Автор Тема: Социалните мрежи  (Прочетена 51 пъти)

Неактивен Libra777

  • Специален достъп
  • Jr. Member
  • *****
  • Публикации: 54
  • Karma: +5/-0
  • Говореща с крави
    • Профил
    • Black Fire
Социалните мрежи
« -: 1 Ноември 2018 22:51:26, Четвъртък »
Днес, докато пътувах до друг град, в автобуса видях, че нямам батерия на телефона. Казах си - ок, ще издържа няколко часа без него, пък нали и не съм сама и има с кого да си говоря, не е голям проблем. Но след не повече от 5 минути инстинктивно посегнах към телефона, за да си проверя фейсбук. След още няколко минути направих същото и след още няколко - пак същото. Усетих се, че съм станала зависима от него и че през цялото време съзнателно или не, аз мисля за социалните мрежи, дали някой ми е писал или ми е харесал снимка. Сякаш усещах някаква празнота. Зачудих се защо. Какво точно ми липсва от тъпия фейсбук? Мислих доста по въпроса кое по-точно в социалние мрежи е това, което прави хората зависими зомбита и стигнах до няколко възможни отговора.Първо - самият начин, по който е създадена началната страница, създава усещането за един безкрай. Скролваш надолу и надолу, и надолууу...за да видиш следващото нещо, и после следващото, и после по-следващото....и любопитвото не те оставя, искаш да стигнеш до края. И си казваш, че след 2 минути спираш, но продължаваш да скролваш, докато накрая изгубиш целия си почивен ден без да си свършил нищо смислено. И нито помниш какво си гледал във фейсбук, нито си си оправил вкъщи, нито си стигнал до въпросния край, защото такъв няма.
Второ - там можеш да бъдеш какъвто си пожелаеш. Можеш да скриеш истинското си лице зад фалшивите филтри, да прикриваш липсата си на интелект с остроумни снимки и статуси и да избиваш комплексите си, подигравайки се на недостатъците на другите, обикновено такива недостатъци, които ти самият имаш в реалния живот. Така всеки свиква с комфорта да бъде такъв, какъвто не е, без никой да разбере и му става приятно да види на телефона. Започва да го предпочита пред реалното общуванеТрето - мързи те да се обадиш на някого, за да излезете и просто му пишеш. Или пък не знаеш с кого точно искаш да бъдеш в даден момент и месинджър ти създава удобството да можеш да си общуваш с всеки, с когото искаш, по отделно. Всеки може да говори с когото поиска, когато поиска. Удобно, нали?
Четвърто - скучен ти е човекът, с когото си вмомента. Неловко ви е и на двамата, тримата...там колкото сте в компанията. Какво е решението? Ами много просто - всеки си вади телефона и започва да си рови във фейсбук. Така неловката тишина е преодоляна без да се налага някой да си направи усилието да измисли тема на разговор. Фейсбук ни облекчава от това усилие, намирайки занимание на всеки скучаещ
Разбира се, социалните мрежи създават удобства, които не мога да отрека. Благодарение на тях можеш да си говориш с роднини, които са в чужбина, да се запознаеш с нови хора, да научиш някоя новина... Но аз лично смятам, че тези удобства не компенсират вредата, която нанася на хората. Сигурна съм, че не само аз през няколко минути инстинктивно си вадя телефона, за да си видя съобщенията. Също така не само аз си проверявам лайковете на новите снимки...да не би да са прекалено малко и да се изложа. [taunt] Вместо социална, според мен мрежата е трябвало да се нарече асоциална. Кара хората да не обръщат внимание на обкръжаващия ги свят и да не говорят с тези, които са около тях, а да забият погледа си в малко правоъгълниче и да не виждат нищо извън него - като коне с капаци.Какво е вашето мнение по въпроса?
Огънят е любов и любовта е огън...

Неактивен Цеци_Вихронрав

  • Обсебена
  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 9188
  • Karma: +51/-0
    • Профил
Re: Социалните мрежи
« Отговор #1 -: 2 Ноември 2018 17:32:19, Петък »
Изпадам в истерия ако телефонът ми опстане без батерия...  И не защото много обичам да говоря по телефона, а по-скоро съм развила фобия. Последните 7-8г. останах точно 5 пъти без ток в телефона и 5-те пъти са ми звъняли, че някой близък е починал (в това число и свекър ми), а не са ме открили. От тогава без зарядно не мърдам.
Колкото до Фейсбук... На петата минута из него и ми дотъпява от еднаквост. Ама го държа заради приятелите в чужбина, че с месинджър по-лесно. А напоследък даже съм активна покрай едно списание в което пиша с идеята някой от приятелите ми пък да вземе и да се зачете в него.
Колкото до снимките... Установила съм, че човек се снима когато не е щастлив в опит да стане такъв. В най-щастливите си моменти си зает да ти е хубаво и не се сещаш за снимки. Имам една снимка в която съм в такъв един момент и то понеже мъж ми е снимал, а аз просто бях седнала с най-близката си приятелка и разглеждахме стари писма които сме си разменяли като ученички. В него момент и двете не сме разбрали, че ни снима - толкова бяхме погълнати от стари спомени и щастие...
А иначе и аз съм зависима може би от интернет и го направих съзнателно. Допреди 10г. не се вълнувах много понеже социалният ми живот е богат, но мъж ми програмистин и все забит в компютъра, а аз вечер скучая понеже и телевизия не гледам. Съответно му заявих, че ако не отделя време за мен ще се науча и аз да съм все забита в компютъра и го направих. Първо орових всички окултни форуми и не ми хареса как се филмират. После открих този форум и изчетох всичко в свободна зона преди да се регистрирам. Накрая толкова ми хареса, че това вече е моят си форум. Което обаче не ми пречи по някога да не влизам със седмици понеже чета инересна книга или съм постоянно сред хора и вечер ми е уморено.
Общо взето не харесвам комуникациите през обществените мрежи понеже се губи истинския контакт - не можеш да видиш човека отсреща, да погледнеш в очите му, да усетиш чувствата му... Предпочитам срещите очи в очи.
"Кат тасманийски дявол си в устата."
 Последен

Неактивен Solomon

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1091
  • Karma: +47/-0
    • Профил
Re: Социалните мрежи
« Отговор #2 -: 2 Ноември 2018 18:47:21, Петък »
Общо взето не харесвам комуникациите през обществените мрежи понеже се губи истинския контакт - не можеш да видиш човека отсреща, да погледнеш в очите му, да усетиш чувствата му... Предпочитам срещите очи в очи.
Именно. Толкова ми е писнало от всякакви месинджъри, вайбъри, уатсапове и тем подобни, че направо душа ми се къса когато трябва да обсъждам нещо чрез тях...По принцип и аз по навик влизам във ФБ и скролвам няколко пъти надолу, осъзнавам че си губя времето...и излизам...а много често проверявам кой ми е писал, но не отговарям веднага, защото точно в дадения момент не ми се комуникира по този начин...
От интернет - със сигурност почти всички сме зависими, но от социалните мрежи не бих казал, че съм зависим...
Магията е само наука, която все още не разбираме...