Автор Тема: Предай нататък...  (Прочетена 202 пъти)

Неактивен theshadow

  • Админ-ДИКТАТОР
  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 5701
  • Karma: +72/-0
    • Профил
Предай нататък...
« -: 27 Април 2019 16:47:11, Събота »
Празник, обедно време и аз съответно- до голям хранителен магазин за дребни покупки... Купих що купих, тръгнах да чакам автобуса на спирката... А там, нали празник, та преливаше от народ... С доста повече покупки от мен, от същия този магазин... С едно изключение...

Малко отдалечени по в страни от спирката, стояха и те да чакат автобуса, едно циганско семейство- майка, баща, две циганета... Едното 3 годишен малчуган, а другото да е било на 6-7 г. Всичко купено от тях- един хляб, едно безалкохолно (очевидно питието е за празника) и два пакета царевични пръчици...

Царевичните пръчици изглежда бяха обяда на децата, имайки предвид късния час... Двете циганета всяко хванало един пакет и ръпа лакомо и с огромна скорост пръчици... Малкото обаче трепери от глад и си разсипа пръчиците по асфалта, съответно изпадна в див ужас от което... Тъпче с крачета на глад, посяга към пакета пръчици на брат си, който пък също явно скоро нищо не ял, та се пробва да се скрие настрана... Безуспешно... Родителите го изкомандваха да даде от пръчиците на братчето си, което пък директно отмъкна целия пакет и забегна с него настрани... Баткото стана нещастен от което, но нищо не каза...

Циганката я гледам, готова да ревне на гледката на гладните си деца, спорещи за царевични пръчици... Циганинът забол поглед тъжно в земята... И не, не тръгнаха да просят... А около тях просто една бездушна тълпа от преяли шишкави хора с огромни препълнени свръх отгоре с храна торби и те ще я празнуват, ще се тупат в гърдите колко са добри и т.н...

Гадно ми стана за тези цигани... Явно са честни... И не от пороци са на това дередже... Не видях нито един от двамата да пуши... И бяха купили не алкохол, а безалкохолно някакво от най-евтините... Да речеш да си дават парите залудо да ги пропиват- не...

Извадих някакви пари, не много, но толкова ми финансовите възможности, приближих до циганина, дадох му ги и му заръчах да вземе да си купи храна на семейството... Циганинът се шашардиса и в първия момент не можа да реагира... Реагира буквално с 5 минути закъснение- не е като да му се е случвало някой да му помага, нито пък и се надявал дори минимално на помощ, та... Той не знаеше как да реагира на жеста ми, какво да прави... След 5 минути го измисли... Строи децата си да ми махат с ръчички и пожела хубави празници... Оправиха ми тези цигани с топлата си реакция настроението за целия ден...

Но и ме замислиха за човешкото бездушие... Отново... Присетих се за една руска песен... Колко точно е написана... Отново я оцених...

"У многих здесь душа мертва,
Они мертвы внутри!

Но ходят и смеются,
Не зная, что их нет..."

(за незнаещите руски, превеждам любителски: "У мнозина тук душата е мъртва, те са мъртви отвътре! Но ходят и се смеят, не знаят, че ги няма...")

Някой гледал ли е филмът "Предай нататък"... Проектът е хубав... Та... Ако ви падне случай- предавайте нататък... Иначе мъртвите от вътре ще направят света да бъде преобладаващо от зомбита...
Познанието е само за тези, които са готови да жертват време и усилия, за да се сдобият с него.

Неактивен Цеци_Вихронрав

  • Обсебена
  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 9373
  • Karma: +65/-0
    • Профил
Re: Предай нататък...
« Отговор #1 -: 27 Април 2019 23:22:18, Събота »
Много са мъртвите от вътре за съжаление, но все още има и добри хора...
На мен лично винаги се е намирал кой да ми подаде ръка в труден момент и се старая и аз да помагам винаги и с каквото мога.
И май това е темата в която да споделим на кого и как са му помогнали непознати или малко познати хора. Все си мисля, че ако вместо все да обсъждаме лошото започнем да обсъждаме доброто то доброто ще надделее на принципа "Подобното привлича подобно".
Отивам обаче да наготвя на гладният си син и после ще споделя добрините които съм получавала през живота си ей така без да съм ги чакала и в моменти в които съм била на дъното.
"Кат тасманийски дявол си в устата."
 Последен

Неактивен listentothewild

  • Практици
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 991
  • Karma: +25/-0
    • Профил
Re: Предай нататък...
« Отговор #2 -: 2 Май 2019 00:06:02, Четвъртък »
Все се мъча да бъда добър човек и да помагам. Все по-често си патя от добрината си, но не съм се отказала и понякога именно тия малките неща от типа "предай нататък" ме държат... Защото няма нищо по-хубаво от това да ти подадат ръка, когато...
Та, мисълта ми беше - нека и аз ви споделя някои хубави неща и да си усмихнем дните.
Естествено, най-най първо ми излиза болката, която още не съм преживяла. Понеже аз съм зоо вещица, то и в къщи си е зоопарк, и в работа си гледам по някоя душица и къде ли не... Имах зайче, което живя щастливо и обичано 10 години. Получи инсулт и макар натежалите годинки живя така още 6 месеца. В клиниката дори не вярваха, че е възможно. Та, спомням си, един зимен ден. Ужасен, сняг и виелици навсякъде, затворени пътища из града, закъсали коли, преспи... Тотален ужас! А трябваше на моето слънчице да му се бие нужната ваксина. При пропуск можеше да се повтори инсулта, а това не го пожелавам на никой да го види с очите си. Няколко таксиметрови шофьори ми отказаха, аз нямаше как да карам до там и бях изпаднала буквално в дупка. Та, мой колега, при все, че беше с БМВ като ме видя и разбра всичко каза само "Завий Съни (зайчето) и тръгваме!". Пътя до клиниката ми се видя безумно дълъг и труден, хлъзгахме се, закъсвахме, бута, какво ли не беше... Но ме заведе и то даже до там, където по принцип не се качват коли.
Е, повярвах в доброто!
Имам си още такива истории и ще ги напиша, обещавам. Но усмихнете се и направете добро, защото твърде често то няма да бъде забравено.

Неактивен Цеци_Вихронрав

  • Обсебена
  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 9373
  • Karma: +65/-0
    • Профил
Re: Предай нататък...
« Отговор #3 -: 2 Май 2019 16:29:34, Четвъртък »
Обещах да разкажа за моментите когато абсолютно непознати са ми помагали ей така, от добро сърце... Няма да успея на веднъж понеже нещо нямам много време напоследък, но започвам с последната добрина от непознат.
Преди 2-3 години застрахователна компания завежда дело срещу мен за застраховка на кола която съм продала отдавна, но новият собственик не прехвърлил на свое име. Съответно няма причини да не спечеля делото (пазя документа от продажбата), но делото струва пари и ми трябва адвокат който да ме представя. В него момент обаче аз едва свързвам двата края понеже и син ми и мъж ми не са на работа и е абсурд да мога да платя за дело и адвокат и съответно изпадам в ужас... Мой приятел ми препоръчва адвокат и аз със свито сърце отивам да говоря с него и да питам колко ще ми струва всичко и да го моля ако може да му платя на части понеже просто няма от къде да взема пари. И така... Срещам се с адвокат Караниколов обяснявам му ситуацията и той се съгласява да поеме делото и да му платя таксите и неговият хонорар на части. На втората ни среща нося документите за продажбата на колата, започваме да говорим как и защо се е стигнало до там, откриваме, че имаме общи познати (градът ни е малък) и остава да се явим на дело... Минава делото и съм оневинена естествено и на излизане от съда му казвам, че до няколко дена ще взема заплата и ще му дам първата сума, а той... Той каза, че не му дължа нищо?! Направо онемях... И питам как така не му дължа? Все пак освен неговият хонорар има и държавни такси по това дело които се плащат в съда и той е работил по това дело и... Няма как да не ми струва нищо. А Караниколов ми отговори, че таксите той ги е платил и понеже разпитал общите ни познати за мен решил, че съм добър човек изпаднал в нужда и иска да ми помогне... Направо се разплаках... Ей така, пред съда ревнах... Благодарих му през сълзи и от тогава се чуваме по някога, даже като почвах работа в Савимекс ми предложи да ми даде препоръки понеже той е адвокат и на завода. И още не мога да повярвам, че имах късмета да се запозная с този човек. Той е млад, успяващ и ДОБЪР!
Сега съм в Чехия с надеждата най-на края да се справя с вечното нямане на пари, да си върна заемите и да заживея нормално. И от сега си мисля какъв подарък да донеса на любимият си адвокат който без да ме познава ми подаде ръка в труден момент.
Имам и други такива моменти в които непознати и малко познати са ми помагали, а за приятелите си мога да изпиша роман за добрината им и за всичко което са направили за мен. На моменти се замислям аз ли съм късметлийка, че попадам все на добри хора и имам най-прекрасните приятели или просто имам цяла орда с ангели хранители които ме срещат с правилните хора... :)
"Кат тасманийски дявол си в устата."
 Последен

Неактивен Astaroth

  • Специален достъп
  • Jr. Member
  • *****
  • Публикации: 50
  • Karma: +14/-0
    • Профил
Re: Предай нататък...
« Отговор #4 -: 19 Май 2019 14:35:59, Неделя »
Няма нищо по-лесно от това, да помогнеш на някого, било то дори само с окуражителни думи в правилен момент. Просто се иска желание... Същевременно няма нищо по-трудно от това, да надвиеш себе си в борбата със самият себе си, собственото ти его...Жалкото е, че масово не само не се опитват да го надвият, а напротив - постоянно го хранят и то става все по-голямо, което от своя страна води до развиване на брутална апатия. Хубаво нещо е да бъдем хора, не просто човеци! Тук се сещам за няколко реда от една много любима моя песен:

You're the keeper of the seven keys                          Ти си пазителят на седемте ключа
That lock up the seven seas                                      които заключват седемте морета
And the seer of visions said before he went blind        Пророкът е казал преди да ослепее
Hide them from Demons and rescue mankind             Скрий ги от демоните и спаси човечеството
Or the world we're all in will soon be sold                   или светът в който живеем ще бъде продаден
To the throne of the evil, paid with Lucifer's gold         на трона на злото платен със златото на Луцифер
"Именно защото не търси признание, то не може да му се отнеме..."

Неактивен Rommel

  • Jr. Member
  • **
  • Публикации: 77
  • Karma: +1/-0
    • Профил
Re: Предай нататък...
« Отговор #5 -: 19 Май 2019 15:29:44, Неделя »
или просто имам цяла орда с ангели хранители
Сигурно и Хранителите имат участие , а може би и ти се връща нещо добро което си направила преди това.
Сега съм в Чехия с надеждата най-на края  да заживея нормално.
Преди 10-тина години , когато ме блъсна товарния влак и изпаднах в дупка. Пълна безисходица. То на всеки личните проблеми му се струват най-големи и най-важни , но при мен направо се бях изгубил. Просто рухна всичко в което бях вярвал и за което бях живял до този момент.
И както се случва при повечето нещастници , това беше и момента , в който се обърнах вътре към себе си и открих т.н. "духовно развитие" при положение , че до този момент беше сямо ядене , пиене и друсане на кючеци и когато някой ми заговореше за гледарици , вампири и таласъми (образно казано разбира се) и го полагах зад врата.
Та след като направих подобно откритие предвид на тези обстоятелства и стигнах до някакви практики (тези , дето в предната тема спомена че звучат фентъзи :) ) .......... на мен ми помогнаха и то при положение , че започнах от абсолютното Зеро.
В крайна сметка , и Ангелите е добре , и хората които помагат неочаквано е добре , но сам ако не си размърда човек гъза , то Силата Свише не е достатъчна.В крайна сметка няма значение какво ще е това дето се именува "парктики": йога , народни танци , кръжок по рисуване - всичко води до крайната цел: САМОДОСТАТЪЧНОСТ (т.е. да не зависиш до колкото е възможно от външни фактори)

Неактивен Astaroth

  • Специален достъп
  • Jr. Member
  • *****
  • Публикации: 50
  • Karma: +14/-0
    • Профил
Re: Предай нататък...
« Отговор #6 -: 19 Май 2019 15:44:54, Неделя »
всичко води до крайната цел: САМОДОСТАТЪЧНОСТ (т.е. да не зависиш до колкото е възможно от външни фактори)

Съгласен съм с теб, че ако сам не си помогнеш и небето да се разцепи до никъде няма да стигнеш...Но самодостатъчност няма как да постигнеш, поради простата причина, че си част от Вселената/Природата и дори в пълно уединение да бъдеш, пак зависиш от външни фактори нужни за оцеляването ти...Тоест дори в тази ситуация не си сам...
"Именно защото не търси признание, то не може да му се отнеме..."

Неактивен Rommel

  • Jr. Member
  • **
  • Публикации: 77
  • Karma: +1/-0
    • Профил
Re: Предай нататък...
« Отговор #7 -: 19 Май 2019 16:03:55, Неделя »
Но самодостатъчност няма как да постигнеш, поради простата причина, че си част от Вселената/Природата и дори в пълно уединение да бъдеш, пак зависиш от външни фактори нужни за оцеляването ти
Ммммм ... не , нямам предвид физическия аспект. Естествено е , ние живеем в социума с всички правила и порядки в него и постоянно взаимодействаме и зависим (или от нас зависи) от някой в този смисъл.

Имах предвид , че повечето хора имат някакъв център на , който им дава сила. Или как да го кажа ... някаква причина и повод да живеят. При кой това е семейството , при друг работата , трети решил да става световен шампион и т.н.
И когато поради някаква причина тази сила свърши , или този център бъде разрушен - децата порастват и си излизат и не им пука за тебе , губиш си работата , или пък спортиста получава контузия 1 седмица преди да излезе на световния терен .... и живота рухва. Дето му викат , губиш смисъла на живота си.
А когато имаш някаква твоя си причина да живееш , някаква цел  (някакъв център) която не зависи от външни фактори - нито от децата ти , нито от това дали и какво ще работиш , нито от това дали ще се реализираш на световния подиум , дори и в затвора да влезеш и да останеш на улицата без пукнат лев ... то тази причина да си е вътре в теб и да ти дава сили да се движиш. Това имах предвид под САМОДОСТАТЪЧНОСТ .

Неактивен Astaroth

  • Специален достъп
  • Jr. Member
  • *****
  • Публикации: 50
  • Karma: +14/-0
    • Профил
Re: Предай нататък...
« Отговор #8 -: 19 Май 2019 16:10:37, Неделя »
А когато имаш някаква твоя си причина да живееш , някаква цел  (някакъв център) която не зависи от външни фактори - нито от децата ти , нито от това дали и какво ще работиш , нито от това дали ще се реализираш на световния подиум , дори и в затвора да влезеш и да останеш на улицата без пукнат лев ... то тази причина да си е вътре в теб и да ти дава сили да се движиш. Това имах предвид под САМОДОСТАТЪЧНОСТ .

Така съм съгласен, да. Но не всеки е просветлен в това, за което говорим и наистина са малко осъзнатите...В този ред на мисли е и тази тема тук...Че макар да си непросветлен заслужаваш помощ когато ти е необходима и силата да даваме тази помощ е у нас просветлените... Все пак и ние сме били от другата страна и не трябва да го забравяме...
"Именно защото не търси признание, то не може да му се отнеме..."

Неактивен Rommel

  • Jr. Member
  • **
  • Публикации: 77
  • Karma: +1/-0
    • Профил
Re: Предай нататък...
« Отговор #9 -: 19 Май 2019 16:36:13, Неделя »
Че макар да си непросветлен заслужаваш помощ когато ти е необходима
Мда.Тази тема е такава , че ще завием в суфистките Традиции ако се разгърне както трябва.
Това с "помощта" е много интересно нещо.
Сега съм се захванал и пиша един трактат за понятието и разбиранията ни за "добро" и "зло". ........ Еееее , "пиша" силно казано , всъщност правя компилация на неща които съм прочел и които съм узнал чрез беседи с различни хора и пречупвайки ги през собствения си житйски опит ги нахвърлям като бележки.
Та въпроса с "помощта" - кога е уместна , кога не е уместна , кога си навираш носа в намерението на Съдбата да преподаде урок на нуждаещия се от помощ ?
Преди много години , беше време в който пътувах с обществения транспорт и във влака София - Варна в купето започна дискусия точно по въпроса за помощта.Спореха едно младо момиче от някаква ..секта да го кажем и един възрастен (леле , то ще се окаже по-млад от мене сега ха ха ха) човек.
И човека на средна възраст задава един казус на момичето (ще разкажа по памет с мои думи).
Ти си човек от средната класа , не богат - не беден , средностатистически гражданин.Вървиш по улицата и виждаш на ъгъла стои сакат човек , протегнал ръка и ти се моли: Господине , жена болна имам и 2 деца , дайте нещо да им купя.Обзема те жалост и вадиш 50 лв. и му даваш и тоя вика: Господ да те поживи господине , всичко добро да ти се случи на теб и децата ти ........... и прочее подобни.
НО !!!Тръгва сакатия , минава през кварталната кръчма и с парите купува ракия и черпи всички свои познати и пропива парите. Прибира се пиян , жена му прави скандал , пребива я от бой и жената започва да нарежда: Господ да го убие и бял ден да не види този , който му даде пари да се напие.
Въпрос !!???
Добро ли си направил , или зло ?

И коe от двете пожелания ще ти се зачете ?



Неактивен Astaroth

  • Специален достъп
  • Jr. Member
  • *****
  • Публикации: 50
  • Karma: +14/-0
    • Профил
Re: Предай нататък...
« Отговор #10 -: 19 Май 2019 16:47:29, Неделя »
Отговора Rommel, e изключително простичък - От позицията на просветлен трябва да можеш да отсееш кога да оставиш Вселената да си свърши работата и кога този, които има нужда от помощ е предприел някакво действие да си помогне сам и твоята задача е лееекичко да го побутнеш в правилната посока... Разбира се винаги можеш да сгрешиш, но предполагам знаеш, че дори и в магията подобното привлича подобно и дори да си сбъркал с преценката си и да си дал пари на човека и той да си напие и да направи поразии...то той ще си носи последствията от неговите действия, ти от твоите си.
"Именно защото не търси признание, то не може да му се отнеме..."

Неактивен Rommel

  • Jr. Member
  • **
  • Публикации: 77
  • Karma: +1/-0
    • Профил
Re: Предай нататък...
« Отговор #11 -: 19 Май 2019 17:14:22, Неделя »
От позицията на просветлен
Толкова съм се просветлил , че половината си живот не искам да си го спомням
 [yes]
трябва да можеш да отсееш
+ 10000Няма какво повече да се добави към казуса.

Неактивен Astaroth

  • Специален достъп
  • Jr. Member
  • *****
  • Публикации: 50
  • Karma: +14/-0
    • Профил
Re: Предай нататък...
« Отговор #12 -: 19 Май 2019 17:22:16, Неделя »
+ 10000Няма какво повече да се добави към казуса.


Това не го разбрах, ирония ли трябваше да бъде... [shok]   

Толкова съм се просветлил , че половината си живот не искам да си го спомням

А това си лично твой проблем... Но точно това, което си бил преди те прави това, което си сега.
"Именно защото не търси признание, то не може да му се отнеме..."

Неактивен Цеци_Вихронрав

  • Обсебена
  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 9373
  • Karma: +65/-0
    • Профил
Re: Предай нататък...
« Отговор #13 -: 19 Май 2019 18:46:25, Неделя »
Когато имам пари в себе си и просяк ми поиска му купувам нещо за ядене, за да не се изкуши да изпие парите...
А темата е "Предай нататък" имаше май и такъв филм. Идеята е както на теб ти помагат така и ти да помагаш на други. Ако всички хора вместо да мислят как да подложат крак подадат ръка земята ще стане едно по-добро място за живеене.
И докато сме на темата...
В момента живея в общежитие и деля обща кухня и баня с още куп народ. Единият съквартирант е особено шумен и не ми е любимец. Отделно още не зная добре езика и почти не комуникираме. Та този шумен съквартирант днес ме изненада тотално.
В квартирата не се пуши и всички излизаме за целта на двора. Той отчел, че от два дена не сме излизали нито аз нито син ми да пушим, знае, че сме от скоро тук и още не сме взели заплати и... И преди час ми чука на вратата и ми носи кутия цигари и чаша кафе. Той поляк, аз българка и двамата говорим развален чешки, но къде сами къде с помощта на гугъл преводач се разбрахме. Каза, че и той е страстен пушач и знае какво е и затова ми взел цигари. Разбрахме се на заплата (след два дена) да му се издължа и... И се замислих... Как успях да стигна до там само защото някой е по-шумен да реша, че не струва?!? Честно много ме досрамя от мене си... Ще трябва доста да поработя над мнителността си май...
"Кат тасманийски дявол си в устата."
 Последен

Неактивен Rommel

  • Jr. Member
  • **
  • Публикации: 77
  • Karma: +1/-0
    • Профил
Re: Предай нататък...
« Отговор #14 -: 19 Май 2019 20:26:37, Неделя »
Това не го разбрах, ирония ли трябваше да бъде..
Ирония ?Това е едно от най-стойностните мнения които съм чувал когато съм споделял този случай.Тия две думи изчерпват всичко "да можеш да отсееш" , а не с добри намерения да постилаш пътя към Ада