ОБСЪЖДАНЕ > СВОБОДНА ЗОНА
Трайна травма
Светлина:
Травмата продължава докато попаднеш в подобна ситуация и този път се размине без травма. Това може да стане в следствие на твоите действия или просто да е случайно. Да се избягва същата ситуация цял живот си е само по себе си травма. Родителите нанасят множество трайни травми на децата и го наричат възпитание.
Цеци_Вихронрав:
По някога пък се налага сам да си нанесеш такава "трайна травма" (нещо не ми пасва определението, но...).
Ама нали ме няма по обясненията да си почна с примерите.
При мен здравият разум винаги е надделявал над чувствата. Което не ме прави безчувствена обаче.
Та историята...
На 13г. (още играех със кукли) се запознавам с момче със толкова наситено зелени очи, че потъвах в тях. И се влюбих. Чисто по детски. Той обаче по-голям и си имаше гадже, а на мен гледаше като на хлапе. Аз обаче влюбена. И влюбена с години... Когато станах на 20 и той взе, че се влюби и... Е няма такова щастие! Приятелите ни (бяхме в една компания) се радваха за нас, а ние се допълвахме взаимно, но...
Идва и задължителното НО. Той скорпион и ревнив, аз пък тотално не търпя да ми налагат каквото и да било. И се замислих. Докато сме гаджета ще мрънка за късите поли, грима и това, че имам много момчета за приятели, но като се оженим? Защото натам отиваха нещата... Като се оженим мрънкането щеше да премине в скандали и любовта да отиде по дяволите. Съответно му дръпнах един зверски рев у дома, после се срещнах с него и скъсахме. И понеже той не се даваше и ме убеждаваше как ще се промени, а аз познавайки го вече 7-8 години знаех, че те това не е възможно накрая му изкрещях, че не искам да го виждам никога повече. И не го видях. 15 години не го видях.
Няма да обяснявам колко тежко преживяхме раздялата и аз и той. За него научих от общ приятел който ми каза след време и ме разрева докато ми го казваше. Но живота продължава и двамата се оженихме, аз успях и да се разведа. И въпреки всичко аз така и не преживях тази любов. И няколко години след развода си реших, че начина да го забравя е да го видя отново след толкова време. Поисках телефона му от същият приятел който ме разрева като ми каза колко е страдал и звъннах. Казах "Добър ден" и загубих дар слово, защото не знаех как да продължа. Аз устатницата не знаех... А той отговори, че няма да пита кой звъни понеже знае. Та се срещнахме, говорихме и... И сега пак сме приятели и когато се събираме старата компания вече не се крие, а идва на купоните. Нали споменах, че 15 години не го бях виждала, при все че с компанията ми се събираме ежегодно.
Той обаче не се е променил. Ревнив и деспотичен, та чак се чудя как го търпи жена му. Той седи като дерибей на масата, а тя го обикаля и му угажда. Много го обичам (все още), но не бих го изтърпяла за нищо на света такъв.
И рядкото пъти като разменим по някоя дума насаме не пропуска да ми каже "Ама ме заряза!" с крайно обвинителен тон. Но ако не го бях зарязала до сега щяхме да сме се намразили. А така той си остава единствената ми голяма любов и ми е приятно да бъда в неговата компания веднъж годишно на сбирките ни.
Та трайните травми винаги оставят следа. Просто трябва да се научим да живеем с неугасналите чувства.
Libra777:
Цеци, научи ме. [rev]
Цеци_Вихронрав:
--- Цитат на: Libra777 в 15 Декември 2020 08:47:43, Вторник ---Цеци, научи ме.
--- Край на цитат ---
Всичко опира до здрав разум и инат.Винаги съм можела да направя трезва оценка и на себе си и на гаджетата си без да се влияя от чувства.
Libra777:
Аз пък знам какъв е човекът и какво може да стане накрая, но... С рогата напред. Винаги. [taunt]
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия