Отворена дискусия > МАГИЯ

Dim Mak

<< < (2/3) > >>

theshadow:
През 70-те години бяха изобретени някои уреди за откриване на точките чрез пониженото електросъпротивление в тези зони. Такива бяха руския уред "Тобископ" и унгарския "Дермотест". Ленинградският хирург М. К. Гейкин, занимавал се дълги години с акупунктура, заедно с Кирлиан конструирал устройство, което улеснява намирането на точките по човешкото тяло. Подобни уреди се появиха също в Китай и на запад. Включването в изследванията на ЕИМ и съвременни компютри дадоха положителни добри резултати. Румънски учени доказаха наличието на енергийните канали, чрез инжектиране в тях на радиоизотопи, които позволиха да се проследи пътя на енергията. Допълнителните изследвания показаха, че Ци има електромагнитен и плазмен характер, и че действително може да се трансформира и да преминава в различни форми. Доказани бяха и всички теоретични постановки на древната китайска медицина. Все още разбира се има някои необясними за сега явления и факти, но най-голямата загадка си остава това как древните лечители са открили тези методи за лечение и други въздействия без помощта на съвременните апаратури и знания?!... Унгарският уред "Дермотест - III" за изследване на акупунктурните точки в комбинация с ЕИМ (компютър). Част от чертеж на ЕИМ, в който е дадено състоянието на акупунктурните точки в 12 часа на обяд. "Изоенергетичните точки", намиращи се в еднакво състояние са свързани; точките с повишена функция са свързани с непрекъсната линия; с понижена - с пунктирна, другите са неутрални. Към днешна дата виталните точки известни в акупунктурата са 1500, от които 670 са разположени на меридианите, 543 са извънмеридианни (спомагателни), 458 "нови точки" и около 200 аурикулярни (на ухото) (Л. М. Клименко, 1977г.). Съгласно международната класификация класическите меридианни точки наброяват 361 (симетрични 309, несиметрични 52 точки), извънмеридианни точки - 171, "нови" - 110 (Konig, Wancura, 1977г.). Извън тези точки са аурикуларните и някои точки за микроакупунктура. Традиционно точките са 365, колкото са дните в годината.
 За целите на Тиен-Сюъ се използват значително по-малък брой точки 108 (според будисткото свещено число), а използваните в отделните стилове и школи са още по-малко на брой, но са внимателно подбрани в съответствие на методите за атака използвани в различните стилове на У-Шу и други бойни изкуства. Големите майстори на Тиен-Сюъ предпочитат да използват малък брой витални точки за атака и специализират в един или два метода на атакуване, което им позволява получаване на по-висока ефективност.
 Съгласно теорията за Ин-Ян, най-уязвимите точки обикновено се намират по вдлъбнатите части на тялото и трябва да се търсят там. Друго общо правило е меките части на тялото да се атакуват с твърди телесни оръжия (юмрук, лакът), а твърдите части да се атакуват меко (длан, камшични удари).
 Според теорията на Тиен-Сюъ сутрин най-уязвима е главата, по обяд - горната част на тялото, след обяд - от пъпа до коленете и вечер - под коленете. Това е свързано с денонощната циркулация на Ци и различната активност на меридианите.
 Робърт Смит (1) дава интересни сведения за Тиен-Сюъ като посочва книгата "У-Шу ней уай кун" ("Вътрешни и външни умения в У-Шу") на майстора Уан Лайшен (Тзу-Ян-Мен-Цюан). Според този източник, Тиен-Сюъ включва три вида атакуване на точки - с удар, с притискане и с хват. В Шаолин-Цюан се използват 36 основни точки за удар и 24 за притискане.

theshadow:
Много малко са специалистите, които могат аргументирано да обяснят в детайли ефектите получени от прилагането на Тиен-Сюъ. Най-общо казано Тиен-Сюъ е насочено към блокиране на енергийния поток и пораженията често са свързани с нарушения в дишането и кръвообращението. Както вече изяснихме, за едно денонощие енергията и кръвта преминават през 12 ключови части на тялото. Този поток не е равномерен - понякога се устремява като приливна вълна, понякога се стича бавно. Поразяването на определена витална точка в определено време може да причини спиране (блокиране), а понякога и обръщане на потока. Каналите (меридианите) по които тече енергията в тялото могат да бъдат образно оприличени на маркуч по който тече вода; от своя страна виталните точки изпълняват ролята на регулаторни кранове или клапани на този "маркуч". Когато с удар, натиск или енергийно въздействие (с докосване или от разстояние) се блокира дадена точка потокът в меридиана спира или намалява. Това се отразява патологично за органите или органните системи, които този канал захранва с енергия (Ци). В следствие на това настъпват и различни поражения - смърт, парализа, безсъзнание, вцепеняване и др. Д-р Джон Пейнтър (специалист по Па-Куа-Джан) дава четири категории или степени на увреждане в следствие на използване на Тиен-Сюъ:
 1. Лек удар - смърт от 4 дни до 2 седмици.
 2. Среден удар - смърт до 72 часа.
 3. Умерено тежък удар - смърт до 48 часа.
 4. Тежък удар - смърт от 12 до 24 часа. В четвъртата категория влизат също и въздействията причиняващи внезапна смърт. Както вече споменахме едни и същи витални точки се използват, както за лекуване (чжен-цзю терапия, точков масаж, ан-мо), така и за убиване. Всичко опира до различните методи на въздействие и "дозата" сила, която се прилага. Както се казва в медицината Sola dosis facit renenum ("Дозата прави отровата")!...
 Един от майсторите на У-Шу, с които съм работил - д-р Ласло Банхеги (Чжоу-Гар-Тон-Лон-Цюан) твърдеше, че за да се получи максимален ефект в Тиен-Сюъ при удара в точката по меридиана трябва да се вкара и съответната "доза" негативна или позитивна енергия, като се отчита какъв вид е меридиана Ин или Ян и активността му в момента. Според Банхеги, който е и специалист по акупунктура от значение е също и ъгълът, под който се нанася удара във виталната точка, за да се получи един или друг ефект от поразяването.
 Интересни са изследванията върху Тиен-Сюъ/Дим-Мак на д-р Джон Пейнтър (Па-Куа-Джан)(22), който използва и специална апаратура за следене на пулса, телесната температура, мозъчните вълни, сърдечната дейност, кръвно налягане. Опитите са провеждани с доброволци в Life Sciences Institute (САЩ), като всичко е заснето и описано чрез съответните научни методи. В експеримента бил използван средно силен удар върху здрав доброволец, нанесен в точката хуй куй сюъ с удар "фениксово око" (с кокалчето на показалеца). Следните симптоми са отчетени в следващите 30 минути след удара: Д-р Джон Пейнтър и един здрав доброволец с прикрепени по тялото сензори на електронната апаратура (22), по време на експериментите в САЩ през 1981г. 1. След 10 минути е отбелязан абдоминален дискомфорт.
 2. След 15 минути телесната температура се повишила до 100 градуса по Фаренхайт и пулсът от 62 се повишил до 90 удара в минута.
 3. След 20 минути са отбелязани конвулсии на гръдните мускули около сърцето, като пулсът станал атипичен - падал до 50 и се увеличавал след това до 160. Тези симптоми се съпровождали от тремор в крайниците и отслабване (омаляване) на тялото.
 4. Кръвното налягане се повишило от нормалното 123/75 до 150/90 и достигнало до 160/95 след приключване на експеримента.
 Във финалната фаза, на доброволеца било дадено за възстановяване силно билково лекарство, съпроводено със специален масаж на блокираната меридианна точка. Пет минути след това сърцето и кръвното налягане се върнали в нормата, след 20 минути симптомите на патологията отшумели, а след един час всички показатели на доброволеца се върнали в нормата. Данните, които дала апаратурата и състоянието на изследвания при този експеримент показват, че действителен удар в същата витална точка, без последвалите предпазни мерки би довел до смърт след два дни!... Това се потвърждава и от класическите текстове на Тиен-Сюъ. Сифу д-р Джон Пейнтър дава също така препоръки за тези, които искат да експериментират с Тиен-Сюъ, да използват виталните точки по ръцете, които не са смъртоносни като се прилагат техники от Цин-На (хватов контрол). Той дава и три схеми на тези точки, които публикуваме тук за по-любознателните практикуващи. Все пак предупреждаваме да се подхожда внимателно при подобни опити и е задължително присъствието на лекари и специалисти по акупунктура! Редица експерти в Тиен-Сюъ препоръчват атакуването на съответните точки да бъде съобразено с времето на най-голяма активност на прилежащия меридиан. Това обикновено е първият от двата часа активност съгласно денонощния биоритъм (виж съответните две схеми). Тук отново отбелязвам, че най-смъртоносните точки намиращи се на предния и задния централен меридиан (средната линия на тялото) могат да бъдат атакувани по всяко време на денонощието. Другите точки също могат да бъдат атакувани и извън посочените часови зони, но тогава ефектът ще е значително по-слаб. Блокирането на важна витална точка в активния меридиан обикновено довежда до препълването му с енергия (Ци), като запушен маркуч под налягане или подобно на токов удар. И в двата случая резултатът е поражения в най-слабите места на системата - разрив-увреждане или "изгаряне на бушоните", като най-често пострадват вътрешните органи.
 Във връзка с локализацията и топографията на виталните точки трябва да се отчитат и следните особености:
 1. Различни наименования използвани за едни и същи точки в акупунктурата, Ци-Гун и Тиен-Сюъ.
 2. Разлики в конструкцията на отделните противници (високи, слаби, дебели, с релефна мускулатура, безформени и т.н.).
 3. Понякога точките варират и се "движат по меридиана.
 4. Различия в дебелината и качеството на тъканите, кожата и мускулите на противника.
 5. Умишлено погрешно представяне на точките в различните схеми, табла и описания. За да се преодолеят всички тези трудности трябва да имате голям практически опит в Тиен-Сюъ, да познавате отлично човешката анатомия и особеностите на традиционната китайска медицина и езотерични методи от Ци-Гун/Ней-Гун и У-Шу. За целта не е необходимо да сте убили 20 човека с Тиен-Сюъ. Достатъчно е да познавате добре собственото си тяло и реакции при получен удар във витална точка; да сте изпробвали практически такива техники върху други хора (на тренировка, при спаринг или действителен бой); да имате съответните задълбочени познания върху материята и да използвате по-малък набор от витални точки (не повече от 10 - 15). Тук трябва да се използва също и чуждия опит, като се прецизира и анализира.
 Различните автори дават различни набори от витални точки, които варират съобразно методите в отделните школи по бойни изкуства. По-долу представяме схеми на различни витални точки използвани в Тай-Дзи-Цюан, Син-И-Цюан и Па-Куа-Джан, взети от различни източници, които са посочени с индекси в скоби, номерацията на които посочва съответния автор в раздела "Библиография" (виж заглавията в края). След тях следват виталните точки използвани в редица японски школи по Джу-Джуцу, Карате, Кемпо, Джудо, Нин-Джуцу и др. Те са взети от рядката книга на майсторите Фуджита Сайко (10-ти дан Нин-Джуцу Кога-рю и Кемпо Сато-рю), Хенри Пле (10-ти дан Карате, 6-ти дан Джудо, 4-ти дан Айкидо и 3-ти дан Кендо) и Жак Девевър (7-ми дан Гембукай)(18).

theshadow:
По-долу представяме 35 по-важни точки от Тиен Сюе, използвани в Тай Дзи-Цюан и разпределени в посочените четири групи. Те са дадени според книгата на Ли Ин "Чан Сан Фен хе та дъй Тай Дзи-Цюан", Тайван, 1954г.:
 I. Девет точки предизвикващи смърт (съй-сюъ):
 1. Тянлин или Байхуй, местоположението й съвпада с върха на главата (№1 на Фиг. 38).
 2. Цимен или Хуандзе, разположена под адамовата ябълка. Атаката на тази точка преустановява дишането (№5).
 3. Данмен или Сюесюе, разположена в средата на гърдите (№9).
 4. Цимен, разположена под пъпа (№12).
 5. Наохай, съответства на акупунктурната точка Юйджен (№20).
 6.Тянси или Тянке (Ерген), разположена в основата на ухото (№21).
 7. Бейлян или Фейхай, разположена на равнището на седмия гръбначен прешлен (№25).
 8. Дзисин или Минмен, разположена на нивото на пети поясен прешлен (№27).
 9.Юнцюансюе, намира се в центъра на стъпалото(19). II. Осем точки, предизвикващи безсъзнание (лян-сюъ)
 1. Тай-Ян, разположена на слепоочието(2).
 2. Вентин или Ермен (№3).
 3. Сайдзяо (№4).
 4. Сюандзи (№7).
 5. Дзянтай (№8).
 6. Цимен (№10).
 7. Джанмен, разположена в края на второто плаващо ребро (№11).
 8. Вейлун, разположена в края на гръбначния мозък в опашната кост (№31).
 III. Девет точки, предизвикващи схващане (я-сюъ)
 1. Цянбин, въздействието е като токов удар и тялото се вдървява (№6).
 2. Ямен, предизвиква конвулсии (№22).;
 3. Фетян (№24)!;
 4. Жендун (№26).
 5. Фенвей, предизвиква гадене и слабост (№28).
 6. Дзину, лявата съответства на далака, а дясната на черния дроб (№29).
 7. Слоя, съответства на бъбреците (№30).
 8. Ванмей (№32).
 9. Тайчун, намира се на гърба на стъпалото (№18).
 IV. Девет точки, предизвикващи парализа (ма-сюъ).
 1. Ченгу (№13).
 2. Тянджу(№23).
 3. Бинао (№16).
 4. Цюйчи (№17).
 5. Хукоу (№14).
 6. Байхай (№15).
 7. Вейджун (№33).
 8. Джубин (№34).
 9. Гунсун (№35). В повечето случаи техниките на Тай Дзи са насочени към дадените по-горе витални точки. Силата в Тай Дзи Цюан се прилага в случай по три начина в зависимост от целта - в плоскост, в права линия и в точка, като последното е най-смъртоносно. С прийомите на Тай Дзи обикновено се атакува гръдния кош, гърба, страничната част на шията, тилната част на главата, коляното и слабините. Начинът на атака цели да доведе противника до небоеспособно състояние, но да се избегне нанасяне на смъртоносен удар. За целта се използват също много ключове по ставите и парализиращи захвати (Чин На). Практикуващите Тай Дзи, които са посветени, специализират и една техника, наречена "запечатване на дъха и вените". При тази специална техника се нанасят удари по гръдния кош, гърба или страничната част на шията с дланта или предмишницата. Това прегражда достъпа на кислород до белия дроб или блокира кръвоснабдяването на мозъка и противникът изпада в безсъзнание. За прилагането на тази техника обаче е необходимо да се владее вътрешната енергия.
 При порязване на виталните точки се използват четири основни метода:
 1. "Дзе" - блокиране на венозното кръвообращение.
 2. "На" - поражение на енергийните меридиани на "дъха" в тялото на противника, благодарение на което той се вцепенява и прилича на "дървен петел".
 3. "Джуй" - въздействие върху мускулите на противника, което предизвиква парализа или обезсилване на ръцете и краката му.
 4. "Би" - спиране циркулацията на дишането (Ци) посредством въздействието върху определени точки по меридианите, когато енергията в тях достигне максимална интензивност.
 Ефективността на Тиен Сюъ зависи не само от доброто познаване и локализацията на точките, но и от методите за атака и часовата зона според енергийния денонощен биоритъм. За 24 часа енергията - Ци обикаля по всички меридиани и точки на тялото, извършвайки пълен цикъл. Най-удобното време за атака на виталните точки е, когато енергията в съответния меридиан достигне своя максимум. За всяка органна система това са строго определени два часа от денонощието. Така например, от 3 до 5 часа максимумът в циркулацията на енергията е в меридиана на белия дроб; от 5 до 7 часа - в меридиана на дебелото черво; от 7 до 9 часа - в меридиана на стомаха; от 9- до 11 часа - в меридиана на далака; от 11 до 13 часа - в меридиана на сърцето; от 13 до 15 часа - в меридиана на тънките черва; от 15 до 17 часа - в меридиана на пикочния мехур; от 17 до 19 часа - в меридиана на бъбреците; от 19 до 21 часа - в меридиана на перикарда (кръвообращението); от 21 до 23 часа - в меридиана на тройния нагревател (топлинна регулация); от 23 до 1 часа - в меридиана на жлъчния мехур и от 1 до 3 часа - в меридиана на черния дроб.

theshadow:
Коментар върху някои от по-важните витални точки, на базата на наблюдения и личен опит Както споменахме и по-напред, в отделните школи се използват различни набори от витални точки, но някои от по-важните точки винаги преобладават в предпочитанията. Това показва тяхната честа употреба и ефикасност при прилагане в практиката. Тук ще се спрем именно на такива по-важни точки, както и върху някои по-малко използвани, но също толкова ефективни. На съответните места авторът ще даде и примери, с които се е сблъсквал в дългогодишната си практика.
 
 1. Връх на главата (темето), точка бай-хуй ("сто срещи"). Тази точка е свързана със задния среден меридиан (ду-май) и е често давана от много автори като смъртоносна. В популярните издания много често я дават на неправилно място. Намира се в центъра на съединяването на черепните шевове на темето. Атакува се с чуков удар с долната част на юмрука, със събрани върхове на пръстите ("пилешка човка" или "глава на жерав"), с лакът и др.
 
 2. Слепоочие, точка тай-ян ("великия Ян") Симетрични точки разположени на слепоочието, отляво и отдясно встрани от челото. Свързани са с главния мозък и менингиалните артерии. Дори и лек удар причинява главозамайване, загуба на съзнание; при тежък удар - смърт. Атакува се с "фениксово око", "драконова глава", с кокалчето на палеца, лакът, "удар скорпион" (яп. "уракен" с обратната страна на юмрука) и с обикновен юмрук, а също с длан ("желязна длан").
 
 3. Междувеждие, точка интан Тази точка се намира между очите в основата на носа по задния среден меридиан. Смъртоносна точка. Атакува се главно с основата на дланта ("желязна длан") или с камшичен дланов удар ("драконова длан"). Последния вид, който е техника от Па-Куа и Син-И е използван от автора при учебни двубои. Обикновено след такъв сравнително лек удар противникът или пада, или е зашеметен и не може веднага да продължи боя, като става лесна плячка за следващите атаки. Тежък удар не е опитван по разбираеми причини.
 
 4. Очи Очите са едно от най-уязвимите места по човешкото тяло. Ударът или натискът на очите предизвиква чрез рефлекса на Ашнер забавяне или спиране на сърцето. За атака основно се използват пръстите (всички видове "копиевидни ръце"), а също и палеца, "тигрова лапа", "вилица", "змийски език" и "фениксово око". Очите са особено предпочитани за атака в стилове като Син-И и Па-Куа.
 
 5. Сънни артерии, точка ци-шъ ("хижа на диханието") Това са две симетрични точки отстрани на врата, намират се на горния край над ключицата, между главите на гръдно-ключичния мускул. Ци-шъ е точка №11 от меридиана на стомаха. В тази зона се намира чувствителното каротидно телце (във вилката между разклонението на артерията), което регулира кръвното налягане. Дори и не много силен удар в точката може да предизвика смърт чрез спиране на сърцето. Атакува се със "саблен удар" или "ръка-нож" (на яп. "шуто-учи"), "тигрова уста", чрез захват или душене с ръка или яката на дрехата, "чуков сечащ удар" (на яп. "тетсуй-учи"), чрез натиск с палец и др. Авторът има известен опит с тези точки при задушаване с реверите, използвано в Джу-Джуцу и Джудо. При специфичен страничен захват комбиниран с ключ на ръката, пристегнатият губи съзнание след около 10-15 секунди!…
 
 6. Ъгъл на челюстта, точка цзя-чъ ("колесница на челюстта") Симетрична точка №6 от меридиана на стомаха; намира се в ъгъла на долната челюст. Има връзка с дъвкателната артерия, клонове на троичния нерв и големия ушен нерв. Средно силен удар предизвиква безсъзнание, а силен може да предизвика и смърт. Тази зона се предпочита много от боксьорите, но ръкавиците им пречат да се разгърне целия й потенциал. В реален бой авторът два пъти е използвал тази точка - ефектът е падане в безсъзнание и временна загуба на паметта. Атакува се с юмрук, лакът, длан ("желязна длан" и "волска челюст"), "чуков удар", възглавничката на ходилото ("тигров зъб") и др.
 
 7. Шийна ямка под Адамовата ябълка, точка тян-ту ("небесна пътека") Намира се в центъра на надгръдната ямка, между гръдно-ключичните мускули; точка №22 от предния среден меридиан (жън-май), който се явява един от 8-те чудесни меридиана. Тази точка се нарича също ци-мен ("порта на енергията") и се използва от почти всички школи. Атакува се с "леопардова лапа" (на яп. "хиракен"), "копиевидна ръка" ("пронизваща длан"), с пръсти, с палец, "фениксово око" (на яп. "иппон-кен") и "драконова" или "дяволска глава" (на яп. "накадака кен"). При силен удар може да предизвика смърт от задушаване и кръвоизлив. Преди години авторът по време на едно сбиване използва лек удар с "леопардова лапа" в тази точка, резултатът - удареният не можа да продължи боя и се отказа.
 
 8. Основа на черепа (тил), точка я-мън ("врата на мълчанието"). Намира се на границата на окосмената част на тила, между първи и втори шиен прешлен, в падината образувана от трапецовидните мускули. Точка №15 от задния среден меридиан. Наименованието на точката красноречиво говори. Тежък удар предизвиква смърт. Атакува се с "чуков удар", с лакът (сечащ удар надолу), с разсичащ "саблен удар" и др.
 
 9. Зона между плешките, точка лин-тай ("тераса на духовете") Намира се между плешките, между вертикалните израстъци на 6-ти и 7-ми гръдни прешлени; точка №10 от задния среден меридиан. Точката е смъртоносна при специфичен удар със "желязна длан". Атакува се също със сечащ надолу удар с лакът, "фениксово око" и юмручен удар. Най-ефикасна обаче е длановата техника. На тренировъчна схватка, авторът е атакувал с такава техника противник със силно развита мускулатура (културист). Резултатът от средно силен удар - нарушение на дишането и сърдечната дейност, дискомфорт и невъзможност за трениране повече от три седмици!…
 
 10. Зона на гръдния мускул, точка ци-ху ("въздушна порта" или "дом на дишането") Намира се под ключицата, на около 12 см. (4 цуна) от средната меридиална линия на тялото; проектира се на големия гръден мускул. Точка №13 от меридиана на стомаха. Тази точка е една от най-интересните и фатални, макар че повечето автори я пропускат или не са запознати с нейните особености. В японските школи е известна с наименованията "бой на демоните" (Рюшин-рю), "бъдеща хармония" (Шоринджи-рю) и "смъртоносна точка" ("Хроника Буйо" - от ХІІІ в.). Тази витална точка авторът за пръв път отбеляза в книгата на грандмайстор Гоген Ямагучи (10-ти дан Карате Годжу-рю), където бяха представени старинни рисунки от китайската книга "У Пей Чи" (на яп. "Бубиши") на майстора Мао Юани от ХVІ век. Там се споменава, че тази витална точка (която е чифтна - една в дясно и една в ляво) се използвала за специални удари със забавено действие (смърт след 1 година!?). Това предизвика интереса на автора към изследвания от този вид свързани с Тиен-Сюъ.
 Авторите, които представят тази точка, обикновено не я дават като смъртоносна, а като парализираща и "запечатваща" дишането. Атаката може да се извърши с "копиевидна ръка" (на яп. "нуките"), "сочеща ръка" ("Безсмъртния мъж сочи пътя" или "тайния меч"), "фениксово око" или "драконова глава"; може да се използва също техниката дзи ("преса") от Тай-Дзи-Цюан, но поражението не е същото. Авторът е прилагал в практиката си атаки върху тази точка с дозирана лека сила. В единия случай беше използван захват под мишницата и натиск с палеца с резултат - силна болка с временна парализа и поваляне на противника долу. Във втория случай беше използвана камшична "сочеща ръка" (съвсем леко и релаксирано) с резултат - нарушаване на дишането продължило около 1 час и сериозни проблеми в следващите 2 седмици, които отшумяха след месец!….
 В зоната на гръдния кош има и множество други интересни витални точки, сред които не мога да не спомена и точката чжун-фу ("средна къща"), която е смъртоносен ло-пункт и се явява точка №1 от меридиана на белия дроб. Друга точка е жу-чжун ("среда на гърдите"), наричана още цзянтай и съответстваща на гръдното зърно. Съгласно традициите на Шаолин-Цюан, Тай-Дзи и Па-Куа, ударът в тази чифтна точка блокира дишането, ударения повръща кръв и умира след 3 дни! Освен "фениксово око", други методи за атака на тази точка не са известни на автора. Личен опит по разбираеми причини липсва. Тук искам да спомена за един драстичен случай от практиката свързан с поражение на точката лин-тай ("тераса на духовете") в зоната между плешките. Преди около 15 години по време на спаринг между бойци от У-Шу и Таекуондо, таекуондистът беше хвърлен по гръб чрез закачане на ритащия крак с техника от Па-Куа. Боецът падна по гръб на дървения под и се удари не особено силно (но рязко) в посочената зона. Резултатът беше доста шокиращ - зашеметяване и повръщане в следващите 15 - 20 минути, изпадане в безсъзнание и клинична смърт в реанимацията "Бърза помощ" в "Пирогов" и след няколко часа повторно изпадане в клинична смърт , въпреки усилията на лекарския екип. Човекът оживя, но една седмица беше на "ръба", както се казва! Тук искам да подчертая, че при падането въобще не си е удрял главата, а само зоната между плешките; също така липсваха каквито и да е външни травми.
 Този случай е много показателен за темата Тиен-Сюъ. Наскоро научих, че съгласно новите правила и ограничения на известните турнири UFC ("Шампионати Върховни битки") забраняват атакуването на витални точки!… Мисля, че коментарът е излишен.

theshadow:
Някои процедури и манипулации при даването на първа помощ при удари във витални точки и травми.
 1. При удар в главата Масажира се с пръсти или с кокалчетата на полусвития юмрук ("леопардова лапа") по двете линии встрани от средната линия на главата по протежение от челото към тила и обратно. При главоболие с пръсти се натискат двете точки в основата на черепа в задтилните ямки и се масажира.
 
 2. Силен кръвоизлив от носа Главата на ударения се навежда леко назад и се нанасят леки удари с ръба на дланта ("шуто-учи") или обратния ръб (яп. "хайто-учи") в тила на пострадалия и се масажира. Чрез тази манипулация се предизвиква рефлекс за свиване на кръвоносните съдове. След това се смърка студена вода и се тампонира.
 
 3. Удар в слънчевия възел Ударения се слага да легне по гръб и с длан леко се потупва в слънчевия възел, за да се отблокира въздействието върху вагусовия нерв и плексус соларис (plexus solaris).
 
 4. При колабиране; безсъзнание С помощта на нокътя на пръста се притиска последователно на двата палеца на ръката точката, която се намира в ъгъла на нокътя медиално. Прави се само няколко пъти, тъй като е изключително болезнена точка.
 
 5. При сърдечна недостатъчност или проблем със сърцето. Притиска се с палец или показалец и среден пръст ("сочеща ръка") точката намираща се на средната линия, между горната устна и носа. Притиска се неколкократно.
 
 6. При проблеми с дишането С длан се потупва леко в точката между плешките, неколкократно.
 
 7. При удар в слабините Удареният сяда на земята с разтворени крака. Лекуващия застава зад него, хваща го под мишниците и го повдига и пуска на земята няколко пъти, като го тръска. След това масажира дълбоко точката юн-цюан ("животворен източник") в центъра на стъпалото; после изпъва крака в коляното и удря силно с юмрук ("чуков удар") в петата на крака няколко пъти. Когато болката понамалее, удареният става и подскача няколко пъти на пети, така че тялото да се разтърси.
 
 8. При гълтане на езика след удар в главата Веднага се разтваря (със сила ако е нужно) устата на ударения и с пръсти се издърпва езика навън, за да се възстанови дишането. Ударения се поставя седнал, раменете му се опъват леко назад и едновременно се притиска с коляно между плешките.
 
 9. При кръвоизлив, разкъсан кръвоносен съд Притиска се съответния кръвоносен съд; при крайник на мястото се прави стегната превръзка (турникет) с колан, шнур или въже, и с помощта на къса пръчка (като лост за навиване). Пострадалия незабавно се транспортира до най-близкия пункт за бърза помощ. Важно - турникетът не може да се държи стегнат повече от 1 час!

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница

[*] Предходна страница

Премини на пълна версия