Отворена дискусия > МАГИЯ
Колко имена има човек всъщност?
Bulfrog:
Добре повече имена,които са изброени от автора на темата са свързани със земния ни път и нашето отъждествяване
в различните сфери на живота - работа,семейство,приятели,познати и пр.
Какво ще кажете за нашето духовно проявление ? Вибрацията на нашето духовно име или как ни познават във вселената ?
Как ни наричат собствените ни ангели ? Дали душите ни имат вибрационен резонанс под формата на звук ( име ) ?
Agena:
Дори едно и също име,произнесено с различна интонация и в умалителна или пренебрежителна форма,вече се натоварва с различна емоционална оценка и поражда различна асоциация и у носителя на името,и у околните.Обръщението може да засили едни или други качества у нас,предвид на това с какво го свързваме-майката е олицетворение на земята,женското начало и т.н.Това си е чист архетип,ако непрекъснато те наричат "мамо",то тогава ще придобиеш и някои съответстващи качества-например грижовност,всеотдайност и др.,макар че не е задължително.
Колкото до магическото име,което получаваме,лично аз не бих тръгнала да развявам по форумите пълното си магическо име по определени съображения,както и да разказвам сънищата си-никой от нас не иска друг да властва над него .
drosselbard:
Къде е границата между мисълта и думата?
Звучи много високопарно така написано, но наистина ми е трудно да направя разлика... когато се запознах с човека до себе си, след някакво време той започна да ме пита как се казвам, а аз не исках да му кажа, защото ми се струваше неважно, в контекста на това, че как те наричат не е равно на кой си, а упорството му ме подразни.
Кой съм? Баща, Александър, Любими... ти можеш ли да си любим, това какво точно казва за теб и какво означава да си Александър? Александър са много хора, много различни, но пък името носи емоция- т.е. не харесваш един Иван, втори- изграждаш си предварително мнение- това мнение създава очакване- провокираш човека срещу теб да го промени и му влияеш пак (в някаква минимална степен, но все пак ). Всичко това е много относително, но ме кара да се замислям.
Да криеш името си е нещо също интересно. И аз го правя, понякога лъжа или използвам прякори, прякорът ми сред приятелите ми е много далеч от името ми, но уж не държа на името си... има ли доза колективно съзнание в това? Особено сега, когато информацията е по- свободна от всякога?
А за съня и разказването и властването... това съвсем ме обърка. Не е ли да бъдеш открит най- голяма сила? И как може да властва някой над теб без да му позволиш?
Много въпроси и почти нищо не казах, но наистина ми е интересно, ако на някой му се дискутира, ще е супер.
И защо душите ни биха се нуждаели от име? Аз си представям душата като... мисъл, чувство, много спомени наведнъж, някакъв импулс, във вселенски мащаб не е ли достатъчно да бъде преживяна?
Цеци_Вихронрав:
drosselbard, много интересни мисли изказваш... Караш ме да се замисля и аз. Наистина името не определя човека. но... от друга страна... Нормално е когато общуваш с някой да използваш обръщение. Дали ще е името, дали прякор или нещо друго, но... обръщение. На мен лично ми е много болезнено когато ми говорят без обръщение - сякаш съм никой, сякаш говорят по принцип. Не го показвам, но ми е неприятно. Аз самата се старая да се обръщам към всеки с името или прякора му. И е вярно, че може да познаваш 5 човека с едно име и всеки да ти е различно приятен или неприятен, но това не прави името като такова по-хубаво или по-лошо.
drosselbard:
Именно. Но хората обичат или не обичат името си, има някакъв ореол на съдбовност в това... Действително има някаква енергия в имената, но това пак е относително и не е водещо. От друга страна малкия Александърчо е искал да бъде Александър Македонски, а на Викторчо са му казвали все, че името му значи победа.
Името или емоционалния заряд? Яйцето или кокошката?
И на това може да се отговори, но защо ни е важно?
Бях чела в някакво списание за популярна наука нещо за племе, което нямат дума за цвета синьо и не го различават от зеленото, т.е. че има проучване, че нещата които именуваме стават важни за нас, нещата без име изчезват и във възприятието. Или обратното.
Или учителката ми по психология в гимназията беше разказала една история за френски крал, който отчаяно искал да разбере вавилонския език и решил, че ако събере 100 новородени бебета в манастир, където да бъдат обгрижвани от монахини дали обет за мълчание, след време те ще проговорят именно този език. Само че, всички деца умрели. Повече за тази история не съм чувала, нито съм намирала, но е добра тема за дебат, ако приемем, че е така.
Думата ми е, защо са важни думите, какво е важното, думи = имена. Тази една дума, която ти дава усещането, че знаеш кой си...
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия