Отворена дискусия > ТЪРСЯ ПОМОЩ
Дилема
Solar:
Наскоро разглеждах галерията си, защото се оказва, че младото ми аз е имало страшно чувство за хумор и съм си запазвала много готини мемета. Докато разглеждах снимките, попаднах и на наши общи снимки с приятелката ми. Стана ми доста мъчно. Минало е достатъчно време вече, за да не съм й ядосана и да не тая негативни чувства. Останали са само хубавите спомени. Все още на моменти се колебая дали да не й пиша "за последен път", колкото да си потвърдя нещо, което знам. Ако искаше да говори с мен, щеше да ми е писала вече...
Не че ще й пиша де, твърдоглаво магаре съм. Просто понякога липсата на хора, които някога са ти били много близки, е по-тежка от обичайното.
Никак не ми се струва честно, че независимо какво избереш - да пишеш или да не пишеш - пак ти си този, когото го боли.
ScorpioVenus:
Тъй като и на мен ми се е случвало нещо подобно - ще си кажа мнението. Спрях да общувам с най-добрата си приятелка преди 3 години. Причините бяха много, но важно е какъв е отзвука в бъдещето. В началото като спряхме да се търсим една друга, бях много разстроена. Чудех се има ли смисъл да възстановявам комуникация или не? Мислех си, че щом не ме търси, тя предварително е решила, че не сме най-добри приятелки вече. И стигнах до извода, че в този момент от живота сме на различна вълна. В крайна сметка, когато двама човека са на различно ментално ниво, тъй като според това ниво и околната среда е различна - тези двама човека попадат в “различни реалности” - самите обстоятелства дори могат да стимулират раздялата (както е при теб и мен). И това ми даде толкова много мир в душата. От тогава знам, че аз съм й приятелка със сигурност. Тя на мен също. Помощ не бих й отказала. Ако живота ни срещне пак - от моя страна сърцето и намеренията са чисти. За това се казва и “Старата любов ръжда не хваща” (може да се приложи и за приятелство според мен). Та, като стана дума за любов, някои вечери като медитирам и се сетя за нея - й изпращам любов и благодарност за това, че е била част от огромна ера в живота ми.
Моя съвет е - Увери се, че е добре на първо място. Ако си сигурна, че е добре, пусни я без да се противопоставяш. Приеми раздялата като част от живота и без много сантименти. Може би сегашното ти аз е израснало или така да кажа - качило е нивото :D . Скоро най-вероятно ще привлечеш нови хора на същото ниво, с които да израствате заедно, да се променяте и пак да се разделяте. Когато една врата се затваря, друга се отваря. Всичко около нас е един цикъл, а наша работа е да намерим как да се радваме по пътя. [victory]
Libra777:
Мацка, безкраен респект за този коментар! Замисли ме, напомни ми хубави неща, които понякога забравям. [cvete]
Solar:
Страхотен съвет, ScorpioVenus. Благодаря ти [cvete]
Писа ми. Правилните хора може би наистина се връщат към теб, когато трябва.
Libra777:
Каква ирония - сполетя ме абсолютно същото нещо! Най-добрата ми приятелка, с която нищо не можеше да ни раздели от 3-годишни, започна откровено да ме игнорира. Издържахме на време, обстоятелства, разстояние, на дълги периоди без комуникация, на кавги, на всииичко... И точно една седмица от 2024 година беше достатъчна, за да прекрати всичко. Без абсолютно никаква обективна причина. [zname]
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия