Отворена дискусия > ДНЕВНИЦИ

Дневник на Llure

(1/3) > >>

Llure:
Здравейте.


Създавам този дневник, след като известно време го бях водила на друго място. Това ще рече, че първоначалните ми публикации описват опита ми от последната седмица. Ще съм благодарна на всички с опит, които могат да ми обърнат внимание, ако греша някъде или интерпретирам неправилно това, което съм прочела или постигнала по време на упражненията. Тъй като ще се движа в LIBER MMM със свое темпо, а пък и нищо от изброените неща не е със задължителен характер като последователност, ще пиша според това аз какво съм опитвала да правя в направленията: контрол над мисълта, сигили, осъзнато сънуване, ритуал, гадаене. Ако описанията на опита ми Ви се строят твърде обстоятелствени, ще се позова на Карол, който казва, че в дневника трябва да се отбелязва не само времето, продължителността и степента на успех на предприетата практика, но и факторите на околната среда, които помагат или пречат на работата.

Llure:
Общите ми възприятия за работата по практикума

Тук ще записвам - чрез допълване във времето - основните си лични размисли, свързани с моя собствен опит по време на работата в LIBER MMM. Запазвам си правото с напредването в практикума мнението ми да се променя, но това ще дава възможност да се проследи развитието ми.


Още в началото на четене на материалите ти става ясно, че нещата не са толкова straightforward, колкото може да ти се иска. Няма инструкции от типа: прави 1, прави 2, прави 3 и бум - резултатът е налице. Изисква доста четене и мислене, преди да си поне малко адекватен. Понеже съм от прилежните, стремя се да чета литература, макар че рядко намирам нещо наистина полезно. Като начало, не можех да не хвърля един поглед на книгата на Питър Карол. Писаното от него ми се стори меко казано иносказателно в някои части (по-напред в LIBER NULL става нетърпимо за четене - от начинаещ като мен поне), така че тук е момента малко да се подмажа на админа-диктатор и да благодаря за разясненията. Но колкото и да четеш, възникват доста въпроси по време на работата. Аз лично обичам да питам, така че всеки по-опитен може да попадне под обсега на "летящите" ми въпроси, но пък чара ми е в любознателността. От друга страна смятам, че колкото знанието "отлежава", се вниква по-добре в него и с практика се доизасняват нещата - поне при мен така се получава.


Основният ми проблем при стартирането е, че не винаги разбирам точно как да определя, че съм успяла в упражнението. Няма (доколкото виждам) абсолютно твърди критерии за определянето на някои неща като правилно извършени, може би заради субективизма на преживяванията. И понеже съм много мнителна и самокритична, се надявам да не си въобразявам разни неща.


Update - 22.08.2019
Основна трудност, когато човек не живее сам, е да си осигури уединение за упражненията. Аз предпочитам да не споделям с какво се занимавам, тъй като това си е лично мое и не искам този/тези, с които живея, да си вадят погрешни заключения, поради неинформираност или скептичност.  През деня често имам други задачи или ако не - предимно чета, а вечер предпочитам да се упражнявам. Затова понякога се налага да правя упраженията с притеснението, че някой ще ме прекъсне, и се ограничавам само до медитация. За по-нататъшните техники се налага да изчаквам по-късно вечерта, но тогава и на мен ми се доспива и понякога не успявам. Е, след седмица ще остана сама в апартамента си и вече се надявам да мога да напредвам по-бързо.

Llure:
Техники за контрол над мисълта

От предишни занимания с медитация си знам, че ми е трудно да медитирам в легнало положение, защото заспивам. Ще опиша опита ми върху медитацията от преди старта на практикума. Успях да постигна някакъв род визуализация на седма чакра, или по-скоро на едно мърдащо слънце от бяла светлина на/над челото (макар че би следвало да си я представям лилава - такава я описват, за мен е бяло-златна). После прочетох, че според Shadow това е вид автохипноза. Не зная, но беше много приятно. Ефекта беше много нежно отпускане и прилив на енергия от тази позиция надолу по тялото. Тогава медитирах на широко, открито място сред природата, с лице към залязващото слънце и затворени очи. Бих определила това като някак релаксираща медитация, защото се чувствах изключително пречистена и спокойна след нея. На следващия ден подобно нещо се случи и в апартамента ми, но градските звуци неимоверно ме разсейват.

Започвам по същество: за упражненията ми след като започнах да чета материалите от настоящия практикум и съответно да работя по него.

Началните ми опити да се концентрирам върху кое да е от изброените - звук, образ и т.н., и евентуално да изпадна в магически транс вечер в леглото, са изключително неуспешни. Сякаш съзнанието ми се сковава от прекаленото желание да успея!

Спомних си, че преди време си бях навила на пръста да се науча да си виждам аурата. Лежах си в леглото в слабо осветена стая, вдигах си ръката към тавана с разперени пръсти и се втренчвах в разстоянието между пръстите, без да фокусирам взора в нещо конкретно. След известно време тотално спирах да мисля, а възприятията ми за това, което виждам, се променяха - появяваха се цветове, ставаше абсолютно тъмно в стаята... Помислих си, че може би това е бил някакъв вид медитация или транс, но в този случай желанието ми да го постигна сякаш ме отдалечаваше от желания резултат. Освен това, много ме затрудняваше, че не разбирам точно следното: концентрацията върху нещо си ли трябва да доведе до транс, или трябва да се поставиш в транс и после да се концентрираш? Въобще какво е чувството да си в транс? Медитация и немислене, или нещо друго? В поста на Shadow пише: в състояние на магически транс се упражняват видовете концентрации. А тогава, кое води до транс - неподвижност, немислене и дишане? Изобщо, транс и медитация едно и също ли е?

Първите три упражнения осъществих по еднотипен начин:
Сядам в поза лотус, като се облягам на нещо. Избрах тази позиция, защото се притеснявах, че ще заспя, но и в тази поза постигането на неподвижност не ми представлява никакъв проблем. Дишането спрях да го контролирам изцяло още по време на упражненията ми по медитация, защото опитите за контрол само ме напрягат и като цяло ми се вижда неефективно да се прави. Едиствено в началото правя дълбоки вдишвания, за да се настроя и да успокоя пулса (най-вече, ако съм била физически активна преди това). След това използвам дишането като обект, върху който да насоча вниманието си - просто го наблюдавам. За да се отпусна си представям, че се разтварям в пространството при всяко издишване. Така прекарвам 20-30 минути в опити да прогоня мислите си. Да, немисленето е трудничко, особено в края на деня, когато в главата ти се препъват сто неща едновременно.

В първите си три опита използвах концентрация върху звук и върху образ. Проблемът може би беше, че не знам дали съм била в магически транс, когато съм ги правила, защото ги разглеждах като способ да изпадна в такъв.
Концентрация върху образ: пробвах с визуализация на стъпала, по които слизах надолу, но това не даде ефект. 
За концентрация върху звук използвах природни звуци, защото ме успокояват и са ми приятни - за съжаление без особен ефект в началото. Успявах да прогоня за кратко мислите си, но пак се връщаха, та в крайна сметка първите ми три опита за контрол над мисълта представляваха едночасова борба с мисленето.

След три дни без особен успех, реших да извърша някакви ритуални действия като прелюдия към по-нантъчната ми работа. Не съм ги правила като част от упражненията, а като начин да се настроя. Направих следното:
Запалих една свещ и една ароматна клечка и ги поставих на ниска масичка на земята. Отново седнах в поза лотус върху няколко възглавници. Пуснах си племенна музика с тъпан и нисък мъжки глас и се заслушах в ударите на тъпана. Това ми помогна с частта с немисленето, но отново през цялото време беше една борба... Ароматната клечка не беше най-добрата идея на света, защото направи въздуха задушлив.
В началото пробвах със затворени очи, но прогонването на мислите ми беше трудно. На моменти успявам да не мисля за нищо и при малко повече концентрация в звука усещам някакво невероятно отпускане и теглене надолу в областта на малкия мозък. Бих го определила близко до пред или след-оргазмено усещане. Но макар да се опитвам да го задържа, трае няколко секунди и изчезва. Все едно тялото или съзнанието ми се съпротивлява срещу него и накрая завършва с нещо като побиване на тръпки. Нямам представа как да го определя, нито дали е опасно - може просто опитите ми да се "трансирам" да ми действат на нервната система?
Пробвах и с отворени очи да се втренча в пламъка на свещта, но той е ослепителен в тъмната стая, което ведно с дима от ароматната клечка доведе общо взето до фиаско. Не мисля, че заниманието ми имаше особен успех.

 [pi6e]


Сигили

Направих два сигила и смятам да се опитам да ги ползвам по предназначение утре, защото в момента се чувствам твърде изморена. Направих ги по метода със записването и зачекрването на повтарящи се букви и после изобразяването им на хартия. Не съм използвала магически азбуки, използвах кирилица. Не разбирам едно за сигилите - само мен и собствените ми действия ли трябва да касаят? Друг съфорумец беше опитал да накара братовчед си да му се обади, но не се получи първия път. Ако искаме неща, които някак засягат друг човек - например, майка ми да получи повишение, това може ли да действа? The shadow беше казал, че сигилите действат за дребни неща... Важността на дадено нещо за мен лично ли е критерият да се определи за голямо/малко?Мисля, че ще ми е трудно да забравя кой сигил за какво намерение е правен. Освен ако не направя, да речем, 20 за много кратко време, така че да не обърна внимание, или да ги задържа толкова дълго, че да ги забравя.

Осъзнато сънуване

Опитах една вечер преди няколко дни осъзнатото сънуване - преди да заспя си мислех за човек, който реших да сънувам и си заявих, че искам да го сънувам, и се получи от първия път. Но в самия сън не осъзнавах, че това е сън. Последното ми се е случвало преди - да осъзнавам, че сънувам, но непреднамерено. Все още съм скептична, че този ми единствен опит е валиден, затова ще пробвам пак. Може би трябва да мисля за човек, който е твърде маловажен за мен - вероятността да си сънувам важни за мен хора и без да се опитвам да го предизвикам е голяма. Или просто ще си намисля някакъв предмет, а не човек. За мен лично инструкциите относно това, кое се счита за осъзнато сънуване, не са напълно достатъчни, затова се опитвам да търся и в други източници.
А между другото, ще споделя нещо интересно, което ми се случва понякога. На сън успявам да се "пазя" от кошмарни създания (най-вече) с един вид мантра. Няма да казвам каква е точно, но съм успяла някак да я превърна във "защитно заклинание", което съм използвала няколко пъти съвсем преднамерено. Ето как го правя: сънувам нещо страшно - демон или зъл дух, че по някакъв начин иска да ми навреди. Тутакси насън се сещам за защитната ми мантра и започвам да я изричам срещу съзиданието в съня ми. Обикновено в този момент съм тотално изтръпнала от страх, но мантрата ми дава сила и се успокоявам, защото вярвам безапелационно в нея и закрилата, която ми доставя, така че овладявам ситуацията. Интересно, но не бих казала, че в 100% от случаите осъзнавам, че сънувам. Просто в такива много страшни моменти сякаш имам контрол да използвам мантрата си и нещата никога не се развиват по друг начин в самия кошмар - примерно, да хукна да бягам, да се крия или да се бия. Тогава бих казала, че субективното ми усещане е за осъзнато използване на мантрата.

Llure:
Снощи реших да направя упражнение за концентрация на мисълта, въпреки че бях много изтощена физически и мислех, че по-скоро ще заспя.

Тъй като в предишните опити нямах успех, реших да сменя позата на тялото. Легнах в тъмна стая, пуснах шаманска музика и затворих очи. Относно дишането - не съм го контролирала, само го успокоих в началото, а после го наблюдавах и се отпусках постепенно с всяко издишане. Още тогава се получи приличен резултат на немислене. Слушах ритъма на ударния инструмент и си представих, че танцувам шамански танц - произволен, но се получи някак естествено. След около 10-15 минути наблюдавах интересен ефект, който не знам как точно да нарека.


Мислите ми се разчистиха изцяло. В един момент очите ми сякаш бяха напълно отворени и гледах около себе си, без да това да ми представлява усилие. Същия ден бях ходила до едно красиво естествено езеро в защитена местност. Пренесох се на брега на езерото умишлено и продължих да танцувам в ритъм с музиката. Мина известно време, в което извършвах само това действие. Забелязах, че дишането ми се е променило. Вдишванията бяха кратки, сравнително на рядко - все едно почти не дишах. Беше ми сякаш лесно да се пренасям от едно място на друго около езерото и го оглеждах в красиви детайли, без да напрягам въображението си. Това беше различно от случаите, в които съм си представяла някакъв обект или място, защото не изискваше такова усилие - сякаш бях там и просто гледах, не се напъвах да си представя. Влязох в средата на езерото, стъпвайки по повърхността на водата, и танцувах там, заобиколена от дива гора. 

В това състояние реших да се концентрирам върху неща, които искам да се случат на следващия ден. Без да използвам сигили, просто да се концентрирам върху това, което искам. Мисля, че концентрацията ми беше много по-лесна в сравнение с напълно будно състояние. Бих го описала така - в онзи момент аз бях изцяло своята мисъл. Нямаше визуализация и танц - само мисъл за това, което искам. Ще разбера до утре дали е имало ефект, макар че това си беше някакъв мой експеримент. Бях си направила сигил за това, което исках, но нямах намерение да го ползвам тази вечер, затова не се постарах да го запомня. Просто си помислих какво точно искам.

Имаше нещо леко дискомфортно: В един момент явно съм била толкова отпусната, че имах чувството, че ще се задуша, затова се налагаше да вдишвам нарочно (а не умишлено да забавям вдишването). Тези нарочни вдишвания не смущаваха целия процес. По-нататък в упражнението усетих, че явно в неудобната позиция на главата и врата (заради възглавницата) се притиска трахеята ми и ми става много трудно да вдишвам. Друг път не съм се отпускала чак толкова, но за вбъдеще няма да ползвам възглавница.


В обощение, много интересно за мен преживяване. Навярно е автохипноза?


Цялото упражнение трая около 35 минути - толкова бяха изминали от пускането на шаманските звуци. Когато реших да приключвам, благодарих за преживяването и започнах бавно да си възвръщам мислите и да размърдвам леко пръстите на ръцете, после тялото. Стараех се да стане постепенно. Накрая отворих очи и се усетих много различно в сравнение със състоянието си преди малко. Бях вдъхновена, но и изморена, така че заспах след няколко минути, като първо побързах да се уверя, че съм напълно будна и стоя действително в стаята си.

PS. Трябва да призная, че малко се страхувам от това, което беше написал Shadow за психичните разтройства и как можеш да се озовеш на "опасно място", където не различаваш реалността. Може би ще трябва да се консултирам по този въпрос... Искам да разбера дали този ми експириънс се дължи на автохипноза, на умора или нещо друго? Трябва ли да се избягва или насърчава подобно нещо?

Solomon:

--- Цитат на: Llure в 19 Август 2019 17:06:55, Понеделник ---Началните ми опити да се концентрирам върху кое да е от изброените - звук, образ и т.н., и евентуално да изпадна в магически транс вечер в леглото, са изключително неуспешни. Сякаш съзнанието ми се сковава от прекаленото желание да успея!
--- Край на цитат ---
Liber MMM е само вид подготовка за съзнанието за навлизане в различни трансови състояния...в рамките на Liber MMM се тренират менталните ресурси, не е нужно да се опитваш да постигнеш магически транс - по-нататък има техники за това.
За сигилите - действат само и единствено върху теб, на несъзнателно ниво. Чрез сигили можеш да промениш нещо в себе си ( като вредни навици, примерно) или да постигаш дребни цели...
За това с братовчеда - беше част от практиката по омагьосване и сигилът беше използван само като средство за концентрация, таковата...

П.П. Пак нямам време да пиша, за сега - само толкова...

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница