Автор Тема: Колко имена има човек всъщност?  (Прочетена 12037 пъти)

Неактивен Цеци_Вихронрав

  • Обсебена
  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 10106
  • Total likes: 199
  • Karma: +97/-0
    • Профил
Колко имена има човек всъщност?
« Отговор #15 -: 10 Март 2014 03:40:59, Понеделник »
Quote drosselbard ()
т.е. не харесваш един Иван, втори- изграждаш си предварително мнение- това мнение създава очакване- провокираш човека срещу теб да го промени и му влияеш пак (в някаква минимална степен, но все пак ). Всичко това е много относително, но ме кара да се замислям.
Ако изграждаш мнение за отсрещния според името му... някак несериозно ми звучи. Аз си имам много Иванки в обкръжението. Някои от тях направо не понасям, но други пък са ми толкова близки и скъпи... Само по начина по който казвам Ваня, ако ме познава човек вече знае за коя точно Ваня мисля в този момент.
 И drosselbard, казваш, че те е подразнило в един момент, че човекът до теб е поискал да узнае името ти. Сторило ти се неважно и т.н. За него е било важно. И не защото името определя характера, а защото те е почувствал близка и е искал да узнае всичко за теб. А взаимното опознаване все пак започва от запознанството. Започва със: "Здравей, как се казваш?"
 Аз пък винаги съм имала проблем с това да си измисля ник някакъв за разни форуми... Не, че нямам достатъчно фантазия, но ника не съм аз. И се опасявам, че или ще го сменям през ден или ще го забравя, затова и винаги се регистрирам с името си. А името си не винаги съм харесвала. Като дете имах две съученички които ми бяха адашки и бяха толкова надути и злобни, че покрай тях си бях намразила името. После порастнах, научих, че не името ме прави мен, а аз правя името си и сега не просто си го харесвам, а си го обичам моето име. wink
"Кат тасманийски дявол си в устата."
 Последен

Неактивен Цеци_Вихронрав

  • Обсебена
  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 10106
  • Total likes: 199
  • Karma: +97/-0
    • Профил
Колко имена има човек всъщност?
« Отговор #16 -: 10 Март 2014 03:52:31, Понеделник »
"Думата ми е, защо са важни думите, какво е важното, думи = имена. Тази една дума, която ти дава усещането, че знаеш кой си... "
 Думите са важни защото чрез тях общуваме. А името... Не ти ли се е случвало някой да говори за теб като за "тая"? На мен ми се е случвало и е много обидно. Предпочитам да ме нарекат кучка, змия, овца ако щеш, но не и тая...
 А бебетата не са унрели от липсата на говорна комуникация, а от липсата на внимание и любов. Имала съм възможност да посещавам системно дом за изоставени пеленачета. Понеже персоналът все бърза и все има още и още работа просто гледат тези деца да са измити, сухи и нахранени. Те растат без прегръдка, без общуване (такова каквото получават децата с родители) и в много от случаите са със забавено развитие. И не защото са увредени, а защото никой не се е занимавал с тях. Много е тъжно, но е тема за друг разговор. Исках само да кажа защо думите са важни. Все пак животът ни е в повечето време думи. И сега, за да си общуваме пак използваме думи... smile
"Кат тасманийски дявол си в устата."
 Последен

Неактивен drosselbard

Колко имена има човек всъщност?
« Отговор #17 -: 10 Март 2014 04:07:31, Понеделник »
Несериозно е, естествено, но особено ако е рядко срещано името се случва. Не е нещо, което действително да влияе между човешките отношения, но го има като част от първо впечатление. Наскоро си говорихме с приятели за това, че повечето "хора на изкуството" имат необичайни имена, нещо, което те замисля, дали това не е огледало на средата, очакванията на родителите или личното усещане за значимост, което те тласка да търсиш изява. Семейство, което чака дете, например, в избора на име- след "не ми харесва" следващото е "познавах един... и хич не го харесах"
 А той ми знаеше името, въпроса беше кое ще избера да кажа- прякора, името си, нещо трето, въобще "кой си", и някакво настояване, че име = самоличност.

 Сетих се за още нещо, една книга- Мона и Магелан, за момиче с еврейска фамилия и как подигравките в детските години създават силна реакция, която се оказва изграждаща характера.

 Думите са важни, сборът от звуци е важен, етимологията на езика е важна, всичко това резонира и пр., просто ми е адски неясно "колко точно" и доколко е "каквото си го направиш" и е важна мисълта и усещането и доколко самата дума има тежест сама по себе си.
 Сега четох и за мълчаната вода и съвсем се замислих и оплетох...

 Едит: последния ти пост, писали сме по едно време, вместо да пиша втори:

 Абсолютно да, но човешката комуникация е уникална с думите си. Когато учиш нов език, мозъкът ти изгражда нови връзки, паметта и езика са тясно свързани.

 Ами много са ме наричали всякак като дете, ама то ти става мъчно от отношението, което показва, думата може да е всякаква. "Тая" е пренебрежение, то и собственото ти име може да бъде казано по подобен начин. Както и "прасе"може да е вътрешно обръщение между приятели, помежду им няма да е обидно, ще си стане кодова дума, което накланя везната към "важен е смисъла, а не думите", но пък и много неща говорят обратното- думите налагат тон. И къде вибрациите на звуците се вместват в това тогава?

Неактивен Цеци_Вихронрав

  • Обсебена
  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 10106
  • Total likes: 199
  • Karma: +97/-0
    • Профил
Колко имена има човек всъщност?
« Отговор #18 -: 10 Март 2014 04:35:29, Понеделник »
Quote drosselbard ()
което накланя везната към "важен е смисъла, а не думите", но пък и много неща говорят обратното- думите налагат тон. И къде вибрациите на звуците се вместват в това тогава?
drosselbard, аз си мисля, че ние влагаме вибрация и смисъл в думите и конкретно името. Или по-точно всеки влага различна вибрация в дадено име. Аз се казвам Цветана и обикновено ми викат Цеци, но ми казват и Цвети, Цветанка (тогава побеснявам) и т.н. Но всеки влага различна вибрация в името ми и според това каква вибрация влага отсрещният се определя моето отношение към него. Един вид името няма някаква собствена вибрация ( то си е име -дума), но от това каква вибрация влага човека отсреща в моето име или в обръщението към мен (прякор, умалително), аз разбирам неговото отношение към мен, което пък и определя моето към него. Затова не ми харесва да ми говорят без обръщение.
 Вземи домашните любимци например... Моите котки едва ли разбират какво им говоря, но много точно усещат интонацията ми и реагират адекватно. Така, че ние зареждаме думите с някакъв смисъл, не те нас.
"Кат тасманийски дявол си в устата."
 Последен

Неактивен rosie_gencheva

Колко имена има човек всъщност?
« Отговор #19 -: 10 Юни 2014 14:48:02, Вторник »
Според мен е вярно,че човек има толкова имена колкото си позволи да носи и всяко това име носи своя заряд с енергия. Прякорите които ти дават могат да бъдат считани и за начина по който те приемат хората, например когато се караме с майка ми за мещо и за глупост даже ме нарича с цялото ми име иначе съм патенце,пиленце и съкровище. Името не си определяш ти,определят го хората и възприатието им за теб и твоята личност.
Вчера реших да си събера мислите,обаче никоя не дойде на събранието. :D