Отворена дискусия > ТЪРСЯ ПОМОЩ
Имам нужда от помощ?
angelix:
--- Цитат на: Annie X в 1 Юли 2020 00:28:13, Сряда --- Трудно завързвам и приятелства. Вечно си мисля че хората са лоши и накрая ще страдам аз.
--- Край на цитат ---
Аз,пък съм точно обратното. Много лесно се отварям и после страдам. Не,той не е такъв* Не,тя не е такава* и накрая пак. И двете крайности,според мен не са добри. Не трябва да се затваряш в себе си и бъди точно такава,каквато си и правилните хора ще те оценят. Всеки е преминал през трудни периоди,но не трябва да задълбочаваме и да ровим в миналото,защото то няма да се промени. Единственото,което може да се промени си ти самата. Това,което не те убива,те прави по-силна
angelix:
--- Цитат на: Annie X в 1 Юли 2020 22:41:40, Сряда ---Идеята ми беше дали знаете някакъв ритуал или нещо друго,с което да изгоня лошите мисли и спомени веднъж завинаги от живота си..
--- Край на цитат ---
Според мен лошите спомени винаги ще са там и няма как да ги изгониш. Трябва да промениш начинът,по който се чувстваш когато се присетиш за нещо подобно. Лошите мисли не те контролират,а ти контролираш тях.
Antracit:
--- Цитат на: Annie X в 30 Юни 2020 19:04:29, Вторник ---Здравейте!Нова съм тук и се надявам да получа помощ.Може да се каже че няколко часа чета без да спирам.Все още съм много нова в нещата,но се надявам след време да напредна!
Та,имам нужда най-напред от съвет.Като човек с кошмарно детство,вече съм на 26г,но още не мога да се отърся от спомените и кошмарите.
Не минава и ден без да се сетя за нещо много неприятно и ме скапва цялата,постепенно ме обхваща чувство на безднадежност.Че винаги ще си остана оново момиченце,на което се смеят и тормозят.И в семейната среда беше ужасно,и в училище..
Как мога да си помогна?Изключително съм затворена за тази тема,не съм споделяла с никой и това още повече ме натъжава.Кара ме да се чувствам като недостоен човек,като смешка.Цялата ми енергия сякаш се изсмуква на момента,когато мозъка ми се връща назад..
--- Край на цитат ---
Спомените няма как да бъдат изтрити, но може да се научиш да живееш с тях и да ги приемаш по различен начин. Нямаш вина за лошото отношение на другите хора, така че не се затваряй в себе си и не се чувствай виновна. Не може да се харесаме на всички и да угодим на всички.
Като видиш, че някой се опитва да те използва оърни нещата в своя полза и му покажи, че не си човека, с който ще сеотнася по този начин.
Цеци_Вихронрав:
Години наред преживявах отново и отново обидните думи на съучениците си от нсчалното училище.
За тях бях очилата гарга, студио Х, кльоща, грозна и още и още... Но в един момент след години живота ме срещна с много от тях и... Някой бяха забогатели, други не, някой бяха се издигнали в обществото, но нито един от тях не беше щастлив. Доксто аз грозната и кривогледата и без да се издигна и забогатея живея щастливо ( в повечето време ;) ). И тогава изведнъж осъзнах, че по един или друг начин животът им е върнал нанесените ми обиди и болката отшумя.
А сега мога и да се самоиронизирам относно кривите очи, голямата уста и т.н.
angelix:
--- Цитат на: Цеци_Вихронрав в 3 Юли 2020 15:09:51, Петък ---Години наред преживявах отново и отново обидните думи на съучениците си
--- Край на цитат ---
Къде ме върна....А мен какво ме правиха едно време.. изсипваха кофата за боклук отгоре ми,подиграваха ми се,защото на 11-12 години все още гледах анимации и четях комикси,а повечето водеха и полов живот,бяха кифли с изправените коси,а аз ходих къдрава (естествена), гримираха се.. аз бях различната и постоянно ме биеха и подиграваха. После влязох в гимназията и се отраках..В началното училище не говорех с никого,нямах приятели,беше ми много трудно. Ама сега Хич не ми пука,защото си имам всичко и съм го постигнала сама. Повечето мои съученици си останаха същите кифли,които още живеят с родителите си без да са постигнали нищо в този живот,освен да покоряват дискотеките. И от тези гримове,които използваха сега приличат на 30-35 годишни,а аз все още изглеждам като ученичка,поне в моите очи. 😅😅😅
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия