Отворена дискусия > МАГИЯ

Dim Mak

(1/3) > >>

theshadow:
_uVideoPlayer({`url`:`http://www.youtube.com/watch?v=PEItP15Yi2s`,`width`:`425`,`height`:`355`},`scr43M91q8WdY`); _uVideoPlayer({`url`:`http://www.youtube.com/watch?v=ozSJukiiTEM&feature=related`,`width`:`425`,`height`:`355`},`scr53M91q8WdY`);

Nyarlathotep:
Много големи благодарности... А някаква схема на въпросните меридиани и как да се използват подходящо... може ли?

theshadow:
Пробвай с този текст: Материалът е по източници от Интернет
 Тиен-Сюъ (Дим-Мак) - изкуството за поразяване на виталните точки Д. Александров В биографичната книга за Т. Т. Лян от Стюарт Олсон, издадена наскоро се споменава една апокрифна история свързана с големия майстор на Тай-Дзи Чън Манчин. Лян и Чън участвали в голяма демонстрация на Тай-Дзи в Тайван, в началото на миналия век. Демонстрацията минала блестящо и майстор Чън Манчин вече с основание се считал за "№1 в Тай-Дзи". На демонстрацията присъствали като наблюдатели и няколко стари майстори на Тай-Дзи, които не афиширали своето изкуство, но по него време се били отделили от Ян фамилията, тъй като считали, че оглавилия школата Ян Ченфу не е достоен приемник и не обладава необходимото майсторство.
 След като демонстрацията приключила, един от тези майстори се приближил до Чън Манчин, поздравил го за доброто представяне, след което го потупал по рамото и си отишъл.
 На другия ден Чън Манчин се почувствал много зле, рамото и ръката, където майсторът го "потупал" били отекли и блокирали. Заедно със своя ученик Лян те се досетили, че му е било приложено Тиен-Сюъ (изкуството на смъртоносното докосване). Потърсили стария майстор и му се извинили за непочтителното отношение. А той се усмихнал и казал на Чън следното: "Добре, че дойдохте навреме, защото след още два дни щеше вече да е късно!… Трябва да бъдеш по-внимателен и самокритичен относно изкуството. Ти не само не си №1 в Тай-Дзи, но не си и №100!…" След това майсторът го излекувал чрез точков масаж (анмо) и втриване на билкови балсами.
 След този случай майстор Чън Манчин имал огромен респект към Тиен-Сюъ и старите майстори. Когато се готвел за втория си двубой с известния майстор У Менся, той се обучавал в продължение на 5 години в Тиен-Сюъ при двама известни майстори.
 Тиен-Сюъ (букв. "посочване на гроба") е известно също и като Дим-Мак на Кантонски диалект. Тиен-Сюъ е известно още като "изкуство на смъртоносното докосване" или "отровната ръка" в китайското У-Шу. Това изкуство идва още от древни времена и е свързано с традиционната китайска медицина и акупунктурата.
 През 803г. китайският лекар Тао Хенян, който бил експерт по акупунктурата и запленен по анатомията, предоставил знанията си в услуга на бойните изкуства. Той създава един стил на У-Шу наречен Тиен-Сюъ-Цюан-Шу ("Юмручно изкуство за пипане на нервните центрове"). Този стил се ръководи от правилото, че и най-слабия удар върху "сърцето" струва повече с удара с брадва по другите части на тялото. За тази цел Тао Хенян разработил методика за атакуване на жизненоважните центрове по човешкото тяло. Първата част от обучението се състои в изучаване начина на атакуване и точната локализация (топографска анатомия) на виталните точки, както и яснота за последствията от въздействието (парализа, вцепеняване, безсъзнание, блокировка на жизнените функции и смърт). Втората част от обучението включва лечебни процедури и контравъздействия, оказване на първа помощ (каппо или куацу) и прекратяване действието на ударите със "забавено действие".
 Прототипът на виталните точки (на брой над 700) е даден още от митичния жълт император Хуан Ди и са описани в неговия трактат "Ней дзин Хуан Ди" ("Канон на вътрешната медицина на Жълтия император"). Лекарят Хуа То, прочут в древността, също работил над тях и открил обезболяващи точки използвани за анестезия при сложни операции. Малко по-късно Хуан Фуми (215 - 282г.) написва книгата "Цзя и дзин", посветена на чжен-цзю терапията (акупунктурата), където се описват 649 точки. С течение на времето всички тези знания за виталните точки, наричани скех мен ("кладенец") и енергийните меридиани (дзин-ло) преминават в традиционните школи на У-Шу.
 По принцип основните точки в акупунктурата са 365. От тях за целите на У-Шу се използват около 108 витални точки, като в отделните стилове техния брой е лимитиран до 20 - 30 центъра. В У-Шу се различават три нива на въздействие върху виталните точки: * Обикновено физическо въздействие чрез удар, защипване, натиск и др.
 * Енергийно въздействие чрез "докосване".
 * Въздействие от разстояние ("чудесен меч"). За да се получи максимален резултат с минимум усилия ("докосване") са необходими специални познания за енергийната система на човека (меридианите и точките), взаимовръзките с вътрешните органи, биоритмите (денонощен, годишен и сезонен), китайския зодиакален календар, теорията за петте елемента (У Син) и теорията за Ин-Ян. Нещата се усложняват още повече, като се включат като се включат правилата за тяхното използване, които определят дори и ъгъла за нанасяне на удара, съобразно позата на противника и посоката на циркулацията на енергията по меридиана. Всички тези тънкости в школата на "отровната ръка" обясняват защо и много слаби удари или натиск в определена точка могат да имат страшни последици.
 Тиен-Сюъ-Цюан-Шу е един от най-тайнствените стилове и раздели на У-Шу. Негов патент са техники като "Секундата на смъртта", "Люлеещия се пунш", "Целувката на Дракона", "Драконов нокът", "Сочеща ръка", техники спиращи кръвообращението и др. причиняващи смърт. Особен специалитет са ударите със закъснително действие. При тях настъпването на смъртта може да се регулира от 3 дни до една година, при това с абсолютна точност за деня и часа на смъртта!…
 Една особеност на "отровната ръка" са пръстовите промушващи техники ("пръстов цан", "мистична ръка-меч", "безсмъртния мъж сочи пътя"), които се използват в комбинация със захвати и удари във виталните точки. Пръстите се закаляват по специален начин, за да могат да проникват в тялото на противника.
 Трябва да се уточни, че Тиен-Сюъ-Цюан-Шу изисква поне едно 20 години практика, за да се овладее в цялостен вид. Тази школа вече не е в оригиналната си форма и майсторите познаващи тайните й са много малко. Последните двама известни такива майстори, наши съвременници са Вонг Таймин и Лин Кунг от Китай.
 Аналогични на Тиен-Сюъ методи съществуват в Япония, Корея, Индия, Виетнам и Индонезия, но те са слабо проучени и в повечето случай са далече от оригинала. В Япония е запазена и разпространена древната китайска книга "Бубиши" от ХVІ в., където са описани такива техники, включително и такива със забавено действие.
 За съмняващите се в тези методи ще спомена за интересен експеримент проведен от японските военни през Втората световна война в Манджурия. В един от военнопленническите лагери били поканени японски специалисти по бойни изкуства (Кемпо, Джу-Джуцу, Айки-Джуджуцу, Карате, Кодокан Джудо, Кендо, Кен-Джуцу, Яйдо, Нин-Джуцу и др.), за да демонстрират на живо върху военнопленници класически техники по виталните точки и да се проследят въздействията. По-късно бил публикуван и специален доклад от експеримента с обозначения на смъртоносните точки и анализи.
 След войната този доклад излиза под формата на книга-сборник във Франция с двама автори Фуджита Сайко (10-ти дан Нин-Джуцу) и Анри Плее (10-ти дан Карате). Копие от този доклад притежава и автора на статията, но няма намерение да го публикува от съображение за сигурност!

theshadow:
До момента само загатнахме някои възможности на Дим-Мак, т.нар. "тъмна страна на силата", изкуство известно също като Тиен-Сюъ ("посочване на гроба"). Както споменахме, освен в Китай, подобни методи за поразяване на виталните точки съществуват също в Япония, Корея, Индия, Индонезия, Тайланд, Малайзия и в други страни. Най-добре и систематизирано обаче, това изкуство е развито в Китай, откъдето е попаднало и в съседни страни и е обогатило лечебните и бойните изкуства.
 Виталните точки използвани в У-Шу са известни от традиционната китайска медицина и по-специално методите чжен-цзю (иглоубождане и обгаряне), които са възникнали още преди 3000 години. Теорията и практиката на тези методи са описани в древните трактати "Су Вен" и "Ней Дзин", за които се твърди, че са писани от митичния жълт император - Хуан Ди. Освен Хуан Ди, над виталните точки са работили известни лечители като Хуа То, Бян Цюе, Сюй Чунфу, Ли Шичжен, Лю Вансу, Пин Чу и др. Авторът Дъглас Сие (19) твърди, че голям принос за развиване метода на Тиен-Сюъ има известния даос Чжан Санфен (XIII в.) от планината Удан. Той съчетал бойните изкуства с уменията си по традиционна медицина и определил 36 витални точки и съответните методи за атака. Според Дуглас Сие, Чжан Санфен използвал и книгата на някой си Фен Таои от ранната династия Сун (960 - 1279г.). В един от манастирите на Удан, даосът отлял от бронз статуя на човек с нанесени на нея повече от 300 витални точки, 36 от които били най-важни за бойната практика. Чжан Санфен използвал статуята с виталните точки за тренировка, като обучавал в Тиен-Сюъ и своите ученици, които изучавали при него даосизъм и Тай-Дзи-Цюан. В Китай са известни и други такива модели на човешки фигури от метал или дърво, на които били нанасяни виталните точки и енергийните меридиани на човека. Те били използвани както от лекари, така и от специалисти по У-Шу. Рисунка на автора на медна статуя на човек, отлята в IX в., на която ученият Ван Вейде е нанесъл известните по това време повече от 365 точки използвани в чжен-цзю (иглоубождане-обгаряне) терапията. Съвременен модел на "медния човек" използван от специалистите по акупунктура. В специалната литература за бойните изкуства има много малко полезна информация за виталните точки. В повечето случаи или нищо не се дава и липсва всякакъв коментар върху схемите, или в най-добрия случай се дават познати зони за атака и начини за атакуване на най-ниското равнище с чисто механично въздействие. За високите нива - енергийна атака и атакуване от разстояние се разказват само легенди и нищо конкретно. Много малко книги и автори дават автентична информация по въпроса по разбираеми причини. Междувпрочем много повече информация за Тиен-Сюъ може да се почерпи от медицинските книги за акупунктура, отколкото от книгите за бойни изкуства. Също така, ценни указания за специфични методи могат да бъдат почерпени от книгите за Ци-Гун/Ней-Гун и разбира се, от устните наставления на майсторите.

theshadow:
Енергийната система на човека и виталните точки. Съгласно източната медицина и философия, а също и езотеричните практики, в човешкото тяло съществува една вътрешна сила или енергия, чрез която то функционира. Без тази жизнена сила човекът и живите същества не могат да съществуват. Освен в човека, тази вътрешна енергия присъства също и при животните, растенията и минералите. Тя пронизва целия всемир - слънцето, планетите, небесните тела и галактиките. В Китай тази сила се нарича Ци, в Япония - Ки, Индия - Прана, Тибет - Ла, при шаманите - Оренда и т.н. Ци може да преминава от човек в човек, от човек в животно или предмет и обратно, както и от небесните тела към човека. Китайците казват, че когато има концентрация на Ци има живот, когато имаме разсейване на Ци - има смърт.
 В човешкото тяло имаме няколко циркулационни системи - кръвоносна, лимфна и нервна. Четвъртата и най-фина система е енергийната, по която циркулира Ци. Тя съпътства другите три системи и има подхранваща и регулаторна функция. Енергийната система се представя от каналите (меридианите) и колатералите (цзин-ло), които са 12 класически (или "правилни") и 8 чудесни канала. По тях Ци се транспортира из цялото тяло и достига до органите. По протежението на меридианите са разположени виталните точки, които изпълняват функцията на регулаторни клапани за приемане или отдаване на енергия. Така цзин-ло и виталните точки образуват една цялостна система, която обхваща цялото тяло и определя множество важни функции на организма. Тук трябва да отбележим, че освен виталните точки свързани с цзин-ло, цел на Тиен-Сюъ са също нерви, нервни сплетения, кръвоносни съдове, мускули и сухожилия. Половината канали и меридиани са позитивни (Ян), а другата половина са негативни (Ин) в зависимост от вида енергия, която пренасят към органите. Преместването на Ци през каналите жен и ду (по средната линия на тялото) се нарича "Малък небесен кръг", а през 12-те класически канала - "Голям небесен кръг". Нормално за 24 часа енергията извършва една пълна обиколка по енергийните канали, като всеки един от тях има съответната часова (по 2 часа) активност от денонощието, което е важно да се знае от практикуващите Тиен-Сюъ и Ци-Гун. Тук разбира се е невъзможно да дадем всички тънкости и детайли свързани с енергийната система и виталните точки; връзките и взаимодействията им с вътрешните органи, с китайския зодиак, денонощния и сезонен биоритъм, астрологията, фън-шуй (китайската геомантия), философските концепции и връзките с "И Дзин" ("Книга на промените")(10,11).
 По отношение енергийната система на човека и виталните точки (акупунктурните точки), това което от хилядолетия е известно в Азия, за западната наука и медицина дълго време беше необяснимо и загадъчно. Редица скептици, най-вече от бившия соц. лагер обявяваха китайската акупунктура за шарлатанство и "феодална отживелица"... През втората половина на 20-ти век обаче, западната наука напредна в тези изследвания и редица неща считани преди за мистични и невъзможни се потвърдиха от практиката. Някои от по-важните витални точки използвани в У-Шу и други бойни изкуства. С червено са маркирани смъртоносни точки. Точките са представени анатомично, а не с акупунктурните наименования за по-добро ориентиране на неспециалистите (4). Така например Кирлиановата фотография (уточнение shadow- не е заснето нищо астрално и пр.) позволи на учените да заснемат енергийните полета и излъчвания около човешкото тяло, а също и при животни и растения. Самият Кирлиан отбелязал при своите изследвания, че 695-те акупунктурни точки съвпадат със зони на тялото с по-интензивно излъчване и светене. Аурата на живота - характерно енергийно излъчване около човешкото тяло и пръстите на ръцете и краката, заснето на Кирлианова фотография. Откритието "ефектът на Кирлиан" принадлежи на руския учен Семьон Кирлиан от Краснодар и е направено в 1939г.

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница