Отворена дискусия > ДНЕВНИЦИ
Дневник на ScorpioVenus
ScorpioVenus:
И днес нещата се развиват много добре. Доволна съм. Много възможности се отдават, човек само трябва да има желанието да се възползва. [ok]
ScorpioVenus:
През последните дни нещата бяха някак еднакви. Имах възможности за работа по желанието ми, като се възползвах в случаите, които осъзнавах, че това е възможност. Вчера получих и комплимент от близък човек и беше точно, свързан с желанието. “Не те бях виждал да общуваш толкова добре…”. Някак си веднага се сетих за сигила и ми стана хубаво. ;;)
ScorpioVenus:
Тази седмица работих по темата “Техники за контрол на мисълта”. Не зная до колко се справям, тъй като винаги практикувам преди сън и 2 пъти ми се случи да заспя.
Въпреки това, вчера успях да достигна малко по-високо ниво на магически транс или поне така си мисля. Дадени са различни упражнения за фокусиране, от които аз избирам да се концентрирам над звук - от телефона си пускам бинаурални саундове (не знам защо, най-много ми харесват). Та, минавам през състоянието на неподвижност напълно успешно - пълен покой в рамките на 10 мин ( знам, защото видеата, които пускам са по 10 мин и чух, че свършва). Усетих и че дишането се променя. Наистина не мислех - бях там, но не съм мислила за хора, какво имам да свърша, дали съм нагласила аларма и т.н. и т.н. (неща, за които всеки мисли). Бях там просто и усещах как се подготвям за нещо по-дълбоко. И реших да започна същинската част. Та представях си как съм обгърната от бяла лечебна светлина с блестящи частици в нея. Представях си как това е една специална светлина, която “чува” моите желания и е тук специално за мен. Изпълних сърцето си с благодарност, че въобще имам шанса да си представям такива неща. Започнах да си представям неща, които искам да имам в живота си. Не е нещо много специално и различно. Представях си здраве и си представях как успявам да проявя навън най-доброто у себе си. Искаше ми се в този момент да пожелая хубави неща и за близките си, но някак си в това състояние почувствах, че така влияя на себе си и няма как да намесвам други хора там.
Що се отнася до тялото- усетих неща, които не съм чувствала до сега при стандартна медитация. Първото беше изтръпване на крайниците, което създаваше усещането, че съм мноого дълбоко в самата себе си и мноого далеч от реалността. Второто, което малко ме изплаши беше гаденето, което беше и причина да спра практиката. Мисля си, че се получи от това, че влагах много енергия да си представям нещата възможно най-цветно, но може и да не е това.
Сега ще опитам пак, защото ми харесва честно казано. ;D
ScorpioVenus:
Здравей, скъпо дневниче!
Тук съм да споделя положителен опит.
Иска ми се да кажа възможно най-малко за ситуацията и възможно най-много за нещата, които съм свършила по контрол на мисълта, но да видим.
Е, за ситуацията - всички в живота си сме имали моменти, в които нашето благополучие зависи от някой друг - дали детето зависи от родителя си, дали служителя от началника си няма значение. И да, силата е в нас, но се намираме във Вселената и като част от нея сме свързани и зависими от други части от нея (както и те от нас, разбира се). Та, преди известно време друг човек трябваше да бъде съдник на моите усилия. За тези усилия гарантирам с чисто сърце, че са положени на 100%, тъй като по природа съм отговорна и много стриктна, а и държа на качеството, което предлагам. С други думи - стремя се зад името ми да стои идеята за безкомпромисно свършена работа. Само, че този съдник беше предварително решен, че каквато и работа да е свършена, тя няма да получи заслуженото й място. И въпреки че друг човек до него се опита да го вразуми, той се присмя на така свършената работа. Тогава се почувствах като пълен провал...
НО, освен перфекционист съм и непримиримо създание. [yes] И затова реших да пробвам пак. Само, че вътре в мен имаше страх от провал номер 2. Най-доброто, за което се сетих беше да изпробвам техниката за магически транс, за да преборя страха и да достигна крайната си цел.[size=78%] [/size]
Ето я и същността:
Късно вечер след приятни емоции легнах на леглото по гръб и си пуснах бял шум от ютуб. Затворих очите си и усещах приятна умора. Отпуснах крака и ръце, релаксирах мускулите на лицето. Не се движех и не мислех известно време. Дишах свободно и все по-спокойно, спазвайки инструкциите в материала. Започнах да активирам въображението си. Представях си как се издигам над леглото, след това над града, над държавата, над Земята.... (съзирайки невероятно красиви гледки) и накрая се озовах в Космоса. Продължавах да се издигам и движейки се си представях и как пътувам във времето - точно както пътува светлината. Пътувах до първата светлина или така да кажа - Големият взрив. Но усещането не беше на разруха. Всъщност светлината на Голямото бум беше един магичен поток, изпълнен с фотони, на всеки от които отговаряха кванти енергия. И тази енергия беше магията. Тя навяваше, че докато се намирам в този поток, всяка моя воля може да се пренесе към реалния свят. Сякаш реалността беше платното, тя - четката, а аз-художникът. И си представях, че този път, ще успея - всичко беше под мой контрол. НОО изведнъж усетих нещо - това беше като моментен прилив на мъдрост ( сякаш нещо, което е близко до акъла ама не си се сещал). Дойде ми мисълта, че този път няма нужда да се престаравам и да полагам толкова усилия и че мога да разчитам на вече натрупан опит без да се впрягам (Това е нещо, което е в разрез с моя мироглед - по принцип вървя стъпка по стъпка, започвайки всичко отначало и движейки се възможно най-методично). И докато бях там си казах - добре, ще направя нещата така, както ги усетих на момента и каквото и да се случи това е най-доброто за моето израстване като личност... Отворих очи, раздвижих се, видях, че е минало час. Умората беше преминала. Чувствах прилив на енергия.. и бях доволна.
На сутринта почнах да мисля как да се представя себе си без да се напрягам с работа, влагайки минимално усилия и го измислих. Имах някакъв вътрешен бунт, че не правя достатъчно и че може би няма да успея. НО, ето на! След време дойде момента на истината. Този път без неимоверни усилия и без вътрешно напрежение и стрес получих признание и то от същия човек. Почувствах се добре.
В състоянието на транс се бяха случили много неща, а в действителността наистина израснах. Научих 2 урока и то от човек, който преди известно време не понасях - не е задължително да успееш дори и да дадеш всичко от себе си, но и не е задължително да дадеш всичко от себе си, за да успееш. Или накратко - нищо не е сигурно, освен както биха казали хората - смъртта, но аз бих го заменила с трансформацията (преминаването на следващото ниво). [witch]
ScorpioVenus:
Здравей, скъпо дневниче!
От последния път, в който писах се опитвам да овладея техниките за контрол на мисълта. Всеки път правех едно и също - вечер преди да заспя опитвах да постигна резултати. Но единственото, което успявах да свърша повечето пъти беше да се отпусна и да стигна до фаза на немислене, след което се предавах на умората и се събуждах чак на сутринта. :D
В четвъртък обаче реших да сменя подхода - започнах да правя това нещо сутрин. Сутрин на свежа глава се справям по-добре. За около 40 мин работа успявам да си представя живота ми такъв, какъвто искам да бъде. Смело мога да кажа, че въображението ми работи по-добре сутрин и си представям по-ясно нещата. Още един плюс на това е, че след това ставам мотивирана и положително заредена с желание да дам най-доброто от себе си през деня. Чувствам се сякаш енергията ми се концентрира в следването на мечтите ми…
Освен това, тъй като тогава наближаваше пълнолуние (и то в Овен; и то първото след есенното равноденствие) вярвам, че беше идеалният момент да се синхронизирам с “витаещата енергия” като пусна във Вселената мислите и желанията си в завършена форма и си дам възможност за ново начало…
Резултатът беше, че се почувствах целеустремена, вдъхновена, силна и по-голяма от някои дребни битови ситуации.
До толкова мога да опиша нещата с думи. ;D
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия