Отворена дискусия > КАРЛОС КАСТАНЕДА
Meдитацията и някои други техники в книгите на Кастанеда
Astaroth:
Ясновидство... Мда... Обаче примера не е уместен... Бъдещето е динамично и подлежи на промяна. Поради тази причина трябва да можеш да се оправяш на момента без предварителна подготовка или патерица.
Цеци_Вихронрав:
--- Цитат на: keysha в 4 Май 2021 13:41:26, Вторник ---Ако някой ме чака някъде с пушка с оптически мерник, аз просто няма да отида там.
--- Край на цитат ---
Хич ме няма във филосовстването. Сигурно е от годините... Ама пък съм добра с примерите.
Колкото и добър маг да си някак не можеш винаги да живееш нащрек дали някой, някъде не те дебне. Има моменти когато се отпускаш било за да не хабиш излишна енергия, било защото си се замислил дълбоко или както в конкретния случай с мен, защто бях си пуснала музика на слушалките.
Ама да почна отначало. 6 години назад есента бързам сутринта за работа. И понеже съм станала като никой път в последният момент съм недоспала и непила кафе. И нещо ме човърка под лъжичката, но поради неадекватност от недоспиване не му обръщам внимание и съм надънила музиката в ушите си докато... Някой ме тупна по рамото, обръщам се и получавам серия от юмруци в лицето.
Ако си бях отспала, ако бях станала на време и си бях пила кафето, щях да обърна внимание на присвиването под лъжичката (т.е. неприятно усещане в слънчевият сплит) и да съм нащрек, но... Недоспала и неадекватна.
При първите удари бях толкова шокирана, че даже не усетих болка, а единствената мисъл в главата ми беше, че на филма 'Роки" не е пресилено колко далеч хвърчи кръвта при удар в носа. В следващият вече шокът го нямаше, но осъзнах, че още няколко удара и ще загубя съзнание. А падна ли, улицата е неосветена, аз съм с тъмно яке, на средата на улицата сме и шофьор не би ме видял докато не ме прегази. Т.е. докато не ме усети под гумите на колата. Тъй като от ударите аз вече нямам сили да ударя, ритна или бягам единственото което ми идва на ум е, че ми трябват фарове на кола. Големи фарове на кола които да уплашат нападателя. И ги програмирам в състояние на полуприпадък. И в следващият момент насреща се носи камиона който извозва отпадъците, фаровете големи и клаксона бучи на макс. Нападателя избяга, аз полиция, болница и т.н.
Та мисълта ми е, че и без да ползвам претоварване си имах предупреждението, че ме чака нещо гадно, но от недоспиване не реагирах.
Май да взема да повторя... За мен магията е лесна и забавна. Някак не се виждам да се товаря с претоварване и други сложни и неприятни техники, за да постигна нещо което мога с някоя приятна или поне практична техника.
keysha:
— Не е възможно винаги да се живее стратегически — казах аз.
Така говори и Кастанеда, а дон Хуан го убеждава в обратното. Далече съм от мисълта да се правя на дон Хуан.
Хората са различни. За едни е достатъчно да обикалят в кръг из парка, други се стремят към Еверест... и някои го достигат.
Обикалянето из парка е лесно. Дали е и забавно не съм сигурна. От един момент нататък е просто навик, повтаряне и повтаряне на нещо до болка познато. Едно и също, едно и също докато дойде ден вече да нямаш сили и за това.
Пътят към Еверест не е лесен със сигурност. Напротив, той е смъртно опасен. Дали може да се нарече забавен също не знам. Със сигурност носи удоволствие и това удоволствие е достъпно само за много силни хора.
Пътят до Еверест минава през много по-малки върхове, всеки следващ е все по труден и винаги е различно. Няма повторения, няма скука и досада и така до края.
Кое от двете да изберем? А изобщо имаме ли избор?
Blackwolf:
Яко сте се захванали... Не се заяждам, но какво ви дава всичко това?... ;) Освен усещането, че правите нещо специално, значимо и по-така? :::)
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия