Бях го описал по горе ,но ще го повторя по подробно.Искам да е тихо/и ако може сам/ не знам ,но звуковете ме разсийват.Заставам в легнало положение свити крака и разперени пръсти на ръцете. През пръстите на краката и ръцете визуализирам изтегляне на потоци енергия от земята към първа чакра.След това ги придвижвам до седма чакра.Някой път става за хилядна от секундата,някой път става бавно чакра по чакра.Може би зависи от физичното ми състояние.Започвам с вдишването и усещам как енергията тече през мен.С вдишването произнасям една моя любима мантра .Това го правя минимум 10-15 пъти ,а съм достигал над стотина пъти /не съм ги броил де/.Тогава върху мен падат седем обръча от светлина/ не съм ги броил ,но в съзнанието ми изплуваха толкова/ .Започвам да се издигам нагоре и нагоре.Минавам някакъв бял слой незнам ,защо ,но е бял.Нагоре и нагоре изведнъж се отваря вихров тунел и се оказвам на друго място.Когато има светлина от другия край изпадам от вихъра, незнам защо.Усещам как тялото ми става по леко то не се движи.Това ,което виждам са безброй бели точки .Подобно на открития космос.Нямям ясновидски способности ,но за мен те са души.Нямам комуникация с тях.Просто летя през тези тунели завихрят те и те засмукват , а след това се рееш–красота.