малко помощ?

[tattul]

MIM,, написах ти всичко горе, първо защото не те познавам добре, нито пък опита ти. няма значение. Щом имаш неприятности, де и да гледаш все ще се разсейваш. Реши, на кого ще се довериш, най -добре и можеш ли да минеш сама, през това, което те тревожи. Аз също имах доста ядове, но поисках помощ и получих такава. И да се блъскаш на сила не става, това също предполагам знаеш, че е така. аз имам проблем в една друга секция. мъча се вече от няколко месеца да приключа една задача и все някакви щуротии ме спъват, а това дразни и разсейва. неприятностите не се пренебрегват обикновено.....пък и зависи колко са големи.

[MIM]

tattul, знам ли колко са големи,май достатъчно за мен.голямо или малко е нещо относително.мисля сериозно да се откажа от практиките,защото и без това нищо не се получава,няма за какво да протакам и да ми отнемат достъп.
 незнам ,но ти благодаря за отзевчивостта))

[tattul]

Успех и късмет ти пожелавам тогаз..... , но рано се отказваш.....

Здравейте , прекарвам доста време в сайтове като този и се надявам свободата на словото тук да е напочит.
 Имам въпрос който може би в опита си да обясня ще объркам голяма част от вас.
 Казват ,че любовта е за двама ,но не винаги.
 Има мъж в живота ми който обичам безумно от години. Проблема е в чуджото мнение.
 Има ли човек тук който може да ме просветли как мога чрез вид ритуал (нямам претенции какъв), да спра отрицателната енерция която се изсипва с все сила върху мен и момчето?
 Благодаря предварително.

[myself]

Quote (Sapphire)

в опита си да обясня ще объркам голяма част от вас

  едва ли.

 

Quote (Sapphire)

Има ли човек тук който може да ме просветли как мога чрез вид ритуал

 Да. Има. Всеки или почти всеки тук може да "те просветли". Но няма.
 Никой.
 Защото това е твоят живот. Твоите изпитания са ТВОИТЕ уроци.
 В живота не можеш просто да препишеш домашното си в голямото междучасие и да изкараш шестица в час. Ще трябва да работиш върху себе си, да откриеш своите латентни способности. Не става с копи-пействане на чужди практики и ритуали.
 Дори и някой да "се смили" и да ти шитне някой ритуал, и ти го изпълниш... кво ще стане? Или нищо, или тотално мазалище - още по-голямо объркване на живота ти.
 Просто промени себе си. Започни сега. Всичкото останало ще дойде от само себе си.

[tattul]

Ох и аз ще пиша...щото се е видяло, че това ще ми е "страстната " седмица. , ма като чета...не се ядосвам, а ми се ще наистина да дам подкрепа. "Помогни си сам, за да ти помогне и Господ". Няма как да е иначе.
 Освен това, ти толкова ясно си го написала - проблема е в чуждото мнение, какво искаш повече!? Не може да накараш хората да спрат да говорят, нито акъл да дават, с не с един не с пет ритуала. Не може и да помогнеш и на себе си. А този човек, който така безумно обичаш, къде е мила в цялата работа? Той активен ли е и ли пасивно и мързеливо се наслаждава на твоята " безумна" обич? Подкрепяли те, страдали като теб, борили се или просто не му дреме. Ората обичат да приказват, особено ако си нямат работа, хората в случая са и роднини предполагам. Ами вземи тяхното приказване под внимание, излез от ситуацията, в която така дълбоко и емоционално си затънала, погледни се от страни, виж, какво ти носи всичко това? Болка, страдание, гняв. Замисли се пак , този човек до теб ли е?
 Когато двама са заедно са, ама наистина заедно във всичко, са сила, която трудно нещо може да победи. Може да ви бутат да падате, да ви хулят, да ви спъват, но заедно ако сте, кое би ви спряло? Ако този човек е гръб за теб, не просто грейка в леглото, кое може да го замени или очерни?
 Ако ставаше само с ритуали, да сме се изпотрепали и осакатили като на електронна игра.
 Освен това и да успееш с ритуал, знай, че докато не се изчисти дадена ситуация, тя ще те преследва отново след време и така докато ти сама не се пребориш с нея. Това е. Само сама и със собствени сили може да промениш нещата и да обърнеш всичко в твоя полза. Забрави за врачки, мрачки и тем подобни, само спъват във вървежа напред. Ако мислиш, че тук сме такива, грешиш. Не е шега работа. Но и не е болка за умиране Ся...кво и ние сме страдали тъй, я! Любоф , ох...мале.....