ОБСЪЖДАНЕ > СВОБОДНА ЗОНА
Предай нататък...
theshadow:
Празник, обедно време и аз съответно- до голям хранителен магазин за дребни покупки... Купих що купих, тръгнах да чакам автобуса на спирката... А там, нали празник, та преливаше от народ... С доста повече покупки от мен, от същия този магазин... С едно изключение...
Малко отдалечени по в страни от спирката, стояха и те да чакат автобуса, едно циганско семейство- майка, баща, две циганета... Едното 3 годишен малчуган, а другото да е било на 6-7 г. Всичко купено от тях- един хляб, едно безалкохолно (очевидно питието е за празника) и два пакета царевични пръчици...
Царевичните пръчици изглежда бяха обяда на децата, имайки предвид късния час... Двете циганета всяко хванало един пакет и ръпа лакомо и с огромна скорост пръчици... Малкото обаче трепери от глад и си разсипа пръчиците по асфалта, съответно изпадна в див ужас от което... Тъпче с крачета на глад, посяга към пакета пръчици на брат си, който пък също явно скоро нищо не ял, та се пробва да се скрие настрана... Безуспешно... Родителите го изкомандваха да даде от пръчиците на братчето си, което пък директно отмъкна целия пакет и забегна с него настрани... Баткото стана нещастен от което, но нищо не каза...
Циганката я гледам, готова да ревне на гледката на гладните си деца, спорещи за царевични пръчици... Циганинът забол поглед тъжно в земята... И не, не тръгнаха да просят... А около тях просто една бездушна тълпа от преяли шишкави хора с огромни препълнени свръх отгоре с храна торби и те ще я празнуват, ще се тупат в гърдите колко са добри и т.н...
Гадно ми стана за тези цигани... Явно са честни... И не от пороци са на това дередже... Не видях нито един от двамата да пуши... И бяха купили не алкохол, а безалкохолно някакво от най-евтините... Да речеш да си дават парите залудо да ги пропиват- не...
Извадих някакви пари, не много, но толкова ми финансовите възможности, приближих до циганина, дадох му ги и му заръчах да вземе да си купи храна на семейството... Циганинът се шашардиса и в първия момент не можа да реагира... Реагира буквално с 5 минути закъснение- не е като да му се е случвало някой да му помага, нито пък и се надявал дори минимално на помощ, та... Той не знаеше как да реагира на жеста ми, какво да прави... След 5 минути го измисли... Строи децата си да ми махат с ръчички и пожела хубави празници... Оправиха ми тези цигани с топлата си реакция настроението за целия ден...
Но и ме замислиха за човешкото бездушие... Отново... Присетих се за една руска песен... Колко точно е написана... Отново я оцених...
"У многих здесь душа мертва,
Они мертвы внутри!
Но ходят и смеются,
Не зная, что их нет..."
(за незнаещите руски, превеждам любителски: "У мнозина тук душата е мъртва, те са мъртви отвътре! Но ходят и се смеят, не знаят, че ги няма...")
Някой гледал ли е филмът "Предай нататък"... Проектът е хубав... Та... Ако ви падне случай- предавайте нататък... Иначе мъртвите от вътре ще направят света да бъде преобладаващо от зомбита...
Цеци_Вихронрав:
Много са мъртвите от вътре за съжаление, но все още има и добри хора...
На мен лично винаги се е намирал кой да ми подаде ръка в труден момент и се старая и аз да помагам винаги и с каквото мога.
И май това е темата в която да споделим на кого и как са му помогнали непознати или малко познати хора. Все си мисля, че ако вместо все да обсъждаме лошото започнем да обсъждаме доброто то доброто ще надделее на принципа "Подобното привлича подобно".
Отивам обаче да наготвя на гладният си син и после ще споделя добрините които съм получавала през живота си ей така без да съм ги чакала и в моменти в които съм била на дъното.
listentothewild:
Все се мъча да бъда добър човек и да помагам. Все по-често си патя от добрината си, но не съм се отказала и понякога именно тия малките неща от типа "предай нататък" ме държат... Защото няма нищо по-хубаво от това да ти подадат ръка, когато...
Та, мисълта ми беше - нека и аз ви споделя някои хубави неща и да си усмихнем дните.
Естествено, най-най първо ми излиза болката, която още не съм преживяла. Понеже аз съм зоо вещица, то и в къщи си е зоопарк, и в работа си гледам по някоя душица и къде ли не... Имах зайче, което живя щастливо и обичано 10 години. Получи инсулт и макар натежалите годинки живя така още 6 месеца. В клиниката дори не вярваха, че е възможно. Та, спомням си, един зимен ден. Ужасен, сняг и виелици навсякъде, затворени пътища из града, закъсали коли, преспи... Тотален ужас! А трябваше на моето слънчице да му се бие нужната ваксина. При пропуск можеше да се повтори инсулта, а това не го пожелавам на никой да го види с очите си. Няколко таксиметрови шофьори ми отказаха, аз нямаше как да карам до там и бях изпаднала буквално в дупка. Та, мой колега, при все, че беше с БМВ като ме видя и разбра всичко каза само "Завий Съни (зайчето) и тръгваме!". Пътя до клиниката ми се видя безумно дълъг и труден, хлъзгахме се, закъсвахме, бута, какво ли не беше... Но ме заведе и то даже до там, където по принцип не се качват коли.
Е, повярвах в доброто!
Имам си още такива истории и ще ги напиша, обещавам. Но усмихнете се и направете добро, защото твърде често то няма да бъде забравено.
Цеци_Вихронрав:
Обещах да разкажа за моментите когато абсолютно непознати са ми помагали ей така, от добро сърце... Няма да успея на веднъж понеже нещо нямам много време напоследък, но започвам с последната добрина от непознат.
Преди 2-3 години застрахователна компания завежда дело срещу мен за застраховка на кола която съм продала отдавна, но новият собственик не прехвърлил на свое име. Съответно няма причини да не спечеля делото (пазя документа от продажбата), но делото струва пари и ми трябва адвокат който да ме представя. В него момент обаче аз едва свързвам двата края понеже и син ми и мъж ми не са на работа и е абсурд да мога да платя за дело и адвокат и съответно изпадам в ужас... Мой приятел ми препоръчва адвокат и аз със свито сърце отивам да говоря с него и да питам колко ще ми струва всичко и да го моля ако може да му платя на части понеже просто няма от къде да взема пари. И така... Срещам се с адвокат Караниколов обяснявам му ситуацията и той се съгласява да поеме делото и да му платя таксите и неговият хонорар на части. На втората ни среща нося документите за продажбата на колата, започваме да говорим как и защо се е стигнало до там, откриваме, че имаме общи познати (градът ни е малък) и остава да се явим на дело... Минава делото и съм оневинена естествено и на излизане от съда му казвам, че до няколко дена ще взема заплата и ще му дам първата сума, а той... Той каза, че не му дължа нищо?! Направо онемях... И питам как така не му дължа? Все пак освен неговият хонорар има и държавни такси по това дело които се плащат в съда и той е работил по това дело и... Няма как да не ми струва нищо. А Караниколов ми отговори, че таксите той ги е платил и понеже разпитал общите ни познати за мен решил, че съм добър човек изпаднал в нужда и иска да ми помогне... Направо се разплаках... Ей така, пред съда ревнах... Благодарих му през сълзи и от тогава се чуваме по някога, даже като почвах работа в Савимекс ми предложи да ми даде препоръки понеже той е адвокат и на завода. И още не мога да повярвам, че имах късмета да се запозная с този човек. Той е млад, успяващ и ДОБЪР!
Сега съм в Чехия с надеждата най-на края да се справя с вечното нямане на пари, да си върна заемите и да заживея нормално. И от сега си мисля какъв подарък да донеса на любимият си адвокат който без да ме познава ми подаде ръка в труден момент.
Имам и други такива моменти в които непознати и малко познати са ми помагали, а за приятелите си мога да изпиша роман за добрината им и за всичко което са направили за мен. На моменти се замислям аз ли съм късметлийка, че попадам все на добри хора и имам най-прекрасните приятели или просто имам цяла орда с ангели хранители които ме срещат с правилните хора... :)
Astaroth:
Няма нищо по-лесно от това, да помогнеш на някого, било то дори само с окуражителни думи в правилен момент. Просто се иска желание... Същевременно няма нищо по-трудно от това, да надвиеш себе си в борбата със самият себе си, собственото ти его...Жалкото е, че масово не само не се опитват да го надвият, а напротив - постоянно го хранят и то става все по-голямо, което от своя страна води до развиване на брутална апатия. Хубаво нещо е да бъдем хора, не просто човеци! Тук се сещам за няколко реда от една много любима моя песен:
You're the keeper of the seven keys
That lock up the seven seas
And the seer of visions said before he went blind
Hide them from Demons and rescue mankind
Or the world we're all in will soon be sold
To the throne of the evil, paid with Lucifer's gold
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия