Социалните мрежи

[Libra777]

Днес, докато пътувах до друг град, в автобуса видях, че нямам батерия на телефона. Казах си - ок, ще издържа няколко часа без него, пък нали и не съм сама и има с кого да си говоря, не е голям проблем. Но след не повече от 5 минути инстинктивно посегнах към телефона, за да си проверя фейсбук. След още няколко минути направих същото и след още няколко - пак същото. Усетих се, че съм станала зависима от него и че през цялото време съзнателно или не, аз мисля за социалните мрежи, дали някой ми е писал или ми е харесал снимка. Сякаш усещах някаква празнота. Зачудих се защо. Какво точно ми липсва от тъпия фейсбук? Мислих доста по въпроса кое по-точно в социалние мрежи е това, което прави хората зависими зомбита и стигнах до няколко възможни отговора.Първо - самият начин, по който е създадена началната страница, създава усещането за един безкрай. Скролваш надолу и надолу, и надолууу...за да видиш следващото нещо, и после следващото, и после по-следващото....и любопитвото не те оставя, искаш да стигнеш до края. И си казваш, че след 2 минути спираш, но продължаваш да скролваш, докато накрая изгубиш целия си почивен ден без да си свършил нищо смислено. И нито помниш какво си гледал във фейсбук, нито си си оправил вкъщи, нито си стигнал до въпросния край, защото такъв няма.
Второ - там можеш да бъдеш какъвто си пожелаеш. Можеш да скриеш истинското си лице зад фалшивите филтри, да прикриваш липсата си на интелект с остроумни снимки и статуси и да избиваш комплексите си, подигравайки се на недостатъците на другите, обикновено такива недостатъци, които ти самият имаш в реалния живот. Така всеки свиква с комфорта да бъде такъв, какъвто не е, без никой да разбере и му става приятно да види на телефона. Започва да го предпочита пред реалното общуванеТрето - мързи те да се обадиш на някого, за да излезете и просто му пишеш. Или пък не знаеш с кого точно искаш да бъдеш в даден момент и месинджър ти създава удобството да можеш да си общуваш с всеки, с когото искаш, по отделно. Всеки може да говори с когото поиска, когато поиска. Удобно, нали?
Четвърто - скучен ти е човекът, с когото си вмомента. Неловко ви е и на двамата, тримата...там колкото сте в компанията. Какво е решението? Ами много просто - всеки си вади телефона и започва да си рови във фейсбук. Така неловката тишина е преодоляна без да се налага някой да си направи усилието да измисли тема на разговор. Фейсбук ни облекчава от това усилие, намирайки занимание на всеки скучаещ
Разбира се, социалните мрежи създават удобства, които не мога да отрека. Благодарение на тях можеш да си говориш с роднини, които са в чужбина, да се запознаеш с нови хора, да научиш някоя новина... Но аз лично смятам, че тези удобства не компенсират вредата, която нанася на хората. Сигурна съм, че не само аз през няколко минути инстинктивно си вадя телефона, за да си видя съобщенията. Също така не само аз си проверявам лайковете на новите снимки...да не би да са прекалено малко и да се изложа. Вместо социална, според мен мрежата е трябвало да се нарече асоциална. Кара хората да не обръщат внимание на обкръжаващия ги свят и да не говорят с тези, които са около тях, а да забият погледа си в малко правоъгълниче и да не виждат нищо извън него - като коне с капаци.Какво е вашето мнение по въпроса?

[Цеци_Вихронрав]

Изпадам в истерия ако телефонът ми опстане без батерия...  И не защото много обичам да говоря по телефона, а по-скоро съм развила фобия. Последните 7-8г. останах точно 5 пъти без ток в телефона и 5-те пъти са ми звъняли, че някой близък е починал (в това число и свекър ми), а не са ме открили. От тогава без зарядно не мърдам.
Колкото до Фейсбук... На петата минута из него и ми дотъпява от еднаквост. Ама го държа заради приятелите в чужбина, че с месинджър по-лесно. А напоследък даже съм активна покрай едно списание в което пиша с идеята някой от приятелите ми пък да вземе и да се зачете в него.
Колкото до снимките... Установила съм, че човек се снима когато не е щастлив в опит да стане такъв. В най-щастливите си моменти си зает да ти е хубаво и не се сещаш за снимки. Имам една снимка в която съм в такъв един момент и то понеже мъж ми е снимал, а аз просто бях седнала с най-близката си приятелка и разглеждахме стари писма които сме си разменяли като ученички. В него момент и двете не сме разбрали, че ни снима - толкова бяхме погълнати от стари спомени и щастие...
А иначе и аз съм зависима може би от интернет и го направих съзнателно. Допреди 10г. не се вълнувах много понеже социалният ми живот е богат, но мъж ми програмистин и все забит в компютъра, а аз вечер скучая понеже и телевизия не гледам. Съответно му заявих, че ако не отделя време за мен ще се науча и аз да съм все забита в компютъра и го направих. Първо орових всички окултни форуми и не ми хареса как се филмират. После открих този форум и изчетох всичко в свободна зона преди да се регистрирам. Накрая толкова ми хареса, че това вече е моят си форум. Което обаче не ми пречи по някога да не влизам със седмици понеже чета инересна книга или съм постоянно сред хора и вечер ми е уморено.
Общо взето не харесвам комуникациите през обществените мрежи понеже се губи истинския контакт - не можеш да видиш човека отсреща, да погледнеш в очите му, да усетиш чувствата му... Предпочитам срещите очи в очи.

[Solomon]

Общо взето не харесвам комуникациите през обществените мрежи понеже се губи истинския контакт - не можеш да видиш човека отсреща, да погледнеш в очите му, да усетиш чувствата му... Предпочитам срещите очи в очи.

Именно. Толкова ми е писнало от всякакви месинджъри, вайбъри, уатсапове и тем подобни, че направо душа ми се къса когато трябва да обсъждам нещо чрез тях...По принцип и аз по навик влизам във ФБ и скролвам няколко пъти надолу, осъзнавам че си губя времето...и излизам...а много често проверявам кой ми е писал, но не отговарям веднага, защото точно в дадения момент не ми се комуникира по този начин...
От интернет - със сигурност почти всички сме зависими, но от социалните мрежи не бих казал, че съм зависим...

[listentothewild]

Младите, пък особено тия, които идват след мен предимно са... погълнати от социалните мрежи, именно заради начина на живот. Всекидневно се натъквам на различни хора и понякога размишлявам над поведението им (работата ми е такава - на моменти динамична, в други - нищо).
Та, забелязала съм, че днешните момичета са приели даден външен вид за пример и постижение. В повечето случаи е трудно (и финансово) да имаш едновременно мигли, екстейшъни, джуки (ей тия хиалуронови устни  , дано правилно съм го написала), цици (е, съжалявам, ама под бюст аз разбирам друго), талия и още много. И понеже е трудно, то по-лесно с фотошопчета и други подобни програми да се постигне всичко. Идва "красотата", идва интереса. Жалко, но факт. В противоположния случай - момчетата пък са толкова спънати в ръцете или погълнати в колите си, че единствения вариант "мацките" да видят "мечовците" (Мерцедесите и т.н.) е да си покажат новите джанти за 600 лв. или... Разбирате ме. Все пак се радвам, че това са все още някакъв процент от хората, който обаче за жалост расте...
Другото, признайте си, са свалките. На колко от вас не се е случвало да ви се включват непознати, с думите "Как си, бебче?", "Ко пр красавице?" или подобни. И замисляйки се върху това, единственото, до което стигам е, че на мъжете в днешно време не им стиска -  да излязат, да се запознаят, да имат срещи и т.н. Може би поради липса на нещо като его, самочувствие, пари, знам ли?!


В моята работа е забранено ползването на телефони по време на смяна и признавам си - това оказа доста добро влияние на личния ми живот. С приятели се виждаме по често, търсим личния контакт. Често ползвам фейсбук, за да се чувам с приятели и колеги, които са далеч. Но факт е, че социалните мрежи завладяват обществото все повече.

[Astaroth]

Най-просто казано социалните мрежи придават смисъл на живота на изключително много хора. Не говоря за такива, които ги използват по предназначение, тоест да поддържат някаква връзка с роднини и приятели. Става въпрос, че харесванията, коментарите и тн. хранят егото на безхарактерните индивиди. Вчера ми се обади едно приятелче и около 10 минути много разпалено ми обясняваше как неговата приятелка изпаднала в шок и ужас от това, че facebook бил спрял за няколко часа. Стана ми изключително смешно от цялата тая работа...Спира тъпия сайт и вътрешният свят на хората рухва за секунди...
Отделно от това, капитализма е тясто свързан със социалките. Там се намира 80 процента ако не и повече от стадото.  Така събрани на едно място тези хора се превръщат в лесна мишена за бизнеса.

[Libra777]

Става въпрос, че харесванията, коментарите и тн. хранят егото на безхарактерните индивиди.

Аз се радвам на лайковете и коментарите, които получавам във ФБ... Това прави ли ме безхарактерен индивид? И какво имаш предвид под "стадото" - човешкия вид ли?
Тъй де, извинете ме за оф-топика...  Не пиша в темата за това, а за да разкажа една случка, на която се натъкнах вчера.

С един приятел минаваме покрай един тунел, та какво виждаме там - 4-5 момченца с колелета, но вместо да ги карат, ги оставили отстрани на тунела (има нещо като мини тротоар). Кой седнал на земята, кой се подпрял на стената - всичките момчета забили погледи в телефоните си и почти не си говорят. По пътя минават коли и камиони буквално на сантиметри от тях, мястото, на което стоят е опасно дори само да преминаваш за малко от там, а те освен че са се заседяли, не си и отлепят очите от телефоните...

След това с момчето, с което бях, се заговорихме за социалните мрежи и как хората са масово зомбирани от тях... Решихме докато вървим по пътя, да броим хората, които в този момент си гледат телефона - уж на шега. За един час вече бяхме изгубили бройката, тя минаваше 50 човека... Както се шегувахме, изведнъж направо се уплаших за бъдещето на човечеството. Като имам предвид колко много стоим във фейсбук аз и връстниците ми и като знам, че следващото поколение е още по-зле, направо не искам да знам какво предстои по-нататък...

[Astaroth]

Аз се радвам на лайковете и коментарите, които получавам във ФБ... Това прави ли ме безхарактерен индивид? И какво имаш предвид под "стадото" - човешкия вид ли?

Значи едно е да се радваш на коментарите и лайковете от хора, които познаваш, хора с които си иградил някакви отношения в реалния живот. Съвсем друго е да си напълниш профила със куцо, кьораво и сакато и всяка една минута съзнанието ти да бъде заето с това да качваш нови снимки, да пишеш нови постове, за да получаваш одобрението на тълпата ако мога така да се изразя...  Предполагам, не ти е това целта в живота - да печелиш овациите на хора, които даже не познаваш и никога не си виждала на живо. Това имах предвид - че его, чието основа е това, рухва много бързо - примера който дадох с гаджето на моя авер. Относно какво имам предвид под стадото, ами това са точно такива хора, каквито описах - куцо кьораво и сакато... такива без собствено мнение, пускащи се по течението, правещи нещата по презумпция. Цитирам  listentothewild "Та, забелязала съм, че днешните момичета са приели даден външен вид за пример и постижение;  момчетата пък са толкова спънати в ръцете или погълнати в колите си, че единствения вариант "мацките" да видят "мечовците" (Мерцедесите и т.н.) е да си покажат новите джанти за 600 лв. или... "

[Solomon]

Според мен, социалните мрежи (като Facebook и Instagram най-вече) за някои хора служат като ''изравняващо / компенсиращо'' средство. Всеки човек си има място в социума и определено ''ниво'' или определена ''цена'', така да се каже...и този който чувства, че няма достатъчните ''ниво / цена'' в живия социум, си ги придобива във виртуалния такъв - компенсира там.
Под ''ниво / цена'' имам предвид следното - някои хора имат широк кръг от приятели, много разнообразни контакти и биват оценявани от другите заради техните постижения, заради това с което допринасят за тях или само заради впечатлението, което създават...те са важни за другите и често добре осъзнават своята важност и ''цена''. А пък други - те са точно обратното на гореспоменатия вид хора...и се чувстват недооценени, и искат и те да имат такова ''ниво'', но поради някакви причини нямат нужните качества за да го постигнат...и социалните мрежи се явяват идеалната платформа, на която могат да рекламират своята личност.


Живи примери от приятелския ми кръг - имам един приятел, който е много активен гражданин...почти всички го познават и има много малко хора, които да не знаят кой е и с какво се занимава...на улицата го поздравяват дори негови непознати и даже служители от местното управление и представители на различни институции - разбирайте, че има доста широк спектър от контакти...и той, колкото е активен в живия социум, толкова неактивен е във виртуалния такъв, защото си има нужното признание и не му трябва допълнително такова...Бих казал, че има адекватна самооценка.
Имам и друг приятел, който като цяло сам файда няма за себе си, пълна противоположност на гореспоменатия...той се чувства като звезда в социалните мрежи, само защото много хора го познават там и събира много лайкове и коментари...за него е задължително поне няколко пъти в седмицата да качи снимка или видео как кара лъскавата кола на баща си, къде е седнал на кафе и т.н...а иначе в живия социум - не искам да коментирам...Бих казал, че има силно повишена самооценка.


Хората просто компенсират.

[Cernunnos]

Изчетох всички мнения и нямам какво ново да добавя. Доста ми е криво, че се губи живият контакт заради тея ла*на без извинение -  Фейсбуци и Инстаграми. Там се избиват предимно комплекси. Отделно тези "социални" мрежи представляват аквариум, в който обществото е малките рибки, а бизнесите са акулите, които ловуват в тези води чрез рекламите. Това е тумор, който не бива да расте, но уви.... Аз съм привърженик на нещо различно - семейството около масата всеки ден, споделяне, топлина, разговори. С приятелите навън, по заведения или в природата и на път. Отказвам да живея виртуално... виртуалното пространство е предимнио източник на знания и работна среда за мен.

[theshadow]

Зависимостта от социалните мрежи е заболяване - брои се при зависимостите...  Изследваните прекаляващи с ФБ показали същите лоши резултати на определени тестове като хазартно зависимите и като хероино-зависимите... Това е изследвано в Мичиганския университет, до колкото зная...

Лошо заболяване е зависимостта от ФБ... Включително водещо до смърт, понеже смомбитата не гледат къде ходят, за да гледат в телефона за поредния лайк.... Наскоро една такава жена тук в София я сгази влак от метрото, защото гледала телефона за фейсбук, вместо пътя пред себе си... Страшно е положението... Още повече, че много хора не си правят труда да напишат смомби в гугъл, че да схванат в какво са се превърнали покрай телефона и най-вече покрай висенето във фб нон стоп... И прекаляването със селфитата също е към зависимостите...