Автор: Станислав Минчев, фейсбук
Искам да ви разкажа за една лична инициатива, която подхванах преди близо една година. Пък ако ви се стори добре – може да взаимствате.
Всеки ден като изляза от нас, вървейки по улицата, или в планината или където и да било, вдигам по три боклучета от земята и ги хвърлям в близкия кош/казан. Чашки от кафе, опаковки от храна, кутии цигари, бутилки и каквото ми изпадне пред очите.
Първите няколко дни се чувствах леко странно, виках си – абе не съм боклукчия да обирам на хората нещата от земята, но след още точно ден, въпросното чувство се превърна в една малка капчица гордост, че в днешния ден съм бил полезен не само на себе си, а поне малко и на обществото. Доста приятно и странно чувство, че си помогнал с нещо дори толкова дребно.
Ta, aко сметнем, че 300 от 365 дни съм вдигал по 3 боклучета от земята, това излиза, че за една година са близо 900 неща. Доста повече отколкото ако изчистя една поляна за няколко часа в инициативата „Да изчистим България за един ден“. Или както се казва в онази приказка – капка по капка – вир.
И точно онзи ден се замислих – Ами ако това стане като лавина и не само аз, а масово всеки започне да вдига по 3 боклучета от земята? Не 5, не 10, не 30 – 3 са достатъчни. Едно на ръка, че неусетно заобикалящата ни среда ще стане доста по-чиста, но и всеки ще започне да има нужда да помага повече на обществото и околните.
Не е срамно, не е мръсно, без значение какъв или каква сте.
