Отворена дискусия > ДНЕВНИЦИ
Дневника на feniks75
Цеци_Вихронрав:
И съжалявам, че така грубо ти мачкам оптимизма, но напразния оптимизъм е вреден!
feniks75:
Ние с теб сме като онзи виц за оптимиста и песимиста дето ги изпратили на остров с туземци да продават обувки.Все някак си са се прибрали и трябвало да дават отчет за командировката си на острова с туземци.Песимистът влязъл с наведена глава и казва
-Ами там никой не носи обувки на кого ще продаваме обувки.
Оптимистът на свой ред влиза в еуфория и силно обнадежден .
-Шефе ,ще станем богати ГОЛЯМ ПАЗАР там никои не познава обувките.
Аз лично предпочитам да съм вторият тип. [victory]
Цеци_Вихронрав:
Само дето не говорим за продажби нали? В сферата на търговията и отношенията и аз съм оптимист.
Говорим обаче за човечеството! За хората дето все нещо не им достига, за да са щастливи. За тея дето не им пука за природата. За същите дето искат по-скъпи коли, по-големи къщи и ако може няколко, сякаш могат да се разчекнат и да живеят на 10 места едновременно. За тези които измислят биологични оръжия с цел да унищожат себеподобните си.
За тези хора ли си оптимист?Или ще ми развиеш теория, че има и други?!Няма човек който никога да не е изпитвал злоба или омраза, завист или желание за нещо което всъщност не му е нужно.Ами бъди оптимист и се надявай тези хора да оцелеят!Аз пък съвсем оптимистично се надявам, че на Земята ще и писне от нас хората и ще ни заличи както е направила със динозаврите!
feniks75:
Оптимист съм ,защото аз бях пълна противоположност на това ,което съм сега.Обичах парите и те бяха средство за надмощие и дори унижение върху по слаби.Не искам да говоря за жените и какво съм им причинявал.Бях арогантен към природата-тя трябваше да ни служи и ние да я покоряваме.Ами животните само ни дишат въздуха.Аз се промених и това ми дава силата да съм оптимист.
Цеци_Вихронрав:
Ето, че сам доказваш моите думи! Добри хора няма!
И какво като си се променил? Твоята промяна може ли да заличи болката която си причинил?И аз се променям, но не към по-добро, а към по-зло! Не лошо, а зло! Установих, че ми доставя огромно удоволствие да се срещна очи в очи с хора които са ми причинили болка някога. Такива от които съм се страхувала, такива които са злоупотребили с доверието и наивността ми. И като ги срещна да ги питам по-щастливи ли са като са били гадни към мен когато съм била слаба, добра и наивна?! И знаеш ли? В очите им виждам страх... А се страхуват, защото си мислят, че съм станала като тях и току виж реша да им го върна. :) И не, не им го връщам! Просто ми доставя удоволствие да видя страха им и да ги оставя да живеят в очакване. Очакването и неизвестността са най-страшни!Та за това, заради теб и мен, и всички останали се надявам човечеството да изчезне и планетата да си отдъхне!
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия