ОБСЪЖДАНЕ > СВОБОДНА ЗОНА
Как да намерим вдъхновението
Astaroth:
С новата ни съфорумничка, Jadis подхванахме една дискусия в темата "Техники за медитация и автохипноза" която мисля, че ще е по-добре да се продължи в отделна тема. Имащите съответните права може да преместят предхождащите публикации, за да не става излишно спамене там с неща, нямащи общо със заглавието на темата.
Та въпросите са два - "Как да намерим вдъхновението?" и "Как да открием призванието си?".
Според мен призванието е производно на вдъхновението, тоест имаме раждането на нещо, вдъхновението, което вече ни води към призванието, иначе казано пътят ни в живота. Най-логичното е пътят по който вървим да бъде такъв, че цялата ни същност да бъде в унисон с него. Да носи радост, удовлетворение и целия онзи спектър от приятни усещания... И пак се връщаме към това, как да му се не види трябва да открием вдъхновението. Или пък то само нас трябва да ни открие?
Jadis:
Благодаря за темата, Astaroth.
Забелязала съм, че когато имам цел и посока и знам какво искам, тогава цялото ми същество се ангажира с постигането на тази цел, независимо от трудностите по пътя. Но идва един момент в живота на човек, когато сякаш губи почва под краката си, иска да направи крачка, но нещо го дърпа назад. Тогава се губи и мотивацията и започваш да се съмняваш в собствените си способности. Отговорности, с които до скоро си се справял с лекота, в момента ти тежат като воденичен камък, защото знаеш, че това, което си правил досега не е твоето нещо и търсиш промяна. И тогава започва голямото пътуване към себе си, когато пред теб няма път, защото ти трябва да проправиш такъв, но и не си сигурен в коя посока да поемеш. Започваш да си задаваш въпроси, да изследваш себе си и да търсиш. Пораждат се съмнения и колебания, въртиш се в омагьосан кръг, а вътрешният ти глас мълчи и не ти е никак в помощ.
А светът би бил едно още по-прекрасно място, ако хората знаят как да открият призванието и себе си.
Цеци_Вихронрав:
--- Цитат на: Jadis в 1 Ноември 2019 13:01:18, Петък ---И тогава започва голямото пътуване към себе си, когато пред теб няма път, защото ти трябва да проправиш такъв, но и не си сигурен в коя посока да поемеш. Започваш да си задаваш въпроси, да изследваш себе си и да търсиш. Пораждат се съмнения и колебания, въртиш се в омагьосан кръг, а вътрешният ти глас мълчи и не ти е никак в помощ.
--- Край на цитат ---
Когато си под стрес и работата вместо удовлетворение ти носи само негативни емоции няма как да чуеш вътрешният си глас. Просто стрес и интуиция не вървят заедно. И от моята камбанария варианта е първо да се справиш със стреса и после да вземеш решение по какъв път да продължиш. А справянето със стреса става като се отдалечиш от дразнителя причиняващ го, като излезеш в отпуска примерно.
Аз лично за себе си вземам по-драстични мерки и директно пускам предизвестие за напускане. Само мисълта, че ми остават някакви си 30 дни на нежеланата вече работа ме успокояват и се отпускам, а отговорите по кой път да тръгна идат сами. Но това важи за мен и за друг може и да не е валидно.
Veleroth:
--- Цитат на: Astaroth в 1 Ноември 2019 12:29:05, Петък ---
Та въпросите са два - "Как да намерим вдъхновението?" и "Как да открием призванието си?".
--- Край на цитат ---
Доста интересна тема, бих казал, много се радвам, че я откриваме.
Към въпроса "Как да намерим вдъхновението?". Не мисля, че има точен начин по който човек може да намери вдъхновението си докато седи на дивана и чака нещо да го удари. "Как да намерим вдъхновението?"[/size] и "Как да открием призванието си?". Според мен едното идва с другото и единственият начин и двете неща да бъдат открити е, когато човек действа и експериментира с нови неща и пречупва зоната си на комфорт, защото, когато човек знае какво харесва да прави, какво му носи удоволствие и т.н. той ще намери вдъхновението или просто, когато почни да прави дадено нещо, което му носи удоволствие, той ще почне да се чувства по различен начин и това ще му е като мотивация да продължи да прави това дадено нещо
Veleroth:
--- Цитат на: Jadis в 1 Ноември 2019 13:01:18, Петък --- Но идва един момент в живота на човек, когато сякаш губи почва под краката си, иска да направи крачка, но нещо го дърпа назад. Тогава се губи и мотивацията и започваш да се съмняваш в собствените си способности.
--- Край на цитат ---
Когато дойде този момент, просто си почини, събери си силите, спомни си защо си почнал и се запитай преди да продължиш защо го правиш и дали си заслужава, ако отговора е да, сама ще намериш мотивацията да продължиш напред
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия