Последни часове от настоящата година. Стоим на прага на следващата. Наред с цялата истерия около факта, че Земята ще завърши поредната си пълна обиколка около Слънцето, на заден фон протича равносметка. За някои равносметката е добра, за други не чак толкова…
Мамка му! Прецаках се за момент… Линеарната представа за времето отново ме заблуди. Знаеш, момента на изненадата е основата на всяка илюзия. Илюзия са и повечето затворени врати. И не, че причината и следствието не оказват своето въздействие, просто ключовете за тях се намират в нас самите. Всъщност, като се замисля – ключа е един. Вярата!
Крачка встрани - не всичко е фатално, фатална е само смъртта! Минало, бъдеще, настояще… Всичко е едно! Докато човек е здрав и в жилите му има сила, повечето неща биват поправими. Пътищата в живота са безкрайно много и всичките водят до едно и също място… Самото пътуване е важното!
Така че усетиш ли, че пътя по който вървиш вече не е твоят, време е просто да се качиш на друг... или може би, да се върнеш на този от които си слязъл поради една или друга причина. Обстоятелствата непрестанно се променят, а и ти не си същият.
