Автор Тема: Dim Mak  (Прочетена 16442 пъти)

Неактивен theshadow

  • Админ-ДИКТАТОР
  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 6192
  • Total likes: 135
  • Karma: +106/-1
    • Профил
Dim Mak
« -: 10 Април 2011 18:29:07, Неделя »

" rel="nofollow">
Познанието е само за тези, които са готови да жертват време и усилия, за да се сдобият с него.

Неактивен Nyarlathotep

Dim Mak
« Отговор #1 -: 12 Април 2011 18:26:29, Вторник »
Много големи благодарности... А някаква схема на въпросните меридиани и как да се използват подходящо... може ли?
Аз съм вечната опозиция..  
 като кажеш бяло...  
 аз казвам черно...
 И най-лошото е...  
 Че аз съм този който винаги е прав

Неактивен theshadow

  • Админ-ДИКТАТОР
  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 6192
  • Total likes: 135
  • Karma: +106/-1
    • Профил
Dim Mak
« Отговор #2 -: 12 Април 2011 20:25:11, Вторник »
Пробвай с този текст:

Материалът е по източници от Интернет
 Тиен-Сюъ (Дим-Мак) - изкуството за поразяване на виталните точки

Д. Александров

В биографичната книга за Т. Т. Лян от Стюарт Олсон, издадена наскоро се споменава една апокрифна история свързана с големия майстор на Тай-Дзи Чън Манчин. Лян и Чън участвали в голяма демонстрация на Тай-Дзи в Тайван, в началото на миналия век. Демонстрацията минала блестящо и майстор Чън Манчин вече с основание се считал за "№1 в Тай-Дзи". На демонстрацията присъствали като наблюдатели и няколко стари майстори на Тай-Дзи, които не афиширали своето изкуство, но по него време се били отделили от Ян фамилията, тъй като считали, че оглавилия школата Ян Ченфу не е достоен приемник и не обладава необходимото майсторство.
 След като демонстрацията приключила, един от тези майстори се приближил до Чън Манчин, поздравил го за доброто представяне, след което го потупал по рамото и си отишъл.
 На другия ден Чън Манчин се почувствал много зле, рамото и ръката, където майсторът го "потупал" били отекли и блокирали. Заедно със своя ученик Лян те се досетили, че му е било приложено Тиен-Сюъ (изкуството на смъртоносното докосване). Потърсили стария майстор и му се извинили за непочтителното отношение. А той се усмихнал и казал на Чън следното: "Добре, че дойдохте навреме, защото след още два дни щеше вече да е късно!… Трябва да бъдеш по-внимателен и самокритичен относно изкуството. Ти не само не си №1 в Тай-Дзи, но не си и №100!…" След това майсторът го излекувал чрез точков масаж (анмо) и втриване на билкови балсами.
 След този случай майстор Чън Манчин имал огромен респект към Тиен-Сюъ и старите майстори. Когато се готвел за втория си двубой с известния майстор У Менся, той се обучавал в продължение на 5 години в Тиен-Сюъ при двама известни майстори.
 Тиен-Сюъ (букв. "посочване на гроба") е известно също и като Дим-Мак на Кантонски диалект. Тиен-Сюъ е известно още като "изкуство на смъртоносното докосване" или "отровната ръка" в китайското У-Шу. Това изкуство идва още от древни времена и е свързано с традиционната китайска медицина и акупунктурата.
 През 803г. китайският лекар Тао Хенян, който бил експерт по акупунктурата и запленен по анатомията, предоставил знанията си в услуга на бойните изкуства. Той създава един стил на У-Шу наречен Тиен-Сюъ-Цюан-Шу ("Юмручно изкуство за пипане на нервните центрове"). Този стил се ръководи от правилото, че и най-слабия удар върху "сърцето" струва повече с удара с брадва по другите части на тялото. За тази цел Тао Хенян разработил методика за атакуване на жизненоважните центрове по човешкото тяло. Първата част от обучението се състои в изучаване начина на атакуване и точната локализация (топографска анатомия) на виталните точки, както и яснота за последствията от въздействието (парализа, вцепеняване, безсъзнание, блокировка на жизнените функции и смърт). Втората част от обучението включва лечебни процедури и контравъздействия, оказване на първа помощ (каппо или куацу) и прекратяване действието на ударите със "забавено действие".
 Прототипът на виталните точки (на брой над 700) е даден още от митичния жълт император Хуан Ди и са описани в неговия трактат "Ней дзин Хуан Ди" ("Канон на вътрешната медицина на Жълтия император"). Лекарят Хуа То, прочут в древността, също работил над тях и открил обезболяващи точки използвани за анестезия при сложни операции. Малко по-късно Хуан Фуми (215 - 282г.) написва книгата "Цзя и дзин", посветена на чжен-цзю терапията (акупунктурата), където се описват 649 точки. С течение на времето всички тези знания за виталните точки, наричани скех мен ("кладенец") и енергийните меридиани (дзин-ло) преминават в традиционните школи на У-Шу.
 По принцип основните точки в акупунктурата са 365. От тях за целите на У-Шу се използват около 108 витални точки, като в отделните стилове техния брой е лимитиран до 20 - 30 центъра. В У-Шу се различават три нива на въздействие върху виталните точки:

* Обикновено физическо въздействие чрез удар, защипване, натиск и др.
 * Енергийно въздействие чрез "докосване".
 * Въздействие от разстояние ("чудесен меч").

За да се получи максимален резултат с минимум усилия ("докосване") са необходими специални познания за енергийната система на човека (меридианите и точките), взаимовръзките с вътрешните органи, биоритмите (денонощен, годишен и сезонен), китайския зодиакален календар, теорията за петте елемента (У Син) и теорията за Ин-Ян. Нещата се усложняват още повече, като се включат като се включат правилата за тяхното използване, които определят дори и ъгъла за нанасяне на удара, съобразно позата на противника и посоката на циркулацията на енергията по меридиана. Всички тези тънкости в школата на "отровната ръка" обясняват защо и много слаби удари или натиск в определена точка могат да имат страшни последици.
 Тиен-Сюъ-Цюан-Шу е един от най-тайнствените стилове и раздели на У-Шу. Негов патент са техники като "Секундата на смъртта", "Люлеещия се пунш", "Целувката на Дракона", "Драконов нокът", "Сочеща ръка", техники спиращи кръвообращението и др. причиняващи смърт. Особен специалитет са ударите със закъснително действие. При тях настъпването на смъртта може да се регулира от 3 дни до една година, при това с абсолютна точност за деня и часа на смъртта!…
 Една особеност на "отровната ръка" са пръстовите промушващи техники ("пръстов цан", "мистична ръка-меч", "безсмъртния мъж сочи пътя"), които се използват в комбинация със захвати и удари във виталните точки. Пръстите се закаляват по специален начин, за да могат да проникват в тялото на противника.
 Трябва да се уточни, че Тиен-Сюъ-Цюан-Шу изисква поне едно 20 години практика, за да се овладее в цялостен вид. Тази школа вече не е в оригиналната си форма и майсторите познаващи тайните й са много малко. Последните двама известни такива майстори, наши съвременници са Вонг Таймин и Лин Кунг от Китай.
 Аналогични на Тиен-Сюъ методи съществуват в Япония, Корея, Индия, Виетнам и Индонезия, но те са слабо проучени и в повечето случай са далече от оригинала. В Япония е запазена и разпространена древната китайска книга "Бубиши" от ХVІ в., където са описани такива техники, включително и такива със забавено действие.
 За съмняващите се в тези методи ще спомена за интересен експеримент проведен от японските военни през Втората световна война в Манджурия. В един от военнопленническите лагери били поканени японски специалисти по бойни изкуства (Кемпо, Джу-Джуцу, Айки-Джуджуцу, Карате, Кодокан Джудо, Кендо, Кен-Джуцу, Яйдо, Нин-Джуцу и др.), за да демонстрират на живо върху военнопленници класически техники по виталните точки и да се проследят въздействията. По-късно бил публикуван и специален доклад от експеримента с обозначения на смъртоносните точки и анализи.
 След войната този доклад излиза под формата на книга-сборник във Франция с двама автори Фуджита Сайко (10-ти дан Нин-Джуцу) и Анри Плее (10-ти дан Карате). Копие от този доклад притежава и автора на статията, но няма намерение да го публикува от съображение за сигурност!

Познанието е само за тези, които са готови да жертват време и усилия, за да се сдобият с него.

Неактивен theshadow

  • Админ-ДИКТАТОР
  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 6192
  • Total likes: 135
  • Karma: +106/-1
    • Профил
Dim Mak
« Отговор #3 -: 12 Април 2011 20:27:50, Вторник »
До момента само загатнахме някои възможности на Дим-Мак, т.нар. "тъмна страна на силата", изкуство известно също като Тиен-Сюъ ("посочване на гроба"). Както споменахме, освен в Китай, подобни методи за поразяване на виталните точки съществуват също в Япония, Корея, Индия, Индонезия, Тайланд, Малайзия и в други страни. Най-добре и систематизирано обаче, това изкуство е развито в Китай, откъдето е попаднало и в съседни страни и е обогатило лечебните и бойните изкуства.
 Виталните точки използвани в У-Шу са известни от традиционната китайска медицина и по-специално методите чжен-цзю (иглоубождане и обгаряне), които са възникнали още преди 3000 години. Теорията и практиката на тези методи са описани в древните трактати "Су Вен" и "Ней Дзин", за които се твърди, че са писани от митичния жълт император - Хуан Ди. Освен Хуан Ди, над виталните точки са работили известни лечители като Хуа То, Бян Цюе, Сюй Чунфу, Ли Шичжен, Лю Вансу, Пин Чу и др.

Авторът Дъглас Сие (19) твърди, че голям принос за развиване метода на Тиен-Сюъ има известния даос Чжан Санфен (XIII в.) от планината Удан. Той съчетал бойните изкуства с уменията си по традиционна медицина и определил 36 витални точки и съответните методи за атака. Според Дуглас Сие, Чжан Санфен използвал и книгата на някой си Фен Таои от ранната династия Сун (960 - 1279г.). В един от манастирите на Удан, даосът отлял от бронз статуя на човек с нанесени на нея повече от 300 витални точки, 36 от които били най-важни за бойната практика. Чжан Санфен използвал статуята с виталните точки за тренировка, като обучавал в Тиен-Сюъ и своите ученици, които изучавали при него даосизъм и Тай-Дзи-Цюан. В Китай са известни и други такива модели на човешки фигури от метал или дърво, на които били нанасяни виталните точки и енергийните меридиани на човека. Те били използвани както от лекари, така и от специалисти по У-Шу.

Рисунка на автора на медна статуя на човек, отлята в IX в., на която ученият Ван Вейде е нанесъл известните по това време повече от 365 точки използвани в чжен-цзю (иглоубождане-обгаряне) терапията.

Съвременен модел на "медния човек" използван от специалистите по акупунктура.

В специалната литература за бойните изкуства има много малко полезна информация за виталните точки. В повечето случаи или нищо не се дава и липсва всякакъв коментар върху схемите, или в най-добрия случай се дават познати зони за атака и начини за атакуване на най-ниското равнище с чисто механично въздействие. За високите нива - енергийна атака и атакуване от разстояние се разказват само легенди и нищо конкретно. Много малко книги и автори дават автентична информация по въпроса по разбираеми причини. Междувпрочем много повече информация за Тиен-Сюъ може да се почерпи от медицинските книги за акупунктура, отколкото от книгите за бойни изкуства. Също така, ценни указания за специфични методи могат да бъдат почерпени от книгите за Ци-Гун/Ней-Гун и разбира се, от устните наставления на майсторите.

Познанието е само за тези, които са готови да жертват време и усилия, за да се сдобият с него.

Неактивен theshadow

  • Админ-ДИКТАТОР
  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 6192
  • Total likes: 135
  • Karma: +106/-1
    • Профил
Dim Mak
« Отговор #4 -: 12 Април 2011 20:31:39, Вторник »
Енергийната система на човека и виталните точки.

Съгласно източната медицина и философия, а също и езотеричните практики, в човешкото тяло съществува една вътрешна сила или енергия, чрез която то функционира. Без тази жизнена сила човекът и живите същества не могат да съществуват. Освен в човека, тази вътрешна енергия присъства също и при животните, растенията и минералите. Тя пронизва целия всемир - слънцето, планетите, небесните тела и галактиките. В Китай тази сила се нарича Ци, в Япония - Ки, Индия - Прана, Тибет - Ла, при шаманите - Оренда и т.н. Ци може да преминава от човек в човек, от човек в животно или предмет и обратно, както и от небесните тела към човека. Китайците казват, че когато има концентрация на Ци има живот, когато имаме разсейване на Ци - има смърт.
 В човешкото тяло имаме няколко циркулационни системи - кръвоносна, лимфна и нервна. Четвъртата и най-фина система е енергийната, по която циркулира Ци. Тя съпътства другите три системи и има подхранваща и регулаторна функция. Енергийната система се представя от каналите (меридианите) и колатералите (цзин-ло), които са 12 класически (или "правилни") и 8 чудесни канала. По тях Ци се транспортира из цялото тяло и достига до органите. По протежението на меридианите са разположени виталните точки, които изпълняват функцията на регулаторни клапани за приемане или отдаване на енергия. Така цзин-ло и виталните точки образуват една цялостна система, която обхваща цялото тяло и определя множество важни функции на организма. Тук трябва да отбележим, че освен виталните точки свързани с цзин-ло, цел на Тиен-Сюъ са също нерви, нервни сплетения, кръвоносни съдове, мускули и сухожилия. Половината канали и меридиани са позитивни (Ян), а другата половина са негативни (Ин) в зависимост от вида енергия, която пренасят към органите. Преместването на Ци през каналите жен и ду (по средната линия на тялото) се нарича "Малък небесен кръг", а през 12-те класически канала - "Голям небесен кръг". Нормално за 24 часа енергията извършва една пълна обиколка по енергийните канали, като всеки един от тях има съответната часова (по 2 часа) активност от денонощието, което е важно да се знае от практикуващите Тиен-Сюъ и Ци-Гун. Тук разбира се е невъзможно да дадем всички тънкости и детайли свързани с енергийната система и виталните точки; връзките и взаимодействията им с вътрешните органи, с китайския зодиак, денонощния и сезонен биоритъм, астрологията, фън-шуй (китайската геомантия), философските концепции и връзките с "И Дзин" ("Книга на промените")(10,11).
 По отношение енергийната система на човека и виталните точки (акупунктурните точки), това което от хилядолетия е известно в Азия, за западната наука и медицина дълго време беше необяснимо и загадъчно. Редица скептици, най-вече от бившия соц. лагер обявяваха китайската акупунктура за шарлатанство и "феодална отживелица"... През втората половина на 20-ти век обаче, западната наука напредна в тези изследвания и редица неща считани преди за мистични и невъзможни се потвърдиха от практиката.

Някои от по-важните витални точки използвани в У-Шу и други бойни изкуства. С червено са маркирани смъртоносни точки. Точките са представени анатомично, а не с акупунктурните наименования за по-добро ориентиране на неспециалистите (4).

Така например Кирлиановата фотография (уточнение shadow- не е заснето нищо астрално и пр.) позволи на учените да заснемат енергийните полета и излъчвания около човешкото тяло, а също и при животни и растения. Самият Кирлиан отбелязал при своите изследвания, че 695-те акупунктурни точки съвпадат със зони на тялото с по-интензивно излъчване и светене.

Аурата на живота - характерно енергийно излъчване около човешкото тяло и пръстите на ръцете и краката, заснето на Кирлианова фотография. Откритието "ефектът на Кирлиан" принадлежи на руския учен Семьон Кирлиан от Краснодар и е направено в 1939г.

Познанието е само за тези, които са готови да жертват време и усилия, за да се сдобият с него.

Неактивен theshadow

  • Админ-ДИКТАТОР
  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 6192
  • Total likes: 135
  • Karma: +106/-1
    • Профил
Dim Mak
« Отговор #5 -: 12 Април 2011 20:35:19, Вторник »
През 70-те години бяха изобретени някои уреди за откриване на точките чрез пониженото електросъпротивление в тези зони. Такива бяха руския уред "Тобископ" и унгарския "Дермотест". Ленинградският хирург М. К. Гейкин, занимавал се дълги години с акупунктура, заедно с Кирлиан конструирал устройство, което улеснява намирането на точките по човешкото тяло. Подобни уреди се появиха също в Китай и на запад. Включването в изследванията на ЕИМ и съвременни компютри дадоха положителни добри резултати. Румънски учени доказаха наличието на енергийните канали, чрез инжектиране в тях на радиоизотопи, които позволиха да се проследи пътя на енергията. Допълнителните изследвания показаха, че Ци има електромагнитен и плазмен характер, и че действително може да се трансформира и да преминава в различни форми. Доказани бяха и всички теоретични постановки на древната китайска медицина. Все още разбира се има някои необясними за сега явления и факти, но най-голямата загадка си остава това как древните лечители са открили тези методи за лечение и други въздействия без помощта на съвременните апаратури и знания?!...

Унгарският уред "Дермотест - III" за изследване на акупунктурните точки в комбинация с ЕИМ (компютър).

Част от чертеж на ЕИМ, в който е дадено състоянието на акупунктурните точки в 12 часа на обяд. "Изоенергетичните точки", намиращи се в еднакво състояние са свързани; точките с повишена функция са свързани с непрекъсната линия; с понижена - с пунктирна, другите са неутрални.

Към днешна дата виталните точки известни в акупунктурата са 1500, от които 670 са разположени на меридианите, 543 са извънмеридианни (спомагателни), 458 "нови точки" и около 200 аурикулярни (на ухото) (Л. М. Клименко, 1977г.). Съгласно международната класификация класическите меридианни точки наброяват 361 (симетрични 309, несиметрични 52 точки), извънмеридианни точки - 171, "нови" - 110 (Konig, Wancura, 1977г.). Извън тези точки са аурикуларните и някои точки за микроакупунктура. Традиционно точките са 365, колкото са дните в годината.
 За целите на Тиен-Сюъ се използват значително по-малък брой точки 108 (според будисткото свещено число), а използваните в отделните стилове и школи са още по-малко на брой, но са внимателно подбрани в съответствие на методите за атака използвани в различните стилове на У-Шу и други бойни изкуства. Големите майстори на Тиен-Сюъ предпочитат да използват малък брой витални точки за атака и специализират в един или два метода на атакуване, което им позволява получаване на по-висока ефективност.
 Съгласно теорията за Ин-Ян, най-уязвимите точки обикновено се намират по вдлъбнатите части на тялото и трябва да се търсят там. Друго общо правило е меките части на тялото да се атакуват с твърди телесни оръжия (юмрук, лакът), а твърдите части да се атакуват меко (длан, камшични удари).
 Според теорията на Тиен-Сюъ сутрин най-уязвима е главата, по обяд - горната част на тялото, след обяд - от пъпа до коленете и вечер - под коленете. Това е свързано с денонощната циркулация на Ци и различната активност на меридианите.
 Робърт Смит (1) дава интересни сведения за Тиен-Сюъ като посочва книгата "У-Шу ней уай кун" ("Вътрешни и външни умения в У-Шу") на майстора Уан Лайшен (Тзу-Ян-Мен-Цюан). Според този източник, Тиен-Сюъ включва три вида атакуване на точки - с удар, с притискане и с хват. В Шаолин-Цюан се използват 36 основни точки за удар и 24 за притискане.

Познанието е само за тези, които са готови да жертват време и усилия, за да се сдобият с него.

Неактивен theshadow

  • Админ-ДИКТАТОР
  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 6192
  • Total likes: 135
  • Karma: +106/-1
    • Профил
Dim Mak
« Отговор #6 -: 12 Април 2011 20:40:07, Вторник »
Много малко са специалистите, които могат аргументирано да обяснят в детайли ефектите получени от прилагането на Тиен-Сюъ. Най-общо казано Тиен-Сюъ е насочено към блокиране на енергийния поток и пораженията често са свързани с нарушения в дишането и кръвообращението. Както вече изяснихме, за едно денонощие енергията и кръвта преминават през 12 ключови части на тялото. Този поток не е равномерен - понякога се устремява като приливна вълна, понякога се стича бавно. Поразяването на определена витална точка в определено време може да причини спиране (блокиране), а понякога и обръщане на потока. Каналите (меридианите) по които тече енергията в тялото могат да бъдат образно оприличени на маркуч по който тече вода; от своя страна виталните точки изпълняват ролята на регулаторни кранове или клапани на този "маркуч". Когато с удар, натиск или енергийно въздействие (с докосване или от разстояние) се блокира дадена точка потокът в меридиана спира или намалява. Това се отразява патологично за органите или органните системи, които този канал захранва с енергия (Ци). В следствие на това настъпват и различни поражения - смърт, парализа, безсъзнание, вцепеняване и др.

Д-р Джон Пейнтър (специалист по Па-Куа-Джан) дава четири категории или степени на увреждане в следствие на използване на Тиен-Сюъ:
 1. Лек удар - смърт от 4 дни до 2 седмици.
 2. Среден удар - смърт до 72 часа.
 3. Умерено тежък удар - смърт до 48 часа.
 4. Тежък удар - смърт от 12 до 24 часа.

В четвъртата категория влизат също и въздействията причиняващи внезапна смърт. Както вече споменахме едни и същи витални точки се използват, както за лекуване (чжен-цзю терапия, точков масаж, ан-мо), така и за убиване. Всичко опира до различните методи на въздействие и "дозата" сила, която се прилага. Както се казва в медицината Sola dosis facit renenum ("Дозата прави отровата")!...
 Един от майсторите на У-Шу, с които съм работил - д-р Ласло Банхеги (Чжоу-Гар-Тон-Лон-Цюан) твърдеше, че за да се получи максимален ефект в Тиен-Сюъ при удара в точката по меридиана трябва да се вкара и съответната "доза" негативна или позитивна енергия, като се отчита какъв вид е меридиана Ин или Ян и активността му в момента. Според Банхеги, който е и специалист по акупунктура от значение е също и ъгълът, под който се нанася удара във виталната точка, за да се получи един или друг ефект от поразяването.
 Интересни са изследванията върху Тиен-Сюъ/Дим-Мак на д-р Джон Пейнтър (Па-Куа-Джан)(22), който използва и специална апаратура за следене на пулса, телесната температура, мозъчните вълни, сърдечната дейност, кръвно налягане. Опитите са провеждани с доброволци в Life Sciences Institute (САЩ), като всичко е заснето и описано чрез съответните научни методи. В експеримента бил използван средно силен удар върху здрав доброволец, нанесен в точката хуй куй сюъ с удар "фениксово око" (с кокалчето на показалеца). Следните симптоми са отчетени в следващите 30 минути след удара:

Д-р Джон Пейнтър и един здрав доброволец с прикрепени по тялото сензори на електронната апаратура (22), по време на експериментите в САЩ през 1981г.

1. След 10 минути е отбелязан абдоминален дискомфорт.
 2. След 15 минути телесната температура се повишила до 100 градуса по Фаренхайт и пулсът от 62 се повишил до 90 удара в минута.
 3. След 20 минути са отбелязани конвулсии на гръдните мускули около сърцето, като пулсът станал атипичен - падал до 50 и се увеличавал след това до 160. Тези симптоми се съпровождали от тремор в крайниците и отслабване (омаляване) на тялото.
 4. Кръвното налягане се повишило от нормалното 123/75 до 150/90 и достигнало до 160/95 след приключване на експеримента.
 Във финалната фаза, на доброволеца било дадено за възстановяване силно билково лекарство, съпроводено със специален масаж на блокираната меридианна точка. Пет минути след това сърцето и кръвното налягане се върнали в нормата, след 20 минути симптомите на патологията отшумели, а след един час всички показатели на доброволеца се върнали в нормата. Данните, които дала апаратурата и състоянието на изследвания при този експеримент показват, че действителен удар в същата витална точка, без последвалите предпазни мерки би довел до смърт след два дни!... Това се потвърждава и от класическите текстове на Тиен-Сюъ. Сифу д-р Джон Пейнтър дава също така препоръки за тези, които искат да експериментират с Тиен-Сюъ, да използват виталните точки по ръцете, които не са смъртоносни като се прилагат техники от Цин-На (хватов контрол). Той дава и три схеми на тези точки, които публикуваме тук за по-любознателните практикуващи. Все пак предупреждаваме да се подхожда внимателно при подобни опити и е задължително присъствието на лекари и специалисти по акупунктура!

Редица експерти в Тиен-Сюъ препоръчват атакуването на съответните точки да бъде съобразено с времето на най-голяма активност на прилежащия меридиан. Това обикновено е първият от двата часа активност съгласно денонощния биоритъм (виж съответните две схеми). Тук отново отбелязвам, че най-смъртоносните точки намиращи се на предния и задния централен меридиан (средната линия на тялото) могат да бъдат атакувани по всяко време на денонощието. Другите точки също могат да бъдат атакувани и извън посочените часови зони, но тогава ефектът ще е значително по-слаб. Блокирането на важна витална точка в активния меридиан обикновено довежда до препълването му с енергия (Ци), като запушен маркуч под налягане или подобно на токов удар. И в двата случая резултатът е поражения в най-слабите места на системата - разрив-увреждане или "изгаряне на бушоните", като най-често пострадват вътрешните органи.
 Във връзка с локализацията и топографията на виталните точки трябва да се отчитат и следните особености:
 1. Различни наименования използвани за едни и същи точки в акупунктурата, Ци-Гун и Тиен-Сюъ.
 2. Разлики в конструкцията на отделните противници (високи, слаби, дебели, с релефна мускулатура, безформени и т.н.).
 3. Понякога точките варират и се "движат по меридиана.
 4. Различия в дебелината и качеството на тъканите, кожата и мускулите на противника.
 5. Умишлено погрешно представяне на точките в различните схеми, табла и описания.

За да се преодолеят всички тези трудности трябва да имате голям практически опит в Тиен-Сюъ, да познавате отлично човешката анатомия и особеностите на традиционната китайска медицина и езотерични методи от Ци-Гун/Ней-Гун и У-Шу. За целта не е необходимо да сте убили 20 човека с Тиен-Сюъ. Достатъчно е да познавате добре собственото си тяло и реакции при получен удар във витална точка; да сте изпробвали практически такива техники върху други хора (на тренировка, при спаринг или действителен бой); да имате съответните задълбочени познания върху материята и да използвате по-малък набор от витални точки (не повече от 10 - 15). Тук трябва да се използва също и чуждия опит, като се прецизира и анализира.
 Различните автори дават различни набори от витални точки, които варират съобразно методите в отделните школи по бойни изкуства. По-долу представяме схеми на различни витални точки използвани в Тай-Дзи-Цюан, Син-И-Цюан и Па-Куа-Джан, взети от различни източници, които са посочени с индекси в скоби, номерацията на които посочва съответния автор в раздела "Библиография" (виж заглавията в края). След тях следват виталните точки използвани в редица японски школи по Джу-Джуцу, Карате, Кемпо, Джудо, Нин-Джуцу и др. Те са взети от рядката книга на майсторите Фуджита Сайко (10-ти дан Нин-Джуцу Кога-рю и Кемпо Сато-рю), Хенри Пле (10-ти дан Карате, 6-ти дан Джудо, 4-ти дан Айкидо и 3-ти дан Кендо) и Жак Девевър (7-ми дан Гембукай)(18).

Познанието е само за тези, които са готови да жертват време и усилия, за да се сдобият с него.

Неактивен theshadow

  • Админ-ДИКТАТОР
  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 6192
  • Total likes: 135
  • Karma: +106/-1
    • Профил
Dim Mak
« Отговор #7 -: 12 Април 2011 20:44:55, Вторник »
По-долу представяме 35 по-важни точки от Тиен Сюе, използвани в Тай Дзи-Цюан и разпределени в посочените четири групи. Те са дадени според книгата на Ли Ин "Чан Сан Фен хе та дъй Тай Дзи-Цюан", Тайван, 1954г.:
 I. Девет точки предизвикващи смърт (съй-сюъ):
 1. Тянлин или Байхуй, местоположението й съвпада с върха на главата (№1 на Фиг. 38).
 2. Цимен или Хуандзе, разположена под адамовата ябълка. Атаката на тази точка преустановява дишането (№5).
 3. Данмен или Сюесюе, разположена в средата на гърдите (№9).
 4. Цимен, разположена под пъпа (№12).
 5. Наохай, съответства на акупунктурната точка Юйджен (№20).
 6.Тянси или Тянке (Ерген), разположена в основата на ухото (№21).
 7. Бейлян или Фейхай, разположена на равнището на седмия гръбначен прешлен (№25).
 8. Дзисин или Минмен, разположена на нивото на пети поясен прешлен (№27).
 9.Юнцюансюе, намира се в центъра на стъпалото(19).

II. Осем точки, предизвикващи безсъзнание (лян-сюъ)
 1. Тай-Ян, разположена на слепоочието(2).
 2. Вентин или Ермен (№3).
 3. Сайдзяо (№4).
 4. Сюандзи (№7).
 5. Дзянтай (№8).
 6. Цимен (№10).
 7. Джанмен, разположена в края на второто плаващо ребро (№11).
 8. Вейлун, разположена в края на гръбначния мозък в опашната кост (№31).
 III. Девет точки, предизвикващи схващане (я-сюъ)
 1. Цянбин, въздействието е като токов удар и тялото се вдървява (№6).
 2. Ямен, предизвиква конвулсии (№22).;
 3. Фетян (№24)!;
 4. Жендун (№26).
 5. Фенвей, предизвиква гадене и слабост (№28).
 6. Дзину, лявата съответства на далака, а дясната на черния дроб (№29).
 7. Слоя, съответства на бъбреците (№30).
 8. Ванмей (№32).
 9. Тайчун, намира се на гърба на стъпалото (№18).
 IV. Девет точки, предизвикващи парализа (ма-сюъ).
 1. Ченгу (№13).
 2. Тянджу(№23).
 3. Бинао (№16).
 4. Цюйчи (№17).
 5. Хукоу (№14).
 6. Байхай (№15).
 7. Вейджун (№33).
 8. Джубин (№34).
 9. Гунсун (№35).

В повечето случаи техниките на Тай Дзи са насочени към дадените по-горе витални точки. Силата в Тай Дзи Цюан се прилага в случай по три начина в зависимост от целта - в плоскост, в права линия и в точка, като последното е най-смъртоносно. С прийомите на Тай Дзи обикновено се атакува гръдния кош, гърба, страничната част на шията, тилната част на главата, коляното и слабините. Начинът на атака цели да доведе противника до небоеспособно състояние, но да се избегне нанасяне на смъртоносен удар. За целта се използват също много ключове по ставите и парализиращи захвати (Чин На). Практикуващите Тай Дзи, които са посветени, специализират и една техника, наречена "запечатване на дъха и вените". При тази специална техника се нанасят удари по гръдния кош, гърба или страничната част на шията с дланта или предмишницата. Това прегражда достъпа на кислород до белия дроб или блокира кръвоснабдяването на мозъка и противникът изпада в безсъзнание. За прилагането на тази техника обаче е необходимо да се владее вътрешната енергия.
 При порязване на виталните точки се използват четири основни метода:
 1. "Дзе" - блокиране на венозното кръвообращение.
 2. "На" - поражение на енергийните меридиани на "дъха" в тялото на противника, благодарение на което той се вцепенява и прилича на "дървен петел".
 3. "Джуй" - въздействие върху мускулите на противника, което предизвиква парализа или обезсилване на ръцете и краката му.
 4. "Би" - спиране циркулацията на дишането (Ци) посредством въздействието върху определени точки по меридианите, когато енергията в тях достигне максимална интензивност.
 Ефективността на Тиен Сюъ зависи не само от доброто познаване и локализацията на точките, но и от методите за атака и часовата зона според енергийния денонощен биоритъм. За 24 часа енергията - Ци обикаля по всички меридиани и точки на тялото, извършвайки пълен цикъл. Най-удобното време за атака на виталните точки е, когато енергията в съответния меридиан достигне своя максимум. За всяка органна система това са строго определени два часа от денонощието. Така например, от 3 до 5 часа максимумът в циркулацията на енергията е в меридиана на белия дроб; от 5 до 7 часа - в меридиана на дебелото черво; от 7 до 9 часа - в меридиана на стомаха; от 9- до 11 часа - в меридиана на далака; от 11 до 13 часа - в меридиана на сърцето; от 13 до 15 часа - в меридиана на тънките черва; от 15 до 17 часа - в меридиана на пикочния мехур; от 17 до 19 часа - в меридиана на бъбреците; от 19 до 21 часа - в меридиана на перикарда (кръвообращението); от 21 до 23 часа - в меридиана на тройния нагревател (топлинна регулация); от 23 до 1 часа - в меридиана на жлъчния мехур и от 1 до 3 часа - в меридиана на черния дроб.

Познанието е само за тези, които са готови да жертват време и усилия, за да се сдобият с него.

Неактивен theshadow

  • Админ-ДИКТАТОР
  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 6192
  • Total likes: 135
  • Karma: +106/-1
    • Профил
Dim Mak
« Отговор #8 -: 12 Април 2011 20:45:13, Вторник »
Коментар върху някои от по-важните витални точки, на базата на наблюдения и личен опит

Както споменахме и по-напред, в отделните школи се използват различни набори от витални точки, но някои от по-важните точки винаги преобладават в предпочитанията. Това показва тяхната честа употреба и ефикасност при прилагане в практиката. Тук ще се спрем именно на такива по-важни точки, както и върху някои по-малко използвани, но също толкова ефективни. На съответните места авторът ще даде и примери, с които се е сблъсквал в дългогодишната си практика.
 
 1. Връх на главата (темето), точка бай-хуй ("сто срещи").

Тази точка е свързана със задния среден меридиан (ду-май) и е често давана от много автори като смъртоносна. В популярните издания много често я дават на неправилно място. Намира се в центъра на съединяването на черепните шевове на темето. Атакува се с чуков удар с долната част на юмрука, със събрани върхове на пръстите ("пилешка човка" или "глава на жерав"), с лакът и др.
 
 2. Слепоочие, точка тай-ян ("великия Ян")

Симетрични точки разположени на слепоочието, отляво и отдясно встрани от челото. Свързани са с главния мозък и менингиалните артерии. Дори и лек удар причинява главозамайване, загуба на съзнание; при тежък удар - смърт. Атакува се с "фениксово око", "драконова глава", с кокалчето на палеца, лакът, "удар скорпион" (яп. "уракен" с обратната страна на юмрука) и с обикновен юмрук, а също с длан ("желязна длан").
 
 3. Междувеждие, точка интан

Тази точка се намира между очите в основата на носа по задния среден меридиан. Смъртоносна точка. Атакува се главно с основата на дланта ("желязна длан") или с камшичен дланов удар ("драконова длан"). Последния вид, който е техника от Па-Куа и Син-И е използван от автора при учебни двубои. Обикновено след такъв сравнително лек удар противникът или пада, или е зашеметен и не може веднага да продължи боя, като става лесна плячка за следващите атаки. Тежък удар не е опитван по разбираеми причини.
 
 4. Очи

Очите са едно от най-уязвимите места по човешкото тяло. Ударът или натискът на очите предизвиква чрез рефлекса на Ашнер забавяне или спиране на сърцето. За атака основно се използват пръстите (всички видове "копиевидни ръце"), а също и палеца, "тигрова лапа", "вилица", "змийски език" и "фениксово око". Очите са особено предпочитани за атака в стилове като Син-И и Па-Куа.
 
 5. Сънни артерии, точка ци-шъ ("хижа на диханието")

Това са две симетрични точки отстрани на врата, намират се на горния край над ключицата, между главите на гръдно-ключичния мускул. Ци-шъ е точка №11 от меридиана на стомаха. В тази зона се намира чувствителното каротидно телце (във вилката между разклонението на артерията), което регулира кръвното налягане. Дори и не много силен удар в точката може да предизвика смърт чрез спиране на сърцето. Атакува се със "саблен удар" или "ръка-нож" (на яп. "шуто-учи"), "тигрова уста", чрез захват или душене с ръка или яката на дрехата, "чуков сечащ удар" (на яп. "тетсуй-учи"), чрез натиск с палец и др. Авторът има известен опит с тези точки при задушаване с реверите, използвано в Джу-Джуцу и Джудо. При специфичен страничен захват комбиниран с ключ на ръката, пристегнатият губи съзнание след около 10-15 секунди!…
 
 6. Ъгъл на челюстта, точка цзя-чъ ("колесница на челюстта")

Симетрична точка №6 от меридиана на стомаха; намира се в ъгъла на долната челюст. Има връзка с дъвкателната артерия, клонове на троичния нерв и големия ушен нерв. Средно силен удар предизвиква безсъзнание, а силен може да предизвика и смърт. Тази зона се предпочита много от боксьорите, но ръкавиците им пречат да се разгърне целия й потенциал. В реален бой авторът два пъти е използвал тази точка - ефектът е падане в безсъзнание и временна загуба на паметта. Атакува се с юмрук, лакът, длан ("желязна длан" и "волска челюст"), "чуков удар", възглавничката на ходилото ("тигров зъб") и др.
 
 7. Шийна ямка под Адамовата ябълка, точка тян-ту ("небесна пътека")

Намира се в центъра на надгръдната ямка, между гръдно-ключичните мускули; точка №22 от предния среден меридиан (жън-май), който се явява един от 8-те чудесни меридиана. Тази точка се нарича също ци-мен ("порта на енергията") и се използва от почти всички школи. Атакува се с "леопардова лапа" (на яп. "хиракен"), "копиевидна ръка" ("пронизваща длан"), с пръсти, с палец, "фениксово око" (на яп. "иппон-кен") и "драконова" или "дяволска глава" (на яп. "накадака кен"). При силен удар може да предизвика смърт от задушаване и кръвоизлив. Преди години авторът по време на едно сбиване използва лек удар с "леопардова лапа" в тази точка, резултатът - удареният не можа да продължи боя и се отказа.
 
 8. Основа на черепа (тил), точка я-мън ("врата на мълчанието").

Намира се на границата на окосмената част на тила, между първи и втори шиен прешлен, в падината образувана от трапецовидните мускули. Точка №15 от задния среден меридиан. Наименованието на точката красноречиво говори. Тежък удар предизвиква смърт. Атакува се с "чуков удар", с лакът (сечащ удар надолу), с разсичащ "саблен удар" и др.
 
 9. Зона между плешките, точка лин-тай ("тераса на духовете")

Намира се между плешките, между вертикалните израстъци на 6-ти и 7-ми гръдни прешлени; точка №10 от задния среден меридиан. Точката е смъртоносна при специфичен удар със "желязна длан". Атакува се също със сечащ надолу удар с лакът, "фениксово око" и юмручен удар. Най-ефикасна обаче е длановата техника. На тренировъчна схватка, авторът е атакувал с такава техника противник със силно развита мускулатура (културист). Резултатът от средно силен удар - нарушение на дишането и сърдечната дейност, дискомфорт и невъзможност за трениране повече от три седмици!…
 
 10. Зона на гръдния мускул, точка ци-ху ("въздушна порта" или "дом на дишането")

Намира се под ключицата, на около 12 см. (4 цуна) от средната меридиална линия на тялото; проектира се на големия гръден мускул. Точка №13 от меридиана на стомаха. Тази точка е една от най-интересните и фатални, макар че повечето автори я пропускат или не са запознати с нейните особености. В японските школи е известна с наименованията "бой на демоните" (Рюшин-рю), "бъдеща хармония" (Шоринджи-рю) и "смъртоносна точка" ("Хроника Буйо" - от ХІІІ в.). Тази витална точка авторът за пръв път отбеляза в книгата на грандмайстор Гоген Ямагучи (10-ти дан Карате Годжу-рю), където бяха представени старинни рисунки от китайската книга "У Пей Чи" (на яп. "Бубиши") на майстора Мао Юани от ХVІ век. Там се споменава, че тази витална точка (която е чифтна - една в дясно и една в ляво) се използвала за специални удари със забавено действие (смърт след 1 година!?). Това предизвика интереса на автора към изследвания от този вид свързани с Тиен-Сюъ.
 Авторите, които представят тази точка, обикновено не я дават като смъртоносна, а като парализираща и "запечатваща" дишането. Атаката може да се извърши с "копиевидна ръка" (на яп. "нуките"), "сочеща ръка" ("Безсмъртния мъж сочи пътя" или "тайния меч"), "фениксово око" или "драконова глава"; може да се използва също техниката дзи ("преса") от Тай-Дзи-Цюан, но поражението не е същото. Авторът е прилагал в практиката си атаки върху тази точка с дозирана лека сила. В единия случай беше използван захват под мишницата и натиск с палеца с резултат - силна болка с временна парализа и поваляне на противника долу. Във втория случай беше използвана камшична "сочеща ръка" (съвсем леко и релаксирано) с резултат - нарушаване на дишането продължило около 1 час и сериозни проблеми в следващите 2 седмици, които отшумяха след месец!….
 В зоната на гръдния кош има и множество други интересни витални точки, сред които не мога да не спомена и точката чжун-фу ("средна къща"), която е смъртоносен ло-пункт и се явява точка №1 от меридиана на белия дроб. Друга точка е жу-чжун ("среда на гърдите"), наричана още цзянтай и съответстваща на гръдното зърно. Съгласно традициите на Шаолин-Цюан, Тай-Дзи и Па-Куа, ударът в тази чифтна точка блокира дишането, ударения повръща кръв и умира след 3 дни! Освен "фениксово око", други методи за атака на тази точка не са известни на автора. Личен опит по разбираеми причини липсва. Тук искам да спомена за един драстичен случай от практиката свързан с поражение на точката лин-тай ("тераса на духовете") в зоната между плешките. Преди около 15 години по време на спаринг между бойци от У-Шу и Таекуондо, таекуондистът беше хвърлен по гръб чрез закачане на ритащия крак с техника от Па-Куа. Боецът падна по гръб на дървения под и се удари не особено силно (но рязко) в посочената зона. Резултатът беше доста шокиращ - зашеметяване и повръщане в следващите 15 - 20 минути, изпадане в безсъзнание и клинична смърт в реанимацията "Бърза помощ" в "Пирогов" и след няколко часа повторно изпадане в клинична смърт , въпреки усилията на лекарския екип. Човекът оживя, но една седмица беше на "ръба", както се казва! Тук искам да подчертая, че при падането въобще не си е удрял главата, а само зоната между плешките; също така липсваха каквито и да е външни травми.
 Този случай е много показателен за темата Тиен-Сюъ. Наскоро научих, че съгласно новите правила и ограничения на известните турнири UFC ("Шампионати Върховни битки") забраняват атакуването на витални точки!… Мисля, че коментарът е излишен.

Познанието е само за тези, които са готови да жертват време и усилия, за да се сдобият с него.

Неактивен theshadow

  • Админ-ДИКТАТОР
  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 6192
  • Total likes: 135
  • Karma: +106/-1
    • Профил
Dim Mak
« Отговор #9 -: 12 Април 2011 20:45:35, Вторник »
Някои процедури и манипулации при даването на първа помощ при удари във витални точки и травми.


 1. При удар в главата

Масажира се с пръсти или с кокалчетата на полусвития юмрук ("леопардова лапа") по двете линии встрани от средната линия на главата по протежение от челото към тила и обратно. При главоболие с пръсти се натискат двете точки в основата на черепа в задтилните ямки и се масажира.
 
 2. Силен кръвоизлив от носа

Главата на ударения се навежда леко назад и се нанасят леки удари с ръба на дланта ("шуто-учи") или обратния ръб (яп. "хайто-учи") в тила на пострадалия и се масажира. Чрез тази манипулация се предизвиква рефлекс за свиване на кръвоносните съдове. След това се смърка студена вода и се тампонира.
 
 3. Удар в слънчевия възел

Ударения се слага да легне по гръб и с длан леко се потупва в слънчевия възел, за да се отблокира въздействието върху вагусовия нерв и плексус соларис (plexus solaris).
 
 4. При колабиране; безсъзнание

С помощта на нокътя на пръста се притиска последователно на двата палеца на ръката точката, която се намира в ъгъла на нокътя медиално. Прави се само няколко пъти, тъй като е изключително болезнена точка.
 
 5. При сърдечна недостатъчност или проблем със сърцето.

Притиска се с палец или показалец и среден пръст ("сочеща ръка") точката намираща се на средната линия, между горната устна и носа. Притиска се неколкократно.
 
 6. При проблеми с дишането

С длан се потупва леко в точката между плешките, неколкократно.
 
 7. При удар в слабините

Удареният сяда на земята с разтворени крака. Лекуващия застава зад него, хваща го под мишниците и го повдига и пуска на земята няколко пъти, като го тръска. След това масажира дълбоко точката юн-цюан ("животворен източник") в центъра на стъпалото; после изпъва крака в коляното и удря силно с юмрук ("чуков удар") в петата на крака няколко пъти. Когато болката понамалее, удареният става и подскача няколко пъти на пети, така че тялото да се разтърси.
 
 8. При гълтане на езика след удар в главата

Веднага се разтваря (със сила ако е нужно) устата на ударения и с пръсти се издърпва езика навън, за да се възстанови дишането. Ударения се поставя седнал, раменете му се опъват леко назад и едновременно се притиска с коляно между плешките.
 
 9. При кръвоизлив, разкъсан кръвоносен съд

Притиска се съответния кръвоносен съд; при крайник на мястото се прави стегната превръзка (турникет) с колан, шнур или въже, и с помощта на къса пръчка (като лост за навиване). Пострадалия незабавно се транспортира до най-близкия пункт за бърза помощ. Важно - турникетът не може да се държи стегнат повече от 1 час!

Познанието е само за тези, които са готови да жертват време и усилия, за да се сдобият с него.

Неактивен theshadow

  • Админ-ДИКТАТОР
  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 6192
  • Total likes: 135
  • Karma: +106/-1
    • Профил
Dim Mak
« Отговор #10 -: 12 Април 2011 20:46:18, Вторник »
Според мен, стига толкова. smile
Познанието е само за тези, които са готови да жертват време и усилия, за да се сдобият с него.

Неактивен coolest

Dim Mak
« Отговор #11 -: 2 Май 2011 23:16:10, Понеделник »
Изкуството за поразяване на виталните точки

Тиен-Сюъ (Дим-Мак)

д-р Дориян В. Александров изтегли: http://www.spiralata.net/kn_bul/dorian1.zip smile

Магията е като виното и ако не сте свикнали с него, ще ви опияни.