Несериозно е, естествено, но особено ако е рядко срещано името се случва. Не е нещо, което действително да влияе между човешките отношения, но го има като част от първо впечатление. Наскоро си говорихме с приятели за това, че повечето "хора на изкуството" имат необичайни имена, нещо, което те замисля, дали това не е огледало на средата, очакванията на родителите или личното усещане за значимост, което те тласка да търсиш изява. Семейство, което чака дете, например, в избора на име- след "не ми харесва" следващото е "познавах един... и хич не го харесах"
А той ми знаеше името, въпроса беше кое ще избера да кажа- прякора, името си, нещо трето, въобще "кой си", и някакво настояване, че име = самоличност.
Сетих се за още нещо, една книга- Мона и Магелан, за момиче с еврейска фамилия и как подигравките в детските години създават силна реакция, която се оказва изграждаща характера.
Думите са важни, сборът от звуци е важен, етимологията на езика е важна, всичко това резонира и пр., просто ми е адски неясно "колко точно" и доколко е "каквото си го направиш" и е важна мисълта и усещането и доколко самата дума има тежест сама по себе си.
Сега четох и за мълчаната вода и съвсем се замислих и оплетох...
Едит: последния ти пост, писали сме по едно време, вместо да пиша втори:
Абсолютно да, но човешката комуникация е уникална с думите си. Когато учиш нов език, мозъкът ти изгражда нови връзки, паметта и езика са тясно свързани.
Ами много са ме наричали всякак като дете, ама то ти става мъчно от отношението, което показва, думата може да е всякаква. "Тая" е пренебрежение, то и собственото ти име може да бъде казано по подобен начин. Както и "прасе"може да е вътрешно обръщение между приятели, помежду им няма да е обидно, ще си стане кодова дума, което накланя везната към "важен е смисъла, а не думите", но пък и много неща говорят обратното- думите налагат тон. И къде вибрациите на звуците се вместват в това тогава?