ОБСЪЖДАНЕ > СВОБОДНА ЗОНА
Трайна травма
Veleroth:
Има ли такова нещо като трайна травма?
Случвало ли ви се е, да сте направили една голяма глупост, която след това да ви боли и до ден днешен и да не знаете как да продължите напред, защото знаете, че не е края на дадената ситуация и това продължава, и не можете да сложете край на самата ситуация, защото сте твърде привързани?
Solar:
Аз съм на мнението, че всеки от нас избира кое да счита за край и кое не, обаче в същото време трябва да се вземат предвид участниците в дадената ситуацията и тяхната оценка.Също така избирам да вярвам, че времето лекува всичко, доколкото е възможно разбира се. Трайна травма не бих казала, че съм изпитвала досега, защото обичам да анализирам ситуациите, които са ме огорчили или подействали по някакъв начин в миналото. С нов поглед върху нещата разглеждам причинно-следствените връзки и си обяснявам развоя на събитията. Това ми помага да ги приема такива, каквито са, и да продължа напред. След това си формирам заключение, според което решавам как да действам, в случай че подобна ситуация се развие отново. Съответно дори и да възникне нещо сходно, аз вече знам как да процедирам. Или поне имам един готов и премислен изход, който ще щади емоционалното ми здраве. Тоест учим се от грешките си, но и от грешките на другите. Поставяме се на тяхно място и се опитваме да филтрираме ситуацията чрез техните очи, за да можем да си изградим псевдообективна преценка за нещата (защото личните възгледи винаги са субективни, освен ако не са базирани на научно доказана теория, но дори и тогава нещата варират понякога).
Та, първа стъпка - приеми свършените факти. Втора - анализирай критично, помисли дали си струва да задълбаваш в ситуацията. Трета - претегли the pros and cons. И четвърта - извади си извод и създай план на действие. И пета - абстрахирай се, намери си ново хоби, завържи ново приятелство, обърни внимание на старо такова, запълни ежедневието си с неща, които ще те изградят като личност и остави тези, които те сриват като такава. Лесно на думи, но не и на действия. Ключови фактори - търпение и постоянство.
Libra777:
Ще прозвучи малко психопатско, но... Откакто не се привързвам (не и дълбоко) към никого и нищо, не съм изпитвала подобно чувство. Просто оставяш нещата да се случват и приемаш, че така е най-добре, така е трябвало да бъде.
За глупостите си също не съжалявам. Давам си сметка кои са довели до нещо добро, кои - не, и се старая да не повтарям вторите. Не, че не ги повтарям и потретвам понякога, но не съжалявам [taunt]
Каквото и да си направил, вярвам, че имаш силата да си простиш и да започнеш начисто със самия себе си. Свали товара, приеми, че всеки има право на грешки. Да, дори на "огромни, непростими, непристойни грешки"! ИМАШ право на това и не бива да съдиш себе си, че си я допуснал... Ти си направил глупостта в миналото, но си осъзнал, че не бива. Сега не си същият човек от тогава (макар че съдържаш в себе си неговите съзнание, тяло и душа). Сега си надраснал тогавашната си версия, превъзмогнал си някои нейни пороци и си надградил над нея емоционално, духовно, интелектуално... Намери сила да си простиш! Заслужаваш.
Cernunnos:
Братле, оплескал си манджата с някое момиче, нали... или бъркам?
Solar:
И на мен на това ми намирисва... [umnik]
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия