Автор Тема: Как да намерим вдъхновението  (Прочетена 214 пъти)

Неактивен Astaroth

  • Специален достъп
  • Full Member
  • *****
  • Публикации: 191
  • Karma: +29/-0
    • Профил
Как да намерим вдъхновението
« -: 1 Ноември 2019 12:29:05, Петък »
С новата ни съфорумничка, Jadis подхванахме една дискусия в темата "Техники за медитация и автохипноза" която мисля, че ще е по-добре да се продължи в отделна тема. Имащите съответните права може да преместят предхождащите публикации, за да не става излишно спамене там с неща, нямащи общо със заглавието на темата.

Та въпросите са два - "Как да намерим вдъхновението?" и "Как да открием призванието си?".

Според мен призванието е производно на вдъхновението, тоест имаме раждането на нещо, вдъхновението, което вече ни води към призванието, иначе казано пътят ни в живота. Най-логичното е пътят по който вървим да бъде такъв, че цялата ни същност да бъде в унисон с него. Да носи радост, удовлетворение и целия онзи спектър от приятни усещания... И пак се връщаме към това, как да му се не види трябва да открием вдъхновението. Или пък то само нас трябва да ни открие?
"Именно, защото не търси признание, то не може да му се отнеме..."

Неактивен Jadis

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 13
  • Karma: +1/-0
    • Профил
Re: Как да намерим вдъхновението?
« Отговор #1 -: 1 Ноември 2019 13:01:18, Петък »
Благодаря за темата, Astaroth.
Забелязала съм, че когато имам цел и посока и знам какво искам, тогава цялото ми същество се ангажира с постигането на тази цел, независимо от трудностите по пътя. Но идва един момент в живота на човек, когато сякаш губи почва под краката си, иска да направи крачка, но нещо го дърпа назад. Тогава се губи и мотивацията и започваш да се съмняваш в собствените си способности. Отговорности, с които до скоро си се справял с лекота, в момента ти тежат като воденичен камък, защото знаеш, че това, което си правил досега не е твоето нещо и търсиш промяна. И тогава започва голямото пътуване към себе си, когато пред теб няма път, защото ти трябва да проправиш такъв, но и не си сигурен в коя посока да поемеш. Започваш да си задаваш въпроси, да изследваш себе си и да търсиш. Пораждат се съмнения и колебания, въртиш се в омагьосан кръг, а вътрешният ти глас мълчи и не ти е никак в помощ.
А светът би бил едно още по-прекрасно място, ако хората знаят как да открият призванието и себе си.

Неактивен Цеци_Вихронрав

  • Обсебена
  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 9706
  • Karma: +77/-0
    • Профил
Re: Как да намерим вдъхновението?
« Отговор #2 -: 1 Ноември 2019 14:19:32, Петък »
И тогава започва голямото пътуване към себе си, когато пред теб няма път, защото ти трябва да проправиш такъв, но и не си сигурен в коя посока да поемеш. Започваш да си задаваш въпроси, да изследваш себе си и да търсиш. Пораждат се съмнения и колебания, въртиш се в омагьосан кръг, а вътрешният ти глас мълчи и не ти е никак в помощ.
Когато си под стрес и работата вместо удовлетворение ти носи само негативни емоции няма как да чуеш вътрешният си глас. Просто стрес и интуиция не вървят заедно. И от моята камбанария варианта е първо да се справиш със стреса и после да вземеш решение по какъв път да продължиш. А справянето със стреса става като се отдалечиш от дразнителя причиняващ го, като излезеш в отпуска примерно.

Аз лично за себе си вземам по-драстични мерки и директно пускам предизвестие за напускане. Само мисълта, че ми остават някакви си 30 дни на нежеланата вече работа ме успокояват и се отпускам, а отговорите по кой път да тръгна идат сами. Но това важи за мен и за друг може и да не е валидно.
"Кат тасманийски дявол си в устата."
 Последен

Неактивен Veleroth

  • Специален достъп
  • Jr. Member
  • *****
  • Публикации: 59
  • Karma: +3/-0
  • Ако няма да кажеш нещо умно, по-добре мълчи
    • Профил
Re: Как да намерим вдъхновението?
« Отговор #3 -: 4 Ноември 2019 00:17:01, Понеделник »

Та въпросите са два - "Как да намерим вдъхновението?" и "Как да открием призванието си?".





Доста интересна тема, бих казал, много се радвам, че я откриваме.
Към въпроса "Как да намерим вдъхновението?". Не мисля, че има точен начин по който човек може да намери вдъхновението си докато седи на дивана и чака нещо да го удари.
"Как да намерим вдъхновението?"
[/size] и
"Как да открием призванието си?". Според мен едното идва с другото и единственият начин и двете неща да бъдат открити е, когато човек действа и експериментира с нови неща и пречупва зоната си на комфорт, защото, когато човек знае какво харесва да прави, какво му носи удоволствие и т.н. той ще намери вдъхновението или просто, когато почни да прави дадено нещо, което му носи удоволствие, той ще почне да се чувства по различен начин и това ще му е като мотивация да продължи да прави това дадено нещо

Неактивен Veleroth

  • Специален достъп
  • Jr. Member
  • *****
  • Публикации: 59
  • Karma: +3/-0
  • Ако няма да кажеш нещо умно, по-добре мълчи
    • Профил
Re: Как да намерим вдъхновението?
« Отговор #4 -: 4 Ноември 2019 00:48:58, Понеделник »
Но идва един момент в живота на човек, когато сякаш губи почва под краката си, иска да направи крачка, но нещо го дърпа назад. Тогава се губи и мотивацията и започваш да се съмняваш в собствените си способности.



Когато дойде този момент, просто си почини, събери си силите, спомни си защо си почнал и се запитай преди да продължиш защо го правиш и дали си заслужава, ако отговора е да, сама ще намериш мотивацията да продължиш напред

Неактивен Jadis

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 13
  • Karma: +1/-0
    • Профил
Re: Как да намерим вдъхновението?
« Отговор #5 -: 5 Ноември 2019 13:48:07, Вторник »
Определено почивката е едно от най-важните неща, за да продължиш напред. Неслучайно хората казват, че излизат в "творчески" отпуск . Само, че невинаги имаш възможност да се отделиш дълго време и търсиш други варианти.
Съгласна съм, че трябва да излезеш от зоната си на комфорт, но всъщност въпросът е как да достигнеш до нея. Преди това трябва да си намерил твоето нещо върху което ще работиш, защото в противен случай се получава ненужно разпиляване на енергия.

Неактивен Libra777

  • Специален достъп
  • Sr. Member
  • *****
  • Публикации: 454
  • Karma: +44/-1
  • Огнена вещица
    • Профил
    • Поезията на една Либра
Re: Как да намерим вдъхновението?
« Отговор #6 -: 6 Ноември 2019 09:41:10, Сряда »

Прекрасна тема, Астарот! Нека да се включа и аз с отвеяния си поетичен мозък...

До скоро си мислех, че вдъхновението да пиша е такова нещо, което от само себе си ме удря по главата, когато си реши и видиш ли, аз нямам абсолютно никакъв контрол над него, а съм само посредникът между него и листа; ръката, която го облича в думи и го представя на света... Ами да, но не съвсем...
Оказва се, че тъй като ми е познато усещане и за разлика от различните магически състояния, не е мистерия за мен, то аз имам ясна представа към какво точно трябва да се стремя и съм способна да го възпроизведа... Цаката му е да не го напъвам насила, защото е едно нежно същество, което не оцелява под каквато и да е форма на насилие, а да му ПОЗВОЛЯ да заблести в цялото си великолепие... Липсата на вдъхновение е просто купчина ненужни камъни от предразсъдъци, песимизъм, закостенели представи за света и стари знания, пречещи на евентуални новопоявили се. Камъни, наредени един върху друг така, че да възпират потока на реката от вдъхновение... И причината да не се махат от там сме замите ние. Защото да ги вдигнем и да ги отстраним изисква твърде голямо усилие - да развалим привидно хармоничното си състояние на апатия и да окажем съпротивление срещу лицевите си мускули, за които е крайно некомфортно и неестествено да се усмихнат в такъв момент... Много по-малко трудоемко е да си стоим с безизразно намръщеното лице. Парадоксално се получава това, че предпочитаме да си стоим в това неприятно състояние, вместо да си позволим лукса да летим на крилете на вдъхновението... Просто не всеки има смелостта да полети.
А откъде да намерим вдъхновение? Може буквално от всичко - според зависи от какво имаме нужда в този момент, какво ни липсва или ни е в излишък, както и каква е същността ни по принцип... Атанас Далчев, един от моите любими поети, е намирал вдъхновение както от различните картини на природата, така и от дребни битови предмети... та дори и от най-безжизненото нещо - камъкът! Той е доказателството, че дори най-мрачните чувства могат да станат извор на нещо красиво... Вдъхновението на Ботев е нестихващият му блян към юнашката смърт, която за него се явява освобождение, а на Вапцаров - самият живот, такъв, какъвто е; той самият му е изразът на свободната воля... Както за поезията човек може да открие музата си навсякъде, така е и във всяко едно друго отношение. Трябва само да имаш очи да го видиш и сърце да го почувстваш... Само да му позволиш да дойде и да не се плашиш от стихийността му... Нищо друго.
Субективното усещане на щастливото вдъхновение ми е преобладаването на стихиите въздух и най-вече огън... Равнодушието и депресията ги определям като твърде много земя, а тъгата - твърде много вода...
По-добре сърцето ми да се пръсне от неконтролируемо страстна емоция още утре, отколкото да прекарам на Земята вечност, белязана от апатия...