Автор Тема: Спомени в забрава + "лъч на вниманието"  (Прочетена 80 пъти)

Неактивен ghosty_moon

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 5
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Спомени в забрава + "лъч на вниманието"
« -: 11 Май 2020 10:57:13, Понеделник »
Advertisement
Здравейте. преди известно време имах въпрос и бях насочен към тази част от форума "ТЪРСЯ ПОМОЩ".
Освен това смятам, че темата е интересна и би помогнала в ежедневието на много хора, ако има ефикасен метод.


Изчетох информацията, която беше тук във форума за "лъча на вниманието". Как вниманието ни е избрателно, поради невъзможноста да се съхранява всичко. Но все пак се забазва някава информация извън този лъч, до която инф. ние просто нямаме достъп (не че е изгубена )


Та въпроса ми е (ако не е нахално ) - ако има някакъв начин за връчане назад вспомените и тяхното преглеждане, то какъв е.
Ако е чрез медитация - точно какво трябва да се направи.
Благодаря за отделеното време. :::)




Неактивен Libra777

  • Практици
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 571
  • Karma: +48/-2
  • Огнена вещица
    • Профил
    • Поезията на една Либра
Re: Спомени в забрава + "лъч на вниманието"
« Отговор #1 -: 11 Май 2020 17:50:38, Понеделник »
Възможно е, но не знам до колко назад можеш да се върнеш и колко точно информация да си припомниш... За да не бъда голословна, ще опиша своя личен опит с тази практика.
Не помня къде съм си оставила ключа. Лягам, изпадам в някакво отнесено полусънно състояние (господата професори ще обяснят медитация ли е, автохипноза ли е, или някакъв друг вид транс) и започвам да преповтарям (визуализирам) в главата си подробно всичко от влизането вкъщи до този момент... Повтарям колкото пъти е нужно и колкото се може по-подробно, спирайки се на всеки детайл, и в един момент изниква споменът за хвърления ключ на пералнята в кухнята като че ли от нищото... Цаката е да не го насилваш, а да го оставиш самичко да изплува; да му позволиш, не да го задължаваш.
Втори случай - последните седмица-две ми се сливат и не помня нито ден, нито нощ - всичко ми е една каша и на това отгоре нямам спомен за хронологичната последователност на изминалото време... Пак лягам, пак се отнасям. "Излизам" от тялото си и започвам да наблюдавам отстрани как времето тече в обратна посока. Сещам се какво съм правила днес, кога съм станала, после кога съм легнала предния ден, преди това какво съм правила и къде съм била, сещам се къде и кога съм се събудила по-предното денонощие и така си спомням хронологичната последователност на тези дни, но тръгвайки отзад напред.
Ако въпросът ти се отнася за нещо, което се е случило много назад във времето, не съм съвсем сигурна как се процедира... Само не прибягвай към регресия, защото не е работеща практика!
По-добре сърцето ми да се пръсне от неконтролируемо страстна емоция още утре, отколкото да прекарам на Земята вечност, белязана от апатия...