Отворена дискусия > КАРЛОС КАСТАНЕДА

Кастанеда и Теорията на симулацията

(1/11) > >>

keysha:

Теорията:


Теорията, че живеем в симулация тръгва през 2003 г. от световно известния философ Ник Бостром. Тази теория твърди, че света, в който живеем не е нищо повече от компютърна симулация. Нещо, което много други умове са подозирали от векове насам, но не са имали понятието „компютърна“, за да могат да формулират логически издържани теории. Според съвременните учени, които се занимават с тази теория, може да има милиарди симулирани светове и само един реален. Ето защо вероятността да сме в реалния е изключително малка…


Вероятно всичко това ти звучи абсурдно на фона на това, което виждаш с очите, чуваш с ушите си, помирисваш с носа си и усещаш като допир. Не забравяй, че всичко, което имаш като възприятия и преживявания са всъщност мозъчни импулси в твоята черепна кутия. Чрез въздействие върху определни мозъчни центрове може да бъде постигнато абсолютно всяко едно усещане, без да можеш да го отличиш от това, което наричаш „реално“. Ето защо дори хора с ампутирани крайници понякога усещат болка в липсващите крайници. Всичко е в главата…




И Кастанеда :


Дон Хуан ми обясни, че светът, който възприемаме, няма неоспоримо съществуване. Тъй като сме свикнали с него, вярваме, че това, което възприемаме, е един свят от предмети, които съществуват такива, каквито ги възприемаме, докато всъщност няма свят от предмети, а по-скоро една вселена от излъчвания на Орела.


Тези излъчвания представляват единствената неоспорима реалност. Това е една реалност, която обхваща всичко, което съществува, това което може да се възприеме, и това, което не може, познатото и непознатото.
Виждащите, които "виждат" излъчванията на Орела, ги наричат команди заради тяхната неоспорима, безапелационна същност.
Всички живи същества са принудени да използват излъчванията и ги използват, без дори да разбират какво представляват те. Обикновеният човек ги интерпретира като "реалност", а виждащите, които "виждат" излъчванията, ги интерпретират като правилото.
Въпреки че виждащите "виждат" излъчванията, те не могат да знаят какво е това, което "виждат". Вместо да се обвързват с догадки, виждащите се занимават с функционалния въпрос как могат да се интерпретират командите на Орела.
(Шест обяснителни постановки. Карлос Кастанеда)


Забелязвате ли приликата?

Solomon:
Ами...потчи съм сигурен, че Кастанеда говори за друго...и сякаш всъщност говори за възприятията на индивидуалния човек, отколкото за възприятията ни за света като цяло...Но не съм Кастаденолог, тъй че Сянката ще каже...


Относно теорията - това даже не е теория, а е хипотеза...ако питаш мене, не бих я нарекъл и хипотеза, защото това със компютърната симулация е като....ами като да кажеш, че има голям шанс, Вселената да се крепи на четири гигантски слона, които стоят върху още по-гигантска костенурка, наречена А'туин......ако си чела Тери Пратчет...


Тоест, за такова нещо нямаме никакви доказателства - това е просто догадка от областта на дървената философия...и на дървените философи им се пада да докажат, че реално има някаква възможност да има нещо такова...а такова доказателство липсва...никога няма и да има такова - защото възникването на самата "хипотеза" за имането или нямането на такова нещо лежи върху чиста фантазия, възникнала заради особеностите на времената в които живеем...


И въобще не е здравословно да се мисли върху такива фантасмагории...защото после - екзистенциални кризи, депресия, тревожно разстройство, паник атаки, деперсонализация, дереализация и пр...

Cernunnos:
Соломон, прав си, че не е хубаво да се разсъждава върху такива хипотези... ама то като тръгна да мисля така или иначе за Вселената, без значение от хипотезата, все си води до екзистенциални кризи и всичките му там последствия. И не познавам човек който да не изпада в тези състояния, понеже категоричен отговор за нашето съществуване и произхода на нашата реалност няма. Естествено, при мен тези състояния са по-леки, тъй като умът ми е трениран. Но както се пее в една песен "Всички сме хора на тоя свят и всички хора могат да умрат..." .....
... от инфаркт

О йе!  [ok]

keysha:
Не мога да се справя с форматите в тоя форум и това е... Написах дълъг отговор, но това така го форматира, че накрая след няколко опита да го поправя излязоха маймуни и се наложи да го изтрия. По-късно ще се опитам да го напиша пак

keysha:

Solomon, не си прав, че няма доказателства. Има достатъчно явления, които най-малкото дават достатъчно основания за търсене в тази посока. Ще се спра на тях по-късно, а сега ми се ще да разгледаме една измислена ситуация.


Да си представим проста компютърна игра - човече стои пред стена и се опитва да премине през нея. Естествено не успява. Нито човечето, нито стената са физически обекти, но илюзията е съвършена. Изглежда все едно се сблъскват 2 физически обекта. В действителност и човечето, и стената са само код (обекти) някъде в паметта на компютъра. И двата обекта имат колайдери, математическо описание на повърхнината, в която се вписват. В момента, в който човечето достигне стената, програмата отчита контакт между двата колайдера и блокира движението на човечето напред. Няма физическо ограничение за преминаване. Програмата не му позволява да премине, защото са такива "физическите закони" заложени в играта.


Сега да си представим един достатъчно мощен компютър и едно човече дарено с почти човешка интелигентност. По какъв начин човечето може да разбере, че не стената е твърда, а програмата не му позволява да мине през нея?



Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница

Премини на пълна версия