Автор Тема: Имам ли направена магия?  (Прочетена 165458 пъти)

Неактивен Belladonnaa

Имам ли направена магия?
« Отговор #30 -: 13 Април 2012 02:47:38, Петък »
Това с чашата и олиото дали важи и за любовните магии. В мойта чаша олиото си е отгоре. Имам обаче сериозно съмнение дали не ми е направена любовна магия. Или поне такава коята засяга само личния ми жовот и емоции. В другите сфери всичко си ми върви ок. За да обясня ще разкажа за какво става дума.
 В живота ми има мъж от доста години. Той винаги се е опитвал да ме пропъди (още от първата година) сякаш никога не е държал на мен особено и му е било все едно за мен. Опитите му да ме пропъди или той да си тръгне или да се занимава с други жени и всичко което си представите лошо за една връзка, което търпях се повтаряше на около два месеца Аз сякаш бях kато умопомрачена. Каквото и да направеше както и да ме нараняваше аз не го пусках да си иде. Няколко години събирах сили и смелост да се преборя с невидимото нещо което ме държеше при него каквото и да сгавеше и колкото и да нехайстваше за мен. Само да спомена че аз съм много силна по принцип. Не позволявам да ме тъпчат и винаги съм се защотавала. Почти е невъзможно да преглътна убида или нещо такова защото смятам че както аз уважавам правата и свободата на другите така и те трябва да уважават моите. Но в тази връзка не беше така. В нея съм роб на лошите ми емоции и мъката. Накрая събрах сили, напуснах го, запознах се с друг мъж и започнах нова връзка. Другото момче се влюби много силно в мен (това става миналата година). Един ден обаче бившия ми разбрал за бързо развилата ми се нова връзка и че не е незаменим полудя. Почнаха увещания, молби, извинения (всичко което смяташе че искам да чуя). Не му вярвах а и вече бях изхабена от живота си с него. Беше ми омръзнало да съм нещастна. Обаче, някак си ме склони и пак си го прибрах. От първия ден знаех че правя грешка и го осъзнавах всеки божи ден с всичкия си разум и цялото си същество. ОБАЧЕ ...
 През годините с него усещах че не съм естествена, и че съм се залепила за него против всички правила и причини. Обичта ми нямаше логично обяснение дори за мен. Мисълта ми беше все при него денем и нощем. Вече не може да се говори за любов във връзката ни. Страст = нула. Както всякаква близост. Може би има обич и привързаност, но има толкова „но-та” че вече ми омръзна да анализирам тия кривопредставени чувства. Говоря само за невидима притегателна сила и то силна и ефективна. Съмнявах се мйка му със всичкото си свободно време да не ни е посветила някоя "благословия". После преди да го прибера пак той най сърцераздирателно ми обясняваше че е готов на всичко само да се върне при мен. Постигна го. След няколко месеца стана ясно че хората не се променят. Тъпо е знам но всеки път когато обсъдя с него раздялата и взема решение нещо се случва и ми пречи да го напусна. Всякакви фактори, ситуации, събития се изпречват на пътя ми и ме връщат в началната точка. ( Само да вметна че той не ми посяга и не изпитвам страх от него). Една уж веща жена ми каза че ми е четено нещо не е направено както трябва и затова се пропуква от време на време. Не й вярвам не ми вдъхна доверие. На нея не и разказах нищо от тази истоория. Но вярвам че вие ще разберете дали е така и дали тя е права.
 Пропъдих другото момче с всички сили, средства и думи и спрях да се срещам с него. Не беше лесно. ОБАЧЕ... той продължава да се надява и да вярва че аз съм майката на децата му и не се отказва. Не знам дали да кажа че това е истинска любов и страст или ако кажа че е вманиачен незнам дали ще преувелича, Готов е на всичко. Чудя се какво ли значи "на всичко" в неговата глава. Все ходи при врачки и гледачки и не приема никакви отговори освен тези които му харесват. От години съм в емоционална дупка. И все сама и самотна. А от две -- три години в нищото. С един крак в миналото с един в бъдещето и не правя нищо по въпеоса. Компенсирам с работа и в останалите ми поприща в живота. Моля ви кажете ми как се нарича силата която ме тегли надолу? В емоционално отношение много се промених? По принцип съм жизнерадостна, усмихната, амбициозна, много любвеобвилна и всеотдайна, а от известно време съм безразлична нехайна и сякаш съм се предала. Преди мислех и мечтаех за деца семейство а сега вече ми е все едно? Ако ме познавахте щяхте да знаете че тази мисъл по принцип би трябвало да е чак на другия полюс далече от моята същност. Сега ми е все едно дали ще съм с някого или не. Дали ще живея с някого или не - еднакво ми е усещането. А за мъжете в живота ми - който и да се почувства привлечен от мен за мен сякаш нещо е изсмукало всичката химия от мен и всичко ми е безинтересно. Деца няма. Всеки опит и подготовки се проваляха въпреки че можехме да имаме. (Изследвания лекари минахме през всичко). Изобщо каквото се сетите в личен план е все надолу.
 Сега вече и аз незнам защо угаснах. Къде отиде живеца ми и страстта ми за живот.....уморих ли се просто... изстощих ли се.... магия ли има няма ли.... И от кого вече и аз не знам - от майка му, от него или от другото момче. А между впрочем имам и приятелки които си мислят че имам мечтаното страхотно семейство така че и те имат потенциал зареден със завист и злоба. Да им се чуди човек за какво ми завиждат.
 Може и да е просто една историика това за повечето , но за мен това е една трета от живота ми и всичко само се насъбираше в мен. Драпах дълго и за любов и за щстие и за покой вкъщи, за уважение, за семейство, деца, сплотеност, а после за промяна, за изход, за сили, за нов път и всичко опитах с всички сили и нищо не е достатъчно и винаги нещо ме връщаше в начална позиция.
 И аз не знам дали да се обърна към психолозите тук или към магьосниците, но който и да е ако помогне и намери начин да ми върна страстта за личен живота ще съм му безкрайно благодарна.

Неактивен princess

Имам ли направена магия?
« Отговор #31 -: 13 Април 2012 16:08:29, Петък »
Здравей и благодаря theshadow,
 твоя съвет ми вдъхна един лъч светлина.
 Бих се борила, но срещу кого? На сила не мога да накарам никого да ми даде обяснение.Как да намеря помощ? Кой да ми помогне, когато е на километри от мен и не се обажда дори ...
 Как е възможно предишния ден да Ви каже някой Обичам те , а на следващия да каже Заминавам, без никакво обяснение?!
 Какво да предприема , сякаш не е той, това не е моя любим, в него явно се е вселил дявола..
 Извинявайте , говоря глупости... sad
 Благодаря и на теб theshadow. Светли и усмихнати празници , нека истината , щастието и радоста да те следват винаги!
 Благодаря!
Нищо не е вечно....

Неактивен theshadow

  • Админ-ДИКТАТОР
  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 6192
  • Total likes: 135
  • Karma: +106/-1
    • Профил
Имам ли направена магия?
« Отговор #32 -: 13 Април 2012 17:03:23, Петък »
Здравей отново princess.

 Ако имаш телефонния му номер, обади му се ти. Започни от най-важното - че искаш да му съобщиш, че ще имате ваше дете. Точно така му го поднеси - ваше собствено.

 За боренето, то не е срещу кого (дори да има друга, тя е там, заради някаква неотстранена овреме причина и ти се бори не срещу другата, а срещу причините за появата и- така ще имаш шанс да се върне той при теб), а срещу какво (причина или причини). Но това каква е причината или причините, ти можеш да знаеш единствено, ако поговорите двамата, за да го изясните. Имате за много неща да говорите.

 А що се отнася до причините от този вид, те водят до проблемите. А онези проблеми, за които не се говори, те са най-опасните проблеми, защото водят до необясними крайни резултати. Без никакви индикации, че нещо не е наред, изведнъж, като гръм от ясно небе, всичко се срива. И човек не знае от къде да подхване да оправя нещата.

 Без да е насила, без да е с принуда, а чисто човешки, попитай какви са мотивите му да се случи така, както се случило. И се бори като за начало за любовта си.

 Може да се окаже всичко. Каквото и да е, като го знаеш какво е, ще можеш да търсиш начини да поправиш нещата.

 Може да е намерил и друга. Но това не означава, че трябва да се оттеглиш. Напротив. Ти си преди нея и следва да се докажеш като единствената. Това става, като гордо вдигнеш глава и изискваш до край чувствата на половинката ти да се насочат само към теб, защото сте имали щастие заедно и това щастие следва да му го напомниш.

 Това да се утвърдиш като единствената, то не става със скандали. Припомни му всичките хубави моменти, които сте имали заедно. Припомни му колко сте били щастливи. И искай това да става отново и отново. Защото е правилното, хубавото, доброто, защото е щастието за вас. Още повече, че сега очаквате дете.

 Ако има друга, то в никакъв случай не се страхувай да се изправиш лице в лице срещу нея и да и задаваш всичките неудобни въпроси, които ти хрумнат, но да го правиш спокойно и уравновесено, пак без скандал. И да изискваш отговори. Тя трябва да е притеснената от появата ти, не обратното. Има защо. Ти си в правото си. Ако има друга, задължително поискай среща и с нея. Задължително и заяви, че любовта ви с твоя избраник не е без значение за теб и това е твоят мъж, с който си отдавна. Че чакате дете. Че искаш щастието с мъжа си обратно и че искаш детето ти да расте с баща си до себе си.

 И каквото и да стане, да знаеш, че животът ти ще се нареди по възможно най-добрият за теб и за детенце начин. Ти ще се пребориш. Има много сила у теб.

 За пожеланията ти- нека да са към теб самата.
Познанието е само за тези, които са готови да жертват време и усилия, за да се сдобият с него.

Неактивен Belladonnaa

Имам ли направена магия?
« Отговор #33 -: 13 Април 2012 17:35:02, Петък »
Quote (princess)
Как е възможно предишния ден да Ви каже някой Обичам те , а на следващия да каже Заминавам, без никакво обяснение?!


 princess мило момиче и аз това се питах дълги години. Живеех в този кошмар всеки ден и точно когато се успокоя и реша че всичко е любов и хармония у дома всичко се сриваше. Сърцето ми бе разбивано всеки божи ден докато накрая то не стана безчувствено защото вече не остана здрава част откъдето да се самовъзстановява. Сещото се получи и с всичките ми намерения свързани със семейството. Сутрин се събуждаш амосферата е една - вечер на другия полюс. Първо ти казва че те обича, че иска деца а на следващия че те напуска и че не иска деца. Сутрин планираме да празнуваме вечерта някой празник а вечерта него го няма. Изплаках всички сълзи докато не пресъхнах. Променяше си решението за всичко - за планираната почивка, за планираната покупка за каквото се сетиш. Цял живот съм била на тръни какво ме чака на следващия ден. Знам прекрасно как се чувстваш и искрено ти съчувствам princess с цялото си сърце.
 Опитай да го потърсиш поговори с него, разбери какво се върти в главата му, какви са мотивите му, ако си готова на всякакви компромиси ще успееш да го върнеш при себе си. Нещата зависят и от твоя избор. Това че имате дечица (родени и неродени) ще го вразуми ако не ти. Като разбереш мотивите му обаче опитай да помислиш това ли е най доброто за всички и за теб най вече. Дали всичко ще продължи по начина по който копнееш?
 Повярвай ми по-добре е това да ти се случи само веднъж и да го преодолееш само веднъж отколкото да ти се случва непрекъснато и все да си в очакване на кошмара.

 Знаеш ли има една карта "Смъртта" в картите Таро. Тя ми се появяваше през всички години когато си гледах за връзката ни, за наши деца, за бъдещето ни и всеки път просто отвръщах поглед защото се ужасявах от зловещата карта. Тази карта означава край на нещо, приключване, умиране на миналото и аз всеки път се опитвах да забравя за тези предсказания и да ги омаловажа, казвах си че това са просто карти. От друга страна се опитвах да променя пресказанието, защото картите не те подчиняват а само те съветват и ти показват пътя ако бездействаш. Сега обаче виждам нещата по друг начин. Разбирам че картата е всъщност най-хубавата за тази връзка и е моето спасание, защото съм нещастна. Картата означава и ново начало, нова надежда. Когато нещо умира идва друго на негово място и това може да е по-хубавото бъдеще. Болката ще отмине, ако не ще я притъпиш и тогава ще можеш да видиш нещата по-обективно и ще продължиш напред а нараненото ти сърце ще се възстанови. То има тази спсобност. Бъди силна.

Неактивен theshadow

  • Админ-ДИКТАТОР
  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 6192
  • Total likes: 135
  • Karma: +106/-1
    • Профил
Имам ли направена магия?
« Отговор #34 -: 13 Април 2012 18:33:26, Петък »
Quote (Belladonnaa)
ако си готова на всякакви компромиси ще успееш да го върнеш при себе си.


 Мога ли да не се съглася?

 Една от причините да има поведение като описаното - т.е. смяна на решението на половинката според както дойде на ум на половинката (без значение дали за мъж или за жена - наблюденията ми са, че си има такива хора с такова поведение), това е непонасянето от неточните хора на последиците от решението им да не са точни.

 Когато човекът не е способен да се организира, има само един начин да почне да се организира. Оставя се да си понесе пълният набор от последствията за липсващата си организираност.

 Пример- Има уговорка с теб- не я изпълнява. Не стоварваш сълзи, а стоварваш последствия. Няма да плачеш. Сълзите не решават проблеми, а само те натоварват допълнително, нали? Ти ли трябва да се чувстваш неудобно, че половинката ти не проявява точност или половинката ти трябва да се чувства неудобно, че те подвежда? М? Половинката ти трябва да се чувства неудобно. Не трябва да наказваш себе си за чужди грешки.

 И не следва да те интересува друго, освен че ти си в правото да изискваш точност до последната секунда.

 Изисква се точност до край. Това го казвам от личен препатил опит.

 При това първата реакция на хора, свикнали да не уважават чувствата на другите при подобни неспазени от тяхна страна уговорки е, да реагират, сякаш грешката е в човека отсреща им, в човека до тях. Пример- пита те що не звънна да подсетиш. Ако ли грешката не е в теб, значи грешката е в Космоса- крив е (таковата, за Космосът иде реч). И се почва по системата "Зайо, ти що с шапка/ Зайо, ти що си без шапка".

 Няма угодия при така извъртяна ситуация и затова такива ситуации не следва да се допускат да се разиграват. Много лесно се спират такива упреци. Бавачки се полагат само на малки деца и на тежко болни хора. Възрастните здрави и прави хора сами вземат решения и сами отговарят за коректното им изпълнение, като отстраняват всякакви външни пречки, които биха могли да възпрепятстват. Ако такива се появат, но не могат да се отстранят, то уведомяват. Но пример- "тук с компанията ми е хубавко и не дойдох при теб"- това не е неостранима външна причина. Затова не се приема за оправдание.

 Или пък се стига до "Грешката е в мен" + "Ще опитам да не се повтори". Това означава "Няма да опитам, казвам го колкото да ме оставят на мира, ей значи, аман, не ме оставят да правя каквото ми хрумне".

 Ако искаш от такива хора сериозност, тогава и това като реплика не трябва да го допускаш. Няма "ще опитам". Нещо такова като да се удържи дадена дума, то просто се прави, а не се "опитва да се прави".

 Такива хора (мъже/жени- няма значение) изнамират начини да изклинчат от ангажиментите си за сметка на половинките си. Защото номерът е минавал. А е минавал, защото половинките им лесно подават на манипулация и/или защото не искат да "нараняват" чувствата отсреща и това се експлоатира като слабо място. Всъщност, слабото място може и да е друго. Просто е намерено кое е слабото място и се използва ефективно.

 За да не се попада в такива ситуации да не може да се разчита на половинката, то въпросното лично слабо място, чрез което минава номерът да не се спазват поети ангажименти, трябва да се преодолее. Може да не е само това, което изброих като слабо място. Може да е нещо друго, чрез което по-несериозната половинка редовно се измъква.

 И трябва да се стиснат зъби и да се "нарани" (кавичките са нарочно, реално изискването на точност няма какво да нарани) отсрещната половинка, за дето не си спазва поетите ангажименти- това да се прави систематично, без жал и без компромис. Да се изисква точност, без право на клинчене, докато не се постигне желаният резултат. Ако разбира се, се чувства, че това е правилната половинка, че е правилният човек, до който се полага да се остарее.

 Ако ли не... Ако отдавна няма чувства, ако е изчезнало усещането, че това е правилната половинка, тогава се стяга багажа и толкова. Няма смисъл да се стои с даден човек, заради навика да се стои с даден човек. Да, навикът си има своята сила да кара човек да прави нещо. Навикът например кара пушачите да пушат и прави трудно за тях да откажат цигарите. Но с повечко воля, навикът "пушене" няма шанс. Аналогично и при навикът да се живее с някой, с който отдавна е само "Здравей/Здрасти" и нищо повече.

 Важното е да се знае какво всъщност е реалното положение. Има ли чувства, няма ли. Има ли причини да се продължи съвместното живеене с дадения човек, няма ли. Ако няма- тогава на прицел стават не привичките на отсрещната страна, а навикът да се живее с дадения човек. И следва боренето за по-добър живот.
Познанието е само за тези, които са готови да жертват време и усилия, за да се сдобият с него.

Неактивен Belladonnaa

Имам ли направена магия?
« Отговор #35 -: 13 Април 2012 23:29:02, Петък »
theshadow Портрета на моята половинка който си направил е точен, както и вариантите, които си допуснал. Но не е толкова лесно да заставиш някой да поеме отговорностите си и да се държи като възрастен. Това изпълва цялата му същност и е пропита във всичките му дейсъвия И оооо да определено си плаща за поведението. Неспособността да се организира се проявява и във служебните му отношения и въобше във всичките му контакти и определено си навлича много стрес заради това, защото другите хора не са склонни на компромиси както мен. Опита ми до момента показва, че хората не се променят по волята и манипулациите на другите било и за добро. Прав си за всичко и философията ти за качествата, които е редно да притежава човек е като моята но не може всички да са еднакви. И примера ти за Зайо е много точен и вече минах етапа в който се чудех с шапка ли без шапка ли - как ще тръгнат нещата. Просто се отказвам защото няма смисъл. Това се опитах и да обясня princess. Компромисите се правят от по-силния, а не от по-слабия. Ако намериш сили за компромис ще го направиш, но дали си струва. Когато човек вярва в
 нещо било то връзка, любовта, ценности се бори за него и понякога силните емоции и вяра не ти дават възможност да видиш нещата обективно. Аз за съжалемие го разбрах по трудния начин.Слава богу достигнах своята обективност И сега вярвам че след като едно нещо се е разпаднало значи птоосто така е трябвало и преди да се бориш да залепиш парченцата трябва да се попиташ дали си струва и дали това не те обрича на компромиси които не си струва да правиш и те правят нещастен.
 Последната криза през коята трябва да се премине е промяната и преодоляването на навика. Промяната може да е принудителна или по собствен избор. Разбира се принудителната е по-болезнена. За избраната промяна в това отношение може би ще мога да изразя мнение скоро от собствен опит.

Неактивен theshadow

  • Админ-ДИКТАТОР
  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 6192
  • Total likes: 135
  • Karma: +106/-1
    • Профил
Имам ли направена магия?
« Отговор #36 -: 14 Април 2012 01:09:55, Събота »
@ Belladonnaa

 Ако има останали чувства, тогава една връзка си струва да се търси начин да се запази. Ако няма останали чувства между парньорите... Тогава няма смисъл да се пази връзката.

 Но този момент е много специфичен, когато една връзка е в криза. Да се прецени до колко човекът отсреща те обича, до колко ти обичаш... Не е лесно това.

 
Quote (Belladonnaa)
Опита ми до момента показва, че хората не се променят по волята и манипулациите на другите било и за добро.


 Нямам предвид сменяне на ролите и манипулираният да почне да манипулира манипулатора.

 При положение, че няма безразличие, тогава нещата тръгват в друга насока. Има си техники да се организира времето, които са ефективни, когато се прилагат с хъс. Въпрос на умение е човек да придобие точност, ако го иска наистина. Тогава нещата се променят коренно.

 За компромисите... Сама пишеш, че той си навлича стрес, защото другите хора не са склонни на компромиси. Да. Това е правилното. Да получава обратна връзка, че те не толерират неточност и отмятане от поети ангажименти. И ако го правят качествено да не допускат компромиси откъм точност, тези хора ще бъдат на първо място в списъка с важните задачи за изпълнение.

 Не се съгласявам, че компромиси прави по-силният. Не по-силният, а по-чувствителният е този, който прави компромиси.

 Поправи ме, ако греша. Чувствайки положението му на безсилие да се организира, правиш компромис, с идеята, че така нещата биха могли да тръгнат в друга посока. Ти го чувстваш него.

 Но... Нека да дам един пример, за да илюстрирам как чрез правенето на компромиси, се затваря всъщност кръгът на отказ от изпълнение на поетите ангажименти.

 Пример- Имате уговорка да се видите, за да празнувате, да речем рождения ти ден. Важно за теб събитие, което страшно много искаш да споделиш с него. Да но... Но него го няма и го няма. Защото... Пример гледа футбол с комшията Пешо. Как мисли в такъв момент, докато ти се зариваш от болка, че не те зачита на празника ти, може ли да бъде така: "Е, какво пък като закъснея, тя ще направи за пореден път КОМПРОМИС. Редовно го прави това с компромиса. Ще помрънка малко, че ме няма, аз ще си изпея редовните реплики и на нея после ще и мине. До сега все компромиси ми прави. Ще направи компромис и тая вечер, колко ти му е. Тя така си е свикнала. Я да си догледам тука мача с Пешо, какво толкова, на мен нали в момента ми е добре, а тя ще ме почака и готово."

 Може ли да си го помисли?

 Усещаш ли слабото звено- правенето на компромисите един след друг, как води до утвърждаване на нещо друго, дето да нарани?

 И още един момент. Неспособност да усети какво ти причинява. У половинката ти. Не може да усети колко те наранява с поведението си. Тази част с чувствителността при половинката ти като да куца. Да вижда, че те наранява, но не чувства нараняването ти и не го взема на сериозно поради това. Има ли нещо такова при вас? Та... Ако го има... И ако решиш, че държиш на половинката си и половинката ти показва, че те обича по някакъв начин... То тази неспособност да те почувства, тя също трябва да се премахне, защото е към причините половинката да ти отсъства и да не се замисли въобще, че ти дълбоко го преживяваш и си много наранена от подобно изпълнение от негова страна.

 А силните емоции, за които пишеш... Те са хубаво нещо. Ценно. По тях един човек усеща най-пълноценно живота си. За Истината... Истината, ако и е дошъл момента да се научи, то тя няма да си пропусне спирката.
Познанието е само за тези, които са готови да жертват време и усилия, за да се сдобият с него.

Неактивен Belladonnaa

Имам ли направена магия?
« Отговор #37 -: 14 Април 2012 06:34:37, Събота »
Всички тези неща вече съм ги минала. Борбата беше първата реакция.После мъката. Безпомощност. После дойде примиряването. Накрая свикването. Силните емоции са вече минало. Единствено неговото безразличие не се разви и си остана стабилното във връзката ни. Кризата не е нещо развило се а е нормолното в тази връзка. За желание за промяна е невъзможно да се говори.Пробвах всичко и всякакви пподходи. Не става ясно в разказите ми защото няма как да се разкажат години отношения в няколко реда.
 За компромисите в личен план - за да се направи компромис той минава много етапи. Разговори,
 опити, описание на чувствата, пак разговори, сълзи, скандали,разговори, напомняния с цялото търпение до умопомрачение накрая вдигаш ръце и вечерта си казваш нямам сили какъв е смисала и следващата вечер и следващия и така. Накрая Пешо ти се вижда като най добрия вариант, защото не е Пенка. Компромисите стават убежище за спокойствие. Започваш да отсяваш
 глупостите, като вечерите с Пешо и да се хабиш само за стойностни неща и пак нищо. Накрая
 вече толкова снижаваш критериите че вече нищо не искаш, нищо не очакваш. И сълзи няма, мъка
 няма, и чувство няма, нищо няма. Проблема е че накрая вече от никой нишо не искаш и не
 очакваш а не само от връзката. Накрая разбираш, че си направил всички компромиси на света, а
 не получаваш пак нищо. Единствено ангжиментите и отговорностите ти се увеличават като за двама. Този абзац е вметка за това с колко много неща е свързан компромиса.
 За обратната връзка -от роптаещите - да отива в приоритетния списък, но човека си остава същия и ангажиментите от оня ден отива в утрешния ден, за да се качи най отгоре в списъка този който най много роптае. А онези от утрешния ден отиват в нов списък. И все си е така. За всичко. Хората не се променят. Ето ти реален пример от вчера - Казва че иска кафе и 15 мин обикаляме да намерим някакво си там незнам си к'во кафе. Като намираме рафта най- накрая - ново решение "Не искам кафе". Ти ще избеснееш ли. Всеки ще откачи. А ако това е всеки ден, години наред. За всяко нещо. След години ще беснееш ли? Толкова съм тренирана вече, че медитативните състояния са ми станали естествени навсякъде по всяко време. Дишай дълбоко и запази спокойствие е това което всеки ще си повтаря.
 Дали приема че компромисите вече му се полагат по право - да, така е. Дали е неспособен да
 усети как се чувствам - да така е. Но живота ще продължава да го учи, защото с мен е лесно и може би заради това поиска да се съберем пак, а не от любов. Вече си мисля че това не е неспособност да разбере какво ми причинява а безразличност. За силните емоции - жалко, защото бяха истински. Иска ми се пак да мога да ги изпитвам така пълноценно, но тренировката на тая връзка ми дойде в повече. Нямам сили и желание за нищо вече и празнотата ме изпълва изцяло. И ми е достатъчна. Жалко е ама....това е резултата от всичко. Има и още много неща но не са за тоя форум. Има и фактори, които спестявам за да не става мелодраматично.

  • Гост
Имам ли направена магия?
« Отговор #38 -: 16 Април 2012 22:52:01, Понеделник »
А аз имам ли магия?

Неактивен princess

Имам ли направена магия?
« Отговор #39 -: 22 Април 2012 07:03:16, Неделя »
Незнам аз дали имаш магия ! Ако и на мен може някой да ми каже дали имам направена магия, нека помогне!
 Благодаря !
Нищо не е вечно....

Неактивен tattul

Имам ли направена магия?
« Отговор #40 -: 23 Април 2012 10:23:46, Понеделник »
Това с правенето на магия си е направо ...тема за размисъл! Имам ли..нямам ли...А сега де? Ми ако имам!?... Ми ако пък нямам!?... Бе някак си е по-интересно да имам... Я виж как ми се объркват нещата, то явно имам, щото ако нямах , всичко щеше да бъде ок и щях да си щракам с пръсти!!.... Пък ако няма , егати скуката..Ще трябва да ходя при личния лекар и да се редя на опашка в едно със всички баби и дядовци..освен това ще трябва да седна и да си потърся нова работа, да си изчистя къщата сам, сам да си сменя мисленето..пак сам. Лесно е да прехвърляме отговорността на друг или на друго, за неуспехите в нашите лични работи, но никой не пита как да промени това сам.., най-лесно е да имаш "магия". Ако живеехме 12-13-14-15-16-17-18-19 ...век идеално, магията е навсякъде - под прага на къщата, заровена в двора, подметната и така нататък. Суеверието ще се шири поголовно и всичко ще си е на мястото, но тук и сега, но фона на всичко което ни заобикаля и ни носи информация, както и свободен достъп до нея, ни дава шанс , да понаучим това онова и да потърсим отговорите за успехите и за неуспехите вътре в самите нас. Вярно, че има недоброжелатели, вярно , че има такива , които причиняват и такива неща, но преди всичко човек трябва реално и често да се изправи пред себе си и да си зададе въпроса открито - направих ли всичко достатъчно, потрудих ли се, аз имам ли собствена лична вина за ставащото, къде съм сгрешил и когато си зададе тези въпроси , трябва да намери сили да си отговори сам и по възможност , също толкова искрено.
Време е за приключения, сладки забавления.
 С кучето Джейк, с човека Фин, към непознатото вървим)))))

  • Гост
Имам ли направена магия?
« Отговор #41 -: 5 Май 2012 10:57:50, Събота »
Здравейте, имам съмнение за направена магия. Живея на място с кофти хора и суеверни откачалки и колкото и да съм скептична към такъв род дейност (вярвам в магьосници, не вярвам в побъркани селяни, изпозлващи магията катп начин да направят мръсно на някой, който с нищо не го е заслужил). Та така, историята е следната - живея в къща и ако нещо се озове в двора не мога да реша че случайно е попаднало там, а тази сутрин майка ми се разтревожи, защото откри разлято олио на задната ни тераса ( къщата е едноетажна, просто някой е минал през нощта през двора, пръснал е олиото и си е заминал и всички сме сигурни че не дошло от нас. И преди няколко години имахме съмненив за направена магия, тогава беше някакъв парцал, метнат на предната ни тераса, което става лесно и от улицата, докато в сегашния случай е ясно че някой си е правил труда да влиза. Въпроса ми е има ли такава магия и какво, по ангелите искат да направят с нея? Търрсих в интернет за магия с олио и попаднах на тема от форум, където всичко се обясняваше с това че някой съсед случайно си е разлял олиото пред вратата на потърпевшата, но в моя случай е ясно, че не е това. Някакви предположения?

Неактивен MIM

  • Newbie
  • Full Member
  • *
  • Публикации: 142
  • Total likes: 0
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Имам ли направена магия?
« Отговор #42 -: 5 Май 2012 23:58:49, Събота »
извинявай,но ме втрещи,ти толкова ли нищо не разбираш или си търсиш екшън?
 махни бабините деветини(явно семейни(() и мисли с главата си!
 пишеш образовано,но дали мислиш образовано....вземи се в ръце! Tralala,

  • Гост
Имам ли направена магия?
« Отговор #43 -: 14 Май 2012 01:42:46, Понеделник »
Здравейте !
 Иска ми се да попитам има ли някакво негативно енергийно влияние върху мен или съпруга ми, кармични забрани или нещо друго ?
 Рождените ни дати са - моята :5.8. 1974 / неговата :15.12. 1976

  • Гост
Имам ли направена магия?
« Отговор #44 -: 14 Май 2012 22:33:31, Понеделник »
Lia благодаря за бързият отговор !
 Питах за магия или друга някаква намеса, защото преди месец някъде ходих при радиестезист ( ако така се пише) , та той ми каза, че имам направена ритуална магия за раздяла и смърт за мен от жена- каза, че може да са или майка или друга жена. Било от преди година и половина и повече.
 Попита ме има ли жена с която мъжът ми да се чува много често - с майка си по три пъти на ден и по-често. От тогава датират и проблемите ни със съпруга ми. Противопоставих се на безцеремонната намеса на родителите му ( предимно майка му) в семейството ни. Но той е като облъчен от тях. За него няма никакъв проблем всяка наша крачка да се свежда до знанието на майка му и да се иска нейното мнение и съответно това да става и негово мнение. И след като се видя , че няма да преклоня глава пред майка му се стигна до постоянни конфликти, отчуждение и в крайна сметка сме разделени от половин година. Все още не сме взели окончателно решение за развод или събиране. Той иска да се съберем, но продължава да натрапва майка си като допълнително колело в семейството ни и при това положение няма как да се съглася да сме заедно. Според него няма нищо нередно в това родителите му да са в час с всяка подробност от живота ни и да имат мнение за всяко нещо касаещо нас или 3 годишния ни син. И разбира се тяхното мнение никога не се подлага на обмисляне и обсъждане , то е вездесъщо.
 Радиестезистът каза, че е изчистил магията. Ля ми два пъти куршум през седмица ( първия път куршумчето се пръсна много , стана малко и без никаква форма). Но идея си нямам какво може това да ми помогне и дали изобщо може. Пълен лаик съм в тези неща. Иска ми се да знам как мога и сама да си помогна. Не държа на всяка цена да се събирам със съпруга ми - нямам му доверие и не виждам как би се отърсил от обсебващата си майка, която му е промила мозъка до такава степен, че не виждам вероятност да прогледне. Постоянно се повтаря рефрена - Ама тя мама за добро..... И съответно колко аз съм била неблагодарна ...........грозна и жалка картинка.
 От друга страна ми се струва , че все още има някакви чувства в нас, съхранени въпреки грозните неща през, който минахме и заради нас и заради детенце би си заслужавало да положим усилия .....но какви?
 Реших да пробвам методите за проверка за магия написани по-горе. При този с олиото всичко си остана отгоре над водата. При този с яйцето обаче съм озадачена. Тази сутрин след като чукнах яйцето в минералната вода в, която беше през нощта, секунди след чукването си беше нормален белтъка. След 20-тина минути когато се върнах в стаята беше станал като леко забулено яйце, беше си на стайна температура. До вечерта се запази така. Ще се опитам да кача снимка. Та така...............а сега накъде ?