и окултизма като цяло . Освен да ви пази тялото да не направите нещо нередно може да се наложи да ви вади от много гадни състояния , да ви чисти , да гони гадинчета и т.н. и т.н..
Тук сме едва няколко лета ...

Неактивен Delta

  • Mockingjay - DSJ
  • Newbie
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 4222
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Халюциногени
« Отговор #2 -: 20 Август 2015 01:34:14, Четвъртък »
BLOT17, явно имаш опит с гъбите wink Би ли споделил?

Неактивен BLOT17

  • Newbie
  • Newbie
  • *
  • Публикации: 9
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Халюциногени
« Отговор #3 -: 20 Август 2015 07:22:17, Четвъртък »
Специално за това не бих писал в интернет . Разискване на дълго и на широко на забранени от закона вещества не е добра идея . Ако след време се направи среща на форумците тогава е друга бира .
Тук сме едва няколко лета ...

Неактивен Delta

  • Mockingjay - DSJ
  • Newbie
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 4222
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Халюциногени
« Отговор #4 -: 20 Август 2015 10:09:59, Четвъртък »
Ма много сте пъзливи biggrin , особено мъжката част.
 Във форума има опция за лични съобщения...

Неактивен theshadow

  • Админ-ДИКТАТОР
  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 5619
  • Karma: +60/-0
    • Профил
Халюциногени
« Отговор #5 -: 20 Август 2015 10:45:33, Четвъртък »
Идеята на тази тема е да покаже, че НЕ ТРЯБВА да се вземат халюционогени, а не обратното.
Познанието е само за тези, които са готови да жертват време и усилия, за да се сдобият с него.

Неактивен Delta

  • Mockingjay - DSJ
  • Newbie
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 4222
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Халюциногени
« Отговор #6 -: 20 Август 2015 11:01:16, Четвъртък »
theshadow, подценяваш ме smile Аз проявявам чисто научен интерес.

Неактивен asuras

  • Newbie
  • Newbie
  • *
  • Публикации: 6
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Халюциногени
« Отговор #7 -: 18 Май 2016 21:25:41, Сряда »
Quote theshadow ()
Идеята на тази тема е да покаже, че НЕ ТРЯБВА да се вземат халюционогени, а не обратното.

И защо му е на човек да чете за нещо такова, ако няма поне малко интерес към тези неща. От личен опит мога да кажа, че ако човек има кураж си заслужава да опита N,N-DMT, въпреки че може да е пътуване колкото невероятно хубаво, толкова и ужясаващо. LSD също е нещо, което си заслува опита, но при ниски дози няма да се изпита нещо кой знае какво. При LSD проблема е продължителността на трипа при високи дози, докато при вапоризация на N,N-DMT без МАО инхибитор, всичко трае 7-15 мин, въпреки че усещането е като за цяла вечност.

Неактивен Цеци_Вихронрав

  • Обсебена
  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 9275
  • Karma: +54/-0
    • Профил
Халюциногени
« Отговор #8 -: 19 Май 2016 21:10:54, Четвъртък »
asuras, всяко едно от изброените от теб вещества уврежда мозъка. Защо здравомислещ човек би ги опитал? wacko
"Кат тасманийски дявол си в устата."
 Последен

Неактивен asuras

  • Newbie
  • Newbie
  • *
  • Публикации: 6
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Халюциногени
« Отговор #9 -: 20 Май 2016 02:55:35, Петък »
Какво дръзко изказване само. Стотици вещества увреждат мозъка и све пак милиони хора ги взимат всеки ден. А и вашето втърдение не е научно доказано. LSD в дози до 100ug е най-безобидният наркотик. Даже точно обратното се случва през последните години. Прочетете за новите изследвания и тогава правете такива дръзки изказвания. Както вече казах много неща увреждат мозъка, а и проблема е повече в хроничната употреба и дозата. Ако искате прочетете и за последните изследвания за псилоцибина и депресията, за лсд и депресията, за лсд и лекуването на детска шизофрения... и спирам до тук

Dosis sola facit venenum

Неактивен Цеци_Вихронрав

  • Обсебена
  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 9275
  • Karma: +54/-0
    • Профил
Халюциногени
« Отговор #10 -: 20 Май 2016 10:49:22, Петък »
Относно ползата и вредата от наркотиците Сянка е по-вещ и ще оставя на него да коментира. Аз имам въпрос... Защо бих искала да ползвам халюциногенни вещества? Какво биха ми дали? С кскво ще обогатя знанията си ползвайки ги?
"Кат тасманийски дявол си в устата."
 Последен

Неактивен theshadow

  • Админ-ДИКТАТОР
  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 5619
  • Karma: +60/-0
    • Профил
Халюциногени
« Отговор #11 -: 20 Май 2016 17:50:12, Петък »
asuras, тези неща се обсъждат, защото информираният човек по-трудно се лъже... Друг е въпросът обаче какво е нивото на интелекта на четящия- ако ти не разбираш защо наркотиците увреждат мозъка, зле си с химията, а освен това и не виждаш примерите около себе си (за съжаление примери вече изобилстват- вкл. на убити от наркотици, а иначе да- те много хора са глупави и се тровят- но това не означава, че всички трябва сляпо да следваме стадото в самоубийствената му глупост)- тогава никой тук няма да може да ти помогне... Да ти се обяснява е загуба на време... 

Напомням, че темата не е призив да се ползват наркотици... Тук не е наркоманско сборище в което да се представят псевдо-научни защити на наркотиците и да се плюе по сериозните изследвания за вредата, която нанасят реално... Ако ти трябва такова сборище- потърси си го другаде...
Познанието е само за тези, които са готови да жертват време и усилия, за да се сдобият с него.

Неактивен asuras

  • Newbie
  • Newbie
  • *
  • Публикации: 6
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Халюциногени
« Отговор #12 -: 21 Май 2016 01:28:11, Събота »
Имах предвид солта, захарта, никотина, алкохола. Знае се вредата от прекомерната им употреба, но сигурно и вие злоупотребявате с тях. "There are no drugs, just chemicals and dosages". Ако разбирате английски моля отделете 5 мин да прочетете тези извадки  тези стари изследвания с LSD.

http://www.maps.org/news-letters/v07n3/07318fis.html

Ако не знаете кои са MAPS, толкова по-зле за вас. Ако държите мога да ви споделя още нови английски и швейцарски изследвания за ЛСД и други за псилоцибин.

Mr. mackey on drugs:
"drugs are bad, m'kay, so, if you do drugs, you're bad, m'kay, because drugs are bad. they can hurt
your body, m'kay, cause drugs are bad, m'kay... та и Вие тъй

Неактивен theshadow

  • Админ-ДИКТАТОР
  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 5619
  • Karma: +60/-0
    • Профил
Халюциногени
« Отговор #13 -: 21 Май 2016 09:39:17, Събота »
asuras, и водата в прекомерна употреба е смъртоносна (най-вече ако ще се дави човек)... Във водата- за разлика от в алкохола да речем- не се съдържа , което е причината за появата на зависимостта към алкохола. Алкохолизмът е нелечим, защото уврежда необратимо нервната система- при аутопсия на мястото на клетки в мозъка на алкохолици, се открива водниста пихтия- та- алкохолизмът е нелечим...

 Точно защото мозъкът на алкохолика става на водниста пихтия- от един момент натам е пълното оглупяване на алкохолика и ако няма близки да го влачат и обгрижват- алкохоликът свършва като клошар на улицата, с вечната бутилка в ръка и изражението на слабоумник, с което напоследък също доста често се сблъскваме в родната реалност... А алкохолът е зависимост- не защото няма воля да спре човекът, а защото горе-посоченото вещество - етанол- се натрупва в организма и от един момент на там човекът и да иска- е ужасно затруднен да спре да пие... И като спре да пие с хиляда зора- увредената нервната система, на мозъка вкл. - си остава до края на живота... Това медицината няма как да излекува... Ако да- някои от по-леките увреди от алкохола, да са поправими с времето, ако човек спре да пие...

Впрочем всички алифатни алкохоли (метанол, етанол, пропанол, бутанол и други) имат наркотичен ефект... И са по същество тъканна отрова... Т.е. не само мозъкът става на водниста пихтия... Алифатните алкохоли действат токсично на всяка една клетка от човешкото тяло- без изключение...

Пишеш, че наркотиците лекуват шизофрения (детска шизофрения- такава диагноза по Международния класификатор на болестите не съществува с това наименование, затова махам детска от написаното от теб- всъщност и понятието шизофрения е общо- ще видиш защо, като си отвориш класификатора на f20)- която е генетично заболяване (изучавах в университета- за теб не зная)- генетично, но не задължително наследствено...

При това положение... Как ме виждаш да си загубя времето да чета предложеното от теб? Защо да го правя? За да прочета как с наркотици се "лекуват" увредени гени ли? И да- за мен кой какви глупости списва по тоя свят, криейки се зад псевдонаука-за мен няма значение... Подминавам ги... С нула внимание...  Така както подминавам прекрасните изследвания на един платен тарикат, имащ се за учен, според който оловният бензин не е опасен... И както подминавам още по- прекрасните изследвания на други платени тарикати- за ползите от тапетите, чиито цветове съдържат арсен вътре...

Да обобщя - наркотиците предизвикват зависимост, която успешно е убивала и ще убива още- от свръхдоза... Дължи на съставляващата ги химия... Поради тази причина тук НИКОГА и НИКОЙ няма да бъде съветван да опитва наркотици, също така НИКОГА няма да се обсъждат псевдонаучни изследвания за ползи от наркотиците... Наркотици може за употреба само във вариант на даването им за облекчаване на болките на хора, болни от смъртоносни и болезнени болести... Това- под медицински надзор...

Отново повтарям, че тук НЕ Е наркоманско сборище и ако ти е необходимо такова- тук няма да го откриеш...
Познанието е само за тези, които са готови да жертват време и усилия, за да се сдобият с него.

Неактивен theshadow

  • Админ-ДИКТАТОР
  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 5619
  • Karma: +60/-0
    • Профил
Халюциногени
« Отговор #14 -: 21 Май 2016 10:37:51, Събота »
asuras, всъщност имам чувството, че не знаеш как се стига до привикване към наркотици... Щом пишеш, че то даже видим ли, депресия лекувало (голяма глупост си написал впрочем)... Значи не знаеш...

Ще пробвам да го обясня за теб и за всички останали, които искат да се ПРЕДПАЗЯТ от залитане в наркотична зависимост - по възможно най-ясния начин... Предпазването става по следния начин- НИКОГА не се вземат наркотици... Нито веднъж...

Наркотиците съдържат химия, която удря по централната нервна система- привикването към наркотиците става на клетъчно равнище на синапсите... Удря нервните рецептори- като обърква възприемането на допамин... Какво имам предвид... Химията на наркотика кара допамина да се изсипе в мозъка... И блокира рецепторите, които са свързани с повторната му изработка... На излелия се в неправилни количества допамин се дължат всички, абсолютно всички "прекрасни" наркомански изживявания и усещания...

Но... Както написах- химията на наркотика блокира рецепторите, свързани с повторната изработка на допамин... И изобщо- способността на организма да си произвежда собствени медиатори- се прекратява... А организмът започва да си търси "удоволствието", което внезапно се оказва, че може да си набави вече само по един единствен начин- взема се наркотик- това е принуда- след като наркотикът е блокирал правото на собствено производство на медиатори- допамин сред тях...

Защо се стига до свръхдоза... Защото на клетъчно равнище има генетично заложен механизъм, чиято цел иначе е защитна, но не и когато се сблъска с наркотика... Тогава ролята на този механизъм вече не е защитна, а пагубна... Имам предвид, че когато количеството на стимулатора превишава определени граници, то рецепторите престават да го възприемат... Ето защо наркоманът не може да спре да увеличава дозата на наркотика- несъзнава какво прави, но ако не увеличи дозата - няма как да накара рецепторите си да я възприемат... Така... Отново... И отново... И така- до свръхдоза и до ковчег...

За наркодилърите е хубаво- наркоманът изисква все по и по-големи дози от наркотика- бизнесът процъфтява... За наркомана е лошо- като съвсем си унищожи с наркотика естествената генетично заложена защита - взема свръхдоза и се ситуира в гроба на 2 метра под земята...

Точно и заради унищожаването на генетичната защита на рецепторите- от един момент натам лечението на наркоманията е невъзможно... И точно заради това и наркоманът не слуша никой да му обяснява как си вреди и се самоубива, нито пък може да прояви воля и да се спре сам... Защото не е въпрос на проява на воля да се спрат наркотици, така както не е и въпрос на воля да се спре употребата на алкохол...

Няма воля- наркотикът- химията му- принуждава нервните клетки да произвеждат допамин в ущърб на собственото здраве на човека... И човекът всеки път увеличава дозата, за да постигне желания му резултат- за да получи удоволствие, първо трябва да си увреди невроните с дозата от  наркотика... И докато това се случва- в невроните настъпват изменения- необратими...

Надявам се да го обясних разбираемо... И ако някой някога реши пак да чете псевдонаучни защити на наркотиците- да има предвид, че нещата в такива псевдоизследвания са глупости, целящи обслужването на печалбари, за които човешкият живот не струва нищо и да не им обръща никакво внимание... Това, което описах по-горе- е нелицеприятната истина за "ползите" от наркотиците- всички видове...

Към наркоманите- ако не е станало все още късно за вас и не се упътили все още с бодра крачка към 2 метра под земята- потърсете помощ- може и в Националния Център по наркомании - http://www.ncn-bg.org/
Познанието е само за тези, които са готови да жертват време и усилия, за да се сдобият с него.