ОБСЪЖДАНЕ > СВОБОДНА ЗОНА
Предателството
Llure:
В началото на темата Астарот дава едно определение - "Предателсвото е осъждано от морала нарушение верността към кауза, организация или личност."
Това значи ли, че веднъж декларирал своята принадлежност към кауза или организация, трябва да си им верен независимо от всичко, защото иначе се превръщаш в предадел?
Един пример от обкръжаващата ме среда. Няколко човека се обединиха около една идея или кауза, за която заедно се бориха. Поставиха един от тях да ги ръководи в последствие. След като обаче се започна фактическата работа по реализиране на каузата се оказа, че ръководещият не води съвсем почтено организацията и това противоречи на принципите на останалите. Ако те се откажат, това би ли било предателство? Моето виждане е, че хората се променят, ценностите се променят и каузите и организациите могат да се променят, така че може в един момент да не си пасвате. Не е предателство да декларираш открито, че са се появили такива разминавания и оттегляш подкрепата си към каузата или организацията.
Подобно може да е и предателството спрямо дадена личност. Примерно, част си от някакъв колектив. В този колектив имаш един много близък човек, който изразява някаква позиция, предложение и прочее и очаква от теб да го подкрепиш. Да, ама това, което е изразил, противоречи на твоята визия за нещата, на твоите принципи и ти отказваш да го подкрепиш. Познавам хора, които биха определили това като предателство, но в някои случаи трябва да избираш дали да останеш верен на себе си или на другия... И такива ситуации се пораждат не само като част от обществения живот, но и в личния също. Когато ние сме в ролята на предадения, невинаги можем да оценим трезво нещата и да приемем, че отсрещният човек не е могъл да застане против самия себе си, само и само да ни подкепи. Обаче ако е обещал да го направи и после зад гърба ни е направил друго....
И за да се обобщя, според мен предателството е белязано от личната изгода и подмолното поведение.
Цеци_Вихронрав:
--- Цитат на: Llure в 21 Октомври 2019 20:45:42, Понеделник ---Ако обаче някой ти е направил нещо неприятно и знаеш, че не е умишлено, тогава отмъщението не е справедливост.
--- Край на цитат ---
Съгласна съм! Вредили са ми неумишлено и единствената ми реакция е била на четири очи да обясна на отсрещния, че с необмислените си действия и постъпки ми е навредил.
--- Цитат на: Llure в 21 Октомври 2019 20:51:41, Понеделник ---Примерно, част си от някакъв колектив. В този колектив имаш един много близък човек, който изразява някаква позиция, предложение и прочее и очаква от теб да го подкрепиш. Да, ама това, което е изразил, противоречи на твоята визия за нещата, на твоите принципи и ти отказваш да го подкрепиш.
--- Край на цитат ---
Била съм и в двете ситуации и не е било проблем нито за мен, нито за отсрещния. В крайна сметка това, че сме приятели не ни задължава да мислим еднакво...
--- Цитат на: Llure в 21 Октомври 2019 20:51:41, Понеделник ---И за да се обобщя, според мен предателството е белязано от личната изгода и подмолното поведение.
--- Край на цитат ---
Абсолютно съгласна!
Libra777:
Всичко зависи от конкретната ситуация... На мен ми се е случвало да простя за нарочно извършено предателство, но и да отмъстя за случай, в който са ми навредили неумишлено... Темата за предателството е деликатна и твърде широкообхватна, за да си вадим генерални изводи.
Solomon:
--- Цитат на: Libra777 в 21 Октомври 2019 22:10:45, Понеделник ---Всичко зависи от конкретната ситуация... На мен ми се е случвало да простя за нарочно извършено предателство, но и да отмъстя за случай, в който са ми навредили неумишлено... Темата за предателството е деликатна и твърде широкообхватна, за да си вадим генерални изводи.
--- Край на цитат ---
Аз и затова не обичам да философствам много над такива теми...именно защото всяка ситуация е сама за себе си...та днес мога да пиша колко лошо нещо е отмъщението, пък утре да отмъстя на някой, който само ми е разлял кафето...
Veleroth:
--- Цитат на: Astaroth в 19 Октомври 2019 09:16:40, Събота ---Ще кажете - златната среда е решението. Хем да не бързаш с доверието, хем да дадеш шанс на човека срещу теб. Но доверието един път появи ли се между двама души веднага се превръща във вход за предателството и вече е въпрос на личен избор какво ще направи човека срещу теб. Дали ще се възползва или не. Да наблюдаваш и подлагаш на анализ всяко едно негово действие спрямо теб се превръща в дебнене...или пък въпрос на оцеляване. Кой знае...
--- Край на цитат ---
Аз лично съм страдал доста от предателство и от това да се доверява на хора, но е неизбежно в нашеъп общество, защото все пак имаме нужда да поддържаме контакт с хората. Да вярно е, че някои хора ще навлизат в живота ни и не винаги можем да контрошираме взаимоотношенията които ще имаме с тези хора, но рано или късно все ще създадем тези топли връзки и "добри приятели". Съгласен съм с това, че доверието е нож с две остриета, но е нужно за изграждането на цялата връзка с един човек. Да бъдеш предаден е много болезнено усещане, но още по-болезнено е да се пуснеш по течението на чувствата и да се влияеш от тях за вземането на решения. Аз лично в тези ситуации съм прощавам макар и да ме боляло, но взаимоотношенията с този човек след това са коренно разлипни и нищо не е както преди, давам втори шанс, но не се доверявам колкото на първия
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия